Решение № 138 от 04.07.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Смолян, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20245400500141 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258-273 ГПК.

С решение № 133/07.12.2023 г. по гр.дело № 244/2023 г. Девинският районен съд признава за установено, че Н. Д. В. ДЪЛЖИ на „Кр. Ин.” АД-гр. С. сумите: 1 200 лева главница на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра“ № Д3010084/15.11.2021 г.; 134,50 лева законна лихва върху главницата от 1 200 лева за периода 16.12.2021 г. 07.04.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата от 1 200 лева, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда 07.04.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 72/15.05.2023 г. по ч. гр. дело № 158/2023 г. на Районен съд – Девин.

С решението на следващо място е отхвърлен искът на

„Кр. Ин.“ АД за установяване, че Н. В. му дължи сумата от 432 лв. договорна лихва за периода 15.12.2021 г. - 15.11.2022 г.

Присъдени са и разноски, като Н. В. е осъдена да плати на „Кр. Ин.“ АД сумата от 834 лв., от които по исковото производство – 1

451 лева; и 383 лв. по заповедното ч. гр. дело № 158/2023 г. на Районен съд – Девин.

Срещу решението в частта, с която са присъдени разноски и е признато за установено, че дължи на „Кр. Ин.“ АД-гр.С.: 134,50 лева законна лихва върху главницата от 1 200 лв. за периода 16.12.2021 г. 07.04.2023 г., и законна лихва върху главницата от 1 200 лева, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 07.04.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, е подадена допустима въззивна жалба от Н. Д. В., чрез пълномощника и адв.Ст. П.. Иска отмяна в тази част и отхвърляне иска на дружеството за дължимост на посочените лихви.

Претендира за разноските.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не изпраща представител. От пълномощника и адв.Ст. П. е постъпила писмена защита и молба, с която поддържа жалбата, като представя и списък на разноските за въззивното производство.

С отговор по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемият „Кр. Ин.“ АДгр.С., чрез пълномощника адв.Р. Д., оспорва жалбата и моли за потвърждаване на решението в атакуваната част. Претендира и за разноските във въззивното производство.

В съдебно заседание въззиваемото дружество, редовно призовано, не изпраща представител. От настоящия му пълномощник му адв.С. М. е постъпила писмена молба, с която продължава да оспорва жалбата и моли за присъждане на разноските във въззивното производство.

Съдът установява следното:

Решението в частта, с която е призната дължимостта на сумата от 134,50 лева законна лихва върху главницата от 1 200 лева за периода 16.12.2021 г. - 07.04.2023 г. следва да се отмени и искът за нея – да се отхвърли, а относно лихвата върху същата главница от датата на подаване на заявлението 07.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумата – да се потвърди.

Въззивният съд намира, че договорът за потребителски кредит „Екстра“ № Д3010084/15.11.2021 г., сключен между Н. В. и „Кр. Ин.“ АД е недействителен на осн.чл.22 ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй 2 като записаният в договора ГПР от 49,7 % по т.3.2 на чл.3 не е действителният, което означава, че в договора липсва този задължителен реквизит. Това е така, защото в ГПР, в разрез с повелителното изискване на чл.19, ал.1 във връзка с §1, т.1 от ДР на ЗПК, не е включена сумата за гаранция/възнаграждение за поръчителство/ по чл.4 във вр. с чл.8.1.2 от Общите условия, посочена в Приложение № 1, колона 5-та, в размер от 864 лв. Тя е разделена на вноски, прибавени към погасителните вноски за главница и възнаградителна лихва, и се плаща също в полза на „Кр. Ин.“ АД.

Видно от Приложение № 1, при взети 1 200 лв. кредит, общата сума за връщане от потребителя възлиза на 2 496 лв., включваща и тази гаранция. При изчисление от съда посредством автоматизирана програма от Калкулатор.бг на ГПР, при обща сума за връщане от 2 496 лв. и месечна вноска от общо 208 лв./главница, лихва и гаранция/ за срок от 12 месеца, се вижда, че годишният процент на разходите възлиза на 360,33 %, а годишният лихвен процент – на 162.81%. Т.е., реалният ГПР в отношенията между страните възлиза на цели 360,33 %, при което драстично нарушава и забраната по чл.19, ал.4 ЗПК. Видно е също така и че възнаградителната лихва не е тази, която е записана в договора за кредит – 36 %, а много поголяма – 162,81 %.

Както е прието в последователната практика на ВКС, напр. Определение № 1566 от 12.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 1146/2023 г., II т. о., „Първият въпрос не само, че не е разрешен в противоречие, а е изцяло в съответствие с практиката на СЕС, в т. ч. и с цитираното от касатора решение по дело С-42/15 на СЕС, съгласно която: Член 4 от Директива 87/102/ЕИО на Съвета от 22 декември 1986 година изисква кредитополучателят да разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му (решение по дело С-348/14, т. 57); Съществено значение има изискването в договора за кредит да се посочат данни като например годишният процент на разходите, броят и периодичността на погасителните вноски, както и евентуално задължението за плащане на нотариални такси, изискваните обезпечения и застраховки; Понятието "общи разходи по кредита на потребителя" обхваща всякакви видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, съответно разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, също се включват в тези разходи (решение по дело С-686/19 СЕС);

3

Понятието "общи разходи по кредита на потребителя" се отнася едновременно до разходите, свързани с получаване на кредита, и разходите, свързани с неговото използване във времето.“ Това означава, че задължително в ГПР е следвало да се включи и т.нар.сума за гаранция.

