Определение № 13397 от 04.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13397 гр. София, 04.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20251110148605 по описа за 2025 година намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК:

М. И. П. и Е. И. Л. са предявили срещу И. Г. В. осъдителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Ищците твърдят, че апартамент с № 122, находящ се в ....................., е придобит от техните родители И. М. Г. и Д.П. Г. през 1978 г. в режим на съпружеска имуществена общност. Поддържат, че след смъртта на бащата на 27.10.1996 г., неговите наследници – съпругата Д. и двете му дъщери (ищците), са наследили в равни квоти неговата 1/2 идеална част, в резултат на което майката е станала собственик на 4/6 идеални части, а всяка от ищците – на по 1/6 идеална част от имота. Сочат, че на 20.05.2022 г. майката е учредила на ответника И. Г. В. пожизнено и възмездно вещно право на ползване върху своите 4/6 идеални части. Излагат твърдения, че след смъртта на Д. Г. на 29.07.2022 г., са придобили собствеността върху нейните идеални части, обременени с правото на ползване на ответника. Посочват, че ответникът е живял в имота още преди смъртта на майка им и е продължил да ползва целия апартамент и след нейната кончина. Твърдят, че ответникът е бил уведомен първоначално устно, че дължи обезщетение за ползването на останалите 2/6 идеални части (по 1/6 за всяка от тях), но той е отказал такова плащане, заявявайки, че нищо не им дължи. Изтъкват, че в края на август на 2024 г. са изпратили на ответника нотариална покана за заплащане на обезщетение, на която ответникът е отговорил, твърдейки, че ползва само идеалните части, за които му е учредено правото на ползване, а останалите части са били заети от вещи на ищците. Последните категорично отричат горните твърдения на ответника, като посочват, че при посещение на жилището на 27.08.2025 г. е констатирано и удостоверено в протокол, подписан и от двете страни, че в апартамента няма никакви техни вещи, единствените предмети, останали от 1 майка им, са дИ. и портманто, които ответникът изрично е пожелал да продължи да ползва. Допълнително твърдят, че ответникът е сменил бравата на входната врата, за да препятства достъпа им, и че съвместното ползване на имота е фактически невъзможно, тъй като същият представлява маломерно жилище тип „гарсониера“. Ищците поддържат, че тъй като ответникът упражнява фактическа власт върху целия недвижим имот, той ползва площ, която надхвърля обема на неговите законно учредени права (4/6 идеални части). Смятат, че с действията си ответникът реално лишава ищците от възможността да упражняват правото си на собственост върху притежаваните от тях общо 2/6 идеални части от апартамента. Приемат, че при невъзможност за реално ползване на частта от съсобствената вещ и при наличие на писмена покана, ползвателят, който заема целия имот, дължи на останалите съсобственици обезщетение за ползата, от която са лишени. Мотивират размера на претенциите си със средния пазарен наем за съответните идеални части, който според ищците възлиза на 250 лв. месечно за двете части общо.

Смятат, че е налице неоснователно обогатяване на ответника за тяхна сметка чрез спестяване на разходи за наем. Извеждат довод, че исковете са основателни за периода от смъртта на майка им (30.07.2022 г.) до момента на предявяване на исковата молба (09.10.2025 г.). По изложените твърдения и доводи всяка от ищците претендира сумата от 4750 лева (понастоящем 2428,64 евро), обезщетение за ползите, от които ищцата е била лишена през периода от 30.07.2022 г. до 09.10.2025 г., поради невъзможността да ползва собствената си 1/6 идеална част от правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № 122, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин 6“, бл. 621, вх. Г, ет. 7, ведно със законната лихва върху горната главница от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът И. Г. В. оспорва предявените искове като изцяло неоснователни и недоказани, излагайки подробни фактически твърдения за отношенията си с наследодателката на ищците и начина на ползване на процесния имот. Ответникът твърди, че е поддържал дългогодишна фактическа връзка с покойната Д. Г., като в края на нейния живот единствено той е полагал системни грижи за нея, заплащал е медицинското й лечение, закупувал е храна и лекарства и е поддържал домакинството. Поддържа, че като израз на благодарност за тези грижи, майката на ищците по своя воля му е учредила възмездно пожизнено вещно право на ползване върху притежаваните от нея 4/6 идеални части от апартамента. Отрича да ползва целия имот, като изтъква, че обитава само идеалните части, върху които има валидно правно основание, докато останалата част от жилището е била заета от вещи и багаж на ищците и техните родители. Сочи, че до 27.08.2025 г. в имота са се намирали обемни 2 вещи на двете ищци, които са заемали значително пространство, и едва на тази дата те са ги изнесли, което е удостоверено с подписан от страните протокол.

