Разпореждане № 58656 от 13.05.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 58656 гр. София, 13.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20231110137691 по описа за 2023 година

Постъпили са писма от СЕС, поради което Съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ПРИЛОЖАТ писмата от СЕС.

ДА се отговори на СЕС в следния смисъл:

Производството е образувано по исковата молба за изпълнение на договор, като страните са се договорили цена за предоставяне на услуга – образование, допълнителни уроци, летни занимални, изхранване и други.

Претендира се изпълнение на договор, т.е. заплащане на парично задължение по договор.

2.

Договорът има за предмет предоставяне на образователни услуги – обучение в частно училище. Към договора има допълнителни услуги – изхранване, летни занимания, допълнителни часове по математика, според и други, подробно описани в преюидициалното запитване.

3.

По принцип, настоящият съд - гражданският съд да не е „данъчен орган“, но съдът е единственият компетентен да определи съдържанието на облигационната връзка и дължимостта на претендираната сума.

4.

Съгласно чл. 17, ал. 1 от ГПК, гражданският съд е длъжен да се произнесе по всички въпроси, от които зависи изхода на делото. Тъй като ищецът претендира сума, чийто размер или основание зависи от това дали услугата е облагаема или освободена по ЗДДС, съдът е длъжен да извърши този контрол инцидентно (преюдициално) в мотивите на решението си, за да определи точния размер на дълга, т.е. претендираната сума – какъв размер се дължи.

5.

За да определи дали претендираната сума (неустойка и възнаграждение) е дължима и в какъв размер, запитващата юрисдикция трябва първо да установи данъчния режим на престацията съгласно националното право и Правото на ЕС

1.

1

Съгласно чл.17, ал.1 ГПК, запитващата юрисдикция се произнася по всички въпроси, които имат значение за решаването на делото, включително и по преюдициалните въпроси, които са подсъдни на друг орган.

7.

Определянето на това дали процесната услуга е "освободена доставка" по смисъла на националния закон за ДДС във връзка с Директива 2006/112/ЕО е необходимо условие, за да се прецени валидността на договорните клаузи и дали ищецът има право да претендира суми, калкулирани с или без ДДС.

8.

Тъй като спорът е между търговец (училище) и потребител (родител), запитващата юрисдикция има служебно задължение да следи за неравноправни клаузи. Така запитващата юрисдикция следва да приложи Директива 93/13/ЕИО и националния Закон за защита на потребителите. Това е така, защото спорът е потребителски. В този смисъл е решение по дело С-429/24. Ако в договора е включено ДДС за услуга, която по закон е освободена, това би могло да представлява неравноправна клауза или неоснователно обогатяване. Гражданският съд е единственият, който може да прогласи нищожност на такава клауза или да я коригира в отношенията между страните.

9.

Обратното също е валидно. Ако следва да се начисли ДДС върху услугата по договора, то ако съдът уважи иска, трябва ще начисли ДДС, ако това не е сторено в договора. Подобен е отговорът на въпроса в хипотезата, когато адвокат претендира адвокатско възнаграждение, но в договора или в закона не упоменат размера на ДДС. В този случай при определяне размера на адвокатския хонорар запитващата юрисдикция начислява ДДС. В този смисъл е дело С-744/23.

10.

При определяне на дължимата парична престация съдът следи принципа за неоснователно обогатяване по чл.55 ЗЗД и чл.59 ЗЗД. Съдът следва да приложи принципа на пълно обезщетение и забрана за неоснователно обогатяване Ако ищецът (училището) е начислил ДДС без правно основание (защото услугата е освободена, за което е отправено преюидициалното запитване), той би получил сума, която не му се дължи. За да определи дали ищецът има право на претендираната „неустойка“ или „възнаграждение“, съдът трябва да установи дали данъкът е част от дължимата престация. Без това изследване съдът би рискувал да присъди недължима сума и да допусне нарушение на принципа за неоснователно обогатяване. Това е така, защото чл.67 от ЗЗДС определя, че ДДС е включено в крайната цена. А ако от запитването се окаже че услугите или част от тях се необлагаеми, то съдът следва да приспадне ДДС. Или обратното, ако са облагаеми следва да начисли ДДС.

11.

В спор между две частни лица (inter partes), родителят няма право да обжалва данъчния статус на училището пред административен съд или НАП. Единствената възможност за защита на родителя (потребителя) 6.

