Решение № 4012 от 19.07.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4012 гр. София, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира И.

Членове:

Райна Мартинова

Яна Борисова при участието на секретаря Йорданка В. П. като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20221100504629 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20005685/19.01.2022 г. по гр.д. № 81380/2018 г. по описа на СРС, 26 състав са отхвърлени предявените от „П.“ ЕООД против Б. Н. В., А. П. М., А. Ц. М., „В. 88“ ЕООД, А. Н. С., З. Н. С., Г. К. Г., М. П. В., К. Д. К.,

„С.Е.С.К. С.“, А. А. М. и К. С. М. искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищецът притежава правото на собственост по отношение на недвижим имот – обект с идентификатор ***, находящ се на приземния етаж на построената сграда в гр. София, ж.к. Б., ул.

******* и за осъждане на ответниците да предадат владението върху имота.

Против решението е постъпила въззивна жалба вх. №

25011590/14.02.2022 г., подадена от „П.“ ЕООД, в която са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение.

Въззивникът поддържа, че по силата на Нотариален акт № 162, т. III, д. № 534/2007 г. на Нотариус рег. № 263 му било отстъпено правото на строеж, строителството било извършено, като отделните обекти в сградата били разпределени и прехвърлени, а в полза на дружеството останали всички, за които не било извършено изрично прехвърляне. Сред тези имоти бил и 1 процесния имот с идентификатор ***. Неправилно първоинстанционният съд приел, че този имот бил обща част и като такава принадлежал към обектите от етажната собственост. На първо място, имотът не представлява жилище, като нито в архитектурния проект (означено само като „охрана“), нито в каквато и да е друга документация не помещението не било отразено като жилище. Поддържа, че като притежател на правото на строеж е собственик на процесния имот, като може да предвиди организация по охрана за собствени нужди. Дори фактическото състояние на обекта, констатирано от вещото лице, било, че помещението не се ползвало като обща част. Съдебно-техническата експертиза приела, че помещението представлявало самостоятелен обект на правото на собственост в сградата, но вещото лице излязло извън компетентността си като приело, че то е предвидено за общо ползване. Вещото лице не било изследвало и дали помещението е отразено в общите части на другите обекти в сградата, поради което и не можело да се приеме, че то е обща част. Това обстоятелство следвало да се установи от ответниците, тъй като те черпели права от установяването му. Налице било и противоречие в приетата експертиза, тъй като от една страна вещото лице е приело, че помещението е самостоятелен обект, а от друга страна – че е обща част по предназначение, поради което и неправилно съдът е достигнал до неправилни изводи. Не можело да се приеме, че вещото лице може да замести общото събрание на етажните собственици, които могат да определят дали тази част е обща по предназначение. Не били направени и необходимите изчисления, за да се подкрепи изводът, че помещението било включено в идеалните части на другите обекти. Моли да бъде отменено обжалваното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло.

Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор вх. № 25018806/07.03.2022 г., подаден от А. Н. С., З. Н. С., Г. К. Г., К. Д. К. и „В. 88“ ООД, с която оспорват въззивната жалба. Молят постановеното решение да бъде потвърдено. Претендират направените по делото разноски.

В съдебно заседание, проведено на 17.11.2022 г. въззиваемите А. П. М. и Б. Н. В., чрез адв. Анастасова заявяват, че не оспорват въззивната жалба.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по 2 делото доказателства и обсъди доводите на страните приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 81380/2018 г. по описа на СРС, 26 състав е образувано по искова молба, подадена от „П.“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността против Б. Н. В., А. П.

М., А. Ц. М., „В. 88“ ЕООД, А. Н. С., З. Н. С., К. Д. К., А. А. М., К. С. М., Г. К.

Г., „С.Е.С.К.“ ЕООД и М. П. В..

Ищецът твърди, че по силата на нотариален акт № 162, т. III, д. № 534/2007 г на Нотариус рег. № 263 в негова полза било учредено право на строеж за построяване на жилищна сграда в гр. София, кв. Б., ул.

*******.

Твърди, че съобразно уговореното, след завършване на строителството всички изградени обекти с изключение на тези, запазени за учредителите, остават в собственост на „П.“ ЕООД. Посочва, че на приземния етаж на сградата се намира обект с идентификатор *** със застроена площ от 10 кв.м., състоящ се от основно помещение и баня – тоалетна, при съседи на същия етаж: самостоятелен обект с идентификатор ***, под обекта – няма, над обекта – самостоятелен обект с идентификатор ***. Поддържа, че помещението е част от обектите, за които е отстъпено право на стоеж, както и че същото не е прехвърлено по-късно на трети лица, правото на собственост върху него принадлежало изцяло на дружеството. Твърди, обаче, че етажните собственици препятствали достъпа му до обекта, като твърдели, че е общ.

Моли да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че „П.“ ЕООД е собственик на процесния имот, както и ответниците да бъдат осъдени да му предадат владението. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците А. Н. С., З. Н. С., Г. К. Г. и К. Д. К., с който заявяват, че оспорват предявения иск.

Твърдят, че съгласно одобрения инвестиционен проект за жилищната сграда, въз основа на който е издадено разрешение за строеж и са изчислени съответните площи към всяко едно от жилищата и гаражните клетки било предвидено помещение за охрана (портиерно) със самостоятелен санитарен възел, разположен на първия етаж на сградата на кота 0,00 и представляващо обща на етажната собственост част по предназначението си. Твърдят, че незаконно едноличният собственик на капитала и управител на „П.“ 3

ЕООД П.В. препятствал достъпа им до помещението за охрана и санитарния възел като бил изградил зид на мястото на вратата към помещението за охрана и то не можело да се ползва по предназначение. При извършена проверка от СО, район Витоша и НАГ по тяхна жалба се установило, че ищецът незаконно е завзел помещението за охрана, зазидал е вратата и го е приобщил към ап. 1 (амбулатория за рехабилитация). Твърдят, че след предписания, дадени от контролните органи, била поставена нова врата, която управителят на дружеството заключил и само той имал ключ от нея. Молят предявения иск да бъде отхвърлен.

