Решение № 38 от 05.05.2021, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Разград , 05.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на пети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Анелия М. Йорданова

Емил Д. Стоев

Пламен М. Драганов при участието на секретаря Мариан В. Найденов в присъствието на прокурора Веселин Якимов Минков (ОП-Разград) като разгледа докладваното от Емил Д. Стоев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213300600016 по описа за 2021 година Въззивното производство е образувано по жалба от повереник на частен обвинител и граждански ищец против присъда №…/10.09.2020 г. по нохд №165/2020 г. на Районен съд Разград. Присъдата се обжалва в частта относно гражданския иск.

Постъпила е жалба (вх. №261161/23.09.2020 г. на РС Разград) от адв.

С.Д. – повереник на частния обвинител и граждански ищец В. П. Д. от гр.

Разград, с ЕГН **********. Оплакването е, че присъдата е незаконосъобразна в гражданската част, тъй като определеното обезщетение е ниско и не съответства на претърпените неимуществени вреди – големи по обем и интензитет болки и страдания.

Искането е съдът да отмени присъда в гражданската част, с която е отхвърлен предявеният граждански иск за разликата от 1500 лв. до 5000 лв. и да осъди подсъдимият да заплати обезщетение още 3500 лв., ведно със законна лихва и разноски.

В съдебно заседание пред въззивния съд адв. Д. поддържа жалбата и заявява, че определеното обезщетение не е справедливо, тъй като е прекалено ниско и не съответства на критериите за справедливост. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец твърди, че пострадалия продължително време е търпял силни болки и страдания и изпитвал големи затруднения в храненето и в общуването, а РС е определил обезщетение, съизмеримо с критериите за определяне на най-лекия вид телесни повреди по 1 чл. 130, ал. 2 от НК. Според адв. Д. следва да се отчетат обективните критерии, при които да бъде определено обезщетение – минимална работна заплата, средна работна заплата и други параметри. Моли съда да отмени присъдата в гражданската част, с която е отхвърлен гражданския иск и да бъде осъден подсъдимият да заплати още 3500 лв. Претендира за присъждане на разноски - разходи във въззивното производство, отразени в представеното адвокатско пълномощно.

Препис от жалбата е връчен на РП Разград.

Препис от жалбата е връчен на адв. К. – защитник на подс. С.Х..

В съдебно заседание адв. Т. – назначен защитник на подсъдимия, моли съда да потвърди първоинстанционната присъда в гражданската част, тъй като няма основания за ревизия на първоинстанционната присъда. Според защитника макар, че се касае за една средна телесна повреда, то нанесените телесни увреждания се отличават от всички останали типични случаи на средна телесна повреда, изразяващи се в по-трайни затруднения на дъвкателната функция, тъй като в настоящия случай става дума единствено за временно увреждане на функцията, свързана с фазата на отхапване, което е свързано и с един много по-кратък период на възстановяване. Няма доказателства за извършване на някакво по-специфично лечение, което е свързано с обездвижване на пострадалите зъби. Поради това, според адв. Т., изводите направени от първоинстанционния състав, на база на събраните доказателства, са правилни и обосновани.

Прокурорът в съдебно заседание пред въззивния съд заявява, че счита жалбата за основателна, тъй като с оглед настъпилия съставомерен резултат разклащане на четири резеца на горната зъбна редица, съдът е определил твърде занижен граждански иск. Прокурорът намира, че следва гражданският иск да бъде завишен по справедливост.

Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, установи:

Жалбата е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лица, които са оправомощени, съгласно чл. 318, ал. 2-6 НПК.

С обжалваната присъда РС Разград признал подсъдимия С. С. Х. с ЕГН ********** за виновен в това, че на 25.08.2016 г. в гр. Антверпен, Кралство Белгия е причинил средна телесна повреда на В. П. Д. от гр. Разград, изразяваща се в травматично разклащане на четирите резеца на горната зъбна редица, като по този начин се е затруднило дъвченето, тъй като е обусловило трайно затруднение в дъвкателната функция (фаза на захапване) престъпление по чл. 129, ал. 1 във вр. с ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 54 и чл. 36 от НК го осъдил на 6 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил за изпитателен срок от три години.

Осъдил подсъдимия да заплати на В. П. Д. сумата от 1500 лева 2 обезщетение за причинените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 25.08.2016 г. Отхвърлил предявения иск за горницата до 30 000 лева като неоснователен и недоказан.

Присъдени са разноски в полза на частния обвинител и граждански ищец.

Присъдата се обжалва само в гражданско-отхвърлителната част от повереника на частния обвинител и граждански ищеца.

От доказателствата се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият С. С. Х. е български гражданин, роден на 28.05.1985 г. в гр. Разград. Живее в с. Раковски. Има средно образование. Женен е. Х. не осъждан.

Х. работел, като шофьор в „КУБИН БГ“ - ЕООД - гр. Стара Загора (договор л. 72, от ДП). Изпълнявал и задълженията на диспечер.

Д. Б. работел, като „Ръководител транспорт“ в фирма „КУБИН БГ“ ЕООД - гр. Стара Загора (договор л. 67 от ДП).

В.Д. постъпил на работа във фирма „КУБИН БГ“ - ЕООД - гр. Стара Загора на 06.06.2016 г., на длъжност „Шофьор на товарен автомобил“ (договор л. 65 от ДП). Превозвал товари основно в Кралство Белгия, Франция и Германия.

Отношенията между Д. и Х. били влошени по повод спорове, относно времето през което Д. следва да управлява товарния автомобил.

На 25.08.2016 г. Д. превозвал контейнер от Франция към Белгия пристанище Антверпен. Преди да пристигне на пристанището, Д. провел разговор по телефон с подс. Х., който разпоредил от пристанището да натовари друг товар и да продължи по друг курс. Св. Д. отказал, тъй като работното му време било изтекло. През нощта на 25.08.2016 г. Д. пристигнал на пристанището и паркирал автомобила на паркинг. Малко след това пристигнали св. Д. Б. и подс. Х.. Подсъдимият започнал да псува св. Д., след което му нанесъл силен удар по лицето с юмрук. Д. получил удар в гръб и приел, че е нанесен от св. Б.. След това св. Д. паднал на земята и подс. Х. му нанесъл няколко удара с крак по тялото в областта на ребрата и крайниците.

След като прекратил побоя подс. Х. си тръгнал, заедно със св. Б..

След известно време св. Д. се качил и легнал в кабината на камиона.

На другия ден се свързал по телефона със св. С. М., който по същото време се намирал в гр. Антверпен, и поискал да му предаде камиона.

Уведомил св. Б., че напуска работа и предал камиона. След това с попътен камион се прибрал в гр. София. В София се свързал с брата на съпругата си св. а. а.ов, който го взел от гр. София и го прибрал в гр. Разград.

Пострадалият Д. посетил съдебен лекар и бил насочен за консулт с офталмолог, стоматолог и образно изследване на глава и гръден кош. На 01.09.2016 г. съдебен лекар издал удостоверение №73/2016 г. (л. 15 от ДП), в което отразил установените увреждания: хематом на орбитите, включително и основата на носа;

3 розовеещочервеникав подлигавичен кръвоизлив към предверието на устната кухина на горната устна и на венечната част над горните резци; разклащане на всички резци на горната редица; жълтеещо кръвонасядане с неправилна форма под средата на лява ключица с обща площ 5/3,5 см. същото кръвонасядане по предна мишнична линия от лявата страна; спонтанна и палпаторна болка върху средната част на ребрената дъга от същата страна; бледозеленикаво жълтеещо кръвонасядане около лакътния израстък на лява ръка с диаметър 3,5 см.; три пигментирани кафенеещи участъка по предната повърхност на дясна подбедрица със съответни размери 1 см., 2/1 см. и 1,5/2 см.

Описаната фактическа обстановка въззивният съд прие за установена след анализ на събраните доказателства.

Фактическата обстановка е безспорно установена от:

1. Показанията на свидетелите Д., М., а.ов, Б.. Показанията на останалите свидетели нямат отношение към изясняване на обстоятелствата относно извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, характерът и размерът на вредите, причинени с деянието.

2. Заключенията по назначените експертизи:

От заключението на вещите лица по назначената на ДП съдебномедицинска експертиза, се установява, че В.Д. е получил следните увреждания:

1. Травма на зъбите и устата - травматично разклащане на четирите резеца на горната редица с кръвонасядане на лигавицата към предверието на устната кухина и на венечната лигавица над тях /от консулт с лекар по дентална медицина/;

2. Хематом на орбитите тип „Травматични очила“ и травма на ляво окотравматина мидриаза, липса на зенична реакция между 1 и 3 ч., мудно проявени зенични реакции в останалия участък /от консулт със специалистофталмолог/;

3. Травма на тялото - кръвонасядания под лява ключица и по предна мишнична линия от лявата страна, спонтанна и палпаторна болка по ребрената дъга от лявата страна, рентгенологично - б.о.

4. Травма на крайниците - кръвонасядане около левия лакът и пигментирани кафенеещи участъци на кожата по предна повърхност на дясна подбедрица - място на дълбоки охлузвания на кожата.

Като травматичното разклащане на четирите резеца на горната зъбна редица обуславя трайно затруднение в дъвкателната функция /фаза на отхапване/ за срок поне от един месец, а видимите травматични увреждания временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия.

Кръвонасяданията за причинени от удари с/върху твърд/и тъп/ и предмет, а охлузванията - от тангенциалното действие на тъп/и или тъпоръбест/ и предмети.

4

Локализацията им в различни анатомични области на главата, тялото и крайниците сочи, че ударите са многобройни, повечето от тях съсредоточени по предна повърхност, вероятно нанесени със сила и замах.

От заключението на вещото лице по назначената на ДП компютърнотехническа експертиза (л. 160 от ДП), се установява, че:

От направените действия е ясно, че св. Д. се е движел по пътя както следва първо по централната магистрала на Беверен Белгия до разклона за бензиностанцията намираща се на адрес Blikken, 9130 Beveren, Белгия и пристигнал в 22.07 часа на паркинга, собственост на компанията „ITC – RUBIS“. След пристигането на мястото в рамките на същия ден от 22.07. до 00:00 часа автомобилът не е променял мястото си на пребиваване.

От заключението на вещите лица по назначената от районния съд СМЕ, изготвено след запознаване с медицинската документация на д-р Неделчева, се установява, че на Д. е предписано лечение, съобразно стандартен протокол – болкоуспокояващи и щадене по време на хранене, найвече във фазата на отхапване, за период от време до отшумяване на оплакванията – приблизително месец или повече.

Според вещите лица на Д. е причинено травматично разклащане на четирите резеца на горната редица, което обуславя трайно затруднение на дъвкателната функция, със срок за възстановяване поне месец.

Съдът намира, че вещите лица, по назначените на ДП и от първоинстанционният съд експертизи, отговарят обосновано на поставените въпроси и са изпълнили възложените задачи. Заключенията са пълни и ясни.

3. Писмените доказателства: трудови договори и други документи по трудовите правоотношения на св. Д., Б. и подс. Х., медицинска документация (л. 53-59 от ДП), характеристика (л. 25, т. 3), Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние (л. 45, т. 3), справка за съдимост (л. 19, т. 3).

В обясненията си подс. Х. твърди, че бил нападнат в гръб от Д. и отвърнал на нападението, като го ударил по окото и главата. Твърди, че не го е удрял по зъбите.

Показанията на св. Д., св. Б. и обясненията на подсъдимия са без противоречия, относно обстоятелството, че на мястото на инцидента са присъствали тримата. Твърденията на подсъдимия, че бил ударен от Д. в гръб се опровергават от показанията на Д. и от показанията на св. Б., който заявява, че Д. „бутнал“ няколко пъти С.Х..

Съдът намира, че твърденията на подсъдимия за нападение от страна на Д. са защитна теза, която не се подкрепя от останалите доказателства.