Решение № 2581 от 29.04.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 11811/2023
- Вид
- Решение № 2581
- Подписан
- 29.04.2024
- В сила
- 22.05.2024
- Състав
- Елена Иванова, Георги Кацаров, Иванина Иванова Пъстракова
Цитирани разпоредби
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. трето · Закон за адвокатурата
РЕШЕНИЕ
№ 2581 гр. София, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Елена Иванова
Членове:
Иванина Ив. Пъстракова
Георги Кацаров като разгледа докладваното от Георги Кацаров Въззивно гражданско дело № 20231100511811 по описа за 2023 година
Производството е по ред на чл.435, ал. 2, т. 7 Граждански процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по частна жалба с вх. № 27655/17.03.2023 г., подадена от Столична община – длъжник по изпълнително дело № 20229240400804 по описа на ЧСИ Г.К. с рег. № 924 с район на действие Софийски градски съд срещу постановеното по него разпореждане от 02.03.2023 г., с което е оставена без уважение молбата на длъжника за намаляване на приетия по делото адвокатски хонорар.
В жалбата се твърди, че разпореждането е неправилно. Счита се, че адвокатското възнаграждение е образувано от кумулирането на тези предвидени в чл. 10, ал. 1 и ал. 2 Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая процесуалното представителство от адвокат пред съдебния изпълнител е за образуване на делото, тъй като последващи действия не са извършени предвид направеното от длъжника плащане в срока за доброволно изпълнение. Поддържа се, че адвокатският хонорар не отговарял на действителната правна и фактическа сложност на делото. Сочи се, че материалният интерес бил за сравнително малка сума и не следвало да се формира толкова високо възнаграждение за адвоката. Прави се позоваване на т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2013 г., ОСГТК на ВКС, в която е посочено, че съдът не бил обвързан от ограничението, предвидено в пар. 2 от Наредбата и можел свободно да намали възнаграждението. Счита се, че пропорционаланата такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ /ТТРЗЧСИ/ също следва да бъде коригирана при евентуално уважаване на жалбата. Твърди се, че липсвали доказателства за реалното заплащане на адвокатското възнаграждение.
1
Въз основа на изложеното се иска намаляване на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело до размер от 200 лв. /или 240 лв. с ДДС/, алтернативно да бъде отменено изцяло поради липсата на доказателства за заплащането му. Иска се задължаване на ЧСИ да намали пропорционалната такса съгласно материалния интерес по изпълнителното дело. Претендират се разноски в размер на 173 лв. /100 лв. за юрисконсултско възнаграждение; 25 лв. за държавна такса и 48 лв. такса съгласно ТТР към ЗЧСИ/.
Взискателят по делото адв. Я.В.С. оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че въпреки изминал период от влизане в сила на решението, длъжникът не е предприел никакви действия за погасяване на задължението си. Поддържа, че основанието за процесуално представителство е договор. Иска оставянето на жалбата без уважение.
Претендира разноски.
ЧСИ Г.К. с рег. № 924 в мотивите си по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК счита жалбата за неоснователна.
От фактическа съдът установява следното:
Производството по изпълнително дело № 20229240400804 по описа на ЧСИ Г.К. с рег.
№ 924 с район на действие Софийски градски съд е образувано по молба с вх. № 29911/07.07.2022 г., подадена от Я.В.С., в която е поискано от съдебния изпълнител да събере сумите по приложения изпълнителен лист. Молбата е подадена от адв. К.М..
Към нея е приложен изпълнителен лист от 01.03.2021 г., издаден по гр. дело № 67208/2016 г., СРС, 45 състав, в който е посочено, че Столична община е осъдена да заплати на адв. Явор Симеонов сумата от 498 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред СРС на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата /ЗА/ и за сумата от 597, 60 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред СГС на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Представено е адвокатско пълномощно от 07.07.2022 г. за процесуално представителство по делото, както и списък с разноски, в който е посочено, че адв. К.М. предоставя безплатна правна помощ по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. трето ЗА. С постановление за разноски от 11.07.2022 г. съдебният изпълнител е приел адвокатско възнаграждение в размер на 353, 35 лв.
На 11.07.2022 г. до длъжника Столична община е изпратена покана за доброволно изпълнение /ПДИ/, в която е посочено, че дължи освен сумите по изпълнителния лист, така и 353, 35 лв. адвокатско възнаграждение и 211, 10 лв. такси по ТТРЗЧСИ.
На 13.07.2022 г. е постъпило възражение от длъжника за прекомерност на адвокатския хонорар с искане същият да бъде намален.
На 01.03.2023 г. съдебният изпълнител е съставил протокол за извършено погасяване, в който е удостоверил, че на 20.07.2022 г. Столична община е изплатила по негова сметка 1 660, 05 лв.
След постъпване на становището на взискателя по делото, съдебният изпълнител е 2 постановил на 02.03.2023 г. разпореждане, с което е оставил без уважение молбата на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение.
От правна страна съдът установява следното:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.
В производството пред съдебния изпълнител взискателят е бил представляван от адвокат, който не е поискал конкретно възнаграждение, тъй като процесуалното представителство било на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА. И в този случай обаче приложение намира Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, където е посочено, че за образуване на изпълнително дело минималното възнаграждение е в размер на 200 лв.
От доказателствата по делото се установява, че единственото извършеното от представителя на взискателя действие е подаване молбата за образуване на изпълнителното дело. По делото не са прилагани способи за принудително изпълнение. Въпреки липсата на отбелязване върху ПДИ кога е връчена, съобразно датата на изходирането й -11.07.2022 г. и удостовереното от самия изпълнител плащане на целия дълг на дата 20.07.2022 г., то следва да се приеме, че длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение.
В жалбата си от 13.07.2022 г. Столична община е поискала намаляване на адвокатското възнаграждение до размера посочен в чл. 10, т. 1 Наредба № 1/2004 г., но не е поискала намаляване на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ . Предмет на съдебно обжалване е акт на съдебния изпълнител и проверката за неговата законосъобразност е в рамките на извършеното с него произнасяне по възражение на страна в изпълнителното производство.
Недопустимо е едва пред съда да се въвеждат нови възражения срещу действия на съдебния изпълнител, по които той не се е произнесъл. Като въведени едва за първи път в съдебното производство, те не следва да бъдат разглеждани. За правна прецизност следва да се отбележи, че при осъществено на основание процесуално представителство на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА няма как да има документи удостоверяващи заплащане, тъй като такова в посочената хипотеза не се извършва.
Поради изложените аргументи разпореждането на съдебния изпълнител следва да бъде отменено за разликата над 200 лв. до пълния предявен размер от 353, 35 лв.
Въз основа на изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 02.03.2023 г., постановено от ЧСИ с рег. № 924 с район на действие Софийски градски съд по негово изпълнително дело № 20229240400804 в частта, с която е оставена без уважение молбата на длъжника Столична община за намаляване на адвокатското възнаграждение за сумата над 200 лв. до пълния приет размер от 353, 35 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Жалба с вх. № 27655/17.03.2023 г., подадена от 3
Столична община – длъжник по изпълнително дело № 20229240400804 по описа на ЧСИ Г.К. с рег. № 924 с район на действие Софийски градски съд срещу постановеното по него разпореждане от 02.03.2023 г. в частта, в която е поискано намаляване на пропорционаланата такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ /ТТРЗЧСИ/.
Решението в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от връчването му. В останалата му част решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4