Определение № 52 от 21.01.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 52 гр. Пазарджик, 21.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Борислав Ал. И. като разгледа докладваното от Борислав Ал. И. Гражданско дело № 20255200100130 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 140 от ГПК.

Днес 21.01.2026г. Борислав Ал.И. – съдия при Окръжен съд гр.Пазарджик, след като ми се докладва гр..д№130/2025г. по описа на ПОС , предвид отпадане на причините за отсъствието на същия съдия-докладчик съобразявайки изискано и постъпило писмено обяснение от 16.01.2026г. от съд.деловодител при ПОС за липсата на произнасяне от /заместващия/ съдия-докладчик по делото с-я Е.Серафимова след изтичане на срока за отговор на и.м. -01.12.2025г. установих следното:

Производството е образувано по искова молба вх. № 1911/18.02.2025 г. и уточнителна молба вх.№10620/14.10.2025г. от Н. Н. А., ЕГН **********, с адрес: Затвора – гр. Пазарджик, против Върховен касационен съд, на основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лева за причинените му неимуществени вреди от постановеното Решение №101/02.08.2021 г. на ВКС по гр. д. №1871/2020 г., ІІІ г. о., ведно със законната лихва от – 02.08.20251 г. датата на увреждането,до окончателното плащане на сумите, поради нарушение на правото на Европейския съюз, на основание чл. 2в от ЗОДОВ.

С исковата молба ищецът е направил искане за изискването на гр. д. № 4419/2016 г. на №СРС , в.гр.д.№ 2076/2019г. по описа на СГС и гр. д. № 1871/2020 г. на ВКС, както и за събиране на гласни доказателства за установяване на твърдяните неимуществени вреди - в първо открито съдебно заседание.

Ответникът Върховен касационен съд, чрез пълномощника К. Н. е подъл отговор с който изразява стнавоще по редовността ,допустимостта и основателността на предявената искова молба.Също се присъединява към искането за прилагането на посочените граждански дела.. Прокуратурата не е направила доказателствени искания.

По допустимостта на производството: Юридическите факти, чието осъществяване ищецът по иска по чл. 2в от ЗОДОВ следва да твърди в обстоятелствената част на исковата молба, за да удовлетвори изискванията за редовност по чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК са посочени 1 в Определение № 1160 от 17.05.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1 Рег.№ 348 / 20.05.2025 а именно: нарушената правна норма от правото на ЕС, предоставяща права на частноправни субекти (сочените разпоредби от ДЕС, ЕКПЗЧОС, ХОПЕС, КРБ, обосноваващи твърдяната дискриминация по посочения личен признак); нарушението да е "достатъчно съществено" или "явно квалифицирано" и причинна връзка от нарушението да са настъпили неимуществени вреди за частноправния субект – обстоятелства, които също се твърдят от ищеца (чрез назначения особен представител).

Процесуалната легитимация на страните по делото съответства на твърденията на ищеца посочени в исковата молба за причиняване на вреди от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз от ответника, а дали ответникът е материалноправно легитимирани да отговарят по иска е въпрос по съществото на спора.

Държавата участва в съдебните производства по граждански спорове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ чрез процесуален субституент – органът, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите (чл. 7 от ЗОДОВ). Това разрешение е възприето от законодателя и в чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ (ДВ бр. 94/2019 г.) по отношение на съдебните спорове за обезщетение за вреди от нарушаване на правото на ЕС. В този случай държавата не става страна по делото, но е обвързана от постановеното по него решение. Процесуалният ред, по който подлежат на разглеждане исковете е този по ЗОДОВ, а компетентният в случая съд е гражданският – чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ.

Сезиран е надлежният местно и родовокомпетентен съд – чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от ЗОДОВ вр. чл. 104, т. 4 ГПК, а именно ОС гр.Пазарджик.

На основание чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ, прокурор задължително участва в производството по ЗОДОВ, поради което съдът следва да конституира Окръжна прокуратура – Пазарджик, за да има възможност същата да изпрати прокурор за участие в производството.

Неоснователно ответникът поддържа, че съдът, сезиран с иск за обезщетяване на вреди от нарушение на ПЕС, извършено с влязъл в сила акт на национална юрисдикция, не можел да прави различни фактически констатации от тези във влязлото в сила определение.

Съобразно трайно установената практика на СЕС, силата на пресъдено нещо не може да е пречка за реализиране на отговорността на държавата да обезщети вредите от такова нарушение. Изрично в мотивите към решението си по дело № C-173/03 СЕС заключава, че ПЕС се противопоставя на прилагането на национален закон, който изключва отговорността на държавата в случаите, в които нарушението. произтича от погрешното тълкуване на правото от страна на националния съд или от погрешната му оценка на фактите и доказателствата, тъй като тези дейности представляват основна част от правораздавателната дейност и неправилното им упражняване може да доведе до явно нарушаване на ПЕС.

Невъзможността държавата да бъде подведена под отговорност за нарушаване на правото на ЕС от страна на национален съд в подобни случаи означава принципът за отговорността на 2 държавата да бъде изпразнен от смисъл. Затова в производството по реализиране на тази отговорност сезираният съд е в правомощието си да преценява процеса по събиране и анализ на доказателствата и установяване на фактите във влязлото в сила решение на друга национална юрисдикция от гледна точка на съответствието им с ПЕС – в този смисъл Решение № 17 от 05.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1457/2020 г., ІV г. о. От тук и извода,че производството е допустимо.

По доказателствата:

Съдът намира, че е основателно искането да се изискат и приложат по делото посочените граждански дела. Срокът до който страните могат да направят доказателствени искания е първото открито съдебно заседание – чл. 146, ал. 3, изр. 2 от ГПК, респ. и по нататък – в хипотезите на чл. 147 от ГПК. На това основание съдът не може да задължи ищеца предварително да посочи кои лица възнамерява да поиска да свидетелстват, т. к. и да не стори това няма санкция за неизпълнението.

