Решение № 239 от 24.02.2021, Административен съд - Варна

Р

Е Ш Е

Н И Е

№……………………

2021 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският административен съд, VІІ състав, в публично заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: ЙОРДАН ДИМОВ при секретаря Румела Михайлова като разгледа докладваното от съдия

Йордан Димов адм. дело № 309 по описа на съда за

2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на Г.П.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-03000319003540-091-001/23.10.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 306/13.01.2020 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /„ОДОП“/ – Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която в тежест на Г.П.Г. са установени допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от Закона за данъците върху доходите на физическите лице /ЗДДФЛ/ за данъчен период /д.п./ 2014 г. в размер на 28 500,00 лева – главница, и 12 965,32 лева – лихви, за д.п.2015 г. в размер на 43 321,05 лева – главница, и 15 296,75 – лихви, за д.п.2016 г. в размер на 56 993,40 лева – главница, и 14 344,49 – лихви, и за д.п.2017 г. в размер на 36,66 лева – главница, и 5,51 лева – лихви.

С жалбата ревизионният акт се атакува като незаконосъобразен, издаден при съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Оспорват се изводите на органите по приходите, че сумата в размер на 280 000,00 лева, изтеглена от Г. от банковата сметка на „ВП Проджект“ ЕООД /с предишно наименование „Вива Нейчър“ ООД/, е останала в разпореждане на ревизираното лице и представлява негов доход, който не е деклариран. Сочи се, че ревизиращите едностранно са се позовали на представените от едноличния собственик и управител на „ВП Проджект“ ЕООД /с предишно наименование „Вива Нейчър“ ООД/ доказателства, събрани в хода на проведеното на дружеството ревизионно производство, без да изпълнят задължението си по чл. 37, ал. 1 от ДОПК да извършат съвкупен анализ на всички събрани при ревизията доказателства. Изтъква се, че липсата на фактическо и правно основание сумата от 280 000,00 лева да бъде отнесена като задължение на Г.Г. се установява както от представените от „ВП Проджект“ ЕООД счетоводни документи, така и от обявените в публичния търговски регистър годишни финансови отчети /ГФО/ за периода 2014 г. – 2015 г., от които е видно, че изтеглените от банковата сметка на „Вива Нейчър“ ООД суми са внесени в касата на дружеството.

Твърди се, че в противоречие с разпоредбите на ЗДДФЛ ревизиращите органи по приходите са възприели като облагаем доход предоставените през 2015 г. и през 2017 г. от „Екотекника“ ЕООД на Г.Г. служебни аванси. Видно от представените при насрещната проверка на „Екотекника“ ЕООД доказателства, основанието за получаване на авансите са трайните отношения между дружеството и Г. по договори за поръчка – от 2010 г. и 2011 г. до настоящия момент, без тези отношения да са приключили. Според жалбоподателя предоставените множество писмени доказателства /счетоводни сметки, нотариални актове, платежни нареждания/, както и дадените от управителя на „Екотекника“ ЕООД писмени обяснения установяват обстоятелството, че съгласно договорите Г. е поел задължението да намира и закупува от името и за сметка на дружеството недвижими имоти. Посочва се, че съгласно признатите от страните по договорите насрещни вземания към 31.12.2017 г. се установява, че вземанията на „Екотекника“ ЕООД от Г. възлизат на 438 591,08 лева, а вземанията на Г. от „Екотекника“ ЕООД – на 234 699,60 лева, което показва, че отношенията на страните по договорите за поръчителство не са прекратени към края на ревизирания период, респ. че тези вземания не могат да се третират като увеличено имуществено състояние на ревизираното лице, респ. да бъдат обложени като доход, както е сторено в РА.

Навеждат се доводи, че при неизяснена фактическа обстановка от приходните органи е прието, че преведените от сметката на „Грийн Инвестмънт БГ“ ЕООД парични суми в размер на 570 000,00 лева са недекларирани доходи, подлежащи на облагане по реда на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Аргументира се, че от събраните в хода на ревизионното производство доказателства се установява, че на 04.10.2016 г. между Г.Г. – заемодател и „Грийн Инвестмънт БГ“ ЕООД – заемател, е сключен договор за заем, с който заемодателят предава на заемателя сумата от 850 000,00 лева, която ще бъде предоставена по банковата сметка на дружеството. От приложената разпечатка от банковата сметка на дружеството в „Банка ДСК“ ЕАД се установява, че на 25.10.2016 г. в банковата сметка на Г. е преведена сумата от 190 000,00 лева с основание „връщане на заем“, като сметката на дружеството е захранена със същата сума от новия собственик М.Т.. Подчертава се, че видно от движението по банковата сметка на „Грийн Инвестмънт БГ“ ЕООД, на 25.10.2016 г. и 26.10.2016 г. от М.Т. са внесени в бой съответно 189 000,00 лева и 191 000,00 лева, включени от нея в сумата за предоставен заем на дружеството – 790 632,00 лева. Излагат се съображения, че поради неизследване на въпроса кой е източникът на тези суми – дали са дадени от Г., за да бъдат внесени в банковата сметка на дружеството, каквото следва логически от писмените обяснения на Т., или са лични нейни средства, така, както са приели органите по приходите, но без да извършат проверка дали същата е разполагала с такава сума в брой, определената от органите по приходите като доход за 2016 година сума от 570 000,00 лева е само една хипотеза, която е останала недоказана.

Релевира се, че при издаване на ревизионния акт не са спазени принципите на законност /чл. 2, ал. 1 от ДОПК/, обективност /чл. 3 от ДОПК/ и служебно начало /чл. 5 от ДОПК/, а констатациите на органите по приходите почиват изцяло на субективните им представи или предположения за осъществили се факти, а не на установяване истинността на тези факти.

