Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 234 от 02.03.2024, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 1881/2023
Вид
Решение № 234
Подписан
02.03.2024
В сила
27.03.2024
Състав
Дарина Ангелова Костова

Цитирани разпоредби

  • чл. 104, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 32 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.1 , т.3 · Закон за адвокатурата
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 5, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 5, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 20, ал. 2 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. Бургас, 02.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дарина Анг. Костова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова в присъствието на прокурора Веселина Ат. Гайдажиева като разгледа докладваното от Дарина Анг. Костова Гражданско дело № 20232100101881 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод предявените искове от Д. С. К., ЕГН ********** от гр.***, ул.*** № ** чрез адв. Станко Кралев, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Раковски“ № 2 против Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша“ № 2, с искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 100 000лв., представляващи причинени му неимуществени вреди от неправомерно водено срещу него ДП № 3М-157/2018г. по описа на ОДМВР – Бургас, вх. № 571/2015г. по описа на БРС ТОС, ведно със законната лихва от 12.01.2023г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски. Представя и ангажира доказателства.

За разглеждането на настоящите обективно съединени искове, с оглед предмета им – обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди и мораторна лихва върху главницата, за които се твърди, че са причинени от ответника, не е въведено нарочно особено исково производство и следователно те следва да се разглеждат по правилата на общия исков процес на ГПК.

По делото е налице редовна размяна на книжа между страните. Исковата молба, отговаря на изискванията за редовност като абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск. Исковете са предявени и съобразно правилата на родовата подсъдност, установени в чл. 104, т. 4 от ГПК. До момента не са станали служебно известни на съда факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки за разглеждането на спора. Не е констатирано наличие на други отрицателни процесуални предпоставки или 1 отсъствие на положителни такива, относно съществуването или надлежното упражняване на правото на иск, водещи до недопустимост на предявените искове. Налице е активна и пасивна процесуална легитимация на страните за предявяване на настоящия иск.

Ищецът твърди, че на 19.06.2019г. е привлечен като обвиняем и му е взета мярка за неотклонение „подписка“ за това, че за периода от 02.08.2011г. до 24.04.2018г. в гр. Средец, в условията на продължавано престъпление, като извършител и в съучастие с И.В.К. – като пудбудител съставил 12 неистински официални документи – членски карти на Български ловно-рибарски съюз, издадени от името на Сдружение ловно-рибарско дружество „Орловица“ – гр. Средец, с цел да бъдат използвани – престъпление по чл. 308, ал. 2, вр. ал.

1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК. На 13.11.2020г. в Районен съд – Средец бил внесен обвинителният акт против К. и К. и било образувано НОХД № 180/2020г. по описа на съда.

С Присъда № 250005/30.09.2021г. РС – Средец признал и всички подсъдими за невиновни и ги оправдал. В разпоредителното заседание, въпреки изразеното съгласие да бъдат разпитани само двама свидетели и вещо лице, а по отношение на останалите свидетели разпитани в хода на досъдебното производство да бъдат използвани съответните протоколи за разпит, Прокуратурата на РБ направила искане да бъдат разпитани и други 21 свидетели, което било частично уважено от съда. С това искане Прокуратурата поставила под съмнение собствените си действия по контрол на законосъобразността на извършваните от разследващите действия. Били проведени още 7 съдебни заседания в рамките на 6 месеца, последното от които на 30.09.2021г., за да бъдат наново разпитани всички поискани от прокуратурата свидетели. В съдебно заседание от 23.06.2021г. бил поискан разпит на още двама свидетели.

В мотивите си съдът констатирал, че за процесния период К. бил редовно упълномощен от К. в качеството му на председател на „ЛРД Орловица“ гр. Средец на 30.08.2010г. да го представлява при осъществяване на правомощията му пред трети лица – физически , юридически, държавни органи и учреждения, извършвайки всички необходими действия с право да го подписва, входира и т.н. и всички необходими документи, в това число и членски карти на сдружението. Държавното обвинение не представило никакви категорични доказателства за действие, с които К. е осъществявал състава на деянията, за които бил предаден на съд.

Прокуратурата протестирала оправдателната присъда пред БОС, който с решение № 14/12.01.2023г. по ВНОХ № 1108/2021г. потвърдил изцяло. В мотивите си съдът намерил за неоснвателно направеното в допълнението към протеста възражение, че към 30.08.2010г. К. не бил председател на сдружение ЛРД „Орловица“ и не е имал представителна власт, поради което не е имал право да делегира свои пълномощия съгласно Устава на сдружението. Изложени били мотиви, че К. макар и да не е заемал щатна длъжност, то практиката в страната била да се упълномощават и нещатни служители да подписват членските карти, като това изключвало умисъл.

Продължителните действия от страна на ответника в продължение на три години нанесли непоправими морални и психически травми на К. и семейството му. Многократното 2 явяване в съдебни заседания за ненужните разпити на свидетели било съпроводено с психически стрес и емоционални притеснения, които рефлектирали и върху членове на семейството му. К. трудно контролирал емоционалното и психическото си състояние. Това повлияло на социалните му контакти по време на целия период от време, през което траело наказателното производство. Поради гореизложеното за него се пораждал правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Ответникът, редовно уведомен с препис от исковата молба в срока по чл.131 ГПК представя отговор, в който оспорва предявения иск по размер, като твърди, че претенцията е силно завишена, не е съобразена с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и трайната съдебна практика. Излага доводи и ангажира доказателства в подкрепа на становището си.

Заявява, че в хода на разследването срещу ищеца била наложена най-леката мярка „подписка“, която не довела до ограничаване на правата му. Не се подкрепяло с доказателства и твърдението на ищеца за неразумен срок на провеждане на наказателното производство в неговата съдебна и досъдебна фаза. Липсвали доказателства за интензивно провеждани процесуални действия с участието на ищеца, както и за трайни вреди върху физическото и психично здраве на ищеца.

Също така привличането в качеството на обвиняем на ищеца и внасянето на обвинителния акт не са се отразили на трудовата ангажираност на ищеца – това било отразено и в оправдателната присъда.

На последно място се счита, че прокуратурата следва да бъде освободена от отговорност на основание чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ – увреждането било причинено по изключителна вина на пострадалия и обезщетение не се дължало. Алтернативно следвала да бъде приложена разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ.

Съдът приема за безспорни следните факти: Присъда № 250005/30.09.2021г., с която РС – Средец признал и всички подсъдими за невиновни и ги оправдал и с Решение № 14/12.01.2023г. по ВНОХ № 1108/2021г. по описа на БОС, с което присъдата на РС е потвърдена изцяло.

С доклада по делото , съдът е разпределил доказателствената тежест, като е указал на всяка страна, че е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тях. При така дадената от съда правна квалификация ищцовата страна е длъжна да установи, че е претърпяла болки и страдания, причинната връзка с действия на прокуратурата, както и размера на претендираните неимуществени вреди.

По делото не е приложено изисаното НОХД 180/20г. по описа на РС – Средец, което е било приложено в по-ранен етап към гр.д. № 1880/2023 год. по описа на Окръжен съд Бургас , но съдът е извършил служебна проверка и се е запознал с производството.

Съдът, като прецени, че са налице процесуалните предпоставки и липсват процесуални пречки за разглеждане на спора, намира исковете за допустими.

3

Съдът, като взе пред вид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД, от Д. С. К., ЕГН ********** от гр.***, ул.*** № ** чрез адв. Станко Кралев, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Раковски“ № 2 против Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша“ № 2, с искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 100 000лв., представляващи причинени му неимуществени вреди от неправомерно водено срещу него ДП № 3М-157/2018г. по описа на ОДМВР – Бургас, вх. № 571/2015г. по описа на БРП ТОС, ведно със законната лихва от 12.01.2023г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски. Представя и ангажира доказателства.

От приложените, неоспорени от ответника, писмени доказателства, включително приложените съдебни актове - Присъда № 250005/30.09.2021г., с която РС – Средец признал и всички подсъдими за невиновни и ги е оправдал и Решение № 14/12.01.2023г. по ВНОХ № 1108/2021г. по описа на БОС, с което присъдата на РС е потвърдена изцяло, се установява безпротиворечиво следната фактическа обстановка :

На 19.06.2019г. ищецът е привлечен като обвиняем и му е взета мярка за неотклонение „подписка“ за това, че за периода от 02.08.2011г. до 24.04.2018г. в гр. Средец, в условията на продължавано престъпление, като извършител и в съучастие с И.В.К. – като пудбудител, съставил 12 неистински официални документи – членски карти на Български ловнорибарски съюз, издадени от името на Сдружение ловно-рибарско дружество „Орловица“ – гр. Средец, с цел да бъдат използвани – престъпление по чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК. На 13.11.2020г. в Районен съд – Средец бил внесен обвинителният акт против К. и К. и било образувано НОХД № 180/2020г. по описа на съда.

С Присъда № 250005/30.09.2021г. РС – Средец признал и всички подсъдими за невиновни и ги оправдал. В разпоредителното заседание Прокуратурата на РБ направила искане да бъдат разпитани и други 21 свидетели, което било частично уважено от съда, което довело до провеждане на още 7 съдебни заседания в рамките на 6 месеца, последното от които на 30.09.2021г., за да бъдат наново разпитани всички поискани от прокуратурата свидетели. В съдебно заседание от 23.06.2021г. бил поискан разпит на още двама свидетели.

Видно от мотивите на първоинстанционния съд , същият е приел, че ищецът К. бил редовно упълномощен от К. в качеството му на председател на „ЛРД Орловица“ гр. Средец на 30.08.2010г. да го представлява при осъществяване на правомощията му пред трети лица – физически , юридически, държавни органи и учреждения, извършвайки всички необходими действия с право да го подписва, входира и т.н. и всички необходими документи, в това число и членски карти на сдружението.

Прокуратурата протестирала оправдателната присъда пред БОС, който с решение № 14/12.01.2023г. по ВНОХ № 1108/2021г. потвърдил изцяло. В мотивите си съдът намерил за неоснователно направеното в допълнението към протеста възражение, че към 30.08.2010г.

4

К. не бил председател на сдружение ЛРД „Орловица“ и не е имал представителна власт, поради което не е имал право да делегира свои пълномощия съгласно Устава на сдружението. Изложени били мотиви, че К. макар и да не е заемал щатна длъжност, то практиката в страната била да се упълномощават и нещатни служители да подписват членските карти, като това изключвало умисъл. От момента на привличането на ищеца като обвиняем до приключване на наказателното производство по отношение на него и влизане в сила на съдебните актове , с които е признат за невинен са изминали над три години , пред които по отношение на ищеца е поддържано обвинение за извършване на престъпление по чл.310, ал. 1, вр. с чл. 308, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл.26 , ал.1, вр. с чл.20, ал.3 от Наказателния кодекс, умишлено престъпление наказуемо с наказание лишаване от свобода до дванадесет години.