Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1052 от 20.09.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1858/2023
Вид
Решение № 1052
Подписан
20.09.2023
В сила
20.09.2023
Състав
Константин Димитров Иванов, Мая Недкова, Златина Иванова Кавърджикова

Цитирани разпоредби

  • чл.433 ал.1 т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435 ал.2 т.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 437 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 1052 гр. Варна, 20.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Мая Недкова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20233100501858 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 ал.2 т.6 от ГПК.

Образувано е по жалба вх.№ 19132/16.08.2023г. по рег. на ЧСИ Людмил Станев с рег.

№ 895, подадена от М. С. С., чрез адв. В. Д. - ВАК, в качеството му на длъжник срещу Разпореждане на ЧСИ от 27.07.2023г., с което е постановен отказ изп.дело № 20238950401753 да бъде прекратено на основание чл.433 ал.1 т.1 от ГПК.

В жалбата се твърди, че изпълнителното дело е неправилно образувано т.к. длъжника е изпълнявал редовно задължението си за издръжка на детето Кристиян С. и не е изпадал в забава. Твърди се, е неправилно са наложени запор върху банковата сметка на длъжника и възбрана на недвижим имот негова собственост. Постановения отказ на ЧСИ да прекрати производството на основание чл.433, ал.1 т.1 от ГПК е незаконосъобразен , т.к. задължението е заплатено на взискателя , като до 30.06.2023г. е заплатил сума в размер на 2485.50лв. , а изпл.производство е образувано на 05.07.2023г. Твърди се , че плащането за издръжка е периодично такова , като вкл. за месец 07.2023г. длъжника не е бил в забава т.к. плащането е с падеж 05.07.2023г. , респективно същия е платил доброволно преди връчване на ПДИ.По аргумент от това , оспорва , че дължи такси и разноски в изпл. производство.

Отправено е искане за отмяна на обжалваното разпореждане, вдигане на наложените запори и възбрана на недвижим имот, както и да се приеме , че не е налице дължимост на разноски за адвокатско възнаграждение и такси по изпълнението.

Направено е доказателствено искане, в случай , че взискателят оспори обстоятелството, че са заплатени дължимите суми за издръжка, да бъде назначена ССЕ, като на страната бъде дадена възможност допълнително да конкретизира въпросите си.

Ответникът по жалбата – Кристиян С., действащ чрез своята майка и законен представител Е. М. К., чрез адв. Б.Б. - взискател по изп. дело, редовно уведомен, не е депозирал отговор на жалбата.

На основание чл. 436, ал.3 ГПК, ЧСИ е приложил писмени мотиви към жалбата, в 1 които е описал извършените процесуални действия. Изложил е доводи за неоснователност на същата. Приложил е копие от изпълнителното дело.

Варненският окръжен съд, като прецени изложените в жалбата съображения и приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Обжалвани са действия на ЧСИ изразяващи се в отказ на ЧСИ да прекрати принудителното изпълнение, обективирани в Разпореждане от 27.07.2023г. , съобщено на длъжника на 08.08.2023г.

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано да обжалва действието на ЧСИ лице – длъжник по изп. дело, поради което е допустима.

По основателността на жалбата.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

От данните в приложеното изпълнително дело се установява следното от фактическа и правна страна:

Изпълнително дело № 20238950401753 по описа на ЧСИ Людмил Станев е образувано на 05.07.2023 г. по молба на К. М. С., действащ чрез своята майка и законен представител Е. М. К., чрез адвокат Б., въз основа на изпълнителен лист № 1549 от 28.06.2023 г. издаден по гр. дело № 20223110106485 на ВРС, 10 състав срещу М. С., за заплащане в полза на детето К. М. С., чрез неговата майка и законен представител Е. М. К., месечна издръжка в размер на 177,50 лева, считано от 23.05.2023 г. до приключване на гр. дело № 6485/2022 г. по описа на ВРС, X състав с окончателен съдебен акт, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска с падеж до пето число на месеца, за който се дължи издръжката до настъпване на законово основание за изменение или прекратяване на издръжката.

С молбата за образуване ЧСИ е упълномощен с правата по чл.18 от ЗЧСИ.

Длъжника е получил ПДИ, разпоредено е проучване на имущественото му състояние, възбрана на имот негова собственост и запор на банковите му сметки.

