Решение № 1778 от 07.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1778 гр. София, 07.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Весела Тр. Живкова Офицерска при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Гражданско дело № 20211100109155 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени осъдителни искове от АЛ. М. Б. с ЕГН ********** от гр. София, бул. **** против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „А.Б.“, с ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„**** за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 119 202.79 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застраховка

„Професионална отговорност на ЧСИ“, обективирана в полица № 13090009332000001 от 09.10.2009г., с период на застрахователно покритие 25.10.2009г.-24.10.2010г., за вреди причинени на третото лице К.И.З. от незаконосъобразно принудително изпълнение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска – 19.07.2021г. до окончателното изплащане и сумата от 7 781.92 лв. – лихва за забава за периода 27.11.2020г.-19.07.2021г.

Претендират се и направените по делото разноски.

Ищецът А.Б. твърди, че с влязло в сила съдебно решение от 30.03.2017 г. по гр.д.

№ 10800/2014г. на СГС (частично изменено с последващо решение № 425/18.02.2020г. по гр.д. № 2161/2019г. на САС, недопуснато до касационно обжалване от ВКС и окончателно влязло в сила на 27.10.2020 г.) е осъден да заплати на К.З. обезщетение за имуществени вреди в размер на 58 119 лв., обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 900 лв., лихва за забава върху главниците за периода 11.07.2011 г. – 11.07.2014 г. в размер на 17 881.95 лв., както и законната лихва върху посочените суми на главниците от 18.07.2014 г. до окончателното им изплащане, като размерът на лихвата към момента на плащането на сумите на 29.10.2020 г. възлиза на 39 578.75 лв.

Посочените обезщетения са за причинени от ищеца в качеството му на частен съдебен изпълнител вреди от незаконосъобразни изпълнителни действия. Ищецът твърди още, че срещу него е образувано изпълнително производство, по което в срока за доброволно изпълнение – на 29.10.2020г. е заплатил посочените по-горе суми, както и такса по изпълнителното дело от 24 лв. Посочва, че по този начин на 29.10.2020 г. е заплатил общо сумата от 119 502.79 лв. Ищецът твърди, че професионалната му отговорност за вреди е застрахована при ответника ЗАД „А.Б.“ АД, който е бил привлечен да участва като трето лице помагач в съдебните производства срещу него.

1

Като се съобрази, че е уговорено самоучастие на ищеца в обезщетението за всяко застрахователно събитие в размер на 300 лв., ищецът поддържа, че ответникът следва да му заплати останалата част от изплатеното обезщетение в размер на 119 202.79 лв.

Сочи, че изпратил уведомление до ответника вх. № 1-1010550-2626/12.11.2020г. за изплащане на сумата, предоставяйки му 14-дневен срок за това, като ответникът отказал да заплати сумата с писмо изх. № 2-101-4101-1192/29.01.2021г. и съответно е изпаднал в забава за плащане, считано от 27.11.2020 г. Поради това ищецът иска ответникът да му заплати сумата 119 202.79 лв. – изплатеното от ищеца обезщетение за вреди, заедно със законната лихва върху тази сума от 19.07.2021 г. до окончателното изплащане, а също и сумата 7 781.92 лв. – лихва за забава върху главницата за периода 27.11.2020 г. – 18.07.2021 г.

В подкрепа на иска са представени писмени доказаетлства.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК, от ответника е постъпил писмен такъв.

Оспорва се изцяло предявения иск. Въведено е възражение, че ищецът не е уведомил незабавно застрахователя, което е основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение на основание Раздел VIII, т.6 от ОУ. Евентуално се твърди, че поради неизпълнение на задължения на застрахования ищец са налице основания за намаляване на обезщетението по Раздел VII, т.1 и т.9 от приложимите ОУ. Направено е възражение за погасяване вземането по давност.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не е спорно и от полица № 13090009332000001 от 09.10.2009г. и Сертификат № 1309009332000001/09.10.2009г. се установява, че страните са сключили договор за задължителна застраховка „Професионална отговорност на ЧСИ” по чл. 25, ал. 1 от ЗЧСИ, по силата на която ответникът покрива отговорността на ищеца за имуществени и неимуществени вреди, причинени на страните, другите участници в изпълнителното производство и на всички трети лица и настъпили при осъществяване на дейността му като частен съдебен изпълнител вследствие неизпълнение на негови задължения. Застраховката е със срок на покритие на рискове, настъпили в периода от 00:00 часа на 25.10.2009г. до 24:00 часа на 24.10.2010г. и лимити на обезщетенията както следва: единичен лимит 450 000 лв. и агрегатен лимит 900 000 лв., при уговорено самоучастие на застрахования от 300 лв. за всяка щета. С Добавък № 1 от 01.02.2010г. лимитите на застрахователното обезщетение са увеличени на 600 000 лв. единичен лимит и 1 200 000 лв. агрегатен лимит, при уговорена допълнителна премия от 300 лв.

