Определение № 455 от 20.06.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 455 гр. Варна, 19.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно частно търговско дело № 20233001000174 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

С молба с вх. №3932/26.05.2023 г., А. Х. М. и Т. Ф. А., двете от с.********, обл.******* са сезирА. съда с искане за изменение на постановеното по в.ч.т.д. №174/2023 г. определение N227/23.03.2023 г., в частта му за разноските, чрез оставяне без уважение исканията за присъждане на разноски в полза на „А.анц България“ АД и „ДженерА. застраховане“ АД.

Насрещните страни „А.анц България“ АД и „ДженерА. застраховане“ АД са подА. писмени отговори, в които оспорват молбата и молят съда да я остави без уважение.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:

Производството по в.ч.т.д. №174/2023 г. е образувано по частна жалба на А. Х. М. и Т. Ф. А., двете от с.********, обл.******* против определение №37/27.01.2023 г., с което е прекратено производството по т.дело №141/2022 г. по описа на ДОС.

С определение N227/23.03.2023 г., съдът е отменил определение №37/27.01.2023 г. в частта, с която производството по т.дело №141/2022 г. по описа на ДОС е прекратено по отношение на чуждестранните застрахователни дружества Allianz Versicherungs-AG P KR-S и Cosmodirekt и е върнал делото на Окръжен съд - *******, за продължаване на съдопроизводствените действия спрямо тези ответници.

Със същото определение, съдът е оставил без уважение частната жалба на А. Х. М. и Т. Ф. А., двете от с.********, обл.******* против определение №37/27.01.2023 г., в частта с която е прекратено производството по т.дело №141/2022 г. по описа на ДОС по отношение на „А.анц България“ АД и „ДженерА. застраховане“ АД и е присъдил разноски в полза на двете застрахователни дружества.

По силата на разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК, ответникът има право на разноски при прекратяване на делото. Това е правилото за решаване на въпроса за отговорността за разноски, в случаите, когато делото не приключва с акт по същество, а е прекратено на някое от предвидените от закона основания. Като изключение от това правило, по аналогия на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, не може да бъде реА.зирана отговорността за разноски на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК, когато след предявяването на иска, поради нови факти, независещи от поведението на ищеца, предявеното от него право се погаси. При прекратяване на делото поради оттегляне или отказ от иска, обусловено от нововъзникнА.

1 факти – напр. погасяване на задължението чрез последващо предявяването на исковата молба плащане или извънсъдебно прихващане, направените разноски от ответника, който е дал повод за завеждането на делото, остават в негова тежест.

От посоченото следва, че извънпроцесуалното поведение на ответника във връзка с преценката за това дА. е станал причина за завеждането на делото би било релевантно само в случаите, предполагащи приложение по аналогия на чл.78, ал.2 ГПК.

В случая се установяват всички необходими предпоставки по чл.78, ал.4 ГПК за ангажиране отговорността на ищците за направените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение за защита. Производството по т.д.№ 141/2022 г. по описа на ДОС по отношение на двете дружества, в чиято полза са присъдени разноски, е прекратено с определение №37/27.01.2023 г., на основание чл. 130 от ГПК поради недопустимост на производството. Изявлението на пълномощника на ищците, че исковете не следва да се считат предявени срещу посочените в адресната част на исковата молба дружества, в чиято полза са присъдени разноски с обжалваното определение, е направено след изпълнение на процедурата по размяна на книжа и представяне в срок на отговори от ответниците „А.анц България“ АД и „ДженерА. застраховане“ АД.

Същевременно няма основание за приложение по аналогия на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Ищците не сочат релевантни факти, които да обосновават изключение от приложение на правилото на чл. 78, ал. 4 ГПК. Ответниците „А.анц България“ АД и „ДженерА. застраховане“ АД, не са станА. причина за завеждане на иска.

В случая, с оглед изхода от обжалването, в полза на „А.анц България“ АД и „ДженерА. застраховане“ АД е възникнало правото да претендират разноски и в производството по обжалване на определението, като за извършване на разноските са представени надлежни доказателства.

Ето защо съдът намира, че не са нА.це основания да не бъдат присъждани разноски в полза на „А.анц България“ АД и „ДженерА. застраховане“ АД, поради което искането за изменение на определението в частта за разноските, следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, на осн. чл.248 от ГПК, съставът на ВнАС ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Х. М. и Т. Ф. А., двете от с.********, обл.******* за изменение на постановеното по в.ч.т.д. №174/2023 г. определение N227/23.03.2023 г., в частта му за разноските, чрез оставяне без уважение исканията за присъждане на разноски в полза на „А.анц България“ АД и „ДженерА. застраховане“ АД.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС, при нА.чие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2