Решение № 889 от 14.07.2026, Административен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 889

Силистра, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Силистра - III състав, в съдебно заседание на тридесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ВАЛЕРИ РАДАНОВ

При секретар АНЕТА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдия ВАЛЕРИ РАДАНОВ административно дело № 20267210700127 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбоподателката Р. И. Х., [ЕГН], оспорва решение № 1040-18-15 / 15.04.2026 г. на директора на ТП на НОИ – Силистра, с което е потвърдено разпореждане [номер]-00-148-3 / *** на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Силистра, с което е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица на жалбоподателката по чл. 54а КСО. Претендира също направените по делото разноски. Доводите на жалбоподателката са описани в следващите редове.

1/ Допуснато е съществено процесуално нарушение – административният орган е подал формуляр СЕД H003 до нидерландската институция, но не е изчакал отговор, което противоречи на Указанията за работа при определяне на пребиваването на едно лице от ЦУ на НОИ и на чл. 11, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009.

2/ Центърът на жизнените интереси на жалбоподателката винаги е бил в Република България, което се доказва от: а/ българското гражданство; б/ постоянния адрес в Силистра; в/ семейството (син, майка, внуци в България); г/ недвижимия имот (апартамент), находящ се в Силистра; д/ банковата сметка в българска банка („ОББ“ АД); е/ [жк], който е издаден от български доставчик; ж/ договора с български мобилен оператор; з/ редовното плащане на здравни осигуровки в България; и/ изпращането на парични средства на семейството в България.

3/ Нидерландската институция е посочила в СЕД H006, че държавата на пребиваване на жалбоподателката е България, а във формулярите U1 е отразила, че жалбоподателката няма право на обезщетение за безработица вН..

4/ Заетостта в чужбина е била сезонна, въз основа на срочни трудови договори, прекратявани поради изтичане срока. Този характер на договорите не свидетелства за трайно установяване в чужбина.

5/ Обжалваното решение противоречи на трайната съдебна практика на Върховния административен съд и на административните съдилища, включително на АС – Силистра, която последователно приема, че определянето на държавата по обичайно пребиваване изисква комплексна оценка на всички критерии.

6/ Според решенията на Съда на ЕС по дела C-394/13 и C-255/13, понятието „пребиваване“ е автономно понятие на правото на ЕС и означава мястото, където лицето обичайно пребивава и където се намира привичният център на неговите интереси.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Силистра – оспорва доводите на жалбоподателката с аргументите, изложени по-долу.

1/ Центърът на жизнените интереси на жалбоподателката не е в Република България. Въпреки че са налице роднински връзки в България, всички роднини са пълнолетни лица, получаващи трудови възнаграждения или пенсии. Жалбоподателката няма непълнолетни деца, които да налагат завръщане в България.

2/ Наблюдава се „цикличност“ в заетостта на лицето в чужбина – жалбоподателката заминава заН. всяка пролет за сезонна работа и се завръща в България, без да си търси работа в страната. Свидетелите потвърждават, че от май 2026 г. жалбоподателката отново е заминала заН., поради което считано от тази дата не е безработна.

3/ Относно формулярите U1, в които нидерландската институция посочва, че лицето няма право на обезщетение вН. – тези документи са с различни дати на издаване (23.01.2023 г., 18.01.2024 г. и 10.03.2025 г.), а НОИ е отпускал обезщетение за безработица за съответните периоди.

4/ СЕД H003 е изпратен чрез EESSI с номер 6709/105652 / 26.02.2026 г. Не е получен отговор, с койтоН. да изрази несъгласие. Към момента няма изрично писмено становище, съдържащо отказ да се признае, че компетентната институция е вН..

Съдът – с оглед на всички събрани по делото доказателства – прие за установено следното:

На 20.01.2026 г. жалбоподателката е подала заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО пред ТП на НОИ – Силистра, регистрирано с вх. № 181-00-148 / 20.01.2026 г., а на 03.02.2026 г. – декларация относно определянето на пребиваване във връзка с прилагането на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, в която е посочила следното: настоящият и постоянният ѝ адрес са в Република България; няма съпруг/партньор; няма деца до 18 години; преобладаващата част от роднините ѝ живеят в България; разполага с постоянно жилище в България; плащала е данъци върху доходите от последната заетост вН.; в чужбина е живяла под наем; през периода на последната заетост не се е завръщала в България; с държавата по последна заетост я е свързвала само работата; няма намерение да остава в чужбина; когато не е работила, е живяла в България.

С разпореждане [номер]-00-148-1 / 10.02.2026 г. производството е спряно на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО до получаване на информация от компетентната институция наН.. Чрез системата EESSI в ТП на НОИ – Силистра са получени следните документи: а/ СЕД U002 и СЕД U004, с които са потвърдени осигурителни периоди, причина за прекратяване на трудовата заетост и информация за заплати; б/ СЕД H006, съдържащ отговор на искане за информация за пребиваване (т.е. отговор на СЕД H005), в който нидерландската институция е посочила като „държава на пребиваване“ – България, с адрес: ***, [улица], ***; в същия документ повечето полета за допълнителна информация (жилищно положение, данъчно местожителство, семейно положение, намерение на лицето) са оставени празни, а в раздел „Отрицателен отговор на искане за информация“ е посочено: „Не сме в състояние да препратим информацията, искана в точки“. От ТП на НОИ – Силистра е изпратен формуляр СЕД H003 чрез EESSI с номер 6709/105652 / 26.02.2026 г., посредством койтоН. е уведомена, че държавата по пребиваване е не България, аН., считано от 01.01.2010 г. Изпратен е и формуляр СЕД X001 – искане за приключване – с номер 6709 / 105652 / 04.03.2026 г. От съответното учреждение вН. не е постъпил отговор.

На 04.03.2026 г. производството е възобновено с разпореждане [номер]-00-148-2 / 04.03.2026 г.

С разпореждане [номер]-00-148-3 / *** на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица на жалбоподателката на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО, във вр. с чл. 11, § 3, б. „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004. Мотивите са, че България не е компетентната държава – нито по последна заетост, нито по пребиваване; жалбоподателката не е придобила последен осигурителен период по българското законодателство; настоящият адрес на лицето е бил в Г. от 2002 г. до 2026 г.; няма внесени осигурителни вноски във фонд „Безработица“ в България от 2002 г.; няма подавани годишни данъчни декларации в България [рег. номер] 2024 г.

С решение № 1040-18-15 / 15.04.2026 г. на ответника разпореждане [номер]-00-148-3 / *** е потвърдено. Срещу това решение е подадена жалба по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО и е образувано настоящото дело.

Жалбоподателката е *** (род. на 10.09.1967 г.), с постоянен адрес:***, [улица], ***. На този адрес тя е регистрирана от *** досега без прекъсване, видно от удостоверение за промени на постоянен адрес № ***., издадено от администрацията на Община Силистра.

Жалбоподателката е [семейно положение] и има син – П. Т. С., [ЕГН] (както сочи удостоверение за семейно положение № ГР2075-74 / 21.02.2025 г., издадено от администрацията на Община Силистра), който живее на същия адрес. На последния живее и *** на жалбоподателката – М. Т. И., [ЕГН], гражданка на *** с постоянно пребиваване в България. ***на жалбоподателката – И. П. Х., е ***г.

По данни от Национална база данни „Население“ на ГД „ГРАО“, възпроизведени в удостоверение за промени на настоящ адрес ***., настоящият адрес на жалбоподателката се е намирал: – в*** до 17.10.2000 г.; – в Г. от 17.10.2000 г. до 02.02.2026 г.; – в*** от 02.02.2026 г.

Според декларацията на жалбоподателката от 03.02.2026 г., тя разполага с постоянно жилище в България, плащала е данъци върху доходите си в държавата по последната заетост, където е живяла под наем; по време на последната си заетост не се е връщала в България, а връзката ѝ с държавата по последната заетост е само работата и не възнамерява да остава там.

На жалбоподателката са били изплатени парични обезщетения за безработица от ТП на НОИ – Силистра за следните периоди: а/ 14.11.2022 – 26.03.2023 г.; б/ 27.11.2023 – 14.03.2024 г.

През последните 5 години жалбоподателката е работила в Г. (01.01.2021 – 30.04.2021 г.) и вН. (а/ 28.04.2025 – 18.01.2026 г.; б/ 18.03.2024 – 22.12.2024 г.; в/ 03.04.2023 – 26.11.2023 г.; г/ 21.03.2022 – 13.11.2022 г.; д/ 18.05.2021 – 30.05.2021 г.; е/ 31.05.2021 – 07.11.2021 г.). Трудовите договори вН. са били срочни и сезонни – с фиксиран срок. Този характер на заетостта е потвърден от писмото на работодателя VZM Uitzendgroep B.V. от 18.01.2026 г., в което се посочва, че договорът е прекратен поради липса на работа, като се очаква възможно ново назначение в рамките на 6 месеца. Преди този петгодишен период жалбоподателката е работила в Г., което е удостоверено с формуляр U1 от гръцката публична служба по заетостта – местен офис в К. (OAED – ΚΠΑ2 Κερατσινίου), както и от СЕД U002, приет от същата институция (означена като EL:OAEDD – Public Employment Service), за периоди през 2019–2021 г.

От удостоверението, издадено от „ОББ“ АД, е видно, че към 19.01.2026 г. жалбоподателката има банкова сметка при издателя на удостоверението.

„БОРИКА“ АД е издало на *** фактура за квалифициран електронен подпис на жалбоподателката с [възраст] срок на валидност.

Жалбоподателката е сключила на *** договор с „Виваком България“ ЕАД за мобилна гласова услуга.

Разписка от ТД на НАП – Офис Силистра, сочи, че на ***, която е постъпила като „приходи за НЗОК“.

Писмо от НАП – ТД Варна, Офис Силистра, с изх. ***, удостоверява, че жалбоподателката не е подавала годишни данъчни декларации по чл. 50 ЗДДФЛ за периода 2009 – 2024 г.

Според разпитаните пред съда свидетели, когато е в България, жалбоподателката живее в апартамент заедно още четирима души – майка, син, внуче и майка на внучето. На всички тях тя помага с парични средства. Свидетелите заявяват също така, че от месец май 2026 г. жалбоподателката отново е заминала заН. за сезонна работа.

Съдът счита, че обжалваното решение не страда от пороци по смисъла на чл. 146, т. 1 – 3 и 5 АПК. В известна степен спорно може да бъде единствено спазването на разпоредбата на чл. 11, § 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009. Не съществува обаче механизъм, по който компетентните институции от две държави да бъдат принудени да постигнат съгласие. Нещо повече – чл. 11, § 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 изрично предвижда възможността такова съгласие да не бъде постигнато. Ето защо ответникът не е нарушил съществено административнопроизводствените правила, като не е изчакал отговор от съответната администрация вН. – очевидно такъв няма да има, щом и до настоящия момент не е постъпил.

Относно основанието по чл. 146, т. 4 АПК – съдът намира, че то е налице с оглед на съображенията, изложени по-долу.

Критериите за определяне на обичайното пребиваване са залегнали в чл. 11 от Регламент (ЕО) № 987/2009 и включват: продължителността и непрекъснатостта на пребиваването; семейното положение и роднинските връзки; естеството и характеристиките на упражняваната дейност; жилищното положение; държавата-членка, в която лицето плаща данъци; намеренията на лицето, подкрепени с конкретни доказателства.

Обстоятелството, че настоящият адрес на активно легитимираната страна е бил в Г. от 2000 г. до 2026 г. не може да послужи за водещ критерий, тъй като през последните пет години жалбоподателката е била в Г. само от 01.01.2021 до 30.04.2021 г. Очевидно въпросният адрес е само документално удостоверяване, което не кореспондира с актуалната фактическа обстановка.

Центърът на интересите на жалбоподателката е до известна степен дискусионен. От една страна, нейната трудова дейност и данъчното облагане на нейните доходи е свързано сН.. От друга страна, роднинските връзки (обстоятелството, че родните са пълнолетни, не може да ирелевира тези връзки) и жилищното положение на жалбоподателката клонят към България. През последните пет години жалбоподателката е била в чужбина около 3 години и 7 месеца, а в България – около 1 година и 5 месеца. Въпреки това обаче трябва да се има предвид сезонният характер на заетостта в чужбина, при който лицето се завръща в България след края на всеки сезон. Това е типичен модел на трудова миграция на сезонни работници в ЕС, който не може да означава, че центърът на жизнените интереси на лицето се е преместил в държавата на заетостта. Напротив, постоянното завръщане в България след края на всеки сезонен договор подкрепя твърдението, че България е държавата по обичайно пребиваване. Намерението на лицето, изрично декларирано пред ТП на НОИ – Силистра, сочи териториална обвързаност спрямо България. Това намерение се подкрепя от договорите за банкова сметка, за квалифициран електронен подпис и за мобилна гласова услуга с контрагенти в България; налице са и данни за заплащане на здравноосигурителни вноски в България; постоянният адрес също е в България, а част от паричните средства на жалбоподателката са насочени към подпомагане на роднините ѝ, живущи в***. При това положение съдът приема за неправилен изводът на ответника, че „... "центърът на интереси" съгласно чл. 11 от Регламент (ЕО) 987/2009 на жалбоподателката не е Република България“.