Решение № 413 от 05.10.2026, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 413 гр. Плевен, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20254400500927 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 437 ал. 2 вр. чл. 435 ал. 4 от ГПК.

Плевенският окръжен съд е сезиран с жалба от третото лице М. Ц. П. против действията по изпълнително дело № 711/2024 г. по описа на ЧСИ Т. К., рег. № *** по описа на КЧСИ с район на действие ОС – Плевен , извършени на 01.10.2025 г., изразяващи се в отказ да вдигне и заличи наложена възбрана по отношение на недвижим имот, находящ се в гр. Гулянци, ул. ***, която възбрана е вписана в СВ при РС Никопол с вх. № 2367/01.07.2024 г., том 1, акт № 131, книга Възбрани.

С жалбата действието на ЧСИ се обжалва като неправилно и незаконосъобразно, като се твърди, че третото лице е във владение на възбранения имот към датата на налагане на възбраната и настоящият момент.

Твърди се, че жалбоподателката е единствен собственик и владелец на възбранения имот след смъртта на А. К. П., съответно същият не е ставал собственост на К. А. К.. Излагат се доводи за момента, от който поражда действие отказът от наследство, а именно моментът, от който е открито 1 наследството и отпадането с обратна сила на правото на наследяване при извършен отказ от наследство и заличаване на наследственото правоприемство с вписване на направения пред районният съд отказ от наследство. Позовава се на практика на ВКС в тази насока, както и на разпоредбите на закона, като счита, че правото на взискателя да поиска унищожаване на направения отказ по чл. 56 от ЗН е ирелевантно към спора.

Счита, че при тези доказателства неправилно ЧСИ е отказал да вдигне наложената възбрана върху собствения й имот за обезпечаване на задължения на длъжника

К. А. К.. И с к а от Плевенския окръжен съд да отмени обжалваното действие на ЧСИ и да задължи ЧСИ да заличи в СВ – Плевен наложената възбрана върху имота на жалбоподателката.

По делото е депозиран писмен отговор на жалбата по реда на чл. 4 36 ал.

3 от ГПК от взискателя в изпълнителното производство „Юробанк България“ АД, гр. София чрез пълномощника му адвокат Г. И. от САК от упълномощеното АД „***“ гр. София, с който се оспорва основателността.

Счита се, че правилно възбраната е наложена върху наследствената 1/3 и.ч. от имота, собственост на длъжника

К. А. К. и правата на частната жалбоподателка не са накърнени, както и че независимо от извършения в последствие отказ от наследство към датата на налагане на възбраната – 01.07.2024 г. имотът е бил собственост на длъжника. В заключение се иска от Плевенския ОС да остави без уважение като неоснователна жалбата на третото лице. С жалбата е представен и заверен препис от ИМ, с която е предявен иск с правно основание чл. 56 от ЗН за унищожаване в полза на Банката кредитор на извършения отказ от наследство от К. А. К. по отношение на наследството, останало от неговия баща А. К. П., починал на *** г., вписан в специалната книга при НРС под № 60/23.12.2024 г..

По делото не са депозиран писмени отговор на жалбата по реда на чл.

463 ал. 3 от ГПК от длъжниците К. А. К. и „Скорпио“ ЕООД, гр. Плевен и от взискателя НАП ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен.

От мотивите по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК депозирани от ЧСИ Т. К. се установява становището й за неоснователност на жалбата против обжалваното действие. Счита, че след като възбраната е вписана на 01.07.2024 г., направеният отказ от наследство, вписан на 23.12.2024 г. е непротивопоставим на взискателя, а наред с това е налице висящо дело между 2 взискателя и длъжника К. А. К. по иск с правно основание чл. 56 от ЗН.

Според ЧСИ от представените по делото скици и данъчни оценки на имота се установява, че същият е деклариран като собственост на А. К. П., а съгласно разписен списък към кадастралния и регулационен план на гр. Гулянци като собственици са записани наследниците на К. П. П., който е дядо на длъжника.

