Определение № 2390 от 10.10.2022, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1644/2022
- Вид
- Определение № 2390
- Подписан
- 10.10.2022
- В сила
- 10.10.2022
- Състав
- Росен Димитров Парашкевов, Йорданка Георгиева Майска, РАДОСТИНА ПЕТКОВА ПЕТКОВА
Други актове по делото
- Решение № 1135 от 18.11.2022 · Росен Димитров Парашкевов, Йорданка Георгиева Майска Иванова, Радостина Петкова Иванова
Цитирани разпоредби
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.418, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.423 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2390 гр. Бургас, 10.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Росен Д. Парашкевов
Членове:
Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно частно гражданско дело № 20222100501644 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.279, във вр. чл. 274 – 278 от ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от Г. В. Т. с ЕГН-********** от гр. Б., ж.к.М. р., бл. **, вх. *, ап. **, заявена чрез адв. Н. Русинов от БАК с посочен съдебен адрес в М. р., ул.Гладстон № 1, вх.Б, ет.3, ап.десен срещу разпореждане № 261199/22.08.2022г. по ч.гр.д.№ 9623/2013г. по описа на РС-Бургас, с което не е прието подаденото от въззивницата възражение по чл.414 ГПК, като подадено след изтичане на преклузивния срок и моли за отмяната му като неправилно.
Твърди, че с обжалваното разпореждане съдът сторил неправилен извод, че с връчена на 16.12.2013г. ПДИ от ЧСИ е била връчена и заповед за незабавно изпълнение, издадена на 01.11.2013г. по ч.гр.д.№ 9623/2013г. по описа на РС-Бургас, поради което не е приел като подадено след преклузивния срок по чл.414, ал.2 ГПК депозираното против нея възражение от въззивницата-длъжник на 18.08.2022г.. Счита, че съдът е бил подведен от това, че ПДИ, изпратена от ЧСИ е в законоустановената форма като издадено по образец по Приложение № 21 към чл.3, т.3 от Наредба № 7/22.02.2008г. и в него се съдържа текст, че се изпраща ведно с „приложение“. Посочва, че самата заповед за изпълнение е отделен документ, следва да бъде връчена самостоятелно и не може да бъде допълнение към други книжа, като по делото липсват доказателства за връчването й. Навежда, че в разписката, от която е видна датата на връчване на ПДИ, липсва отбелязване за връчване и на заповедта за незабавно изпълнение, а последната е отделен, самостоятелен документ. Допълва, че ПДИ и заповедта за изпълнение са два различни документа, които могат да бъдат връчени на различни дати и връчването им поражда различни правни последици, а в случая са налични безспорни данни само за връчване на ПДИ, като твърди, че заповедта за незабавно изпълнение не е връчена и към настоящия момент. Цитира съдебна практика.
Постъпил е в законния срок писмен отговор от въззиваемата „УниКредит Булбанк“ АД с ЕИК-831919536, заявен чрез пълномощника Й.Михалкова, с който частната жалба се оспорва като неоснователна. Моли за нейното отхвърляне, тъй като страната не упражнява правата си в законовите преклузивни срокове. Счита, че страната е могла да се защити по реда на чл.423 ГПК. Посочва, че съгласно чл.418, ал.5 ГПК връчването на заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист се извършва от ЧСИ с връчването на ПДИ, което е и сторено в случая, като връчването е извършено лично на длъжника на 1
16.12.2013г..
Бургаският окръжен съд, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба, с оглед изискванията за редовност е процесуално допустима подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Производството по делото е образувано по заявление по чл.417 ГПК от „Уникредит Булбанк“ АД с ЕИК-831919536 против Г. В. Т. с ЕГН-**********кредитополучател и солидарните длъжници Т. Й. Т. с ЕГН-********** и Д. И. Ф. с ЕГН********** по което са издадени Заповед за незабавно изпълнение № 6309/01.11.2013г.за посочените в нея задължения, произтичащи от договор за банков потребителски кредит с физическо лице от 2009г. и анекс към него от 2011г. и изпълнителен лист.
По делото е постъпило възражение по чл.414 ГПК с вх.№ 264717/18.08.2022г. от длъжника Г. Т., в което се моли същото да бъде прието като подадено в преклузивния срок, тъй като до този момент не й е била връчвана заповед за нузабавно изпълнение, а само призовка за доброволно изпълнение. Моли, възражението да бъде пирето като такова по чл.414 ГПК, а не като възражение по чл.423 ГПК, тъй като се счита, че заповедтаа по чл.417 ГПК не е била връчвана. Навежда, че в ПДИ е посочено, че изпълнителния лист е издаден по посоченото заподевно производство, но в нея не се споменава никъде за заповед за изпълнение. Счита, че заповедта за изпълнение не е приложение към ПДИ, а отделен самостоятелен документ, който подлежи на самостоятелно връчване, а такова не е извършвано.
