Решение № 2476 от 24.04.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 188/2023
- Вид
- Решение № 2476
- Подписан
- 24.04.2024
- В сила
- 22.02.2025
- Състав
- Галя Вълкова
Цитирани разпоредби
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 1 т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл.6, т.1, пр.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432 (1) · Кодекс за застраховането
- чл. 497 · Кодекс за застраховането
- чл. 129, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл.342, ал.1, пр.3 · Наказателен кодекс
- чл.343, ал.1, б."б", пр.2 · Наказателен кодекс
- чл.31, ал.7, т.1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 2476 гр. София, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20231100100188 по описа за 2023 година
Предмет на разглеждане е осъдителен иск за присъждане на неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса на З.то (КЗ) вр. чл.
45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 497 КЗ.
Ищецът Р. И. В. твърди, че на 28.02.2020 г. в гр. София е пътувал в л.а.
„Пежо“ с рег. № СА. Около 23:00 часа е настъпило ПТП между л.а. „Пежо“ и л.а. „БМВ“ с рег. № *******, управляван от К.П.. На кръстовището на бул.
„Черни Връх“ и ул. „Филип Кутев“ л.а. „БМВ“ навлязъл на червен забранителен сигнал на светофара, предприел маневра „ляв завой“ и реализирал ПТП с преминаващия на зелен сигнал л.а. „Пежо“. В резултат на инцидента ищецът претърпял травматични увреждания: счупване на долния край на дясната лъчева кост и изкълчване на радикарпалната става, счупване на дистална фаланга на 5-ти пръст на лява ръка, множество охлузни рани в областта на дясна мишница и предмишница, травми с охлузвания в областта на двете подбедрици и дясно бедро, кръвонасядане и оток на 5-ти пръст на лява ръка. В УМБАЛ „Св. Анна“ на ищеца била извършена закрита репозиция на фрактурата и му било назначено медикаментозно лечение. Поради нетърпими болки на следващия ден в МБАЛ „Вита“ гр. София било взето решение за оперативно лечение на фрактурите на 2-те ръце и поставяне на остеосинтезни импланти за фиксация на счупванията на ръцете. На 06.03.2020 1 г. ищецът бил изписан, като ползвал в отпуск за временна неработоспособност 120 дни. Поради силни болки в първите дни ищецът приемал обезболяващи медикаменти. Твърди и към настоящия момент да ползва накитници за двете китки поради бърза умора и болки. През април 2020 г. ищецът претърпял нова интервенция за отстраняване на остеосинтезния имплат на лявата ръка. Твърди и до настоящия момент кутрето на лява ръка да е неизползваемо паради невъзможност за движение.
Ищецът твърди психическото му здраве да е увредено, чувствал се напрегнат, стряскал се от силни шумове при разминаване с друго МПС, станал позатворен, избягвал контакти. Ищецът твърди и към момента здравето му да не е възстановено. Чувствал се отчаян. С решение по НАХД 3177/2021 г. на СРС, 6 с-в, К.П. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 2 НК. Предвид обстоятелството, че гражданската отговорност на водача на л. а. „БМВ“ е застрахована при ответника, ищецът предявил претенция за обезщетяване на неимуществените вреди от произшествието, но изплатеното обезщетение било в размер на 12005,09 лв., от които 10000 лв. неимуществени вреди. Ищецът уведомил ответника, че сумата не покрива изцяло претърпените вреди. По изложените съображения претендира осъждане на ответника да му заплати сумата от 45000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 28.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът ЗАД „ОЗК - З.“ АД оспорва предявения иск. Оспорва настъпване на ПТП при твърдян от ищеца механизъм като посочва, че заплатеното застрахователно обезщетение е било недължимо и ищецът следва да върне получената сума. Посочва, че се касае за независимо съизвършителство, като вина за настъпилото ПТП имал и водачът на л.а.
„Пежо“. Оспорва ищецът да е получил твърдяните увреждания. Прави възражение за съпричиняване, тъй като ищецът: се возил в технически неизправно МПС, возил се без поставен обезопасителен колан, неизпълнени лекарски предписания за лечение, рехабилитация и физиотерапия.
Евентуално сочи, че претендираното обезщетение в завишен размер. Не оспорва наличието на застраховка Гражданска отговорност с водача на л.а.
