Определение № 172 от 16.01.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 172 гр. София, 16.01.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Кирил Г. Димитров

Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Василена П. Мидова Въззивно частно наказателно дело № 20251100600251 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава XXII от НПК – чл. 341, ал. 2 вр. чл.

250, ал. 4 НПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана на 24.11.2024 г. от тъжителя Н. Й. Б. срещу разпореждане на Софийски районен съд, с което е прекратено НЧХД № 10019/2024 по описа на СРС, НО, 115-и състав на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 24, ал. 5, т. 1 НПК – липсва тъжба.

Тъжителят Б. счита разпореждането за неправилно, моли да бъде отменено и производството възобновено. Твърди, че описаното в тъжбата деяние е от частен характер, а не е престъпление по чл. 286 от НК, както е намерил районният съд, тъй като сигналът от А. срещу Б. е бил подаден до ГДБОП, който не е „надлежен орган“ по смисъла на чл. 286 НК за започване на разследване.

Софийски градски съд, като взе предвид изложените в жалбата доводи и релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема следното:

С разпореждане № 14201/19.11.2024 г. Софийски районен съд е прекратил НЧХД № 10019/2024 г., образувано по подадена от Н. Б. частна тъжба срещу лицето А. А.. Първоинстанционният съд е счел, че съобразно твърденията в тъжбата е налице основание да се заключи, че описаното престъпление не е такова от частен характер, тъй като изложеното от Б. изпълвало състава на престъплението по чл. 286 от НК. Това от своя страна изключило правото на Б. да търси защита чрез сезиране на съда, което довело до недопустимост на подадената от същия тъжба, поради което 1 производството следвало да бъде прекратено.

Въззивният съд констатира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице, което има право на такава, както и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, с оглед на което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна поради следните съображения:

В тъжбата, инициирала първоинстанционното дело, се твърди, че А. А. е подала сигнал, в който е посочила, че тъжителят Б. участва в организиране или извършване на полови контакти с непълнолетни лица, каквото разговорно е прието да се нарича „педофилия“, както е било и описано в сигнала на А..

Така наречената „педофилия“, която се твърди да е вменена на Б. от А. представлява именно приписване на престъпление, извършено от Б.. Това в действителност покрива състава и на двете престъпления – клевета по чл. 147 НК и набедяване по чл. 286 от НК. Разграничителният елемент между двете деяния обаче е именно пред кого е разгласено извършването на престъплението. Ако същото е изложено пред „надлежен орган на власт“, то безспорно твърдяното престъпление е такова по чл. 286 от НК. В светлината на настоящия случай и предвид посоченото от самия тъжител Б. в неговата тъжба (която придава рамката на производството при дела от частен характер), А. е набедила последния чрез изпращането на информация за твърдяно участие в „педофилия“ до органите на ГД „БОП“. Настоящият състав се солидализира с изложеното от районния съд, че този орган е именно надлежен такъв. ГД „БОП“ е специализирана структура при Министерството на вътрешните работи на Република България. Според действащия НПК досъдебно производство може да започне с първо действие по разследването, като разследващи органи са следователи, разследващи полицаи и полицейски органи на МВР, а последните съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 4 НПК могат да извършват действия по чл. 212, ал. 2 НПК. Именно поради тези обстоятелства в настоящия случай и съобразно твърденията в тъжбата, подадените от А. сигнали до ГД „БОП“ срещу Б. са отправени до орган, компетентен да инициира наказателно производство,. /В този смисъл Решение № 558 от 04.02.2014 г. по н.д. № 1760/2013 на ВКС, Решение № 327 от 15.07.2009 г. по н.д. № 336/2009 на ВКС./ Сигналът съдържал и приписване на престъпления, извършени от Б.. По този начин бива покрит състава на престъплението по чл. 286, ал. 1 от НПК – престъпление от общ характер „набедяване“, но не и на този за „клевета“, която се преследва по тъжба на пострадал.

В този смисъл се е произнесъл и районният съд, който правилно е посочил, че при твърдения за извършено престъпление от общ характер компетентен за иницииране на наказателното производство пред съд е 2 прокурор, а не пострадалото лице чрез подаване на тъжба. В този случай законосъобразно районният съд е преценил, че производството следва да бъде прекратено като недопустимо такова.

Водим от горното, Софийски градски съд, Наказателно отделение, VIII въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло разпореждане № 14201 от 19.11.2024 г. по НЧХД № 10019/2024 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 115-и състав, с което производството по делото е прекратено.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3