Определение № 131 от 21.02.2024, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно търговско дело 73/2024
- Вид
- Определение № 131
- Подписан
- 21.02.2024
- В сила
- 21.02.2024
- Състав
- Ванухи Бедрос Аракелян, Анета Николова Братанова, Дарина Стоянова Маркова
Цитирани разпоредби
- чл. 229, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 229, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 233, ал.1, изр.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 54 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 331, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 24, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 131 гр. Варна, 21.02.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ванухи Б. Аракелян
Членове:
Анета Н. Братанова
Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно частно търговско дело № 20243001000073 по описа за 2024 година Производството е с правно основание чл. 274 и следв. ГПК.
Образувано е по частна жалба от „ПРОМТУР“ ЕООД – Добрич против Определение № 427/12.12.2023 год., постановено по т.д.№ 103/2023 год. по описа на ДОС, с което е спряно производството по делото до приключване на ЧНД № 1021/2023 год. по описа на РС – Добрич.
В предявената частна жалба се излага, че наличието на престъпление във връзка с пожара няма обуславящо значение за настоящия спор. Ако вредоносният резултат е следствие от престъпление, авторството му би имало значение единствено за упражняване на регресни права от ответника срещу дееца по чл. 54 ЗЗД.
Насрещната страна – „Ойл Фууд Технолоджи“ ЕООД, не е изразила становище в срока по чл. 276, ал.1 ГПК.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
ДОС е бил сезиран с искова молба от „ПРОМТУР“ ЕООД – Добрич срещу „Ойл Фууд Технолоджи“ ЕООД, в която се излага, че между страните е налице наемно правоотношение с предмет производствено помещение с прилежаща дървена барака за офис и санитарни помещения с обща площ от 1200 кв.м., находящи се на административен адрес: гр.Добрич, бул.“25 1 септември“ № 57. Ответникът използвал наетите помещения за преработка и съхранение на отпадъчни продукти от производство на олио, които са леснозапалими, вкл. и спонтаннозапалими. От датата на сключване на договора до 14.12.2020 год. в обекта са регистрирани 4 самозапалвания.
На 14.12.2020 год., около 2 часа след полунощ, настъпил пожар в наетото помещение, който довел до значителни щети – унищожен покрив, повреди в носещата конструкция на сградата, компрометирано покривно/сонарно осветление, повредена мазилка, зацапване на стените и тавана, компрометирана ел и ВиК инсталация, изгоряла дървена дограма, начупени прозорци.
Претендира се осъждане на ответника със сумата от 80 545 лева – причинена вреда от пожара, ведно със законната лихва от датата на предявявана на иска до окончателното погасяване на задължението.
Предявеният иск е с правно основание чл. 233, ал.1, изр.2 ЗЗД.
Ответникът оспорва предявения иск с твърдения, че пожарът е настъпил по причина, за която наемателят не отговаря. Увреждащото действие е резултат от случайно събитие, свързано с ел.кабели по тавана, или от поведението на трети лица. Оспорва се още вида и обема на вредите.
В хода на производството е установено наличието на висящо ДП № 52/2020 год. във връзка с пожар, настъпил на 13.12.2020 год. в цехове, находящи се гр.Добрич, бул.“25 септември“ № 57, собственост на „Промтур“ ЕООД, отдадени под наем на „Ойл Фууд Технолоджи“ ЕООД.
С Постановление № 2916/05.04.2020 год. РП е прекратила досъдебното производство. В решаващите мотиви на постановлението е прието, че процесният пожар не е резултат от умишлени действия на конкретно физическо лице. Разпоредбата на чл. 331, ал.1 НК криминализира запалването на чужд имот по непредпазливост. Представителите на „Ойл Фууд Технолоджи“ ЕООД не са допуснали небрежност по смисъла на чл. 11, ал.3 НК във връзка с обработката и/или съхранението на веществото перлит.
Налице са предпоставките за прекратяване на производството, на основание чл. 24, ал.1, т.1 НПК.
Постановлението е обжалвано от „Промтур“ ЕООД, като е образувано ЧНД 1021/2023 год. по описа на РС – Добрич. Съобразно справка, 2 депозирана с писмо вх.№ 107/08.01.2024 год., с определение № 5/04.01.2024 год. прекратителното постановление на РП – Добрич е отменено, а делото е върнато на прокурора. Към настоящия момент определението не е влязло в законна сила.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Висящото ЧНД 1021/2023 год. по описа на РС – Добрич няма обуславящо значение за настоящия спор по смисъла на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК.
Предмет на частното производство е законосъобразността и правилността на прекратително Постановление № 2916/05.04.2020 год. н а РП – Добрич.
Изложените мотиви от съдията-докладчик касаят преюдициалността на воденото досъдебно производство, а не на конкретен процесуален етап от неговото развитие, каквото е ЧНД 1021/2023 год.
Отделно от изложеното, срещу ответника – наемател се претендира присъждане на обезщетение за повреди на наетата вещ, настъпили при действието на наемен договор. Претенцията за обезвреда почива на договорно основание. Законът – чл.233, ал.1, изр.2 ЗЗД презумира, че вредите на наетата вещ са причинени виновно от наемателя. Презумпцията обаче е оборима, а в тежест на ответника е да установи, че вредите се дължат на причина, за която той не отговаря. В производството по чл.233, ал.1, изр.2 ЗЗД ищецът дължи доказване единствено на наемната връзка и факта, че вредите са настъпили в срока на наемния договор. Ищецът не е длъжен да навежда и конкретизира твърдения за виновно поведение на наемателя, респ. не дължи доказване на насрещната неизправност. Ответникът носи доказателствена тежест, че вредата е причинена вследствие на случайно събитие, неизправности на наетата вещ или като резултат от действията на трето лице като сам той е положил дължимата и практически възможната според обстоятелствата грижа на добър стопанин.
В практиката на ВКС (решение № 116/15.05.2013 г. по гр. д. № 745/2012 г. на IV г. о., определение № 566/19.09.2013 г. по гр. д. № 5301/2013 г. на IV г. о., определение № 782/29.11.2013 г. по гр. д. № 7165/2013 г. на IV г. о., Определение № 82 от 20.01.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3646/2022 г., I г. о., ГК и др./ е застъпено становището, че съгласно чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК , разкриването на престъпни обстоятелства в исковото производство би 3 представлявало пречка за упражняване на правото на иск и за движение на делото само тогава, когато установяването на престъпното обстоятелство има значение за изхода на гражданския спор, а такова значение ще е налице в случаите, при които фактическият състав на отговорността за вреди включва вредата да е настъпила в резултат на престъпление, установено по надлежния ред.
Несъставомерността на деянието по НК няма за безусловна и автоматична последица отпадане или намаляване на договорната отговорност по чл. 233, ал-.1, изр.2 ЗЗД . Наказателната отговорност е за лично деяние и не дерогира въпроса за договорната отговорност, която произтича от различен фактически състав, осъществява се между различни субекти и на различни принципи.
По изложените съображения разкриването на престъпни обстоятелства или липсата на такива, няма обуславящо значение за изхода от настоящия спор, поради което не са налице предпоставките за спиране по чл.229, ал.1, т.5 ГПК.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 427/12.12.2023 год., постановено по т.д.№ 103/2023 год. по описа на ДОС, с което е спряно производството по делото до приключване на ЧНД № 1021/2023 год. по описа на РС – Добрич.
ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4