Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1182 от 10.06.2021, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Касационно административно дело 1190/2021
Вид
Решение № 1182
Подписан
10.06.2021
Състав
НЕДЯЛКО ГЕОРГИЕВ БЕКИРОВ, ЗДРАВКА ГЕОРГИЕВА ДИЕВА, НИКОЛАЙ КОЛЕВ СТОЯНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.171, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.222, ал.2, т.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.226, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.10, ал.7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.10б · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.177 · Закон за устройство на територията
  • чл.11, ал.4 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • §1в · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • §1в, ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№1182/10.6.2021г. гр. Пловдив, 10 юни 2021 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIII-ти състав, в открито заседание на двадесет и първи май, две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА

ДИЕВА,

ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

НИКОЛАЙ СТОЯНОВ, при секретаря Г.Г. и с участието на прокурора Даниела Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №1190 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.11, ал.4 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ).

Кметът на община Пловдив, представляван от юрисконсулт А.Й.А.- пълномощник, обжалва Решение №260000 от 01.02.2021г. по административно дело №25 по описа на Районен съд- Пловдив за 2020г., XVII-ти граждански състав, с което е отменена Заповед №20ОА-1040 от 09.06.2020г. на кмета на община Пловдив, с която е одобрена застроената площ на част от имот пл.№67-2 по стар кадастрален план на “Източно от панаира“, гр.

Пловдив, от около 1952г., попадаща в поземлени имоти (ПИ) с идентификатори №507.416, 507.9533, 507.9547, 507.9548, 507.9549, 507.5973 по кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР) на гр. Пловдив, по границите с удебелен контур, означен на приложената скица с номера на точките от 1 до 5, с площ 361 кв.м., попадащи в ПИ с идентификатор №507.5973, частна собственост, и от 6 до 11, с площ 2960 кв.м., попадащи в улична регулация.

Претендира се отмяна на оспореното решение поради неправилност и незаконосъобразност, постановяване на решение по същество, с което да бъде оставена в сила процесната заповед на кмета на община Пловдив, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Изрично възразява за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответната страна за настоящето съдебно производство.

Ответникът в производството- Е.А., гражданин на Република Турция, наследник на М.К.Т., чрез адвокат А.Ш.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата; претендира присъждане на направените по делото разноски. На 28.05.2021г. по делото постъпва писмена защита от адвокат Ш., в която се излагат съображения, подкрепящи изразеното становище.

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Даниела Стоянова, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка със сочените касационни основания, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Според оспореното по делото решение на районния съд, Заповед №20ОА-1040 от 09.06.2020г. е издадена от компетентен орган, в необходимата форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Процесната заповед обаче е издадена в противоречие със закона и задължителната тълкувателна практика на ВАС (Върховен административен съд), доколкото със същата е прието за установено, че част от имот пл.№67-2 по стар кадастрален план на “Източно от панаира“, гр. Пловдив, от около 1952г., е застроена с площ от 2960 кв.м. и 361 кв.м. Съответно, процесната заповед е незаконосъобразен индивидуален административен акт, който подлежи на отмяна.

Настоящият състав на съда споделя съображенията на районния съд, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма на административния акт и при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Решението на районния съд е мотивирано с приетото по делото заключение на вещото лице В.Н.К.- геодезист по назначената съдебно-техническа експертиза (СТЕ), което заключение се кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено.

Въз основа на заключението на вещото лице К., районният съд приема за установено, че площ от бившия имот с пл.№67-2 в размер на 2960 кв.м., обозначени с букви Л-Г-Д-Е-Ж-М-Л (съгласно скица №4 /комбинирана/, представляваща приложение към заключението на експерта К.), попада в улична регулация на новопостроения бул. “Северен“, за който имот има издадено Разрешение за строеж №180/09.07.2014г. и към настоящия момент строежът е реализиран, но не е въведен в експлоатация. Съдът приема за установено, че от площта от 2960 кв.м. е незастроена площ от 80 кв.м., ограничена с буквите Л-М-Ж-Н-Л (съгласно скица №4 /комбинирана/), която площ попада в регулация на новопостроения бул. “Северен“, като площта от бившия имот пл.№67-2 в размер на 150 кв.м., ограничена с буквите А-К-И-А (съгласно скица №4 /комбинирана/), понастоящем имот с идентификатор №***, е незастроена. Незастроена е площта в размер на 361 кв.м., ограничена с букви К-Б-В-З-И-К (съгласно скица №4 /комбинирана/), която попада в имот с идентификатор №*** (неправилно посочен в процесната заповед като такъв с идентификатор №***). Пак според вещото лице, незастроена е и площта в размер на 1329 (всъщност 1239) кв.м., която е ограничена с буквите З-В-Л-М-Ж-З (съгласно скица №4 /комбинирана/), която попада в имот с идентификатор №***.

Въз основа на протокол за откриване на строителна площадка (от 11.04.2017г.) по Разрешение за строеж №180/09.07.2014г., и въз основа на заключението по назначената СТЕ, районният съд приема за установено, че строителството на бул. “Северен“ не е въведено в експлоатация, т. е. строителният процес не е приключил, поради което площта от 2960 кв.м., означена от т.6 до т.11 към скицата, неразделна част от Заповед №20ОА-1040 от 09.06.2020г., се явява незастроена.

Що се отнася до площта от 361 кв.м., означена на скицата, неразделна част от Заповед №20ОА-1040 от 09.06.2020г., с номера на точките от 1 до 5, попадаща в ПИ с идентификатор *** (всъщност ПИ с идентификатор №***), която част е ограничена с букви К-Б-В-З-И-К (съгласно скица №4 /комбинирана/) на вещото лице К. и която площ според експерта е незастроена, районният съд приема за установено, че в административната преписка по издаване на процесната заповед не могат да се установят обстоятелствата, въз основа на които кметът на община Пловдив приема, че тази площ е застроена.