„БМВ“ с рег. № *******“.
В съдебно заседание ищецът, чрез адв. Д., поддържа предявените искове. Ответникът, чрез адв. Е., оспорва исковете.
2
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Не се спори, че към 28.02.2020 г. задължителната гражданска отговорност на водача на л.а. „БМВ“ с рег. № ******* е била застрахована от ответното дружество.
С решение от 28.06.2021 г. по НАХД 3177/2021 г. на СРС, НО, 6 с-в, К.В.П. е признат за виновен в това, че на 28.02.2020 г., около 23,00 часа, в гр.
София, бул. „Черни връх“, с посока на движение от бул. „Н. Вапцаров“ към Околовръстен път, в района на кръстовището с ул. „Филип Кутев“, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „БМВ”, модел „Х6”, с ДК ******* , нарушил правилата за движение, а именно: чл.6, т.1, пр.2 ЗДвП /“Участниците в движението …..съобразяват своето поведение със…..светлинните сигнали…..“/, като преминал на кръстовището на червена светлина на светофара, в нарушение на чл.31, ал.7, т.1 ППЗДвП /“Преминаването забранено“/ и започнал да извършва маневра „ляв завой“, и в резултат на това реализирал пътно-транспортно произшествие с насрещно движещия се лек автомобил марка „Пежо“, модел „307“, с рег. *******, управляван от И.М., и по непредпазливост причинил средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 НК на Р. И. В. - пътник от лекия автомобил марка „Пежо“, изразяваща се в счупване на долния край на дясната лъчева кост вътреставно, с изкълчване на ставата, което реализирало медикобиологичния признак „трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок – по-дълъг от 30 дни“ – престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, пр.2 вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК.
С решение № 119 от 16.02.2022 г. по ВНАХД 4036/21 на СГС първоинстанционното решение е изменено в частта по отношение на наложеното на подсъдимия наказание и потвърдено в останалата част.
За установяване на претърпените от ищеца болки и страдания по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката В. И.а Ч., във фактическо съжителство с ищеца. Свидетелката сочи, че след оперативните интервенции ищецът е бил в дома си, чакал свидетелката да се върне от работа, за да му помогне за задоволяване на елементарни нужди от ежедневието. Ищецът бил нервен, оплаквал се от болки и пиел лекарства.
Заради невъзможността да свива кутрето ползвал само два от пръстите на 3 ръката. Семейството изнемогвало финансово и въпреки болките ищецът се върнал на работа. Към момента ищецът работел като шофьор в същата фирма, тъй като не можел да носи тежко и да извършва дейност като строител.
Ищецът провеждал рехабилитация в дома си предвид Ковид-пандемията – чрез ластици, стискане на антистрес топка. С днешна дата ищецът шофирал, макар и да карал по-бавно. Продължавал да се чувства непълноценно.
Свидетелката не знае дали ищецът е търсил помощ от психолог.
По делото е приета и неоспорена Съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Б. Е. К., ортопед-травматолог. Експертът сочи, че в резултат на процесния инцидент ищецът е получил телесни увреждания: фрактура в дисталния край на дясна лъчева кост, съпроводена с луксация на радиокарпалната става и фрактура на дисталната (крайна) фаланга на пети пръст на лявата ръка, хематоми в областта на дясна мишница, предмишница, бедро и охлузвания на двете подбедрици. Според експерта фрактурата на костта следва да се обсъжда наред с радиокарпалната луксация. Става въпрос за високоенергийна травма с разкъсване на връзковия апарат на ставата.
