Решение № 176 от 26.08.2025, Районен съд - Добрич
- Съд
- Районен съд - Добрич
- Дело
- Административно наказателно дело 4/2025
- Вид
- Решение № 176
- Подписан
- 26.08.2025
- В сила
- 14.01.2026
- Състав
- МИНКА КИРЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 45, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 414, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 415в · Кодекс на труда
- чл.415в ал.2 · Кодекс на труда
- чл. 416, ал. 1, изречение второ · Кодекс на труда
- чл. 416, ал. 5 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал. 5 · Кодекс на труда
- чл. 63, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 63, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 176 гр. Добрич, 26.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Минка Кирчева при участието на секретаря Ирена Р. Иванова като разгледа докладваното от Минка Кирчева Административно наказателно дело № 20253230200004 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „ *** „ ЕООД, ЕИК: ***, представлявано от Д.
С. М. срещу НП № 08-2400252/257/06.12.2024г., издадено от Директорът на ДИТ-Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена „ имуществена санкция „ в размер на 1500лв.
С жалбата се иска отмяна на НП като незаконосъобразно, поради несъставомерност от обективна страна на извършеното от жалбоподателя деяние с вмененото административно нарушение.
В съдебно заседание, редовно упълномощеният процесуалният представител на нарушителя поддържа жалбата.
В първото съдебно заседание процесуалният представител на АНО оспорва жалбата и счита НП за правилно и обосновано.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, Добричкият районен съд намира за установено следното от фактическа и правна страна:
В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен при условията на чл.
40, ал. 2 от ЗАНН от компетентно длъжностно лице в присъствието на двама свидетели и е редовно връчен. НП е издадено в рамките на законоустановения срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН и съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН.
1
С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното НП е законосъобразно във формалноправен аспект.
От фактическа страна:
На 02.10.2024г., около 15.10ч., свидетелите Н. П. Г.-В. и М. Р. К. инспектори в Д „ ИТ „ гр. Добрич извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в гр. Добрич, на строителен обект: сграда в УПИ XXII, кв. 47 по ПУП-ПРЗ на ЦГЧ гр. Добрил, ул. „България“ № 10, собственост на „***" ЕООД, ЕИК: ***. Инспекторите възприели две лица да извършват строителни дейности на покрива на сградата и ги помолили за слязат. Едното от тях - В. Д. В. с ЕГН:********** попълнил декларация относно условията по наемането му на работа, а другото, след отказ да попълни такава декларация, напуснало обекта. По този повод на 03.10.2024г. свидетелите В. и К. извършили последващо посещение на строителния обект, по време на което установили, че същите две лица - В. Д. В. и С. И. Д. с ЕГН:**********, работят на обекта. По време на проверката присъствал и Д.
С. М. – законен представител на наказаното лице. Същият попълнил под диктовката на С. Д. / който заявил, че не умее да чете и пише / декларация относно условията по наемането му на работа. При попълване на Декларацията С. Д. заявил, че от 30.09.24г. работи в „***“ ЕООД, като общ работник. С призовка от 03.10.24г., връчена на Д. М. - управител на дружеството, били изискани документи, установяващи правоотношението на С. И. Д. с „***“ ЕООД. На 08.10.2024г. в Д „ ИТ „ гр. Добрич бил представен трудов договор № 07/30.09.2024г., сключен между жалбоподателя и С. И. Д., в който било посочено, че е постъпил на работа на 30.09.2024г., както и че на същата дата му е връчен екземпляр от трудовия договор, заверено уведомление от ТП на НОИ гр. Добрич и длъжностна характеристика. От извършената справка в НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ във връзка с извършената проверка се установило, че жалбоподателят, в качеството си на работодател е допуснал до работа на 02.10.2024г. св. С. И. Д., като общ работник преди да му предостави копие от уведомлението за сключения трудов договор, заверено от ТД на НАП.
Предвид констатираното, на 07.11.2024г. св. В., в присъствието на свидетелите К. и С. П. образувала процесното административно наказателно производство, като съставил АУАН № 08-2400252, с който вменила на жалбоподателя административно нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ. АУАН бил надлежно връчен на законен представител на наказаното лице.
Въз основа на акта, за санкциониране на извършителя, предвид констатираното нарушение, на 06.12.2024г. било издадено обжалваното Наказателно постановление № 08-2400252/257 от Директора на Дирекция „ ИТ „ Добрич, в обстоятелствената част, на което АНО възприел описаната в акта фактическа обстановка. В диспозитива на атакуваното наказателно постановление, за нарушението на чл. 63, ал. 2 от КТ, на основание чл. 416, ал.
5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ на „ *** „ ЕООД, ЕИК: ***, в качеството му на 2 работодател, наложил „ имуществена санкция „ в размер на 1500лв.
Описаната фактическа обстановка безспорно се доказа от показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели, чиито показания съдът кредитира като обективни и непротиворечиви: Н. В., М. К. и С. П.. Касателно показанията на св. С. Д., съдът не ги кредитира единствено в частта им относно датата на сключване / подписване / на трудовия договор, а именно 02.10.2024г., след извършената проверка. Видно е от представените в съдебно заседание заверени за вярност копия от:
-Служебна бележка № 07/30.09.2024г., че на св. Джалилов е бил проведен от законният представител на наказаното лице начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана на 30.09.2024г.
- извлечения от книги за инструктаж по безопасност и здраве при работа, инструктаж на работното място, периодичен, извънреден инструктаж на търговското предприятие на жалбоподателя за периодите 01.09.2024г.30.09.2024г. и 01.10.2024г. – 31.10.2024г., че на св. Джалилов е бил проведен инструктаж преди
02.10.2024г.