2 срещу неправилно начислени данъци в цената на услугата е именно в рамките на гражданския процес. Това определя, че потребителят няма други правни средства за защита, когато е начислен ДДС, но услугата не е облагаема.

12.

Спорът за това дали процесната сума е „неустойка“ (обезщетение за вреди) или „възнаграждение за услуга“ е по същество на гражданскоправния спор – висящ пред запитващата юрисдикция. Тъй като съгласно практиката на СЕС (напр. дело C-295/17, MEO) данъчното третиране следва правната квалификация на плащането, гражданският съд трябва първо да изтълкува естеството на плащането, което неминуемо включва и проверка на ДДС режима му.

13.

Следователно, трябва да се отговори на въпросите от запитването дали услугата е облагаема или не, и коя точно услуга – образование, допълнителни уроци, храна, транспорт, ще определя и размера на дължимата сума, която е предмет на иска. Същата се оспорва от страните.

14.

С оглед характера, че договорът е потребителски, съдът прилага националната разпоредба на чл.143, ал.1 от ЗЗПотр., която е цитирана в запитването. Съгласно чл.143, ал.1 ЗЗПотр. клауза, която принуждава потребителя да плати данък (ДДС), който по закон не се дължи (поради освобождаване), би могла да се квалифицира като неравноправна по смисъла на т. 6 или т. 19 от чл. 143 (прехвърляне на неоправдан риск или тежест върху потребителя). Разпоредбата е цитирана в отправеното запитване.

15.

Съгласно чл. 145 от ЗЗПотр. запитващата юрисдикция служебно (ex officio) следи за неравноправни клаузи.

16.

Освен това, съгласно чл. 4 и чл. 5 от ЗЗПотр. задължението на търговеца да предостави крайната цена, включваща всички данъци и такси. Ако търговецът е подвел потребителя относно данъчния статус на услугата, това е нарушение на информационните задължения, което гражданският съд е длъжен да санкционира.

17.

Софийският районен съд има правомощието да разгледа въпроса на основание чл. 17, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, съгласно който съдът се произнася по всички въпроси, имащи значение за решението на делото, включително преюдициалните въпроси относно данъчния режим на престацията, когато те определят нейния размер или валидността на договорните клаузи съгласно Закона за защита на потребителите.

18.

Правомощието на гражданския съд да изследва облагаемостта на услугите произтича от чл. 17, ал. 1 от ГПК, тъй като този въпрос е преюдициален спрямо основателността на иска за възнаграждение и неустойка.

19.

Съдът е длъжен служебно (съгласно чл. 145 от ЗЗП) да провери дали чрез неправилно прилагане на ЗДДС търговецът не е наложил неравноправна финансова тежест върху потребителя, което би довело до 3 нищожност на клаузата на основание чл. 26 от ЗЗД.

20.

Съгласно чл.17, ал.1 ГПК съдът трябва да извърши т.нар. инцидентен (косвен) контрол върху данъчния статус на доставката, тъй като от това зависи законността на ценообразуването и претендираната сума.

21.

В чл.5 ГПК се включва и задължението за съобразяване с правото на ЕС и практиката на СЕС, които са част от действащото право.

22.

Съгласно национална съдебна практика, задължителна за запитващата юрисдикция (ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС), запитващата юрисдикция следи служебно за нищожност на договор.

23.

В процесното дело се прилага чл . 41 от ЗДДС и цитираните в запитването разпоредби от Директивата за ДДС.

24.

В процесния случай се прилагат чл. 67, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС . Тези разпоредби уреждат как се определя данъкът, когато не е изрично посочен в договора. Когато не е посочено, че е включено ДДС, то съгласно закона се приеме, че е начислено ДДС. А за съда възниква съмнение дали върху процесните услуги, които са различни, се начисляват ДДС.

25.

Затова чл.67 от ЗДДС определя, че гражданският съд често прилага тези норми при спорове за цена, за да определи дали ДДС се дължи над уговорената сума или е включен в нея. Това доказва, че гражданският съд редовно тълкува ЗДДС в отношенията между частни лица. Ето защо освен чл.17 ГПК, но и позовавайки се на чл.67 от ЗДДС, запитващата юрисдикция има правомощието да разгледа въпроса дали процесните образователни услуги са освободени, или не, от данък върху добавената стойност.