Решение № 131 от 21.03.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Русе, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Васил Петков при участието на секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от Васил Петков Гражданско дело № 20244500100401 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Ищеца М. К. К. твърди че предоставила в заем на ответницата П. В. И. сума в общ размер 78000 лева, която била предоставена по сметка на ответницата в „Първа инвестиционна банка“ АД на четири пъти- на 18.10.2019г, на 28.10.2019г, на 11.11.2019г. и на 22.11.2019г, като всеки от преводите бил в размер на 26000 лева. След получаването на сумите ответницата подписала документ озаглавен „Споразумение за заем“, в който удостоверила получаването на паричните суми и поела задължение да ги върне за срок от три години, на три вноски, всяка от които по 26000 лева.

Срокът за заплащане на трите вноски бил съответно през 2021, 2022 и 2023година. До настоящия момент ответницата не върнала никаква част от дължимата сума. За първите две вноски по споразумението между страните било водено гр. дело № 320/2023г. на Русенски окръжен съд по което П. В. И. била осъдена да върне на М. К. К. сума в общ размер от 52000 лева със законната лихва от депозирането на исковата молба на 22.05.2023г. до окончателното изплащане. В настоящото производство се претендира П. В. И. да бъде осъдена да заплати на М. К. К. третата вноска по споразумението в размер на 26000 лева заедно с лихви за забава върху трите вноски в общ 1 размер на 13337 лева.

П. В. И. депозира отговор на исковата молба с който оспорва претенциите. Оспорва твърденията, че сумата от 78000 лева й е била предоставена в заем, че след получаване на сумата е подписала споразумение за заем и че се е задължавала да върне сумата. В условията на евентуалност прави и възражение за погасяване на дълга по давност. Твърди, че ищцата е била вложител в чуждестранно небанково финансово дружество по сметка на което е имала внесени над 300 000 евро и описаните в исковата молба и споразумението финансови взаимоотношения са свързани с това дружество и авоарите на ищцата в него.

Предявеният иск е с правно основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД - за връщане на сума дадена по договор за заем.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Нa 30.01.2020г. страните са подписали договор озаглавен „споразумение за заем“ в който посочили, че П. В. И. получила от М. К. К. сумата 78000 лева, която сума И. се задължила да върне за срок от 3 години до 01.2024г. като сумата се изплаща по 26000 лева на година.

С решение № 49 от 20.02.2024г. по гр. дело 320/2023г. на РОС П. В. И., е осъдена да заплати на М. К. К., на основание чл. 240 от ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД, сумата от 52 000 лева, представляваща първа и втора вноски от по 26 000 лева от общата сума 78 000 лева - предмет на договор за заем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозирането на исковата молба – 22.05.2023г., до окончателното изплащане.

Представеният договор за заем доказва както възникването на облигационното отношение между страните, така и получаването на сумата 78000 лева от П. В. И.. Падежът на всички вноски е настъпил, поради което претенцията за третата вноска в размер на 26000 лева е основателна и следва да се уважи. Възраженията на ответницата, че сумите са предоставени във връзка с друго правоотношение, както и възраженията за погасяване на дълга по давност останаха недоказани поради което са неоснователни.

В настоящото производство се претендират и лихви за забава върху процесната трета вноска за периода от нейния падеж- 31.01.2023г. до 2

19.04.2024г.- в размер на 4084 лева, както и лихва за забава върху първата вноска от падежа й (31.01.2021г.) до завеждането на гр. дело 320/2023г.

(22.05.2023г.) в размер на 5663 лева както и лихва за забава върху втората вноска от падежа й (31.01.2022г.) до завеждането на гр. дело 320/2023г.

(22.05.2023г.) в размер на 3590лева. Претенциите за законни лихви също са основателни, тъй като ответницата е в забава и съгласно чл. 86 от ЗЗД дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, което обезщетение е в претендираните от ищцата размери. По изложените съображения предявеният иск следва да се уважи, като на ищцата се присъдят и направените разноски в общ размер 4023,48 лева съгласно приложения списък. Мотивиран така Русенският окръжен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА П. В. И., ЕГН **********, от гр.Р., пл.“С.“ № * вх.*, ет.*, ап.**, да заплати на М. К. К., ЕГН **********, от гр.Р., ул. "П.Д.П." № *, съд.адрес – гр.Р., ул.“Ц. н.“№*– адв.Е. М., по сметки : *************** и BG*******************, следните суми:

- 26000 лева представляваща трета вноска по договор за заем между страните сключен на 30.01.2020 година, ведно със законната лихва за периода от депозирането на исковата молба – 19.04.2024г. до окончателното изплащане;

- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху трите вноски по договора за заем от 30.01.2020 година за периода от падежа на всяка от вноските до датата на предявяването й пред съда в общ размер 13337 лева - 4023,48 лева разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________ 3