Производството по определяне на застроената площ от имоти, които попадат в границите на урбанизираните територии, се развива по реда на чл.11 ал.4 от

ППЗСПЗЗ. Това е междинно производство в процеса по възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в строителните граници на населените места, в което кметът на общината е компетентен да определи застроената и свободната част от имота, като изхожда от съществуващото фактическо положение. Органът по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ няма правомощия и не може да квалифицира намиращото се в имота строителство, като законно или незаконно. Понятието застроена част е дефинирано в чл.11, ал.3 от ППЗСПЗЗ, като съвкупност от застроената площ на сградата и прилежащия терен.

Строителните дейности и съоръженията, които не позволяват възстановяване на собствеността са посочени неизчерпателно в разпоредбите на §1в, ал.1 и ал.2 от ДР на ППЗСПЗЗ. Това са наземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, съоръжения, пътища, ж.п. линии и др.; съответно- канали, мостове, корекции на реки, язовири, диги, помпени станции, резервоари, пречиствателни станции, открити рудници, хвостохранилища, водоеми, открити паропроводи, нефтопроводи и др.

В случая, кметът на община Пловдив издава процесната заповед, като определя застроена част от 361 кв.м., попадащи в ПИ 507.5973 (всъщност ПИ 507.9573), частна собственост, както и застроена част от 2960 кв.м., между т.6 до 11, попадащи в уличната регулация.

От своя страна, в кредитираното изцяло от районния съд заключение на вещото лице К. се констатира, че площта, ограничена с букви А-К-И-Л, попадаща в урегулиран поземлен имот (УПИ) IХ–507.414 (ПИ с идентификатор №***), е незастроена площ от 150 кв.м.; площта от 361 кв.м., ограничена с букви К-Б-В-З-И-К, попадаща в ПИ с идентификатор №*** (частна собственост) е незастроена; площта от 1239 кв.м., ограничена с буквите З-В-Л-М-Ж-З, попада в УПИ Х-507.416-озеленяване (ПИ с идентификатор №***) и е незастроена; площта от 80 кв.м., ограничена с букви Л-М-Ж-Н-Л, е част от уличната регулация и е незастроена; а площта от 2960 кв.м., ограничена с букви Л-Г-Д-Е-Ж-М-Л, попада в улична регулация (без да се посочва конкретна улица).

Написа се вече, че предмет на производството по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ е единствено определяне на застроената и незастроена площ, съобразно техническите правила и норми. В това производство не се изследват въпроси, свързани с предвижданията по регулация, със законността на строителството, статута на съоръженията и възможността за възстановяването на собствеността, а следва да се определи застроена част, съгласно чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ от техническата служба в общината при спазване на Наредба №7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (обн., ДВ, бр.3/13.01.2004г. (Наредба №7)) и на хигиенните и противопожарните норми. По реда на чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ се определя единствено от техническа страна застроената и свободната от застрояване площ по смисъла на чл.11, ал.3 от ППЗСПЗЗ във връзка с ал.2, т.2 и 3, която процедура е само етап от процеса на възстановяване на собствеността.

Неправилно и в противоречие с относимите материалноправните норми районният съд приема за установено, че след като разрешеното строителство на бул. “Северен“ не е въведено в експлоатация, то площта от 2960 кв.м., означена от точки 6 до 11 на скицата, неразделна част от Заповед №20ОА-1040 от 09.06.2020г., се явява незастроена. Изрично в процесната заповедта се посочва, че едно от основанията за издаването ѝ е нормата на §1в, ал.1 от ДР на ППЗСПЗЗ, както и че площта от 2960 кв.м. попада в уличната регулация. Тук е необходимо да се отбележи, че разрешението за ползване е документ, с който се установява функционалната пригодност на строежа за ползване, съобразно издадените строителни книжа, което обаче не означава, че строежът не е изпълнен, тъй като въвеждането в експлоатация на строежа се предшества от издаването (съставянето) на други актове и протоколи, свързани с извършването на строителство, подробно регламентирани в разпоредбите на Наредба №3 от 31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството (Наредба №3). Такива са примерно: акт за приемане на конструкцията (приложение №14), констативен акт за установяване годността за приемане на строежа (част, етап от него) (приложение №15), както и протокол за установяване годността за ползване на строежа (приложение №16).

Според настоящия състав на съда, това, че даден строеж не е въведен в експлоатация по реда на чл.177 от Закона за устройство на територията ЗУТ), не означава, че строежът не е изпълнен.

Наред с това, не може да бъде споделен изводът на районния съд, че площта от 361 кв.м., ограничена с букви К-Б-В-З-И-К към комбинирана скица №4, попадаща в ПИ с идентификатор №*** (частна собственост), е незастроена само защото “… е неясно поради какви съображения административния орган е приел тази площ за застроена, респ. в административната преписка по издаването на заповедта също не може да се установи въз основа на каки обстоятелства от фактическо и нормативно естество административният орган е приел, че тази площ е застроена...“.

Според изложеното до тук, действително е налице разпореждане с част от претендирания имот в полза на трети лица, което разпореждане само по себе си не е пречка за реституцията, с оглед разпоредбата на чл.10, ал.7 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), според която норма, Възстановяват се правата на собствениците върху земеделски земи, притежавани преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях селскостопански организации и включени в границите на урбанизираните територии (населени места), определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон, освен ако върху тях при спазване на всички нормативни изисквания са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж към 1 март 1991г. е започнал. Възстановяването на собствеността се извършва по реда на чл.14, ал.1, т.1.