Определение № 1487 от 06.06.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1487 гр. Бургас, 06.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20232100502083 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.413, ал.1 ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на „Първа Инвестиционна Банка” – АД – гр.София, (ПИБ) срещу Разпореждане №11642/15.11.23г., постановено по ч.гр.д.

№6879/23г. по описа на БРС, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател против длъжника-потребител З. Т. П. (К.), в частта му, касаеща вземанията за възнаградителна лихва в размер на 193.85 лв., наказателна лихва в размер на 22.02 лв., мораторна лихва в размер на 14.05 лв. и разноски в размер на 60 лв. Жалбоподателят изразява недоволство от посоченото разпореждане, като претендира отмяната му, с присъждане на посочените суми.

Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 15.01.23г. ПИБ, като заявител, чрез процесуален представител старши юрисконсулт Мирослав Димов, е предявил заявление по чл.417 ГПК, с което е поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника З.

Т. П., за суми, в общ размер 954.40 лева. От тях 664.48 лева главница, 193.85 лева – договорна лихва за периода 19.08.22г. – 17.09.23г., 22.02 лева – наказателна лихва за периода 08.08.22г. – 17.09.23г. и 14.05 лева – законна лихва за периода 18.09.23г. – 14.11.23г. Сумите се претендират на основание договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 02СС-R-006403 / 17.09.2014 год.

По заявлението е издадена заповед №3419/15.11.23г., относно претендираните главница и законна лихва.

С тук обжалваното разпореждане, съдът е отхвърлил заявлението по отношение на претенцията за възнаградителна лихва, наказателна лихва, мораторна лихва и разноски. Според първоинстанционния съд, по отношение на тези суми искането се основава на неравноправни по см. на чл.143, ал.2, т.19 и т.20 вр. с чл.145, ал.1, ал.2 и чл.146, ал.2 от ЗЗПотр. клаузи в договора, респ. е налице обоснована вероятност за 1 това. Според съда чл.14 от договора и чл.3.3 и чл.8.1.3 от ОУ, позволяват на банката да променя едностранно условията на договора (предлаганите по договора услуги; един или повече от видовете разходи, съставящи общия разход по кредита, вкл. лихви цената; такси), въз основа на непредвидени в него основания. Намерил е, че съдържащите се в договора са неопределени, неясни и формално посочени, а също и не предвиждат срок за отказ или съгласие за продължаване на договора от страна на потребителя. Според съда искането за възнаградителната, наказателната и мораторната лихви противоречи и на императивна законова разпоредба - чл.10, ал.3 от ЗЗД, позволяваща недопустимо мултиплициране на дълга, т.к. съгласно чл.8.3, чл.11.1 и чл.11.2 от ОУ, начислените договорни лихви, такси, обезщетения за забава и пр., формират непогасения кредитния лимит, върху чийто увеличен (или „усвоен“) по този начин размер (с вече начислени за изтеклия период лихви - договорна, мораторна, наказателна и такси), се начислява договорна лихва и лихва за забава за следващия период. Според съда това е скрита форма на преструктуриране на кредита, почиващо на нищожна клауза, водещо в крайна сметка до анатоцизъм - чл.26, ал.1, пр.1 във вр. с ал.4 и чл.10, ал.3 от ЗЗД. С позоваване на решения на СЕС по дело C‑170/21 и дело C‑379/21, образувани по преюдициални запитвания за тълкуване на член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, съдът е отхвърлил заявлението в тази част.

