Решение № 197 от 23.07.2020, Окръжен съд - Стара Загора

Р

Е Ш Е Н И Е

Номер 197 23.07.2020г. град Стара Загора

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СТАРОЗАГОРСКИЯТ окръжен съд, ГРАЖДАНСКО отделение, II състав на двадесет и трети юли 2020 год. в закрито заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

ЧЛЕНОВЕ : ВЕСЕЛИНА МИШОВА БОРЯНА ХРИСТОВА

Секретар : Катерина

Маджова, като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ в.гражданско дело №

1044 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното :

Производството е на основание чл.250, ал.3 във вр. с чл.247, ал.4 във вр. с чл.269- 273 и във вр. с чл.78, ал.1 и 2, чл.80 и чл.81 от ГПК, във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД.

Постъпила е по делото официална писмена

Молба вх.№ 3619/19.03.2020г. от името на двамата въззиваеми- Г.Г.Г. и съпругата му П.К.Г./***/, в която заявяват, че при постановяване на въззивното си Решение ОС- Ст.Загора бил допуснал очевидна фактическа грешка/ОФГ/ относно размера на дължимата сума, представляваща законната лихва върху главницата от 2 475 лв., считано от 20.08.2016г. до 19.08.2019г. включително, която не била присъдените 3 665 лв., а само действителните 752, 87 лв., като излагат подробни фактически и правни съображения в тази насока, и прилагат електронна справка за съответната лихва.

В законния 1- седмичен срок по чл.247, ал.2 от ГПК няма постъпил писмен Отговор от другата страна- въззивника Х.Т.Г. ***.

Също така по делото са постъпили в законния 1- месечен срок по чл.250, ал.1, изр.2 от ГПК 2 бр. писмени Молби от въззивника Х.Т.Г. *** Молба вх.№ 5208/27.05.2020г. той моли ОС- Ст.Загора да допълни диспозитива на въззивното си Решение по съществото на спора относно материалните права между страните, и с Молба вх.№ 5628/04.06.2020г. да допълни Решението си, като се произнесе и в частта за разноските.

В законния 1- седмичен срок по чл.250, ал.2, изр.1 от ГПК другите страни- двамата въззиваеми Г.Г.Г. и П.К.Г./***/ не са представили писмен Отговор на тези 2 бр. отделни Молби.

Настоящия въззивен ОС- Ст.Загора счита, че и 3- те молби са своевременно подадени, процесуално допустими и материално относима към постановеното по делото въззивна Решение, поради което съдът следва да се произнесе с настоящото си допълнително съдебно Решение по реда на чл.247 и съответно по чл.250 от ГПК, ведно със законните последици от това.

По съществото на направените искания по чл.247 и по чл.250 от ГПК, с което е допълнително изрично сезиран, въззивният ОС- Ст.Загора, след като се запозна с изложеното в Молбите, с постановените атакувано първоинстанционно Решение и със своето въззивното Решение, със събраните по делото писмени доказателства, и като взе предвид приложимите по случая материалноправни и процесуални норми, счита за изяснено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното :

Действително настоящият ОС- Ст.Загора с постановеното си първоначално въззивно Решение № 66/20.02.2020г. по делото не се е произнесъл по отношение същността на материалноправния спор между страните и относно съответната мораторна лихва, поради което следва да направи това с настоящото допълнително Решение.

Относно Молба вх.№ 3619/19.03.2020г. от двамата въззиваеми- Г.Г.Г. и П.К.Г./***/- действително с постановеното първоначално Решение № 66/20.02.2020г. по настоящото в.гр.д.№ 1044/2020г. по описа на ОС- Ст.Загора е потвърдено, като правилно Решение №

750/19.11.2019г. по гр.д.№ 2254/2019г. по описа на

РС- Казанлък в частта, с която въззиваемите

Г.Г.Г. и П.К.Г. на осн. чл.79, ал.1 във вр. с чл.365, ал.1 от ЗЗД са били осъдени да заплатят на въззивника Х.Т.Г. сумата от 2 475 лв., дължима по Спогодба от 02.04.2015г., като е отхвърлен иска за горницата над 2 475 лв. до пълния предявен размер от 12 050 лв., като неоснователен. Същевременно относно предявения от Х.Т.Г. акцесорен облигационен паричен иск за заплащане на парична сума 3 665 лв., представляваща законната лихва върху главницата по предявения частичен иск от 12 050 лв., считано от 20.08.2016г.(датата на изпадане в забава) до 19.08.2019г.(датата на предявяване на исковата молба в PC- Казанлък), настоящият въззивен съд е отменил първоинстанционното Решение на PC- Казанлък и е постановил друго, позитивно за ищеца (въззивник), като сам изчисли размера на законната лихва върху главницата по предявения иск от 12 050 лв. в размер на 3 665 лв.

