Решение № 3825 от 17.11.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3825 гр. Пловдив, 17.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20215330119749 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.

Образувано по предявени от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД против И. Д. Й. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед № 2969/24.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4891/2021 г. на Районен съд – Пловдив, IV граждански състав, за сумата от 1 469, 95 лв. – главница, дължима по договор за потребителски кредит № ***** от 17.07.2015 г., сключен с „Провидент Файненшъл България“ ООД, и сумата от 316, 41 лв. обезщетение за периода от 15.03.2018 г. до 12.03.2021 г., вземанията по който са прехвърлени Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 28.07.2016 г. на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.03.2021 г., до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че е кредитор на длъжника по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 28.07.2016 г., с което са му прехвърлени вземанията на предишния кредитор (цедент) - „Провидент Файненшъл България“ ООД по сключения между него и И. Д. Й. договор за потребителски кредит № ***** от 17.07.2015 г. Ищецът бил надлежно упълномощен да уведоми длъжника за прехвърляне на вземането. Поддържа, че е направен опит за изпращане на уведомление до длъжника на известните 1 му адреси, но пратката се връщала в цялост. По изложените съображения прилага уведомлението като приложение към исковата молба за връчване на ответника. Твърди, че силата на сключения договор за потребителски заем в полза на ответника е предоставена за временно и възмездно ползване сумата от 1 500 лв. срещу насрещно поетото от последния задължение да върне предоставения му финансов ресурс на 60 месечни погасителни вноски. Сочи, че крайният падеж на плащанията е настъпил на 09.09.2016 г. Твърди, че длъжникът е преустановил плащанията по заема, поради което е изпаднал в забава. По изложените съображения моли за уважаване на предявените искове. Претендира присъждане на сторените в заповедното и в исковото производство съдебно-деловодни разноски.

Ответникът И. Д. Й. не е депозирал в законоустановения за това срок, отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника.

Ответникът е получил препис от исковата молба на адреса, който е регистрирал като постоянен и настоящ – ***** установен от съда по справка в хода на заповедното производство, като в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е депозирала отговор на исковата молба.

Исковата молба, ведно с приложенията са били редовно връчени на ответника на основание чл. 46, ал. 2 ГПК – чрез лице от домашните, поело задължение да предаде съобщението, ведно с книжата. В приложения по делото отрязък от съобщението е посочено, че последното е получено от майката на ответника – М. Й., със задължение за предаване на книжата на адресата. Със съобщението на ответника е връчен препис от Разпореждане от 16.02.2022 г., с което ответникът е изрично уведомен за задължението си да уведоми съда, ако е напуснал посочения по делото адрес, или този, на който веднъж е бил намерен, като му е указано, че ако не стори това – всички съобщения се прилагат по делото и се считат за редовно връчени на основание чл. 41, ал. 2 ГПК. Същевременно с получаване на разпореждането ответникът е бил предупреденаи за възможността против него да бъде постановено неприсъствено решение с посочване на предпоставките, установени в правната норма на чл. 238 ГПК.

Ответникът е бил редовно призован за съдебното заседание, проведено на 08.11.2022 г., тъй като не е открит на адреса, на който е получил препис от исковата молба и приложенията. По разпореждане на съда адресът е посетен за период по-дълъг от един месец, като ответната страна не е открита.

В случая съдът е приложил фикцията по чл. 41, ал. 2 ГПК и призовката се счита за редовно връчена. Тази разпоредба следва да намери приложение и в случаите, в които адресатът на съобщението не е намерен лично на адреса, а последното е получено по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК чрез 2 лице от домашните, приело съобщението и поело задължение за уведомяване на адресата. Това е така, тъй като книжата са редовно получени от ответната страна, като последната е била уведомена за задължението й да уведоми съда при промяна на адреса, на който веднъж е била намерена по делото. В този смисъл съдът съобрази и практиката на Върховния касационен съд, постановена с Решение № 322/26.11.2014 г. по гр.д. № 3566/2014 г., ГК, IV г.о.

Въпреки редовното му призоваване ответникът не се е явил в съденото заседание за разглеждане на делото.

Следователно налице са предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно – ответникът да не е подал отговор на исковата молба, да е бил редовно призован за първото по делото съдебно заседание, на което не се е явил и не е депозирал молба за разглеждането му в негово отсъствие.

Налице е и третата кумулативно изискуема предпоставка за постановяване на неприсъствено решение, а именно от събраните по делото писмени доказателства, да се установява, че исковата претенция е вероятно основателна, което обстоятелство следва от приложените към исковата молба писмени доказателствени средства..

По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат уважени, като в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят сторените от последния разноски в заповедното и исковото производство.

С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца, съобразно уважената част от иска, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат присъдени пропорционално сторените, както в настоящото съдебно производство разноски, така и в заповедното производство по ч.гр.д. № 18585/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив – арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В заповедното производство ищецът е доказал сторени разноски в размер на 45, 62 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение или сумата от общо 95, 62 лв. В исковото производство ищецът е доказал заплащането на държавна такса в размер от 25, 83 лв., която следва да се присъди, както и юрисконсултско възнаграждение, което съдът при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 3

ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ определи в размер от 100 лв. С оглед изложеното в исковото производство се следват разноски в общ размер от 125, 83 лв.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на И. Д. Й., ЕГН **********, с адрес *****, че „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, ет. 6, е носител на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 2969/24.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4891/2021 г. на Районен съд – Пловдив, IV граждански състав, за сумата от 1 469, 95 лв. – главница, дължима по договор за потребителски кредит № ***** от 17.07.2015 г., сключен с „Провидент Файненшъл България“ ООД, и сумата от 316, 41 лв. - обезщетение за периода от 15.03.2018 г. до 12.03.2021 г., вземанията по който са прехвърлени Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 28.07.2016 г. на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.03.2021 г., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА И. Д. Й., ЕГН **********, да заплати на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК 200644029, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 95, 62 лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 4891/2021 г. на Районен съд – Пловдив, IV граждански състав и сумата от 125, 83 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 2561/2020 г. на Районен съд Пловдив, IX граждански състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Решението подлежи на контрол по реда на чл. 240 ГПК в едномесечен срок от връчването му от страната, срещу която е постановено.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/___________ 4