Приблизителния срок за възстановяване на функциите на крайника е два месеца, а с включване на необходимите курсове на рехабилитация и ЛФК – до три-четири месеца. Относно травмата на пети пръст и предвид извършеното оперативно лечение обичайният възстановителен период е около 30-40 дни. В конкретния случай обаче не би могло да се говори за период на възстановяване, тъй като експертът отчита, че фрактурата е невъзстановима на фона на стара нелекувана фрактура. При личен на ищеца, извършен от д-р К. за целите на експертизата, се констатират прав цикатрикс от стар оперативен достъп с дължина 1,5 см. , а по дорзалната повърхност на пети пръст на лява ръка – прав цикатрикс с дължина 2 см., белезите са без хипер и хипопигментация, без данни за възпалителни промени и не загрозяват външния вид на пострадалия. Експертът не констатира ограничение в мускулната сила на захвата на двата крайника. Установява леко намалена кожна сетивност по латералния ръб на палеца на дясна ръка. Активните и пасивни движения в дясна гривнена става са леко болезнени в края на арката на движение, а движенията в дисталната интерфалангеална става на пети пръст на лява ръка са невъзможни поради налична артродеза – костно спояване между главата на средната фаланга и основата на дисталната фаланга. Налице са данни за пълна консолидация на фрактурата и начални 4 признаци за развитие на посттравматична артроза. Като трайна последица в здравето на ищеца може да се приема липсата на активни и пасивни движения в дисталната интерфалангеална става на пети пръст на лява ръка поради извършената артродеза. Последната се определя като експерта като единствена възможно лечение на прясното счупване.
Експертът заключава, че при процесния механизъм на ПТП травматичните увреждания на ищеца могат да възникнат с еднаква степен на вероятност както при правилно поставен предпазен колан, така и при неговата липса. Според експерта в епикризата към ИЗ за болнично лечение на 29.02.2020 г. в УМБАЛ „Св. Анна“ АД е предприето консервативно лечение с успешна репозиция на китката – наместена първично и имобилизирана с гипсова шина. Не могат да се предполагат причините, поради които не е извършена операция по спешност. Гипсовата имобилизация на десния горен крайник е била отстранена на 28.03.2020 г., т.е. 23 дни след оперативната интервенция на 05.03.2020 г. За първи път фрактурата на дисталната фаланга на пети пръст на лява ръка е диагностицирана на 02.03.2020 г. като извод за това се формира от експерта и при описано синкаво-червеникаво кръвонасядане и оток в областта на пети пръст на лява ръка, сочещо травма с давност 3-4 дни педи прегледа. Според вещото лице единственият възможен вариант за лечение в ситуация на прясна фрактура на фона на нелекувано застаряло счупване на дорзалната част на базата на дисталната фаланга на пети пръст е било артродезирането на ставата – по оперативен път.
Ищецът е ползвал отпуск за временна неработоспособност от 31.03.2020 г. – 29.04.2020 г., 30.04.2020 г. – 29.05.2020 г., 30.05.2020 г. – 28.06.2020 г., 29.06.2020 г. – 28.07.2020 г.
Вещото лице посочва, че получените травматични увреждания са довели до промяна в някои от заниманията и хобитата му – по амнестични данни вече не може да прави лицеви опори и все по-трудно практикува фитнес. Пред експерта ищецът е посочил, че не е провеждал рехабилитация по повод на процесуалните увреди. Такива данни експертът не констатира и от данните по делото. Същевременно според експерта кинезитерапията, рехабилитацията и лечебната физкултура са задължителна и неотменна част от комплексното лечение на всеки травматично болен пациент, независимо от това дали е било извършвано консервативно или оперативно лечение. Те 5 благоприятстват по-бързото възстановяване и раздвижване, като колкото попродължителна и адекватна е рехабилитацията, толкова и резултатите от нея ще са по-задоволителни. Фрактурата-луксация на дясна гривнена става е изисквала провеждане на ЛФК и рехабилитационен курс след 30-тия постоперативен ден. За травмата на 5-ти пръст не е необходимо каквото и да била рехабилитация предвид преустановяване на движенията в дисталната интерфалангеална става.
Експертът отбелязва, че по делото няма медицински документ за извършена през април 2020 г. екстракция на киршнеровата игла, фиксирала ставата на 5-ти пръст.
В съдебно заседание експертът допълва, че описаната от ищцата гимнастика не е съответна на нуждите от рехабилитация, кинезитерапия и лечебна физкултура и не може да се счете за адекватна на състоянието му. По отношение на лявата ръка няма ограничение в движението на четири от пръстите, петият държи изправен. На другата ръка се констатира скованост поради разкъсване на връзковия апарат на гривнената става, което води до непълен обем на движенията.
Разпечатката съдържа 33 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/44be2365-d391-4990-8baa-290748eeca0c