Определение № 112 от 07.01.2025, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 112 гр. Бургас, 07.01.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20242120105288 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба, подадена от И. В.

В. с ЕГН ********** чрез пълномощника си адв. М. А., БАК, със съдебен адрес гр. Б, ул. „Т. К.“ № ** против Нотариус Н. Н. с рег. № ** в Нотариалната камара на Република България, с р-н на действие Бургаски Районен съд, адрес на нотариалната кантора: гр. Б., ул. „Г. Г.“ №, с която ищцата претендира да бъде осъден ответника да й заплати следните суми:

40 500 лв., представляваща уговореното и неплатено допълнително трудово възнаграждение за извършена работа, обвързано с финансовите резултати на работодателя за 2021 г., което възлиза на 12% от облагаемия доход на работодателя за 2021 г., въз основа на годишната му данъчна декларация, като се приспадне платения годишен данък, ведно с лихва за забава, в размер на 12 415.67 лв., считано от 01.01.2022г. /падежа на задължението за плащане на допълнителното възнаграждение за 2021 г./ до 29.07.2024г. /дата на подаване на исковата молба в съда/, ведно със законна лихва за забава върху сумата от 40 500 лева, считано от дата на подаване на исковата молба в съда до окончателно изплащане на вземането.

2. 2 400 лв., представляваща уговорено и неплатено трудово възнаграждение за придобит ценз /по 200 лв. месечно, 12 месеца /, за 2021 г., платими на две равни вноски годишно /на 01.07 и на 31.12 за текущата година ведно с лихва за забава, в размер на: 429.20 лева за 1.

1 периода от 01.07.2021 г. до 29.07.2024г. и 367.87 лева за периода от 01.01.2022 г. до 29.07.2024г., ведно със законна лихва за забава върху сумата от 2400 лева, считано от дата на подаване на исковата молба в съда до окончателно изплащане на вземането, както и направените по делото разноски, в това число и възнаграждение за един адвокат за оказана безплатна правна помощ, съгласно чл. 38 ЗА.

В случай, че се приеме, че договорът за поръчка представлява граждански договор, а не трудово правоотношение, при условия на евентуалност се претендира ответникът да бъде осъден да заплати гореописаните суми на В..

С разпореждане № 13129 от 28.11.2024 г. е указано на ищеца, че в случая са предявени като главни два иска за заплащане на трудово възнаграждение, два акцесорни иска за обезщетение за забава, редом с два евентуални иска за изпълнение на договор за поръчка и два акцесорни за обезщетение за забава, като са му дадени указания да посочи дали поддържа всички претенции и кои от тях са с приоритет.

С изрична молба ищецът е посочил, че поддържа исковете за заплащане на трудово възнаграждение, както и евентуално предявените искове за изпълнение на договор за поръчка.

В случая следва да се има предвид, че допустимостта на евентуално предявения иск е обусловена освен от общите за всички искове процесуални предпоставки и от изискването съединените искове да са родово и местно подсъдни на сезирания съд - чл. 210, ал. 1 ГПК. (арг. от Решение № 23 от 13.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2334/2013 г.) Имайки предвид гореизложеното съдът намира, че е сезиран с искови претенции за заплащане на възнаграждение по граждански договор в размер над законовата граница за подсъдност и още две, произтичащи от същото правоотношение за неизплатено трудово възнаграждение. Във всеки случай обективното съединяване изисква исковете да са родово подсъдни на един и същ съд. Ако не е така, съдът може да раздели производството по тях (чл. 210, ал. 2 от ГПК). Ако връзката между исковете е от такова естество, че въпреки различната им родова подсъдност разделянето е недопустимо, какъвто е процесния случай, делото следва да бъде разгледано от окръжния съд. Това е така, защото решението на окръжния съд като първа инстанция по иск, който е родово подсъден на районен съд, е допустимо, докато обратното не е вярно.

Поради това при обективно съединяване на искове, някой от които е подсъден на окръжен съд и производството не може да бъде разделено, производството по всички искове следва да се разглежда като родово подсъдно на окръжния съд. (арг. от Решение № 8 от 1.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1011/2011 г.) 2

Поради това съдът намира, че следва да прекрати производството по настоящото дело и съгл. чл. 210, ал. 2 от ГПК да го изпрати за разглеждане на надлежния по правилата на подсъдността, родово компетентен Окръжен съд гр. Бургас.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по г.д. № 5288/ 2024 г. по описа на Районен съд - Бургас.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Бургаски окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 3