Разпореждане № 494 от 28.04.2026, Окръжен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 494 гр. Благоевград, 28.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Съдия:

Росица Велкова като разгледа докладваното от Росица Велкова Въззивно гражданско дело № 20261200500386 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 453/23.12.2025 г. по гр. д. № 976/2025 г. по описа на РС – П. съдът е признал за установено в правоотношенията между „Т.С." ЕАД, ЕИК ************ и „А.Б.“ ЕООД, ЕИК ************, че "А-Б ЕООД дължи на „Т.С." ЕАД сумите, с които се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, и за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 72698/2024 година по описа на Районен съд гр.С., а именно: 203,50 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2023 г., доставена в имот, представляващ склад, находящ се в гр. С., ж.к. „И.“, блок 71, вх. Б, с абонатен № 365241, както и сумата от 7,82 лв., представляваща главница за извършено дялово разпределение за периода 01.05.2022 г. – 30.10.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.12.2024 г. до окончателното плащане на задълженията; и е отхвърлил като неоснователни установителните претенции на „Т.С." ЕАД, ЕИК ************ да се признае за установено в правоотношенията между „Т.С." ЕАД, ЕИК ************ и „А - Б.“ ЕООД, ЕИК ************, че "А-Б ЕООД дължи на „Т.С." ЕАД сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 72698/2024 г. по описа на Районен съд гр.С., а именно: 45,30 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 31.12.2022 г. до 19.11.2024 г., както и сума в размер на 2,17 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.07.2022 г. до 19.11.2024 г.

1

Със същото решение съдът се е произнесъл и по отношение на разноските, като е осъдил „А - Б.“ ЕООД, ЕИК ************, да заплати на „Т.С." ЕАД, ЕИК ************ съдебни разноски съразмерно на уважените претенции както следва: сумата от 502,17 лв. - съдебни разноски в исковото производство; сумата от 61,24 лв. - съдебни разноски в заповедното производство /частно гражданско дело № 72698/2024 г. по описа на Районен съд - гр. С./.

В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от „А-Б” ЕООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление гр. П., „Оранжерии-шосето за С.”, представлявано от управителя В.Г., чрез адв. П. Й., в която оспорва решението като неправилно и незаконосъобразно. Във въззивната жалба се сочи, че първоинстанционният съд е направил погрешни изводи както относно фактите, така и относно приложението на закона.

Жалбоподателят оспорва извода, че само поради обстоятелството, че ответното дружество е собственик на имот в топлоснабдена сграда, възниква задължение за заплащане на топлинна енергия, включително тази, отдадена от сградната инсталация, независимо че отоплителните тела са демонтирани.

Поддържа се, че съдът необосновано е отхвърлил възражението, че ответникът не е ползвал имота и не е потребявал топлинна енергия, като същият е бил предоставен за ползване на трети лица по силата на договори за наем. Според жалбата тези договори са били представени още с отговора на исковата молба, не са били оспорени от ищеца и са приети като доказателства, но въпреки това съдът ги е игнорирал с аргументи, свързани с липсата на вписване и с характера им на частни документи.

Излага се и довод за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в това, че съдът не е дал указания на ответника, че следва да ангажира допълнителни доказателства относно ползването на имота от трети лица, нито е разпределил правилно доказателствената тежест.

Според жалбоподателя именно ищецът е този, който следва да установи при условията на пълно и главно доказване всички елементи от фактическия състав на претенцията, включително че ответникът реално е ползвал имота и е консумирал топлинна енергия.

В тази връзка се подчертава, че при иск за неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД не е достатъчно да се установи собственост върху имота, а е необходимо да се докаже реално обогатяване, изразяващо се в спестени разходи. Според изложеното такова обогатяване липсва, тъй като имотът е бил ползван от наематели, които са фактическите потребители на енергията, поради което евентуалното имуществено разместване е настъпило между тях и ищцовото дружество, а не между ищеца и ответника.

Жалбоподателят се позовава и на практика на въззивен съд по сходен казус между същите страни, при която е прието, че именно наемателите са упражнявали фактическа власт върху имота и съответно не е налице обогатяване на собственика. Оттук се прави извод, че ако изобщо съществува 2 задължение за заплащане на топлинна енергия, то следва да бъде понесено от ползвателите, а не от ответника.

В заключение се иска от въззивния съд да отмени изцяло първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно и да постанови ново решение, с което да отхвърли предявените искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК.

В срока за отговор е депозиран такъв от Т.С. ЕАД. В отговора на въззивната жалба се поддържа, че постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно, законосъобразно и съобразено с установената съдебна практика по този тип спорове. Според въззиваемата страна съдът е изложил подробни и мотивирани съображения, основани на събраните по делото доказателства и е достигнал до обосновани правни изводи.

Твърди се, че доводите във въззивната жалба са неоснователни, тъй като почиват на неправилно, разширително и аналогично тълкуване на материалния закон, което не съответства на действителното му съдържание.

Поради това възраженията на жалбоподателя се определят като несъществени и необосновани.

В отговора се подчертава още, че в хода на първоинстанционното производство ищцовото дружество е доказало претенцията си при условията на пълно и главно доказване, като е установило всички релевантни факти, необходими за уважаване на иска.

Изразява се становище, че не са налице твърдените от жалбоподателя нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон, както и че вътрешното убеждение на съда е формирано правилно въз основа на цялостната доказателствена съвкупност по делото.

В заключение се иска от въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение и да отхвърли въззивната жалба, както и да присъди на въззиваемата страна направените съдебни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.

С въззивната жалба и отговора към нея страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал.

2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.

Доколкото във въззивната жалба и отговора към нея не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.

3

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане има характер на проект на доклад по делото.

ДАВА възможност на страните да изразят становище по проекта на доклад.

НАСРОЧВА делото за 19.05.2026 г. от 11:00 часа, за която дата и час страните да се призоват с връчване на препис от настоящото разпореждане, а на въззивния жалбоподател – и с препис от писмения отговор.

УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес . Същото задължение има и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят помалко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал.

9 от ГПК.

НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност: да се спести време; да се намалят разходите по разрешаването на спора; да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да удовлетворява интересите и на двете страни; да се подобрят отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да продължат: да запазят имиджа и тайните си; обичайно се изпълнява доброволно. За да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото, като медиация може да се проведе както на първа, така и на втора инстанция.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане за насрочване, ведно с обективирания в него проект на доклад по делото.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.

4

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________ 5