По делото е представена покана за доброволно изпълнение изх.№ 15584/08.12.2013г. по изп.дело № 20137040401137 по описа на ЧСИ Ив.Миндова до длъжника Г. В. Т., в което са описани сумите по изпълнителния лист, делото по което е издаден, общия размер на задълженията и размера на задълженията по пера, като е посочено, че ПДИ се връчва с приложено копие от изпълнителен лист и заповед за изпълнение. От разписката на ПДИ се установява, че последната е връчена лично на адресата Г. В. Т. на 16.12.2013г..
За да откаже приемането на възражението на частния жалбоподател по чл. 414 ал.
1 ГПК, БРС е приел, че като подадено на 18.08.2022г. след изтичане на срока по чл. 414, ал.
2 ГПК, с оглед уведомяване на длъжника по издадената заповед за незабавно изпълнение много преди това - на 16.12.2013г.. Заедно с връчване на призовката за доброволно изпълнение по изпълнителното дело, образувано въз основа на издадения по заповедта изпълнителен лист. Първостепенният съд е посочил ,че във връчената от ЧСИ покана за доброволно изпълнение по издадения изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 9623/13г. по описа на БРС срещу частния жалбоподател, изрично е отбелязано ,че ПДИ се връчва „ с приложено копие от изпълнителен лист и заповед за изпълнение…“. Затова е приел, че заповедта за изпълнение е надлежно връчена на длъжника с поканата за доброволно изпълнение и срокът за подаване на възражение по чл. 414 ал. 1 ГПК е изтекъл.
При така изложеното от фактическа страна, настоящият състав намира обжалваното разпореждане на правилно и законосъобразно по следните съображения:
Частната жалба, с оглед изискванията за редовност е процесуално допустима подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Преценката на заповедния съд, че възражението срещу заповедта за незабавно изпълнение е подадено след срока по чл. 414, ал. 2 във връзка с чл. 418, ал. 5 ГПК, следва да е обективирана в разпореждане за връщане на същото. Съгласно т.5а от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/13г. на ОСГТК ВКС, съдът следи служебно за спазване на преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 във връзка с чл. 418, ал. 5 ГПК, поради което длъжникът трябва да представи доказателства за спазването му. Ако такива не са ангажирани с възражението, 2 съдът следва да даде указания на длъжника за представянето им или да поиска тези данни от съдебния изпълнител. В конкретния случай по делото е приложена изготвена по утвърден образец за връчване на книжа по ГПК призовка за доброволно изпълнение, в която ясно и недвусмислено са посочени изпълнителното дело по което е издадена и по описа на кой съдебен изпълнител е обраувано то, имената на адресата с пълния му адрес, вида на задължението, общия му размер и размера по пера, основанието на задължението – издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 9623/2013г. по описа на РС-Бургас, отправено е и изявление в двуседмичен срок, считано от връчване на „настоящата покана, с приложено копие от изпълнителен лист и заповед за изпълнение“ длъжникът да изпълни доброволно задължението си. Тази призовка за доброволно изпълнение, видно от разписка е връчена лично на длъжника Г. Т. на 16.12.2013г.. Следователно подаденото на 18.08.2022г. възражение по чл.414 ГПК правилно не е прието като подадено след изтичане на срока по ал.2 с.чл..
Следва да се посочи, че действително поканата за доброволно изпълнение и изпълнителния лист са отделни документи, но това не означава, че заповедта за изпълнение и изпълнителния лист не могат да бъдат връчени заедно с ПДИ, стига да са посочени в нея като приложени към ПДИ/ а в конкретния случай в ПДИ описаните приложения са посочени с удебелен и потъмнен шрифт, за разлика от останалия текст/. По този начин се извършват и връчванията на други съдебни книжа – искови молби и приложенията към тях се връчват на ответника от съда със съобщение, в което по аналогичен начин са описани приложенията, а разписката на съобщението удостоверява връчването на съдебните книжа, като датата на връчване на разписката също обвързва получателя с началото на преклузивен срок.
Цитираното в частната жалба определение на БОС касае различен случай, при който липсва посочване в ПДИ какъв документ е приложен към поканата, а посоченото определение на ВКС касае случай, при който предходните състави са приели, че преклузивния срок по чл.414 ГПК е започнал да тече от датата, на която длъжникът е поискал от заповедния съд копиране на заповедта за изпълнение.
При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед на гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 261199/22.08.2022г. по ч.гр.д.№ 9623/2013г. по описа на РС-Бургас
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на осн. т. 8 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3