Няма спор по делото, че премията по договора за застраховка е платена от ищеца.

Не е спорно и се установява от представените преписи, че с Решение от 30.03.2017 г. по гр.д. № 10800/2014г. на СГС ищецът А.Б. е осъден, в качеството му на частен съдебен изпълнител, на основание чл. 74 ЗЧСИ, във вр. с чл. 441 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД да заплати на К.И.З. с ЕГН ********** обезщетение в размер на сумата от 58 119 лв. за имуществени вреди, 3 900 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 18.07.2014г. до плащането, за причинени вреди от процесуално незаконосъобразното изпълнение по изпълнително дело № 20108500400294, съставляващи незаконосъобразни действия, довели до продажба на публична продан на недвижим имот, собственост на ищеца и възлагането му с Постановление от 24.06.2010г. на „Е.Ф.“ АД за сума в размер на 77 181 лв., издадено след като изпълнението е било спряно със съдебен акт от 10.06.2010г., като впоследствие изпълнителното производство е било прекратено поради обезсилване на изпълнителния лист с влязъл в сила съдебен акт от 25.08.2010г. С решението е отхвърлен иска за имуществени вреди за разликата над уважения до предявения размер 2 и иска по чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва до предявяване на иска. С Решение № 294/01.02.2018г. по гр.д. № 2912/2017г. на САС решението на СГС е частично отменено. С Решение № 6/19.04.2019г. по гр.д. № 1714/2018г. на ВКС, IV г.о. е отменил решението на САС и върнал делото за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото, с Решение № 425/18.02.2020г. по гр.д. № 2161/2019г. на САС е отменено решението на СГС от 30.03.2017г. в частта му, в която е отхвърлен иска по чл. 86 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава плащането на обезщетение за имуществени вреди до размер от 17 881.96 лв. за периода 11.07.2011г.-11.07.2014г. и е осъден ответникът А.Б. да заплати на ищеца обезщетение за забава плащането на обезщетение за имуществени вреди в размер от 17 881.95 лв. за периода 11.07.2011г.11.07.2014г. Потвърдено е решението в частта, в която е осъден ответника да заплати сумата от 58 119 лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 18.07.2014г. до окончателното плащане. С определение № 712/27.10.2020г. по гр.д. № 1961/2020г. на ВКС въззивното решение на САС не е допуснато до касационно обжалване.

Няма спор по делото, че по цитираните дела ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „А.Б.“ е бил привлечен от ищеца на основание чл. 219 ГПК и е участвал в качеството си на трето лице-помагач.

Против настоящия ищец е издаден Изпълнителен лист от 05.03.2020г. по гр.д. № 2161/2019г. по описа на САС за сумата от 58 119 лв. обезщетение за имуществени вреди, сумата от 3 900 лв. обезщетение за неимуществени вреди, законната лихва върху тези суми за периода от 18.07.2014г. до плащането и сумата от 17 881.95 лв. – обезщетение за забава плащането на обезщетението за имуществени вреди за периода 11.07.2011г.-11.07.2014г.

Установява се от представените доказателства, че с покана за доброволно изпълнение от 12.03.2020г. по изп. д. № 20201110400718 на ДСИ при СРС, образувано по издадения по гр.д. № 2161/2019г. изпълнителен лист, ищецът е поканен да заплати сумата от 62 019 лв. главници, съставляващи присъдените обезщетения за вреди, 17 881.95 лв. мораторна лихва, законна лихва за периода 18.07.2014г.-12.03.2020г. в размер на 35 578.78 лв. и разноски по изпълнението в размер на 24 лв. държавна такса с ДДС.

Няма спор по делото, че на 29.10.2020г. ищецът превел по сметката на ДСИ дължимата сума по изпълнителното дело в общ размер на 119 502.79 лв., а с разпореждане от 04.11.2020г. съдебният изпълнител прекратил производството прекратил производството поради плащане.