Отправено е искане за отмяна на ревизионния акт в обжалваната част и за присъждане на сторените разноски по делото съгласно представен списък.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез представител по пълномощие, поддържа жалбата. Подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваната част от РА се излагат в депозирано по делото писмено становище, в което сочи, че в жалбата е допусната грешка при посочването на обжалваната част от РА за д.п.2016 година, уточнявайки, че съобразно произнасянето на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП обжалваните данъчни задължения за този данъчен период следва да се формират върху данъчна основа в размер на 569 934,00 лева, а не както е посочено в жалбата – 570 000,00 лева.

Ответникът в производството – Директорът на Дирекция

„ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП в минимален размер съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В депозирани по делото писмени бележки излага обстойни доводи за законосъобразност на ревизионния акт.

След преценка на събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази направените възражения от страните съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е депозирана след изчерпване на възможността за обжалване на РА по административен ред, в законоустановения срок, от легитимиран субект – адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима и се дължи разглеждането ѝ по същество.

Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000319003540-020-001/10.06.2019 г. /л. 3/, издадена от С.Й.Г., на длъжност Началник сектор, съгласно която ревизията е с обхват установяване на задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2017 г., като е посочено, че следва да завърши в срок до два месеца, считано от датата на връчване на заповедта – 10.06.2019 година /л. 2/. Правомощията на С.Й.Г. да издава ЗВР са предоставени със Заповед на Директора на ТД на НАП Варна, издадена на основание чл. 11, ал. 3 от Закона за Националната агенция за приходите, във връзка с чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК /л. 4-5/, което обстоятелство е безспорно между страните по делото.

За резултатите от ревизията, в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, ревизиращият екип е изготвил Ревизионен доклад /РД/ № Р-03000319003540-092-001/26.08.2019 г. /л. 24-41/, връчен на ревизираното лице по електронен път на 27.08.2019 г. /л. 24-гръб/, в който са обективирани фактическите констатации, установени при ревизията, и направените от органите по приходите правни изводи по приложението на материалния закон. В срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК е подадено писмено възражение срещу констатациите на РД /л. 49-51/, към което са приложени доказателства.

Производството е финализирано с РА № Р-03000319003540-091-001/23.10.2019 г. /л. 68-74/, връчен на ревизираното лице по електронен път на 25.10.2019 г. /л. 66-67/, с който на Г.П.Г. са определени допълнителни задължения за данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ за д.п.2013 г. в размер на 970,00 лева – главница, и 539,84 лева – лихви, за д.п.2014 г. в размер на 28 500,00 лева

- главница, и 12 965,32 лева – лихви, за д.п.2015 г. в размер на 43 621,00 лева – главница, и 15 402,68 лева – лихви, за д.п.2016 г. в размер на 64 792,00 лева – главница, и 16 307,33 лева – лихви, и за д.п.2017 г. в размер на 17 682,00 лева – главница, и 2 657,45 лева – лихви.

Ревизионният акт е оспорен по реда на чл. 152 от ДОПК, като с Решение № 306/13.01.2020 г. Директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП го е потвърдил в частта относно определените данъчни задължения за д.п.2013 г., д.п.2014 г. и д.п.2015 г. и го е изменил в частта относно определените данъчни задължения за д.п.2016 г. и дп.2017 г., като е установил съответно задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за д.п.2016 г. в размер на 64 785,57 лева – главница, и 16 305,67 лева – лихви, и за д.п.м.2017 г. в размер на 10 882,20 лева – главница, и 1 635,48 лева – лихви.

В жалбата е посочен размерът на данъчната основа, върху която са начислени съответните задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ и лихви за забава за всеки един от оспорените данъчни периоди, както следва: за д.п.2014 година – данъчна основа в размер на 285 000,00 лева; за д.п.2015 г. – данъчна основа в размер на

433 210,49 лева; за д.п.2016 г. – данъчна основа в размер на 570 000,00 лева; за д.п.2017 г. – данъчна основа в размер на 366,61 лева. В депозирано по делото писмено становище жалбоподателят уточнява, че обжалваната данъчна основа за д.п.2016 г. е в размер на 569 934,00 лева, която сума е съобразена с произнасянето на решаващия орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК.

Предвид така заявеното от жалбоподателя оспорване и направеното уточнение, и с оглед посочените от него данъчни основи за облагане, върху които са начислени данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ и закъснителни лихви, съдът приема, че предмет на делото е частта от РА № Р-03000319003540-091-001/23.10.2019 г., с която в тежест на Г.П.Г. са установени допълнителни задължения за д.п.2014 г. в размер на 28 500,00 лева – главница, и 12 965,32 лева – лихви, за д.п.2015 г. в размер на 43 321,05 лева – главница, и 15 296,75

– лихви, за д.п.2016 г. в размер на 56 993,40 лева – главница, и 14 344,49 – лихви, и за д.п.2017 г. в размер на 36,66 лева – главница, и 5,51 лева – лихви. Така определените лихви за д.п.2015 г., д.п.2016 г. и д.п.2017 г., съдът изчисли посредством лихвен калкулатор на интернет сайта nap.bg.

При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Оспореният по съдебен ред ревизионен акт е издаден от компетентни органи – възложителя на ревизията и ръководителя на ревизията в съответствие с чл. 119, ал. 2 от ДОПК и Тълкувателно решение № 5/13.12.2016 година на ВАС на РБ, постановено по тълкувателно дело № 10/2016 година, и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията.