Решение № 4602 от 16.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4602 гр. София, 16.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20231110209899 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д - 63д ЗАНН.

Образувано е по жалба от А. Ж. Т., ЕГН **********, срещу наказателно постановление №22-4332-022952/10.11.2022г., издадено от ГВБ на длъжност Началник Група към Отдел „Пътна полиция” - СДВР, с което на основание чл.175 , ал.3, предл.1 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, а на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР са му отнети 10 /десет/ точки.

В депозираната жалба се излагат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, доколкото известие за предстоящата дерегистрация на превозното средство поради изтекъл срок на застрахователното покритие не му е връчвано. Оспорват се и констатациите на наказващия орган, като се твърди, че пропускът да се заплати поредната вноска за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ е неумишлен. Прави се искане за цялостна отмяна на атакувания правораздавателен акт.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Спасов, който поддържа жалбата с изложените в нея аргументи. Допълва доводите си с позоваване върху указанията за приложение на закона, дадени с Тълкувателно решение №2/05.04.2023 г.

Въззиваемата страна Началник - Група към ОПП - СДВР, редовно призована, не изпраща представител, който да вземе отношение по фактите и приложимия закон.

1

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество, същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Към месец януари 2022 г. жалбоподателят А. Ж. Т., ЕГН **********, притежавал лек автомобил марка „М”, модел „250 Д”, с рег.№ХХХХ. За автомобила имало сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, с начална дата на покритие 02.02.2021г. и крайна дата на покритие – 01.02.2022 г. Договорът обаче бил прекратен, поради невнасяне на поредна вноска, за което обстоятелство на Гаранционен фонд към Комисия за финансов надзор уведомил компетентните органи при СДВР на 19.09.2021 г. По повод така постъпилата информация, на 21.09.2021 г., по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, регистрацията на превозното средство служебно била прекратена от органите на МВР, което било отразено в електронната система АИС - КАТ.

Във връзка с така предприетата принудителна административна мярка структурното подразделение на МВР не изпратило уведомление до жалбоподателя. Не били предприемани допълнителни действия с оглед успешното уведомяване на въззивника за наложената ПАМ.

На 19.01.2022 г., около 08:26 ч., в гр. София, жалбоподателят А. Ж. Т., управлявал собствения си лек автомобил, марка „М”, модел „250 Д”, с рег.№ХХХХ, по ул.

„Околовръстен път“. Придвижвал се от разклона за с.Казичене към „Ботевградско шосе“.

Превозното средство било спряно за проверка от полицейските служители П. Г. С. и НИЙ.

След като се легитимирали, те изискали документи за превозното средство и водача.

Извършили справка с дежурната част към ОПП – СДВР, откъдето придобили информация за липсващата застраховка гражданска отговорност, както и установили факта на извършената по този повод служебна дерегистрация на автомобила.

При тази фактология П. С. преценил, че е извършено административно нарушение, поради което съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) срещу А. Т., отразявайки в него като накърнена материална разпоредба на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Актът бил изготвен в присъствието на нарушителя, а като свидетел бил привлечен колегата на С. – Йорданов. След подписването му бил връчен на жалбоподателя.

Събраните по преписката материали били докладвани в Софийска районна прокуратура, където били заведени под пр.пр.№41170/2022 г. С постановление от 26.10.2022 г., изведено деловодно на 27.10.2022 г., наблюдаващият прокурор отказал образуването на досъдебно производство. Изложил аргументи, че установените факти сочат единствено евентуалното наличие на административно нарушение на правилата за движение по пътищата, поради което разпоредил и материалите да бъдат изпратени на ОПП - СДВР с 2 оглед преценка ангажирането на административнонаказателната отговорност на водача.

Въз основа на получения прокурорски акт и материалите по пр.пр.№41170/2022 г. било издадено атакуваното наказателно постановление (НП) №22-4332-022952 от 10.11.2022 г., с което на основание чл.175, ал.3 от ЗДвП, на Т. били наложени кумулативно наказание „Глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца за неизпълнено правно задължение чл.140, ал.1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539 на МВР следвало да му бъдат отнети 10 точки след влизане в сила на санкционния акт. Последният е връчен на наказаното лице на 22.06.2023 г., видно от извършено в представеното по делото копие отбелязване.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: справка - картон на водача Т., заповед рег.№513з5073/21.07.2015 г. на Директора на СДВР, Заповед №ЗМК-13140/23.10.2019г. на министъра на МВР, акт за встъпване в длъжност, Заповед №8121з-1632/02.12.2021г., постановление за отказ да се образува досъдебно производство на СРП, извлечения от публичната страница на Гаранционен фонд към КФН, писмен отговор от СРП, писмен отговор от ОПП – СДВР, вх.

