Решение № 500 от 13.10.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 500 гр. Благоевград, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

София Икономова

Полина Дянкова при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Полина Дянкова Въззивно гражданско дело № 20261200500987 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 16330/01.07.2026 г., подадена от М. С. Д. – С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *********, чрез адв. П. З., срещу Решение № 363/19.05.2026 г., постановено по гр. д. № 670/2025 г. по описа на Районен съд – Благоевград, с което първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от М. С. Д. - С. иск против Община Благоевград, ЕИК: 000024695, със седалище и адрес на управление:

*********, представлявано от М.Б. - кмет на Община Благоевград, за осъждане на Община Благоевград, ЕИК: 000024695 да заплати на ищцата М. С. Д. - С., ЕГН: ********** сумата от 8 000,00 лв. /осем хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в причиняване на болка, страдание, стрес и безпокойство, негативни емоции, безсъние, невъзможност да извършва обичайната си работа в домакинството, затруднение при самообслужването, негативни преживявания и дискомфорт, както и невъзможност за упражняване на трудова дейност, всички причинени в резултат на травмите от случилия се на 15.04.2024 г. инцидент на територията на Община Благоевград, в района на *********, в близост до заведение „Р.”, настъпил в резултат на спъването и падането на М. С. Д. - С., поради необезопасена и необозначена метална стойка на чадър, за който инцидент отговорност носи Община Благоевград, ведно със законна лихва от датата на инцидента 15.04.2024 г., до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.

1

С процесното решение съдът е осъдил М. С. Д. – С. да заплати на Община Благоевград сумата от 102, 26 евро /сто и две евро и двадесет и шест евроцента/ за юрисконсултско възнаграждение.

В депозираната жалба се твърди, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Жалбоподателят счита, че районният съд е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ГПК. Сочи се, че първоинстанционният съдебен акт е немотивиран. Твърди се, че по делото по безспорен начин е установено, че травматичното увреждане на въззивницата е настъпило по описания в исковата молба механизъм, както и че същата е претърпяла твърдените неимуществени вреди. Поддържа се, че на Община Благоевград е вменено задължението да поддържа общинската пътна мрежа в състояние, което да не създава опасност за пешеходците. Моли се въззивният съд да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявените от въззивницата искове.

Претендират се и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Община Благоевград, ЕИК: 000024695, чрез юрк. Г., с който се изразява становище за нейната неоснователност и се поддържа, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Отправя се искане въззивният съд да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, както и да присъди направените по делото разноски.

С Разпореждане № 2306/25.06.2025 г. РС - Благоевград е конституирал „Макс Канстръкшън“ ЕООД, ЕИК 200497878, със седалище и адрес на управление: г*********, като трето лице - помагач на страната на ответника.

Препис от въззвната жалба е връчен на третото лице - помагач като в законоустановения срок не е депозиран писмен отговор.

В откритото съдебно заседание, проведено на 06.10.2026 г. пред Окръжен съд – Благоевград, адв. З. - процесуален представител на въззивницата, моли съда да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да уважи предявените искове като доказани. Претендира разноски. Юрисконсулт Коларов, представляващ Община Благоевград, моли съда да потвърди първоинстанционното решение съобразно изложеното в отговора на въззивната жалба. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски с оглед фактическата и правната сложност на делото и представя списък на разноските.

Окръжен съд - Благоевград, след като прецени при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и в обхвата на правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е редовна и допустима, тъй като отговаря на изискванията на чл. 260 и чл.

261 от ГПК и е подадена в срок от легитимирана страна с правен интерес срещу подлежащ на обжалване акт. Редовен е и постъпилият отговор.

2

Според чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Обжалваното решение е постановено от първоинстанционен съд в законен състав, в изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно.

Постановено е при наличие на процесуалните предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск и по предявените претенции, поради което е допустимо.

Въззивният съд счита за важно да посочи, че с обжалваното решение РС - Благоевград не е разгледал и не се е произнесъл по предявения осъдителен иск за присъждане на имуществени вреди в размер на сумата от 1 397,40лв. /хиляда триста деветдесет и седем лева и четиридесет стотинки/, представляваща стойността на причинените на ищцата имуществени вреди, изразяващи се в: 1) направени разходи в размер на 1 380,00 лв. /хиляда триста и осемдесет лева/ за вложено медицинско изделие - заключваща плака за радиус, което е поставено в лявата ръка при извършването на операция на 16.04.2024 г., и 2) заплатена потребителска такса за болничен престой от 15.04.2024 г. до 18.04.2024 г. в на ООТ към МБАЛ - Благоевград в размер на 17,40лв. /седемнадесет лева и четиридесет стотинки/, които разходи са направени в резултат на травмите от случилия се на 15.04.2024г. инцидент на територията на Община Благоевград, в района на *********, в близост до заведение „Р.”, настъпил в резултат на спъването и падането на М. С. Д. - С., поради необезопасена и необозначена метална стойка на чадър, за който инцидент отговорност носи Община Благоевград, ведно със законна лихва от датата на инцидента - 15.04.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.