В настоящия случай действително при постановяване на въззивното Решение № 66/ 20.02.2020г. по делото ОС- Ст.Загора е допуснал очевидна фактическа грешка/ОФГ/, тъй като дължимата законна лихва следва да се изчисли върху останалата главница от 2 475 лв., която за периода от 20.08.2016г. до 19.08.2019г. е в размер на действително сочената и вярна сума 752, 87 лв. Поради което молбата се явява изцяло основателна и доказана по основание и по размер, и следва да бъде уважена, със законните последици от това, като вместо посочената дължима мораторна лихва 3 665 лв. следва да се присъди действителната 752, 87 лв., със законните последици от това.

Относно 2 бр. писмени Молби от въззивника Х.Т.Г. ***/27.05.2020г. за допълване диспозитива на въззивното Решение относно материалните права между страните, съдът констатира, че в същото липсва конкретно оплакване, пропуск или непълнота, наред с това съдът не констатира в първоначалното Решение да са налице някакви видими неточности, пропуски или непълноти, поради което това искане следва да бъде оставено без уважение, със законните последици от това.

А относно Молба вх.№ 5628/04.06.2020г. за допълване въззивното Решение в частта за разноските се установи, че действително, в мотивите на въззивното си Решение № 66/20.02.2020г. по в.гр.д.№ 1044/2020г. ОС- Ст.Загора е приел, че следва да се отмени частично атакуваното първоинстанционно Решение, със законните последици от това, без да има изрично произнасяне по въпроса за разноските по делото. Поради което молбата на въззивника Х.Т.Г. *** се явява основателна и доказана по фактическо и правна основание. Ето защо предвид резултата от въззивното обжалване с постановеното Решение на ОС- Ст.Загора, и с оглед мотивите и диспозитивите на атакуваното Решение на РС- Казанлък, следва да се отмени то и в частта му за разноските, като вместо присъдените 253 лв. за първата инстанция на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца съразмерно с уважената част от исковете направените по делото разноски в размер на общо 290 лв.

За пред настоящата въззивна инстанция молителят- въззивник Х.Т.Г. *** не е представил Списък на свои разноски по реда на чл.80, изр.1 от ГПК, поради което и на осн. чл.80, изр.2 от ГПК той няма право да иска изменение на въззивното Решение в частта му за разноските. Поради което това негово искане следва да се остави без уважение, със законните последици от това.

Настоящото допълнително въззивно съдебно

Решение и за поправка на ОФГ, аналогично на постановеното вече първоначално въззивно съдебно Решение по делото може да се обжалва по общия касационен ред в нов законен 1- месечен срок от датата на връчването му на всяка от страните, чрез настоящия въззивен ОС- Ст.Загора, пред ВКС- София, по реда и при предпоставките на чл.280, ал.3 от ГПК.

Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.247, ал.4 и чл.250, ал.3 във вр. с чл.269- 273 и във вр. с чл.78, ал.1 и 2, чл.80 и чл.81 от ГПК, и във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД, въззивният Окръжен съд- Стара Загора Р Е

Ш И :

ДОПУСКА поправка на ОФГ в мотивите и втория диспозитив на въззивно Решение № 66/20.02.2020г. по в.гр.д.№ 1044/2020г. по описа на ОС- Ст.Загора, като вместо „сумата 3 665 лв./три хиляди шестстотин шестдесет и пет лева/“ следва да се чете „сумата 752, 87 лв./седемстотин петдесет и два лева и осемдесет и седем стотинки“.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането допълване на въззивното

№ 66/20.02.2020г. по в.гр.д.№ 1044/2020г. по описа на ОС- Ст.Загора относно : 1.Материалните права между страните.

2.Разноските пред ОС- Ст.Загора на въззивника Х.Т.Г. ***.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 1- месечен срок от връчването му на всяка от страните, чрез ОС- Ст.Загора пред ВКС- София.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :