Решение № 252 от 06.06.2022, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. Стара Загора, 06.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тодор Минов при участието на секретаря Деяна Ив. Генова като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно дело № 20225530201042 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е наказателно постановление № 24 – 2200016 от 22.03.2022 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, град Стара Загора.

Жалбоподателят недоволен от наложената му имуществена санкция моли съда да я отмени. Мотивира се че не е извършено административно нарушение, както и че неправилно е приложен материалния закон. В съдебно заседание, чрез адвокат Д. поддържа жалбата и моли съда да отмени наказателното постановление. Претендира за направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, чрез старши юрисконсулт Танчева Мутафова взема становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди наказателното постановление, като претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства установени с доказателствени средства – писмени, показанията на свидетелите – преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта за установяване на административно нарушение и наказателното 1 постановление, след обсъждане становищата на страните съдът приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и от субект имащ право на жалба, поради което и на основание чл.59, ал.2 ЗАНН, съдът приема, че жалбата е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на наказателното постановление е приел за установено, че „Кубин БГ“ ЕООД в качеството си на работодател – ЮЛ, не е изпълнил задължително предписание, дадено от контролния орган Дирекция „Инспекция по труда“ град Стара Загора, на основание чл.72, ал.1, т.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност с Протокол ПР2106501 за извършена проверка, връчен на 22.02.2021 година и по точно предписание № 2, а именно, дружеството в качеството му на работодател да уведоми Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда“ за започване на работа на гражданина от трета държава /Република Турция/– Ахмет Ъшъклар, съгласно изискванията на чл.10, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, със срок на изпълнение 20.03.2021 година, като дружеството е в нарушение от 23.03.2021 година /20.03.2021 година се пада в неприсъствен ден и последния срок е до първия присъствен такъв – понеделник 22.03.2021 година/.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Й.Й. и Б.Г. /актосъставител/, АУАН № 24-2200016/22.02.2022 година; писмено обяснение; Протокол за извършена проверка Протокол ПР2106501; Заповед № 00000395/31.03.2021 година; копие от личен документ.

При така посочената фактическа обстановка, която се потвърждава по несъмнен и безспорен начин от цитираните доказателствени средства административно-наказващият орган правилно и законосъобразно е приел, че е нарушен чл.75, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и е наложил имуществена санкция в размер на 3 000 лева.

Жалбоподателят „Кубин БГ“ ЕООД, безспорно има качеството на работодател по смисъла на параграф 1 т. 1 от КТ.

В конкретния случай, жалбоподателя е получил задължителни предписания с Протокол за извършена проверка Протокол ПР2106501 от 2

22.02.2021 година на Дирекция „Инспекция по труда“ град Стара Загора, връчена на 22.02.2021 година и по специално относно предписание № 2 – а именно, дружеството в качеството му на работодател да уведоми Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда“ за започване на работа на гражданина от трета държава – Димитру Шербан, съгласно изискванията на чл.10, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, със срок на изпълнение 20.03.2021 година.

Задължението на дружеството да изпълни предписанието на контролния орган е абсолютно и безусловно и никакви обстоятелства не го освобождават от това му обстоятелство. Изложените доводи за прекратено трудово правоотношение с лицето цитирано по-горе в срока на предписанието не изключват задължението, тъй като от една страна това предписание не е обжалвано и е породило правните си последици а от друга страна правоотношението е прекратено през май април а не в срока на предписанието.

Възраженията в жалбата са неоснователни. Събраните писмени и гласни доказателствени средства из цяло кореспондират по между си, не съдържат никакво противоречие, взаимно се допълват, което ги прави убедителни. Те водят до единствено възможния извод относно посочената фактическа обстановка и доказват по несъмнен и безспорен начин фактическия състав на административното нарушение, което прави възраженията за недоказаност изцяло неоснователни.

Видно от самият АУАН същият е съставен в присъствието на един свидетел, на когото са посочени трите имена, ЕГН и адрес. В случая административното нарушение е установено въз основа на официални документи и актосъставителят съгласно чл. 40, ал. 4 ЗАНН е имал възможност да го състави и без свидетел. В този смисъл съдът приема, че са спазени разпоредбите на чл.40 и чл.42 т.7 ЗАНН.

АУАН е съставен и връчен в присъствието на свидетел, който е установил отказа на пълномощника да го подпише в съответствие с чл.43, ал.2 от ЗАНН. Видно от приложеното пълномощно, пълномощника е бил упълномощен да получава и да подписва АУАН, но не го сторил. Дори и да се приеме, че съществува пороко при съставяне на АУАН /какъвто няма/ с оглед разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН не се опорочава издаденото наказателно 3 постановление.

В обстоятелствената част на наказателното постановление и на АУАН са изложени всички факти и обстоятелства релевантни за състава на административното нарушение, с което е удовлетворено изискването на законодателя в чл.57, ал.1 т.5 ЗАНН и чл.42 т.3 и 4 от ЗАНН.

Административното нарушение е конкретизирано по време, място, начин на извършването му. Административно-наказващият орган няма задължението изрично да обсъжда в наказателното постановление налице ли са предпоставките на чл.28 ЗАНН, когато няма основание за отпадане на АНО на това основание, какъвто е и настоящият случай.

При така установеното и доказано административно нарушение административно-наказващият орган не е имал алтернатива за приложението на имуществената санкция по чл.75, ал.1 Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Същата е наложена, като са съобразени всички обстоятелства съгласно чл.27, ал.2 ЗАНН, съобразена е санкцията с тежестта на нарушението, с обществената опасност и с целите на чл.12 ЗАНН. Няма основание за намаляване на наложената имуществена санкция. Същата е определена значително под средния размер при превес на смекчаващите обстоятелства, в близост до минимума, но не в абсолютния минимум, което е правилно.

При индивидуализацията на имуществената санкция следва да се отчетат и редица отегчаващи обстоятелства даващи основание имуществената санкция да се определи над минималната. Извършеното административно нарушение е свързано с трудовото законодателство и е с международен елемент. То засяга не само българското законодателство, но и международните актове по които РБ е страна. Спазването на изискванията на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е гаранция за защита правата на работника и регулатор на трудовата миграция. Следователно всички тези обстоятелства дават основание да се приеме, че извършеното административно нарушение в никакъв случай не е с ниска степен на обществена опасност, а напротив – със завишена. Този извод мотивира съда да приеме, че имуществената санкция е правилно индивидуализирана и няма основание за изменението и чрез намаляване. Изложените обстоятелства свързани с обществената опасност на нарушението не дават основание да се 4 приеме, че може да се приложи и разпоредбата на чл.28 ЗАНН.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения. По изложените съображения жалбата се явява неоснователна, а наказателното постановление следва да се потвърди. Направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. С оглед изхода на спора и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, във връзка с чл.143, ал.3 от АПК, във връзка с чл.63, ал.5 от ЗАНН, искането на представителя на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и следва да се уважи. Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. Според чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в случая, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП, във връзка с чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева.

Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява 90 лева.

Воден от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-2200016 от 22.03.2022 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” град Стара Загора, с което на „Кубин БГ“ ЕООД град Стара Загора, ЕИК *****, в качеството му работодател, на основание чл.75, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за нарушение по същия текст от закона, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА „Кубин БГ“ ЕООД град Стара Загора, ЕИК *****, представлявано от управителя Хамит Кубин, ЛЧН ******** ДА ЗАПЛАТИ 5

Н А Дирекция „Инспекция по труда“, сумата от 90 /деветдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара Загора.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 6