На 13.07.2023г. длъжника е депозирал молба с искане изп.дело да бъде прекратено на осн.чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, с аргумент, че задължението по изп.лист е изплатено изцяло, преди образуване на изп.дело,като са приложени 14 бр. бележки за извършени плащания на обща стойност 2485,50 лева.

С молба вх. № 16374 от 17.07.2023 г. от адвокат Б. в качеството му на пълномощник на Е. М. К., майка и законен представител на Кристиян С., са потвърдени извършените плащания от бащата С., като е направен отказ за вдигане на всички наложени запори и прекратяване на изпълнителното дело.

Предвид изразеното от взискателя становище по извършените плащания, искането на жалбоподателя за допускане в настоящото производство на ССЕ относно размера на дълга следва да бъде оставено без уважение.

На 25.07.2023г. с изх. № 17969/18.07.2023 г. на адв. В. Д. е връчено уведомление за размера на дълга, според което М. С. С. дължи по изпълнителното дело следните суми, а именно: сумата от 54,99 лева - главница; сумата от 0,58 лева - законна лихва за периода от 03.07.2023г. - 01.08.2023г.; 300,00 лева - разноски по изпълнителното дело и сумата от 269,83 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ. Общо дължимата сума е в размер на 625.40 лева.

По делото е направено възражение № 17255/26.07.2023 г., с което е поискано прекратяване на изпълнителното дело.

С обжалваното разпореждане от 26.07.2023 г. ЧСИ е постановил отказ за прекратяване на изпълнителното дело.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.1 ГПК, изпълнението се прекратява с 2 постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенска станция,или писмо от банка, от което се вижда че сумата по изп. лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство.

Представеното от жалбоподателя платежни не са оспорени от взискателя, но доколкото се касае за периодични плащания същия е заявил желание плащанията да стават чрез съдебния изпълнител, като регулярно се начислява лихва за забава, като е възразил срещу вдигане на наложените запори и възбрана и прекратяване на производството по изпл.дело, което не може да обоснове извод за наличие на хипотезата на чл.433 ал.1 т.1 от ГПК.

Видно от материалите по делото , както е посочено и в самата жалба при депозиране на молбата въз основа на която е образувано изпл.дело , взискателя не е посочил , че са налични плащания за определената издръжка.

Установено е също , че последните са отчетени при определяне на дълга 05.07.2023г. към

Следва да се има предвид , че законосъобразността на образуване на изпълнителното производство, както и добросъвестността на длъжника касателно плащане на дълга е извън предметния обхват на настоящото произнасяне. Доколкото обжалването на действията на съдебния изпълнител по налагане на запор на банковата сметка и възбрана на недвижим имот не са обвързани с твърдения за несеквестируемост в хитопезата на чл.435 ал.2 т.2 от ГПК, същите не следва да бъдат разглеждани.Отделно от това, обоснования извод за липсата на предпоставки за прекратяване на изпл.производство води до неоснователност на искането за отмяната им.

Със същия аргумент възражението на жалбоподателя за недължимост на разноски в изпл. производство е неоснователен. Отделно от това, същия не е посочил разноските, определени в кой акт на ЧСИ твърди , че са недължими. Не е спазена и процедурата по възражение относно размера и дължимостта им пред ЧСИ, акта , на който по това възражение би подлежал на съдебен контрол.

Мотивиран от изложеното, Окръжният съд приема, че обжалвания отказ на ЧСИ за прекратяване на делото на основание чл.433, ал. 1 , т. 1 от ГПК е законосъобразен, а подадената срещу него жалба – неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.

По изложените съображения, Варненският окръжен съд, на основание чл. 437 във вр. с чл. 435, ал. 2 т.6 от ГПК:

РЕШИ:

ОСТАВЯ

БЕЗ

УВАЖЕНИЕ като

НЕОСНОВАТЕЛНА жалба вх.№

19132/16.08.2023г. по рег. на ЧСИ Людмил Станев с рег. № 895, подадена от М. С. С., чрез адв. В. Д. - ВАК, в качеството му на длъжник срещу Разпореждане на ЧСИ от 27.07.2023г., с което е постановен отказ изп.дело № 20238950401753 да бъде прекратено на основание чл.433 ал.1 т.1 от ГПК.

Решението е окончателни и не подлежи на обжалване.

3

Копие от същото да се изпрати на ЧСИ Людмил Станев с рег. № 895 в КЧСИ по изп. дело № 20238950401753 за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4