Счита, че възбраната не касае правата на третото лице, тъй като е наложена само върху наследствената на К. А. К. 1/3 и.ч. от имота.

Плевенският окръжен съд като прецени изложените в жалбата оплаквания и приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 436 ал. 1 от ГПК, при наличие на правен интерес от надлежна страна срещу процесуални действия на ЧСИ подлежащи на обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С оглед петитума на жалбата съдът приема, че е сезиран с жалба на третото лице по реда на чл. 435 ал. 4 от ГПК против отказ на ЧСИ да вдигне и заличи наложената възбрана върху и.ч. от недвижим имот в гр. Гулянци, собственост на длъжника К. А. К., който имот с оглед твърденията в жалбата се намира изцяло във владение на въззивницата към датата на налагане на възбраната.

Установява се от представеното пред ПлОС копие от лична карта на въззивницата, издадена на 19.09.2011 г. от МВР Плевен, че към този момент същата е с вписан постоянен адрес, съвпадащ с адреса на възбранения имот в гр. Гулянци и при липса на други данни по делото може да се приеме, че владее имота, предмет на вписаната възбрана.

Установява се от приложеното изпълнителното дело № 711/2024 г. по описа на ЧСИ Т. К., рег. № *** по описа на КЧСИ с район на действие ОС – Плевен, че същото е образувано на 27.06.2024 г. въз основа на няколко ИЛ, издадени въз основа на заповеди по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 2715/2024 г., ч.гр.д. №2681/2024 г., ч.гр.д. № 2716/2024 г. и ч.гр.д. № 2679/2024 г., всички по описа на П л Р С в полза на взискателя „Юробанк България“ АД против длъжниците К. А. К. и „Скорпио“ ЕООД, гр. Плевен, като в хода на производството като присъединен взискател по право при условията на чл.

458 от ГПК е конституирана Държавата чрез НАП ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен.

3

Установява се, че с молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е представил схема на ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Гулянци, ул. ***, който съгласно данните в КРНИ е собственост на А. К. П., както и че при изготвени от ЧСИ служебни справки е установено, че А. К. П. е починал на *** г. и негови родственици са въззивницата като преживяла съпруга и синовете му К. А. К. и В. А. К., последният починал на *** г. и оставил законни наследници.

Установява се, че при тези данни за обезпечаване на вземанията на първоначалния взискател с писмо от 28.06.2024 г. ЧСИ е поискал от АВ, СВ при РС Никопол да бъде вписана възбрана върху 1/3 и.ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Гулянци, ул. ***, ведно с построените в имота две жилищни сгради с идентификатори *** и *** по КККР на гр. Гулянци, която молба е уважена и върху имота е вписана възбрана вх. № 2367/01.07.2024 г., том 1, акт № 131, книга Възбрани по описа на СВ при РС Никопол.

Установява се от представеното удостоверение № 1984/23.12.2024 г., издадено от РС Никопол, че след вписване на възбраната върху наследствената 1/3 и.ч. от процесния имот в гр. Гулянци в нарочната книга на този съд е вписан на 23.12.2024 г. отказ на К. А. П. от наследството на неговия баща А. К. П..

Установява се, че действията на ЧСИ, изразяващи се в отказ да заличи наложени възбрани върху недвижими имоти на длъжника К. А. К., една от които посочената по-горе възбрана, са атакувани от същия по реда на чл. 435 ал. 2 от ГПК пред ПлОС, но с влязло в сила на 06.08.2025 г. определение № 618/25.04.2025 г. по в.гр.д. № 289/2025 г., потвърдено с решение на ВтАС по в.гр.ч.д. № 354/2025 г., ПлОС е оставил без разглеждане жалбата като недопустима и е прекратил производството по делото. Видно от решаващите мотиви на определението, че обжалваните действия на ЧСИ не са сред изрично посочените в чл. 435 ал. 2 от ГПК, които могат да се обжалват пред окръжния съд, поради което не са обсъждани по същество оплакванията на длъжника, че не е собственик на възбранената идеална част от имота, тъй като се е отказал от наследството на своя баща А. К. П., починал на *** г. и отказът му от наследството е надлежно вписан в специалната книга на РС Никопол под № 60/23.12.2024 г., за което представя писмени доказателства с жалбата – 4 удостоверение № 1984/23.12.2024 г., издадено от РС Никопол.