Посредством приобщеното към доказателствения материал по делото заверено за вярност копие от Трудов договор № 7/30.09.2024г. се установява, че св. Д. е постъпил на работа при жалбоподателя на 30.09.2024г., както е отразено и в попълнената по време на проверката Декларация от негово име. Действително данните на трудовия договор са вписани в регистъра на заетостта на 02.10.2024г. в 16.27ч., след извършената проверка, което изключва възможността жалбоподателят, в качеството на работодател към датата на постъпване на работа на св. Д. 30.09.2024г. да му е връчил копие от уведомлението за сключения трудов договор, заверен от ТД на НАП.
Във връзка с направеното възражение в жалбата, следва да се отбележи, че от справката от ТД на НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ се установява датата и часа на вписване данните на трудовия договор в регистъра на заетостта, които са подадени от жалбоподателя в законоустановения срок по чл. 62, ал. 3 от КТ, но не удостоверяват датата на сключване на трудовия договор и тази, на която работникът е постъпил на работа.
Ангажирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, в качеството на работодател се установява от АУАН № 082400252, съставен на 07.11.2024г. и НП № 08-2400252/257, издадено на 06.12.2024г. от Директора на Д „ ИТ „ гр. Добрич.
Изцяло кредитирани от настоящият съдебен състав са и приобщените по делото писмени доказателства и доказателствени средства, установяващи извършените действия от инспекторите в хода на проверката и обективиращи резултатите от същата, а именно: призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК, Протокол за извършена проверка № ПР2438490/28.10.2024г., Констативен протокол изх. № 24096041/07.11.2024г., писмо по електронна поща, Докладна записка № ДОК 24019381/10.12.2024 г., писмо по електронна поща относно 3 изпратена докладна записка за корекция на АУАН.
Предвид гореизложеното съдът приема, че вмененото на жалбоподателя нарушение е съставомерно с описаното в нормата на чл. 63, ал. 2 от КТ и безспорно доказано по следните съображения:
В случая извършеното от наказаното лице, в качеството му на работодател, административно нарушение, се установява по категоричен начин от събраните по делото доказателства. В попълнената на 03.10.2024г. от управителя на дружеството, от името и под диктовката на св. Д., който е заявил, че не може да чете и пише декларация е посочено, че работи за санкционираното лице на длъжност „общ работник“ от 30.09.2024г., с работно време от 09:00 ч. до 17:00 ч., за което получава трудово възнаграждение в размер на 1000 лева месечно, като има сключен трудов договор между страните. Посочено е, че има два почивни дни – събота и неделя. От приложените по административнонаказателната преписка извлечения от инструктажни книги е видно, че на св. Д. е проведен инструктаж по безопасност и здраве при работа преди 02.10.2024г. Следователно към последната дата договорът вече е произвел правното си действие. От посочените документи, напълно кореспондиращи с показанията на свидетелите Н. В. и М. К. се установява, че св. Д. на 02.10.2024г., около 15.10ч. е осъществявал трудова дейност на обект на жалбоподателя т.е. е бил допуснат до работа по смисъла на чл. 63 ал. 2 от Кодекса на труда. След като към момента на проверката на 02.10.2024г., около 15.10ч., св. Д. е имал сключен трудов договор и е бил допуснат до работа, без да му е връчено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ /съгласно представената справка уведомлението е регистрирано в електронния регистър на НАП в 16,27 часа на 02.10.2024г./, то работодателят е нарушил забраната по чл. 63, ал. 2 от КТ, за което законосъобразно е санкциониран на основание по чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда.
С оглед изложеното и предвид обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 1, изречение второ от КТ редовно съставените актове по този кодекс /какъвто е процесният АУАН № 08-2400252/07.11.2024г., послужил за издаване на обжалваното наказателно постановление/ имат доказателствена сила до доказване на противното, настоящият състав намира за доказано извършеното от жалбоподателя административно нарушение. Във връзка с това правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на търговеца, доколкото констатациите в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление не са опровергани от носещото доказателствената тежест за това санкционирано дружество.
Нормата на чл. 63, ал. 1 от КТ императивно регламентира задължението на работодателя да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 , заверено от 4 териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. В процесния случай по безспорен начин се установи от кредитираните показания на свидетели, а и от писмените доказателства: Трудов договор от 30.09.2024г. и справка от ТД на НАП, че на 02.10.2024г. в 16.27ч. е било регистрирано уведомлението на С. Д. в ТД на НАП, т.е. същият на 02.10.2024г., около 15.10ч. е бил допуснат на работа от жалбоподателя без трудовият му договор да е бил регистриран в НАП и да му е връчен срещу подпис в справката на НАП, копие от уведомлението за сключения договор.
Предвид гореизложеното съдът приема, че наказаното лице е годен субект на вмененото му административно нарушение по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ.
Що се отнася до санкционирането на нарушителя за извършване на процесното нарушение, настоящият състав приема, че е неприложима разпоредбата на чл. 415в от КТ съгласно, която „ За нарушение, което може да бъде отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, виновното лице се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 100 до 300 лв.”, тъй като ал. 2 на същия член гласи, че : „ Не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1 , чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 . „ Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011г. на ВАС по тълк.дело № 7/2010г. на ОСК е неприложимо в настоящия казус, тъй като е постановено преди влизане в сила на разпоредбата на чл.415в ал.2 от КТ.
Не е приложима и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН по силата на цитирания чл. 415в, ал. 2 от КТ, който като специален изключва приложението на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН / Решение от 03.07.2014г. по к.а.н.д.