Според частния жалбоподател, въз основа на процесния договор и предоставяне на Кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 002CC-R006403/17.09.2014 г. и Анекс от 22.02.2017 г. към него на длъжника З. Т. П. е предоставено правото да ползва кредитен лимит в размер до 2 000 лв., който може да бъде усвояван до определения от Банката текущ разполагаем кредитен лимит под формата на овърдрафт с използване на карта, издадена към сметката на титуляра. В т. 8 от договора страните са уговорили фиксирана годишна лихва, при непогасяване на пълния размер на дебитното салдо, в размер на: 18,64 % - за дебитни салда, формирани в резултат на ПОС-трансакпии и съгласно т. 8, б. „б“ от договора, титулярът заплаща фиксирана годишна лихва в размер на 20,44 % - за всички останали дебитни салда по сметката на Титуляра- длъжник. В т. 9 от договора страните са уговорили размера на наказателната лихва при просрочие за съответния отчетен период, върху непогасената част от дълга за дните на просрочие на лихвата по т. 8, увеличена с наказателна надбавка в размер на 10,02 пункта за формирания неразрешен овърдрафт. Според жалбоподателя Клаузите на т. 8 и т. 9 са уговорени индивидуално и са формулирани ясно и разбираемо, поради което потребителят би могъл да прецени икономическите последици от сключването и действието на договора. Така клаузите, касаещи възнаградителната и наказателна лихва по договора не са неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗД и следва да намерят приложение.

Оспорва извода на съда, че съществува „обоснована вероятност“ претендираните от Банката вземания да се основават на неравноправни клаузи. Според жалбоподателя т. 14 от Договора и чл. 3.3. и чл. 8.1.3. от Общите условия предвиждат възможността Банката да променя едностранно общия разход по кредита при изрично изброени обстоятелства и предвиждат ред за уведомяване на клиента и възможност той да прекрати договора в определен срок ако не е съгласен. Освен това, претенцията не се основава на тази клаузи, а на т.8 относно възнаградителната и т.9 относно наказателната лихва, които клаузи са действителни. Частният жалбоподател се позовава на практика на СЕС, касаеща неравноправни клаузи, като обосновава тезата си, че съдът следва да отхвърли заявлението частично – само по отношение на претенцията, касаеща съответната неравноправна клауза. Според жалбоподателя съдът не е взел предвид представеното извлечение от сметките на длъжника, съдържащо данни за размера на главницата, върху която са начислени възнаградителната, наказателната и мораторната лихви, а ако не може да ги установи – да изиска представяне на допълнителна информация от кредитора. Жалбоподателят оспорва изводите на съда за неравноправност, респ. – нищожност на клаузите по чл.8.3 и чл.11.1 и чл.11.2 от ОУ, т.к. те касаят начина на формиране на наказателната лихва, а не преструктуриране на кредита.

Жалбоподателят оспорва изводите на съда за отхвърляне на претенцията за мораторна лихва, предхождаща подаване на заявлението, като намира, че т.к. тя се 2 претендира за забава, са неприложими аргументите за неравноправност.

Оспорва разпореждането в частта, с което (според жалбоподателя, немотивирано и необосновано) са отхвърлени исканията му за присъждане на годишна такса и за разноските за връчване на известие за обявяване на предсрочна изискуемост, дължими съответно на основание т. 13.1. от договора и т. 17 от договора. Намира, че съгласно чл. 13.1.1., б. „а“ от общите условия, Банката има право да обяви ползвания овърдрафт за изцяло и предсрочно изискуем след писмено уведомление до титуляра в срок, определен от Банката, в случай че титулярът не извърши което и да е плащане по договора и общите условия за срок, по-дълъг от 5 работни дни след датата, на която такова плащане е станало изискуемо. В случая Банката е изпратила на длъжника покана за плащане и обявяване на предсрочна изискуемост на задължения, връчена чрез ЧСИ Станимира Николова, по реда на чл. 46, ал. 2 от ГПК, за което Банката е заплатила дължимите им такси по ТТР към ЗЧСИ и е представила доказателства за това.

Бургаският окръжен съд, при така установената фактическа обстановка, като взе предвид изложените от страните съображения намира, че обжалваното разпореждане е частично неправилно и незаконосъобразно.