№232209/17.08.2023 г., с приложения – извлечение от АИС – КАТ, копие на материалите по пр.пр.№27173/2022 г. по описа на СРП, приобщени по реда на чл.283, ал.1 от НПК.

Съдът обсъди приобщените по делото доказателствени източници, като установи, че сред тях не се откриват такива (обратни разписки и пр.), които да указват на факта на уведомяването на жалбоподателя за предстоящата или вече извършена дерегистрация на превозното му средство през 2021 г. Отсъстват и доказателства за снемане на регистрационните му табели, още повече че, видно и от съдържанието на представените по делото АУАН и докладна записка, такива са били налични към датата, инкриминирана по делото като време на нарушението. При липса на други доказателства тези пропуски не позволяват да бъде изключена версията, предложена от жалбоподателя, че не е бил уведомен от съответните административни органи з а факта на прекратената регистрация.

Сведения не биха могли да бъдат почерпени и от отсъствието на пораждащ действие към датата на управление на превозното средство, посочена като време на простъпката, договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, доколкото предсрочното му прекратяване поради невнасяне на една от поредните вноски, не съвпада с датата на прекратяване на регистрацията – последната явяваща се резултат от изпълнението на нарочна административна процедура.

Обстоятелствата около нарушението н е могат да бъдат изведени в пълнота и от приложените към преписката други материали. Липсват ангажирани доказателства за съобщаване за извършената дерегистрация на превозното средство на неговия собственик, както и предприети допълнителни мерки, насочващи за това. Този факт допълнително потвърждава, че задължението на компетентните органи на МВР да уведомят Т. за предприетата дерегистрация не е изпълнено. Поради тези причини съдът намира, че писмените материали по административнонаказателната преписка опровергават изводите на наказващия орган за конкретното проявление на нарушението като виновно поведение на 3 лице, реализирано в обективната действителност.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от З АНН, вр. с чл.14, ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в АУАН или наказателното постановление.

Съдът след извършена проверка на издаденото НП прие, че не са налице процесуални нарушения относно компетентността на длъжностното лице, коет о е издало документа.

Изрично с приложената по делото заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з – 1632/02.12.2021г., е делегирана компетентност на началниците на група „Административна дейност“ към ОПП – СДВР да издават наказателни постановления за административни нарушения по ЗДвП, а на полицейските органи от ОПП – СДВР- да съставят АУАН.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано при спазване на давностните срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН.

Изготвянето на казателното постановление е основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е дейност от процесуално естество, от чието добросъвестно и законосъобразно осъществяване зависи ефективността на юрисдикционнанаказателна дейност на административно наказващия орган. В наказателното постановление административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран, следва да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт.

Издаденото наказателно постановление не отговаря на императивните изисквания на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото описание то на приетото за реализирано от жалбоподателя нарушение, респ. обстоятелствата, при които то е извършено, не са формулирани изчерпателно и ясно в достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията за пълнота на обвинителната теза и адекватното упражняване на реципрочното й право на защита на лицето, срещу което се насочва административнонаказателната принуда.

Коментираният процесуален акт не съдържа част от обективните признаци на състава на описаното в тях нарушение, предявено на жалбоподателя с правна квалификация по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Нормата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП ситуира правно задължение, съгласно което по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и 4 ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Съставът на нарушението от своя страна се изпълва от нормата на чл. 175, ал.3 от ЗДвП и се прилага за всеки, който управлява моторно превозно средство, нерегистрирано по надлежния ред. Новелата е бланкетна и обща, поради което нарушенията, подведени под нейната хипотеза, следва да са максимално индивидуализирани, като конкретното й съдържание следва да се запълни с материалните норми, установяващи правилата за регистрация на МПС.

При ангажиране на фактите, относими към приложената правна норма на чл.140, ал.1 от ЗДвП, наказващият орган е отбелязал единствено, че жалбоподателят е управлявал лекия автомобил, който е бил дерегистриран на 21.09.2021 г. поради отсъствие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ . В наказателното постановление обаче отсъстват пояснения относно датата на получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането за прекратяването на застрахователния договор поради невнесена поредна вноска, както и дали и кога е бил уведомен от органите на МВР собственикът на пътното превозно средство преди пристъпване към служебното прекратяване на регистрацията – последното категорично изискуемо, доколкото то макар да не се явява елемент от фактическия състав на дерегистрацията, е последващо действие, имащо отношение към субективната страна на административното нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП. Недопустимо е да се очаква, че нарушителят следва да предполага волята на наказващия орган по фактите. Подобен подход е недопустим, тъй като не кореспондира с изискването за пълнота при словесно описание на фактите, поясняващи признаците от състава на административното нарушение, които се предявяват на нарушителя като обективни параметри на извършена от него простъпка.