Установява се, че на 27.08.2025 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от въззивната жалбоподателка М. Ц. П., с която е поискала от ЧСИ да заличи вписаната възбрана върху 1/3 и.ч. от гореописания ПИ в гр. Гулянци, тъй тя се е намирала във владение на имота към датата на налагане на възбраната, който съвпада с постоянния й и настоящ адрес. С молбата са представени удостоверение за наследници на А. К. П., починал на *** г. и удостоверение за вписан отказ от наследството на К. А. П. № 1984/23.12.2024 г., т.е. доказателствата, представени и от длъжника във въззивното производство по горепосоченото в.гр.д. по описа на ПлОС.

На 29.08.2025 г. по изпълнителното дело е постъпило писмено становище от взискателя „Юробанк България“ АД, с което е възразил срещу уважаване на молбата на третото лице М. Ц. П. с аргумента, че възбраната е наложена върху и.ч. от имота, собственост на длъжника и правата на третото лице не са накърнени, още повече, че в молбата липсват твърдения същата да е изключителен собственик на имота. Позовава се на обстоятелството, че към датата на налагане на възбраната посочените и.ч. са били собственост на длъжника.

Установява се, че с втора молба от 24.09.2025 г. въззивната жалбоподателка М. Ц. П. е уточнила първата си молба към ЧСИ, като е изложила твърдения, че е единствен собственик на имота, който го обитава, както и че длъжникът и нейн син К. А. К. не притежава право на собственост върху и.ч. от имота. Позовала е повторно на владението си върху имота към датата на налагане на възбраната.

Установява се, че след извършени писмени справки в хода на изпълнителното производство са събрани доказателства, че пред Община Гулянция възбранения имот в гр. Гулянци е бил деклариран като собственост на А. К. П., както и че за имота не е представен акт за собственост пред Община Гулянци.

При тези данни с писмо от 01.10.2025 г. ЧСИ е отказал на въззивната жалбоподателка в качеството на трето лице да заличи вписаната възбрана върху и.ч. от имота с аргумента, че същата е наложена само върху 1/3 и.ч. от имота, собственост на длъжника К. А. К. към датата на налагане на възбраната, а обстоятелството, че в последващ момент е направен отказ от 5 наследство от страна на длъжника, засягащо имота като наследствен е без правно значение и не може да се противопостави на правата на взискателя с оглед вписване на възбраната преди това. Посочено е, че налагането на възбрана не създава пречки на третото лице да ползва имота и не накърнява притежаваните от въззивната жалбоподателка права.

Установява се от представеното в изпълнителното дело и повторно в настоящото удостоверение за наследници, издадено от Община Гулянци, че к ъ м 23.12.2024 г. законни наследници на А. К. П. са въззивницата като преживяла съпруга, сина му К. А. К. и наследниците на починалия му син В.

А. К. - П. Д. К. – С. и Б. В. К..

Установява се от представените от ответника по жалбата писмени доказателства, че с ИМ, депозирана пред СРС на 25.04.2025 г. от Банката – взискател против длъжника К. К. е предявен иск с правно основание чл. 56 от ЗН за унищожаване на отказа от наследство от страна на длъжника, както и че като обезпечение на бъдещ иск на това правно основание с определение по ч.гр.д. № 261/2025 г. ПлОС е допуснал налагане на възбрана върху 1/3 и.ч. от наследствения имот в гр. Гулянци.

Определението на ПлОС от 09.04.2026 г. по реда на чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК за спиране на производството по настоящото дело до приключване на спора по гр.д. № 23858/2025 г. на СРС е отменено с определение по в.ч.гр.д. № 271/2026 г. на ВтАС. От решаващите мотиви на въззивния съд се установява, че унищожаването на отказа от наследство в полза на кредитор по реда на чл.