При това положение и на осн.чл.23 във вр. с чл.22 ЗПК, Н. В. дължи само чистата стойност на кредита, която е 1 200 лв., тъй като, видно от заключението по ССчЕ, не е правила никакви плащания по договора; ведно със законната лихва върху тях от подаване на заявлението.

Въззивният съд взема предвид, че, съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Тези последици са уредени в специалния ЗПК при установена на осн.чл.22 ЗПК недействителност на договора за потребителски кредит.

Както е прието обаче в практиката на съдилищата, напр.

Решение № 59 от 20.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 2695/2022 г., II т. о.:

„Разпоредбата на чл. 22 ЗПК урежда хипотези на недействителност на договор за потребителски кредит при наличие на конкретни пороци относно неговата форма и съдържание, а не последици от неизпълнението на договора за кредит. По делото няма твърдения или данни договорът за кредит да е бил развален, а само за обявена от банката предсрочна изискуемост на кредита.

Упражняването на потестативни права на разваляне, съответно на обявяване на предсрочна изискуемост на договора за кредит, не следва да бъде обсъждано, тъй като съществуването им е предпоставено от наличието на валиден договор за кредит, какъвто не е настоящият случай, с оглед изложените по-горе мотиви.“ В случая по делото пред ВКС договорът за кредит също е бил приет за недействителен на осн.чл.22 ЗПК и е прието, че се прилага чл.23 ЗПК.

В трайната и уеднаквена практика на ВКС се приема също така, че, при установена в хода на исковото производство по чл. 422 ГПК недействителност на договор за потребителски кредит, съгласно чл. 23 ЗПК, предявеният иск следва да бъде уважен с постановяване дължимата на осн. чл. 23 ЗПК чиста стойност на кредита, без да е необходимо вземането за 4 чистата стойност да бъде предявено от кредитора с иск по чл. 55 ЗЗД – така решение № 50174/26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на ВКС, IV г. о., решение № 60186/28.11.2022 г. по т. д. № 1023/2020 г. на ВКС, I т. о., Определение № 958 от 17.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1897/2023 г., I т. о., Решение № 50005 от 21.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1950/2022 г., II т. о., и др.

Приема се от ВКС същият подход и при осъдителни искове:

„При установена от съда недействителност на договор за потребителски кредит, по предявения от кредитора осъдителен иск на договорно основание за заплащане на дължими суми по договора, с решението си съдът следва да установи, на осн. чл. 23 ЗПК, дължимата сума по приетия за недействителен договор и да уважи иска до размера на чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи по кредита, като не е необходимо вземането за чистата стойност на кредита да бъде предявено с иск на извъндоговорно основание по чл. 55 ЗЗД“/ Решение № 50056 от 29.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 2024/2022 г., I т. о./

След като в случая е налице недействителност на договора, не е приложима разпоредбата на чл.33 ЗПК, според които: (ал.1) При забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата; и (ал.2) Когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

Това е така, защото връщането на сумата за главница/чистата стойност на кредита/ произтича от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, възприет и посредством чл.23 ЗПК, при който, в случай на недействителен договор, всяка от страните следва да върне полученото по него, а не от задължение да изпълни по валиден договор за кредит. Едва при такъв може да се говори за забавата, указана в чл.33 ЗПК.

Както е прието в посоченото по-горе решение на ВКС с № № 59 от 20.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 2695/2022 г., II т. о., ТК: „Разпоредбата на чл. 22 ЗПК урежда хипотези на недействителност на договор за потребителски кредит при наличие на конкретни пороци относно неговата форма и съдържание, а не последици от неизпълнението на договора за кредит.“

5

Предвид особената разпоредба на чл.23 ЗПК, съобразена и с обстоятелството, че при недействителния договор за кредит Н. В. е в забава за плащане на чистата стойност на кредита /главницата/ от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, който момент, по силата на законовата фикция в чл.422, ал.1 ГПК се смята за момент на предявяване на иска, правилно е прието за установено, с оглед чл.86 във вр. с чл.84 ЗЗД, че тя дължи и законната лихва върху главницата от тази дата – 07.04.2023 г. до окончателното и плащане.

По изложените съображения Смолянският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 133/07.12.2023 г. по гр.дело

№ 244/2023 г. на Девинския районен съд В ЧАСТТА, с която са присъдени разноски и е признато за установено, Н. Д. В. дължи на „Кр. Ин.” АД-гр.С. сумата от 134,50 лева законна лихва върху главницата от 1 200 лева за периода 16.12.2021 г. - 07.04.2023 г., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 72/15.05.2023 г. по ч. гр. дело № 158/2023 г. на Районен съд – Девин, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска по чл.442, ал.1 ГПК на „Кр. Ин.” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Ц. Б. III № 85, ет. мецанин, за признаване за установено спрямо Н. Д. В., с ЕГН **********, с адрес: с.Л., община Девин, обл. Смолян, че тя му дължи сумата от 134,50 лева /сто тридесет и четири лева и петдесет стотинки/ законна лихва върху главницата от 1 200 лева за периода от 16.12.2021 г. - 07.04.2023 г., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 72/15.05.2023 г. по ч. гр. дело № 158/2023 г. по описа на Районен съд – Девин.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 133/07.12.2023 г. по гр.дело

№ 244/2023 г. на Девинския районен съд В ЧАСТТА, с която е признато за установено, че Н. Д. В. дължи на „Кр. Ин.” АД-гр. С. законна лихва върху главницата от 1 200 лева, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 07.04.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по 6 чл. 410 от ГПК с № 72/15.05.2023 г. по ч. гр. дело № 158/2023 г. на Районен съд – Девин.