Поначало съобр. чл.411, ал.2, т.2 и 3 ГПК, съдът следи и в заповедното производство за клаузи и договори, противоречащи на добрите нрави и за неравноправни клаузи в договорите, на основание на които се претендират сумите в заявленията. Но с оглед едностранния характер на това производство и ограничената възможност за събиране на доказателства, тази преценка следва да се извърши от външна страна, при признаци за неравноправност, явстващи от приложените документи и искането на заявителя. В настоящия случай претенцията се основава на извлечение от счетоводната сметка на длъжника, на основание сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 02СС-R-006403 / 17.09.2014 год. Приложен е и препис от договора. Въззивният съд намира, че тези документи са редовни от външна страна. В тях не се съдържат скрити условия или такива, с които се заобикаля закона. С клаузата по т.8 и т.9 не се създава неравновесие в правата на страните, напротив – уговаря се обезщетение за кредитора при забава на длъжника, което е основно правило в облигационните отношения. Механизмът на определянето му не е неясен или заблуждаващ, а размерът не надвишава критериите, приети в практиката за противоречащи на добрите нрави. Предвиденият в договора ГРП е в рамките, предвидени в чл.19, ал.4 ЗЗП не надвишава 50% – същият е в размер на 17.78%. Въззивният съд не констатира скрити условия или такива, заобикалящи закона, които биха довели до надвишаване на горепосочения законов размер. Поради това не са налице основанията по чл.21 и чл.22 ЗПК, за да бъде признат за недействителен договора за кредитна карта и съобразно чл.23 ЗПК потребителят да бъде осъден да заплати само чистата стойност по кредита. Ето защо претенцията за присъждане на договорна лихва е основателна и следва да бъде уважена. Същата е в размер, който не накърнява добрите нрави.

Съгласно нормата на чл.86 ЗЗД, последица от забавата на длъжника за изпълнение на поето от него парично задължение е заплащането на обезщетение за забавата, в размер на законната лихва. Съобразно посоченото в Решение №378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., докладчик съдията Борислав Белазелков, противно на добрите нрави е да се уговаря компенсаторна лихва (за забава), надвишаваща трикратния размер на законната лихва. В случая не се твърди и не се претендира обезщетение, надвишаващо трикратния размер на законната лихва, поради което въззивната инстанция намира, че са налице предпоставки заявлението в тази му част да бъде уважено.

Заявлението в частта, за присъждане на сумата от 60 лева- разноски за връчване на покани за предсрочна изискуемост е неоснователно. Разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК забранява кредиторът да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с управление на кредита, тъй като извънсъдебното събиране на просрочените вноски, безспорно е действие по управление на кредита. Разходите на кредитора по 3 уведомяването длъжника за допуснатата от него забава, предупреждението за последиците от нея се генерират при осъществяването на действия, които по своята правна същност представляват действия по управление на ,,лош кредит“, за които законът забранява да се събират такси и комисионни – чл.10а, ал.2 от ЗПК. Същите съставляват присъщ разход за основния предмет на договора, а не допълнителен разход, като този вид дейност на кредитора се компенсира с основното му възнаграждение по договора - възнаградителната лихва, като цена на самото рисково кредитиране ,,без предварително обезпечаване“ и е типичен ценообразуващ елемент за възнаградителната лихва. Претендираните разноски от 60 лева са свързани с договора за потребителски кредит и са обусловени от забавеното изпълнение на потребителя, поради което уговарянето й заобикаля разпоредбата на чл.33,ал.1 от ЗПК.

Поради изложените съображения жалбата е частично основателна – досежно вземанията за възнаградителна лихва в размер на 193.85 лв., наказателна лихва в размер на 22.02 лв., мораторна лихва в размер на 14.05 лв. Обжалваното разпореждане следва да бъде отменено в тази част. Жалбата е неоснователна относно претендираните 60.00 лева разноски. Ожалваното разпореждане следва да бъде потвърдено в тази част.