Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 119 от 06.03.2024, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 567/2023
Вид
Протокол № 119
Подписан
06.03.2024
В сила
06.03.2024
Състав
РОСИЦА ВЕЛКОВА ИВАНОВА-СТОЙЧЕВА

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 119 гр. Перник, 01.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РОСИЦА ВЕЛКОВА при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА

Сложи за разглеждане докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Гражданско дело № 20231700100567 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Ищците М. Ш. Х. редовно уведомена се явява лично и се представлява от адв. Г. Р., с пълномощно по делото.

М. Д. М. – действаща чрез своята майка и законен представител С. Н. Е.: редовно уведомена се представлява от С. Н. Е. и адв. Г. Р., с пълномощно по делото С. Н. Е. – редовно уведомена се явява лично и се представлява от адв. Георги Радков с пълномощно по делото.

Ответникът ЗК „Б.И.“ АД - редовно уведомен, се представлява от адв.М. с пълномощно от днес

Адв. Р.: Да се даде ход на делото.

Адв. М.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Постъпила е молба от ищците на 19.02.2024 г. по реда на чл.214, ал.1 ГПК за изменение размера на предявените искове, като същите молят исковете да се считат предявени както следва: в размер на 200 000 лв. в полза на М. Ш. Х., ведно със законната лихва считано от 14.06.2023 г.; в размер на 200 000 лв. в полза на М. Д. М., частично предявен иск от сума в размер на 250 000 лв., ведно със законна лихва от 14.06.23 г. до окончателното плащане на сумата; в размер на 200 000 лв. в полза на С.

Н. Е., ведно със законната лихва от 14.06.2023 г. до окончателното плащане.

Адв.Р.: Поддържаме молбата. Водим свидетелите, като бихме искали в днешно съдебно заседание да бъдат разпитани 3- ма свидетели, като последният ще бъде разпитан както за неимуществени вреди на С. Е., така и за обстоятелството, че са живеели във фактическото съжителство с починалия.

Адв.М.: Доколкото доказателственото искане е направено в преклузивния срок, 1 считам че следва да бъде допуснато изменение на предявените искове, досежно основателността, ще взема отношение по съществото на спора.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

На основание чл. 214, ал. 1 от ГПК приема направени изменения в предявените искове както следва:

Искът, предявен от М. Ш. Х., следва да се счита за предявен за сума в размер на 200 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 14.06.2023 г. до окончателното плащане на сумата.

Искът, предявен от М. Д. М., действаща чрез своята майка и законен представител С. Е., следва да се счита предявен за сума в размер на 200 000 лв. – частичен от сумата от 250 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 14.06.23 г. до окончателното плащане.

Искът, предявен от С. Н. Е. следва да се счита предявен за сума в размер 200 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 14.06.23 г. до окончателното плащане.

Снема самоличността на свидетелите както следва:

Д. Х. И. – ЕГН:**********, българка, български гражданин, неомъжена, със средно образование неосъждана, с адрес: с.И., общ. О., ул. „Б.“, №*, без дела и родство със страните.

Р. Х. Х. – ЕГН:**********, жив. В гр. О., ул. „Х. С.“ № **, българка, български гражданин, неомъжена, без образование, неосъждана, братовчедка на М. Х..

М.С.Г. – ЕГН:**********, жив. в с. .И., ул. „Б.“№ *, българка, български гражданин, неомъжена, със средно образование, неосъждана, без дела и родство със страните.

Съдът предупреди свидетелите за наказателната отговорност по реда на чл. 290 НК.

Свидетелите обещаха да говорят истината.

Свидетелите се изведоха от залата, освен свидетелката Д. И.