Освен че липсва изричен диспозитив по предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, в мотивите на обжалвания съдебен акт отсъстват фактически констатации, правен анализ и обсъждане на релевантните за този иск обстоятелства. Съдът не е формирал изводи относно това дали се е осъществила твърдяната вреда, дали същата е надлежно индивидуализирана и доказана по основание и размер, дали е налице причинно-следствена връзка между противоправното поведение и претърпените вреди, както и дали са налице основания за намаляване или изключване на отговорността на ответника.

От мотивите на процесното решение е видно, че съдът е ограничил обсъждането си до предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника за претендираните неимуществени вреди, без да изложи каквито и да било съображения относно предявения иск за обезщетяване на имуществени вреди. По този начин последният е останал изцяло необсъден, като по него липсва както произнасяне в диспозитива, така и формирани правни изводи в мотивите на съдебния акт. Следователно по претенцията за имуществени вреди не е налице произнасяне, по което да се формира сила на пресъдено нещо.

Същевременно обаче следва да се отчете, че нито във въззивната жалба, нито в отговора на въззивната жалба са въведени доводи относно непълнотата на първоинстанционното решение поради липса на произнасяне по иска за присъждане на 3 обезщетение за имуществени вреди, респ. искане за допълване на процесното решение. В тази хипотеза страната е разполагала със самостоятелен процесуален способ за защита – производството по чл. 250 ГПК за допълване на решението, като предвиденият за това срок е пропуснат.

При липса на своевременно заявено оплакване във въззивната жалба относно непроизнасянето на първоинстанционния съд по претенцията за имуществени вреди, въззивният съд не е бил сезиран с този въпрос и не разполага с процесуална възможност служебно да инициира производство по чл. 250, ал. 1 ГПК за допълване на първоинстанционното решение. Ето защо, искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди остава извън предмета на въззивното производство, поради което въззивният съд не дължи произнасяне по него.

По правилността:

Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността на решението на районния съд, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).

От събраните по делото доказателства се установява, че на 15.04.2024 г. ищцата М. Д. е паднала в района пред заведение „Р.“ в гр. Благоевград като се е спънала в метална стойка за чадър, разположена в зоната на откритата площ пред заведението. В резултат на падането същата е получила фрактура на дисталния край на лъчевата кост на лявата ръка, наложила оперативно лечение, поставяне на метална плака и последваща рехабилитация.

Впоследствие е извършена и втора хоспитализация за отстраняване на металната остеосинтеза.

От медицинската документация и заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява пряка причинно-следствена връзка между падането и получената травма.

Възстановителният период е продължил приблизително 3–4 месеца, през които ищцата е търпяла значителни болки и ограничения в движенията на лявата ръка, както и временна нетрудоспособност.

От комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза се установява, че инцидентът е оказал и временно негативно въздействие върху психичното състояние на ищцата, изразяващо се в тревожност, страх от повторно нараняване и повишена предпазливост. Към момента на изследването обаче не са налице данни за трайно психично разстройство или трайна личностова промяна, като социалната и професионалната адаптация на ищцата са възстановени.

Въззивният състав следва да посочи, че установената по делото фактическа обстановка не се оспорва от въззивника. Същата е правилно възприета от 4 първоинстанционния съд и въз основа на нея е формиран изводът за неоснователност на предявения иск. Искът е отхвърлен не поради недоказаност на самия инцидент или на настъпилите вследствие на него вреди, а поради липсата на елемент от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД – не е установено Община Благоевград да е възложила на третото лице извършването на определена работа, при или по повод на която да са причинени имуществените вреди на ищцата.

Оносно релевираните от въззивницата пропуски в доклада:

На първо място, въззивният състав следва да обсъди оплакването във въззивната жалба за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ГПК. Според жалбоподателя първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си да укаже на страните кои от твърдените или отричаните от тях факти не се нуждаят от доказване и за кои от твърдените факти не са ангажирани доказателства. В доклада по делото първоинстанционният съд е приел, че страните не сочат факти, за които не са ангажирани доказателства.

Действително, съгласно трайно установената практика на Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 416/12.07.2010 г. на ВКС по гр.д. № 531/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 417/12.07.2010 г. на ВКС по гр.д. № 788/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 255/11.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 587/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 149/08.06.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1884/2009 г., IV г. о., Решение № 127/05.04.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1321/2009 г., IV г. о., ГК, както и Решение № 556/10.01.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1019/2009 г., II г. о., ГК, постановени по реда на чл. 290 ГПК, в първото съдебно заседание след доклада съдът е длъжен да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства – чл. 146, ал. 2 ГПК. Това задължение обхваща всички правнорелевантни факти, включително тези относно преюдициалните правоотношения, от които произтичат претендираните права и възражения, които съдът е включил в доклада по делото съгласно чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК. Кои са подлежащите на доказване факти съдът определя въз основа на твърденията на страните и съобразно правната квалификация на претендираните права, както и на насрещните права и възражения.