Оспорва твърдението за смяна на бравата с цел препятстване на достъпа, като заявява, че ищците сами са подменили ключалката на входната врата и разполагат с ключове, поради което не е имало необходимост той да им предоставя такива. Посочва, че ищците никога не са били лишавани от достъп и не са отправяли искане за лично ползване на имота, а съвместното обитаване на жилището е било фактически възможно, както е ставало докато майка им Д. Г. е била жива. Извежда доводи, че е упражнява фактическа власт върху имота на законово основание и не е извършвал никакви действия, с които да лишава ищците от техните права или да ги препятства да ползват своите идеални части. Смята, че неползването на имота от страна на ищците е резултат от техен доброволен отказ и бездействие, а не от негово противоправно поведение. Излага довод за отсъствие на причинно-следствена връзка между ползването на имота и твърдяното обедняване на ищците, тъй като той не се е обогатил за тяхна сметка, тъй като заема само полагащата му се част. Намира размера на претендираното обезщетение за прекомерно, като несъответстващо на състоянието и местоположението на имота.

Допълнително изтъква довод за несъответствие на претенцията поради разминаване в размера на сумите, искани първоначално с нотариалната покана и впоследствие с исковата молба. Обобщава, че не е налице фактическо лишаване от ползване, което е задължителен елемент от фактическия състав на претенцията за обезщетение.

На основание чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на всяка от ищците по иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че: 1) е собственик на 1/6 идеална част от процесния имот; 2) че през периода 30.07.2022 г. – 09.10.2025 г. ответникът е упражнявал правото на ползване върху целия апартамент, а не само върху частта, за която му е било учредено горното право, поради което ищцата е била лишена от възможността да ползва частта си и 3) размера на обедняването си.

В тежест на ответника е да докаже своите положителни възражения – 1) че ищцата е имала достъп до имота и е разполагала с ключове, 2) че последната е съхранявала свои вещи в имота, с което на практика е заемала своята идеална част, както и 3) че съвместното ползване на жилището в процесния период е било обективно възможно, въпреки малката му площ.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото са обстоятелствата, че ищците са съсобственици на процесния имот при посочените в исковата молба квоти (по 1/6 идеална част от правото на собственост), както и че през процесния период ответникът се е намирал в имота на основание учреденото му вещно право на ползване на 4/6 3 части от имота.

Ищците са представили към исковата молба писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети към материалите по делото. Следва да бъде допуснато изслушването на вещо лице по оценителна експертиза по въпросите, посочени в исковата молба. Следва също да бъде допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел, при режим на довеждане от страна на ищците, с показанията на който ще се изясняват обстоятелствата свързани с ползването на целия апартамент от ответника.

Основателно е и искането на ответника за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпити на двама свидетели при режим на довеждане от ответната страна, доколкото обстоятелствата, които ще се изясняват с показанията на тези свидетели са относими към предмета на делото - дали ответникът е възпрепятствал достъпа на ищците до имота, както и кой и кога е сменил бравата на входната врата (първи свидетел) и за обстоятелството дали след смъртта на наследодателя на ищците в имота е имало нейни вещи, докога са били съхранявани там, както и колко често ищците са посещавали имота и дали ответникът някога им е отказвал достъп (втори свидетел).

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.05.2026 г. от 09:40 ч., за което страните да бъдат призовани.

ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-оценителна експертиза, по която вещото лице да отговори на формулираните в исковата молба задачи, при депозит в общ размер на 200 евро, вносим поравно от ищците, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение по сметка на СРС.

НАЗНАЧАВА С.К.С., оценител на недвижими имоти, вещо лице от Обединен списък на специалистите, утвърдени за вещи лица от комисията по чл. 401, ал. 1 от ЗСВ за съдебния район на СГС за 2026 г., за вещо лице по допуснатата съдебно - оценителна експертиза.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел, при режим на довеждане от ищците и двама свидетели, при 4 режим на довеждане от ответника, за установяване на обстоятелствата, посочени подробно в съобразителната част на настоящото определение.

УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекта на доклада най–късно в първото по делото заседание.

УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. Към Софийски градски съд действа център за медиация, който предлага провеждане на медиация.

УКАЗВА на страните, че: съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал.

2 когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени; съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени; съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5