На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и от отговора на исковата молба от ответника.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба вх. № 1911/18.02.2025 г. и уточнителна молба вх.№10620/14.10.2025г. от Н. Н. А., ЕГН **********, с адрес: Затвора – гр.

Пазарджик, против Върховен касационен съд – гр. София, на основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лева за причинените му неимуществени вреди от постановеното, ведно със законната лихва от 02.10.2021 г. датата на увреждането до окончателното изплащане на сумите, поради нарушение на правото на Европейския съюз, на основание чл. 2в от ЗОДОВ.

На основание чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ Окръжна прокуратура – Пазарджик участва в производството.

ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ за УСТЕН ДОКЛАД: Предявен е иск от Н.

Н. А., ЕГН **********, с адрес: Затвора – гр. Пазарджик, против Върховен касационен съд, на основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, з а заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лева за причинените му неимуществени вреди от постановеното Решение №101/02.08.2021 г. на ВКС по гр. д. №1871/2020 г., ІІІ г. о., ведно със законната лихва от – 02.08.2021 г. датата на увреждането,до окончателното плащане на сумите поради нарушение на правото на Европейския съюз, на основание чл. 2в от ЗОДОВ.

Предявеният иск се основава на следните фактически твърдения:

3

В периода от 14.04.2014г. до 13.01.2016г. служители на Главна дирекция ..Изпълнение на наказанията" (ЕДИН) са прилагали административна практика, изразяваща се в забрана на ищеца (Н. Н. А.). който изтърпява наказание доживотен затвор, да пренася със себе си при конвоиране извън Затвора ip. Пазарджик (по т.нар. ..делегация“ или за лечение) личните си разрешени вещи - радио апарат и телевизор. Съгласно действащата нормативна уредба Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), лишените от свобода имат изрично право да слушат радио и да гледат телевизия (чл. 87 от ЗИНЗС). Гсзи вещи са разрешени за притежание в местата за лишаване от свобода. Спорът касае ограничението на правото за пренасяне на тези вещи при временно напускане на затвора поради конвоиране. Отказът да се разреши пренасянето не е бил мотивиран с обективни причини, свързани със сигурността, конкретния режим или други изисквания, произтичащи от обективната необходимост при конвоиране на лице, изтърпяващо доживотен затвор.

Лицата, спрямо които ищецът е бил дискриминиран, са други лишени от свобода, намиращи се в аналогична правна и фактическа ситуация, а именно:

Лица, изтърпяващи доживотен затвор и които са били конвоирани извън съответното пенитенциарно заведение по делегация или за лечение в същия период (14.04.2014г. 13.01.2016г.). Забраната за пренасяне на разрешените вещи (радио/ТВ) е била прилагана избирателно към ищеца, докато на други лишени от свобода, които са били в аналогично положение и подлежащи на същия национален правен режим (ЗИНЗС). но настанени в други пенитенциарни заведения (напр. затвор гр. София и др. под управлението на ГДИН), е било разрешено да пренасят своите технически вещи при конвоиране по сходни обстоятелства. Това поведение представлява дискриминация, тъй като, макар и прилагана от администрация та на Затвора Пазарджик, тя се основава на мястото на задържане (Затвор Пазарджик спрямо други затвори). Ищецът твърди, че е бил третиран по-неблагоприятно в сравнение с лица, които са в съпоставимо правно положение (доживотно осъдени, конвоирани).

След като първоначалната претенция на ищеца срещу административния акт е била отхвърлена на последна инстанция от ВКС, настъпва същинското нарушение, което е предмет на иска по ЗОДОВ.

Нарушението не е в самото административно действие на ГДИН, а в правните последици от Решение № 101 от 02.08.2021 г. на ВКС. Именно чрез този съдебен акт ВКС. в качеството си на съд от последна инстанция, неправилно е приложил антидискриминационното право на ЕС и ЕКПЧ. като е отказал да предостави ефективна защита и по този начин е легитимирал дискриминационната практика на пенитенциарната администрация.

Исковата претенция но чл. 2в ЗОДОВ е насочена към вредите, настъпили в резултат на този окончателен съдебен акт, който утвърждава неравноправното третиране и лишава ищеца от правно средство за защита.

Нарушените норми, които ВКС е бил длъжен да приложи правилно, са:

4

Чл. 20 и Чл. 21 от Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС): Прогласяват равенство пред закона и забрана за всякаква дискриминация. Тези норми са приложими, тъй като при разглеждането на спора за дискриминация срещу административен акт (изпълнение на ЗИНЗС). ВКС е действал в обхвата на правото на Съюза, прилагайки национално законодателство, което има за цел да интегрира европейските стандарти за хуманно третиране и недискриминация на лишените от свобода.

Чл. 14 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ): Забранява дискриминация при упражняване на гарантираните от Конвенцията права. В случая, нарушението на Чл. 14 се разглежда във връзка с чл. 8 от ЕКПЧ (право на зачитане на личния живот). Достъпът до средства за информация (радио и телевизия) е признат като основно право на лишените от свобода, гарантиращо тяхната информираност и поддържане на връзка с обществото. Неравното третиране по отношение на зова право нарушава чл. 8. когато е комбинирано с дискриминационен критерий.

Съдебната практика на ЕСПЧ приема, че статусът "затворник" е елемент от "друг статус" по смисъла на чл. 14 от ЕКПЧ. което позволява сравняване на различни категории лишени от свобода.

Чл. 2 от ДЕС и чл. 10 от ДФЕС: Закрепват общия принцип на недискриминация, който задължава държавите членки и техните институции да гаран I праг равнопоставеността.