Постъпил е и отговор от „С.Е.С.К. С.“ ЕООД, в който ответното дружество заявява, че оспорва предявени иск като твърди, че към настоящия момент не е собственик на имот – ателие № 2 в жилищна сграда, находяща се в гр. София, ж.к. Б., ул. *******, като имотът бил собственост на друго лице по силата на Нотариален акт № 128/15.06.2018 г. № 2885 от вх. рег., дата на дв.вх регистър 15.06.2018 г.

Ответниците Б. Н. В., А. П. М., „В. 88“ ЕООД, А. А. М., К. С. М. и М. П.

В. не са подали отговор на исковата молба.

В мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че процесното помещение е обща част по предназначение, тъй като съгласно инвестиционния проект, въз основа на който е издадено разрешението за строеж е предвидил то да служи като помещение за охрана.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Във връзка с доводите, изложени от въззивника съдът намира следното:

Предмет на производството по делото е осъдителен иск за собственост по чл. 108 от Закона за собствеността. Основателността му е поставена в зависимост от това ищецът да установи основанието, на което твърди да е възникнало правото на собственост, т.е., че „П.“ ЕООД е придобил правото на 4 собственост по силата на реализирано право на строеж, учредено в негова полза.

Спорът между страните е в това дали след построяване на сградата процесното помещение с идентификатор *** е възникнала в патримониума на ищцовото дружество или е обща част на сградата по предназначение.

Във връзка с установяване на спорните факти са приети писмени доказателства и е прието заключение на съдебно техническа експертиза, от които се установява следното:

На 12.06.2007 г. между Г. К. Г., Т.С. Г., Т. Г. В. и С.Б.Ш. от една страна и Л. И. В. и „П.“ ЕООД, представлявано от П.Г.В., от друга, е сключен договор за учредяване на право на строеж срещу изграждане на сграда с Нотариален акт № 162, т. III, рег. № 3035, нот. д. № 534/2007 г. по силата на който между Г. К. Г., Т.С. Г., Т. Г. В. и С.Б.Ш. като собственици на УПИ Х170А, 170Б по плана на гр. София, местност кв. Б., целият с площ по скица от 1020 са учредили в полза на „П.“ ЕООД вещно право на строеж за построяване върху този имот на жилищна сграда от сутерен, приземен етаж, два жилищни етажа и ателиета, подпокривно пространство съгласно архитектурен проект, одобрен на 10.10.2006 г. от Район Витоша без правото на строеж за обектите, описани в договора, а именно за Г. К. Г. и Т.С. Г. – ателие 1, ателие 3, паркомясто № 5 и паркомясто № 1 в подземния гараж на сградата; за Т. Г. В. – апартамент № 1, паркомясто № 14 и 15 в подземния етаж на сградата; за Л. И. В. – апартамент № 5, апартамент № 6, паркомясто № 2, паркомясто № 3, паркомясто № 4 и паркомясто 13 в подземния етаж на сградата. В т. IV от договора управителят на „П.“ ЕООД е поел задължение срещу учреденото право на строеж да построи цялата сграда за своя сметка лично или чрез наети от дружеството лица, както и да предаде обектите на собствениците във вид по одобрения архитектурен проект или съгласно допълнително договореното между дружеството и всеки конкретен собственик. Собствениците – учредители са заявили съгласието си по чл. 66 Л. И. В. и „П.“ ЕООД да продават собственото им право на строеж на собствените им обекти в сградата, както и да продават същите в завършен или незавършен вид, както и дружеството да извършва каквито и да е архитектурни и конструктивни промени и промени на предназначението на 5 обектите извън обектите по т. 2.

На 10.10.2006 г. е одобрен инвестиционен проект на жилищна сграда с подземни гаражи в УПИ 170А и 170Б в кв. 31, по плана на гр. София, кв. Б.. В обяснителната записка към работния проект е посочено, че сградата съдържа сутерен, приземен етаж, два жилищни етажа и ателиета в подпокривното пространство, като в приземния етаж на к. 0.00 се разполагат входно фоайе с помещение за охрана, главно ел. табло, стълбище с асансьор и два четиристайни апартамента – ап. 1 и ап. 2. На 12.10.2006 г. е издадено разрешение за строеж с № 416. На 04.05.2010 г. е издадено Разрешение за ползване № СТ-85-05-529/-4.05.2010 г., с което е разрешено ползването на „Жилищна сграда с подземни гаражи и амбулатория за рехабилитация, външна водопроводна връзка и изгребна яма, външно ел. захранване с кабели НН за жилищна сграда с ПГ, като е посочено, че строежът е изпълнен в съответствие с издадените от Район Витоша строителни книжа, от които за жилищната сграда – одобрени инвестиционни проекти от 10.10.2006 г. и 03.07.2009 г.

Не е спорно между страните, че в жилищната сграда е изпълнено помещение за охрана със самостоятелен санитарен възел, което видно от приетата по делото схема № 15-418834-29.08.2017 г. на самостоятелен обект в сграда е с идентификатор ***, като общата му площ е 10 кв.м., без посочени прилежащи части към него.