Свидетелката И.: С М. се познаваме от много години. Тя е 2, 3 години по-малка от мен. Познаваме се от деца. Живеем в близост. На три дни се виждаме веднъж. Д. е син на М.. Той израсна заедно с моите деца. На 21.12.2022 г. моите деца ме уведомиха, че се е появила информация в интернет, че е претърпял злополука. Отидохме в тях, за да видим дали е истина, тъй като сме съседи и приятели със семейството. Като отидохме беше някаква трагедия. М. беше много травмирана, беше под упойка, успокойтелни. Малко преди нас си беше заминала линейката, тя не беше се осъзнала какво се е случило. М. е припаднала и са извикали линейка, дъщеря й е извикала линейка. Когато аз отидох, тя се беше посъвзела, но говореше само как ще го преживее, тъй като скоро беше загубила съпруга си. Подкрепата след смъртта на съпругът й беше синът й. Живееха в едно домакинство. До днес тя е на лекарства.

Здравето й вече е влошено, няма подпомагане както беше като беше синът й жив.

2

Синът й започна да работи много малък, нямаше навършени 18 години, тъй като баща му беше със 100 % инвалидност, вземаше пенсия, но не стигаше. Ходеше да работи в гората. М. има други деца, още две деца. Те живеят в съседство с нея, те са момичета, имат си семейства. Със синът си живееше в едно домакинство. Основно приходите за прехрана и разходи в семейството ги беше поел Д.. М. вече не е същия човек, тя все още преживява тази загуба. Дори и да иска да се зарадва е много малко. В момента внучка й и майката на внучката й живеят при нея. С. го изживява тежко, защото трябва да търси начини да преживява. Детето е много малко и преживява всичко много трудно. До днес никой не знае как да обясни за случилото се с баща й. Тя знае, че баща й е някъде на работа и като си дойде ще й купи кукла и бонбони. Тя търси баща си постоянно, те имаха доста силна връзка. С. и Д., преди М., имаха детенце, което при раждането почина.

Свидетелката на въпроси на адв.М.: На 21.12 от моите деца разбрахме по снимката, че с Д. се е случила злополука и затова отидохме да разберем какво се е случило. Тогава сестра му на Д. каза, че са отишли за гъби и тогава колата се е запалила и са изгорели. Това се е случило в с. Т. или гр. Т., забравила съм. Това не е до нашето село, не зная къде се намира, не познавам градовете и селата встрани от Търговище. Има още две деца, две дъщери – П. и А. По голямата е П. Не зная кога е роден Д., беше на 26 години, не зная датата на раждане. П. е по-голяма, А. е по- голяма от Д.. П. /Ф./ е най-голяма, после е А. Д. е най-малък.

Страните/поотделно/: Нямаме въпроси към свидетелката.

Съдът освободи свидетелката, като същата остана в залата.

Пристъпи към разпит на свидетелката Р. Х..

Свидетелката Х.а: Аз съм пораснала в тези семейства. Бяхме като сестри и Д. ми беше като брат. Д. беше мъжът в семейството, хубаво дете беше, работливо дете беше.

Той работеше навсякъде, кой, където го викаше, копае, оре, в гората. Работеше навсякъде. В къщата беше той мъжът, баща му беше инвалид и той като стана на 14-15 години се зае да подържа семейството си. Ожениха се сестрите му, ожени се и той за С.. Не подписаха брак, живееха на семейни начала. Бяха семейство, не като приятели.

Първото им дете като се роди, почина след раждане, после се роди второто дете. Като умря първото дете, още тогава му почна болката. С. беше на 17 години като се ожениха, а Д. на 19 години и от тогава живеят заедно. На празници постоянно бяха заедно, не се разделяха. Д. и М. бяха в много добри отношенията. Като почина той, детето беше на 3 годинки. Имаха връзка като дъщеря и баща. Видях по фейсбука бяха публикували снимка, че са ги запалили. На Д. сестра му, голямата ми каза. Това нещо не сме видели никога. Милата М. постоянно пита за баща си. Ние не можем да кажем на малко дете, че го няма баща му. Детето М., постоянно говори за баща й.

Свидетелката на въпроси на адв М.: Сподели се във фейсбук, някой от селото.