Установява се, че със Заявление вх. № 1-101-550-2626/12.11.2020г. ищецът Б. поканил ответното застрахователно дружество да му възстанови платените суми в общ размер на 119 502.79 лв., като се приспадне самоучастието от 300 лв., в 14 дневен срок от получаване на поканата.

Видно от писмо изх. № 2-101-4101-1192/29.01.2021г. ответното застрахователно дружество отказало плащането на обезщетение на ищеца по образуваната ликвидационна преписка по щета № 130915001000004 с мотив, че претенцията е погасена по давност с оглед настъпването на събитието на 24.06.2010г.

Установява се по делото, че със Съобщение вх. № 290-00-1871/10.11.2014г. ищецът, в качеството си на ЧСИ по изп. д. № 20108500400294 уведомил повторно ответника, в качеството му на застраховател на професионалната му отговорност като ЧСИ за постъпилата искова молба от длъжника К.И.З., като му представил и преписи от исоквата молба и застрахователната полица. Представено е и съобщение с идентично съдържание от 27.10.2014г., което обаче няма данни да е връчено на ответника.

3

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

I. По иска по чл. 435 КЗ:

Предмет на разглеждане е иск за заплащане на сумата 119 202.79 лв. главница, съставляваща сбор от изплатени от ищеца обезщетения за нанесени имуществени вреди в размер на 58 119 лв., неимуществени вреди в размер на 3 900 лв., лихва за забава плащането им в размер на 39 578.75 лв. за периода 18.07.2014г.-29.10.2020г., мораторна лихва върху обезщетението за имуществени вреди в размер на 17 881.95 лв. за периода 11.07.2011г.-11.07.2014г., присъдени в полза на увреденото лице по влезли в сила съдебни решения, с които е ангажирана професионалната отговорност на ищеца, в качеството му на ЧСИ, и 24 лв. държавна такса за образуване на изпълнително производство, като от претендираното обезщетение е приспадната сумата от 300 лв. уговорено по застрахователния договор самоучастие. Предмет на делото е и иск по чл.

86 ЗЗД за сумата от 7 781.92 лв. – мораторна лихва върху главницата от 119 202.79 лв. за периода 27.11.2020г.-19.07.2021г.

Касае се до вземане, което възниква в полза на застрахования по задължителна застраховка „Професионална отговорност на ЧСИ“ /вид застраховка „Гражданска отговорност/ против неговия застраховател, след изплащане на обезщетение от застрахования на увреденото лице за причинените вреди. Това право на застрахования се определя в съдебната практика като регресно, и черпи правното си основание от чл.

229 от КЗ (отм.), респ. от чл. 435 КЗ от 2015г., в сила от 01.01.2016г. Основава се на фактически състав, включващ заплащане на 29.10.2020г. от застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“ на деликтно обезщетение на пострадалия.

Приложим закон към процесното правоотношение между застрахован и застраховател е действащият Кодекс за застраховането (ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.,), в сила от 01.01.2016 г., тъй като при неговото действие се твърди да е настъпил окончателно фактическият състав на претендираното право на застрахования срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, което възниква с плащането на деликтното обезщетение от застрахования на пострадалия. В случая се твърди плащане от 29.10.2020 г., от когато вземането е възникнало, т.е. при действието на КЗ, в сила от 01.01.2016 г. Не е аргумент за приложимостта на отменения КЗ от 2005 г. разпоредбата на § 22 от ПЗР на КЗ, предвиждаща, че за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от отменения КЗ, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс. Посочената преходна разпоредба касае единствено уредбата на застрахователните договори и на вземанията, които пряко произтичат от тях в полза на правоимащите по договорите лица. Настоящото вземане, макар и свързано с договор за застраховка „Гражданска отговорност“, не е вземане по този договор, тъй като правоимащо лице по него се явява само това, което е увредено от деяние, за което застрахованият носи деликтна отговорност, но не и самият застрахован. Вземането на застрахования срещу застрахователя в тази хипотеза има регресен характер и произтича от предвиден в закона фактически състав – в този смисъл изричните разпоредби на чл. 378, ал. 5 и 6 КЗ, като същото се приемаше и по предходната законова уредба. Ето защо приложим към процесното вземане се явява новият КЗ , чиято уредба в тази й част е почти идентична с предходната по чл. 229 КЗ /отм./. Макар с доклада по делото да е дадена погрешна правна квалификация на спорните права по чл. 229 КЗ /отм./, това не се отразява на подлежащите на доказване факти и доказателствената тежест за тях, и в този смисъл – на правата на страните.