Решение № 1229 от 11.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1229 гр. София, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С. П. Г. при участието на секретаря Н. Н. В. като разгледа докладваното от С. П. Г. Административно наказателно дело № 20231110214012 по описа за 2023 година

Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на М. Ю. С., чрез адв. Д. Т. от АК-Разград срещу наказателно постановление (НП) №22-4332-010284/09.06.2023 г. на началник група към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), Отдел „Пътна полиция“ (О „ПП“) при СДВР, само в частта, в която му е наложено административно наказание на основание чл.175, ал.1, т.1, пр.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 150 (сто и петдесет лева) лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

С жалбата се моли за отмяна на НП в обжалваната му част, тъй като се твърди, че е издадено в нарушение на материалния закон, не е извършено виновно, а дори и да се намери, че е извършено виновно съставлява явно маловажен случай по смисъла на чл.28, ал.1, във вр. с §1, т.4 и 5 от ЗДвП, тъй като не създава опасност за движението. Претендират се разноски.

За жалбоподателя се явява процесуален представител, който поддържа жалбата и по същество пледира за уважаването й. Представя списък за разноски.

За органа издал наказателното постановление не се явява представител 1 и не е изложено становище по същество, освен, че жалбата е просрочена.

От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват от събраните писмени доказателства:

Жалбоподателят управлявал мотопед „Кавазаки“ на 24.05.2022 г. в гр.

София, кв. „Ботунец“ по ул. „Васил Левски“, когато бил спрян от полицейски служители на 05 РУ-СДВР. При спирането му до №9 било установено, че мотопеда е без поставена регистрационна табела на определеното за това място. Извикани са съдействие били служители на КАТ, сред които бил и свидетеля П. Х.. Същите установили, че регистрационната табела на мотопеда я няма. Направили служебна справка и установили, че мотопеда по принцип е регистриран по надлежен ред. При Проверката било установено, че жалбоподателя не носи в себе си СУМПС от съответната категория и контролен талон към СУМП за съответната категория, както и СРМПС, което управлява.

Преди да бъде спрян от служителите на 05 РУ-СДВР жалбоподателят бил посетил свой приятел свидетеля С., на когото в съзнанието му останало, че мотопеда е бил с поставена на съответното място регистрационна табела, когато си е тръгвал, но не е сигурен.

Била съставена докладна записка по случая от Хр. В. и такава от свидетеля Х..

Съставен бил акт за установяване на административно нарушение (АУАН), бланков №030558 на 24.05.2022 г. серия АД на жалбоподателя за нарушения по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП и по чл.140, ал.1 и 2 от ЗДвП.

По-късно жалбоподателят се върнал при приятеля си свидетеля С., за да види дали случайно регистрационния номер на мотопеда не е паднал при него, но не го открил.

Въз основа на съставеният АУАН било издадено процесното НП началник група при О „ПП“-СДВР от

Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите писмени доказателства, както и от гласните показанията на свидетелите Х. и С., които са логични и непротиворечиви и съдът ги цени.

Съдът не кредитира, приложената по делото компютърна разпечатка, тъй 2 като същата не съдържа данни за органа, от който произлиза, името и длъжността на лицето, което я е издало.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване и в законоустановения четиринадесетдневен срок от връчването на наказателното постановление и разгледана по същество в частта, в която се обжалва по т.1, същата се явява основателна, поради следното:

От образуването му в тази му част административно-наказателното производство е започнало с допускане на многобройни и съществени процесуални нарушения, касаещи незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление.

В наказателно постановление следва (съгласно изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН) да е индивидуализирано мястото и времето на извършване на нарушението, както и пълно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и законовите разпоредби, които са нарушени.

Поради което и с оглед осигуряване защитата на лицето, срещу което е издадено, следва да е налице единство между посочените като нарушени законови разпоредби и словесното описание на нарушението. Както в АУАН, както и в издаденото въз основа на него наказателно постановление е налице разминаване между словесното описание на нарушението и неговата правна квалификация. Описанието на това нарушение в АУАН е, че мотопеда е без табелка с регистрационен номер, поставен на определеното за целта място.

Това нарушение е квалифицирано като такова по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Така описаното нарушение не съответства на определената му правна квалификация. Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № I-45 за регистрацията и отчета на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в 14-дневен срок от придобиване на собствеността в страната или оформянето на вноса (постоянен или временен) 3 от съответния митнически орган. В АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление не се визира, че управляваното от жалбоподателя МПС е нерегистрирано и е без табели с регистрационни номера поставени на съответните места, т. е. липсва посочване на кумулативните предпоставки, които следва да са налице, за да бъде квалифицирано нарушението като такова по чл.140, ал.1 от ЗДвП. От друга страна в АУАН се сочи като правна квалификация разпоредбата на чл.140, ал.1 и 2 от ЗДвП, а в НП само чл.140, ал.1 от ЗДвП. Не на последно място не е посочена и вярната санкционна норма. Това е така, доколкото жалбоподателят е административно наказан на основание чл.175, ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗДвП, която норма предвижда санкция за управление на МПС „на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места“. Съответната на твърдяното като административно нарушение разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДВП, която норма предвижда: „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.“ Поради което така описаното в наказателното постановление словесно нарушение, за което се сочи правна квалификация чл.140, ал.1 от ЗДвП е несъставомерно.

Поради гореизложеното наказателното постановление в тази му част като незаконосъобразно следва да бъде отменено, независимо от факта, че се установи от обективна страна, че жалбоподателят е осъществил така вмененото му нарушение, а именно управлявал е на въпросната дата и място мотопед „Кавазаки“, без регистрационна табела.

Докато разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН дава възможност на административнонаказващия орган да издаде НП, макар в акта за установяване на административно нарушение да е допусната нередовност, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение не се отнася до издаваното НП, при което административнонаказващият орган следва да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и чл.

57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на НП и същото следва да бъде отменено само на това 4 процесуално основание.

Поради гореизложеното наказателното постановление в обжалваната му част по т.1 като незаконосъобразно следва да бъде отменено изцяло. В останалата част по т.2 и т.3 НП като необжалвано е влязло в законна сила.

От жалбоподателя с жалбата се претендират разноски. Предвид което и с оглед изхода на производството, а именно отмяна на т.1 от процесното НП, то се явява основателно. Като съобрази разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с чл.7, ал.2, т.1, при интерес до 1000 лв. - 400 лв., съдът прие, че адвокатското възнаграждение, заплатено на адв. Т. в размер на 500 лв., за което е приложен и списък за разноските, се явява в границите, определени в Наредбата и нейния размер не е прекомерен, поради което следва да се възложат заплатените от жалбоподателя разноски в този размер, за които следва да бъде осъден наказващия орган, който не е направил и възражение за прекомерност.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ т.1 на наказателно постановление №22-4332010284/09.06.2022 г., като незаконосъобразно.

В останалата му част по т.2 и т.3 наказателно постановление №224332-010284/09.06.2022 г. като необжалвано е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, с

ЕИК *****, с адрес: гр. София, ул. „Антим I“ №5 да заплати на М. Ю. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. „Ботунец, ул. „Зорница“№10 сумата в размер на 500 (петстотин лева) лв. за адвокатско възнаграждение.

Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. София на основанията предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5

6