3

Бяха споделили, че са умрели момчетата, тримата, че е гръмнала бутилката, газта. Това е същата работа, избухнала е колата. Живея в гр. О., там съм от 2016 г., преди това бях в село З. Аз постоянно съм при тях. Като не съм на работа, съм при тях. Почти всека седмица съм там при тях, в с. И., в тяхната къща. Моите родители, майка ми почина, татко е на друго място, аз пораснах при тези хора. От 2016 г. съм в Омуртаг. Имаха две момичета, сестри на Д.. Те са каки, по-големи от Д.. Ф и Аживеят в с.И. Те постоянно са при майка им. Не са я изоставили.

Свидетелката на въпроси на адв.Р.: Тя има нужда от подкрепа, тъй като го няма синът й, тя е в лошо състояние.

Страните /по отделно/: Нямаме повече въпроси към свидетелката.

Съдът освободи свидетелката от зала.

Пристъпи към разпит на свидетелката М. Г.

Свидетелката Г.: С Д. се познаваме от малки, учихме заедно в гимназията в гр.

О., в гимназията по транспорт. След това той завърши и се ожени за С.. От едно село сме. Д. беше много добър човек, много грижовен, грижеше се за майка си и за жена си.

Не се занимаваше с интриги, предпочиташе да работи. С. дойде да живее при него, нямат брак, започнаха да живеят заедно от 2018-2019 г. Аз се запознах с нея като дойде. От друго село. Бяха сплотено семейство. Тя разчиташе за всичко от него, каквото и да стане те бяха заедно. Много се обичаха, даже повече от хората, които имат брак. Разбрах на 21.12, прочетох поста публикуван във фейсбук. След това се обадих на майка да й кажа да се обади на майка му. На следващия ден отидох да видя как са.

Майка му беше много зле, бяха й викали линейка. Мисля, че беше на 22.12. когато отидохме. С. беше много зле. След като разбра какво се е случило, се затвори в себе си, не излизаше. Беше много трудно на детето да свикне с мисълта, че няма да се прибере баща й. С. не се е съвзела, но няма друг избор, трябва заради детето, защото Д. беше опората на семейството. Той от много малък се грижи за семейството, тъй като баща му беше инвалид. Работеше в гората, ходеше за билки. С. се опитва са свикне с факта, че Д. няма да се върне и тя трябва да се грижи за всичко. Затвори се, не излиза, спря да контактува с приятели и познати. В момента се води към бюрото по труда. Детето ходи на детска градина в с.К.

Свидетелката на въпроси на адв.М.: Никой не е казал на малката, тя не знае, че баща й е починал. Казват й, че е на работа и ще се върне. Д. има по-големи сестри – Аи Ф-, всички живеят в една къща, общо. Публикацията беше от сестра му. Пишеше, че е починал в гр.Т., автомобила се е самозапалил и се чака експертиза. Мисля, че се е случило на 20. 12. към 4.30 ч. следобед. Когато общувам с детето, тя казва, че тате е на работа и ще се върне и ще й донесе кукла и бонбони.

Страните/поотделно/: Нямаме повече въпроси към свидетелката.

Съдът освободи свидетелката от зала.

4

Адв. Р-: Поддържам доказателственото искане за допускане на комплексна психолого-психиатрична експертиза за тримата ищци, но в случай, че не допуснете такава, представям списък за разноски ведно с документ за регистрация по ДДС.

Адв.М.: С доклада по делото е заявено, че искането за назначаване на комплексна психолого-психиатрична експертиза съдът ще се произнесе след разпита на свидетелите, не считам, че днес се установи факти, които да обосновават необходимостта от назначаване на комплексна психолого-психиатрична експертиза, още повече по делото липсват данни първите две ищци да са търсили психологична или психиатрична помощ, а третата все още не знае, че баща й е починал и назначаване на експертиза на малолетно е абсолютно неоснователно.

Съдът счита, че не са налице предпоставки, за изясняване на делото не е нужно изготвяне на комплексна психолого-психиатрична експертиза, поради което ОПРЕДЕЛИ: