Решение № 260009 от 19.04.2023, Районен съд - Лом

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е гр.Лом, 19 април 2023 г.

№

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд, гражданка колегия,

ІІІ състав в публично заседание на 14.03.2023г. в състав:

Председател:Боряна Александрова

При секретар: Росина Д. като разгледа докладваното от съдията гражданско дело номер 2395 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск по чл.26,ал.2 ЗЗД

И евентуален такъв по чл.31,ал.1 ЗЗД.

И ревандикационен иск по чл.108 ЗС.

Исковете са предявени от Д.П.Д., в качеството й на законен представител – настойник на А.П.М.. Така предявените искове от Д.Д. са процесуално допустими, защото тя е настойник на А.М. и неин законен представител, съгл. чл.28 , вр. чл.7 ал.1 и чл.101 ГПК, което е условие за валидност на процесуалните действия поради процесуална дееспособност и е предпоставка за упражняване правото на иск, и за нея съдът следи служебно. В хода на производството по делото ищцата А.М. на 15.12.2018г. е починала, и на основание чл.227 ГПК са конституирани нейните законни наследници: Ж.Я. и И.Я. /внучка и внук/.

В исковата молба се твърди, че ищцата А.М. е собственик на недвижими имоти, находящи се в гр. Лом, обл.Монтана. Твърди се също така, че с две сделка тя е прехвърлила правото на собственост на два свой недвижими имота, както следва:

1.С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 165, том XIX, рег. N0 10737, дело №

1685 от 19.10.2016 г., А.П.М. е прехвърлила правото на собственост върху самостоятелен обект с идентификатор ***, находящ се в гр. Лом, ул. „С." № ** и намиращ се в сграда N0 2, разположена в ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Лом, с предназначение за търговска дейност на ответниците В.В. и Ю.Л., за сумата от 9 хил.лв., като данъчната оценка на имота е 22160,60 лв.

2.С пълномощно с рег.№ 4092, удостоверяващ подписа и рег. № 4093, т. І, акт 74, удостоверяващ съдържанието от 19.06.2017г. по рег. на нотариус Искра Фидосова, ищцата А.М. е упълномощила двамата ответници, от нейно име и за нейна сметка да извършват всякакви разпоредителни сделки с описания по долу имот, с които лица намерят за добре, при каквито условия намерят за добри, в т.ч. и на осн.чл.38 ЗЗД, да договарят сами със себе си , както и различни други уговорки в това пълномощно по отношение на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор с идентификатор ***, находящ се в гр. Лом, общ. Лом, обл. Монтана и представляващ жилище, апартамент, с площ от 36.95 кв.м., с прилежащите към него избено помещение № 8 от 6.47 кв.м., както и 3,89 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, инкорпорирано в НА № 79, том IV, рег. № 3731, дело № 325 от 22.06.2017 г. на нотариус Д.Младенова, за сумата от 6000 лв. данъчната оценка на имота е 11 627,99 лв.

В средата на 2017г. сестрата на А.М. разбира за извършените от М. разпоредителни сделки и имайки предвид влошеното здравословно състояние на А.М. я нелогичните й действия решила да я освидетелства и с решение на СГС по гр.д. 115598/2017г. от 29.03.2018г.А.М. е поставена под пълно запрещение, тъй като при нея е констатирано от назначената съдебно-психиатрична експертиза, че при А.М. е налице деменция при болестта на Алцхаймер с късно начало, психотични епизоди, параноиден синдром, не може да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си.

За неин настойник е назначена сестра й Д.П.Д.. Решението е влязло в сила на 03.05.2018г.

От назначената съдебно-почеркова експертиза се установява, че подписите и в НА № 165/2016г. на нотариус Ст.Станчев и в пълномощното с рег.№4092 и № 4093 на нотариус Искра Фидосова и ръкописния текст са изпълнени от А.П.М..

По делото са назначени две съдебно-психиатрични експертизи, послесмъртни, като първата от тях експерта д-р М.К. е категорична, че видно от поставената още през 2005 г. в експертно решение на ТЕЛК М. й е поставена диагноза Хронична мозъчно-съдова болест, която може да се обсъжда като съдова деменция. Като нерядко съдовата деменция се комбинира с мозъчен атрофичен процес. Независимо от генезата на деменцията при А.М. е било налице тежко интелектуално-паметово снижение, характеризиращо се с мисловни разстройства с налудни идеи от параноиден кръг. При дементния процес промените са прогресиращи и не търпят обратно развитие и са с неблагоприятна прогноза.

Водят до нарушена способност на логично мислене, невъзможно осмисляне на действията, намалени до липсващи критични и самокритични възможности, дезадаптация. Заключението на вещото лице е , че дебюта на това заболяване е с години преди 2017година, като през 2016г. параметрите на това заболяване са били на умерено изразен дементен синдром както и че, психическото й състояние не й е позволявало още преди 2017г., да има годно психическа воля да извършва правни сделки, т.е М. през времето 19.10.2016-19.06.2017г. не е могла да разбира смисъла и значението на нещата и да ръководи постъпките си.

От заключението на другият експерт д-р К.Г. се установява, че към 2005 г. А.М. е страдала от хронична мозъчно-съдова болест и по всяка вероятност заболяването й е започнало бавно и е прогресирало във времето.

От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че пазарната цена на обекта от 85 кв.м. с № *** е 32350 лв., а на апартамента с площ 36.95 кв.м. и с № *** е 17 000 лв.

Разпитани са и свидетели. От показанията на св. Л. К. се установява, че А.М. е нейна леля и тя преди време през ваканциите е идвала при нея, свидетелства, че М. била интелигентна, но последно време се държала неадекватно, бъркала периоди, не знаела за какво става на въпрос при разговори, което наложило нейната сестра да я вземе при нея в София и да се грижи за нея. От показанията на св.Т. и К. става ясно, че двамата ответници са се грижили за А.М.- носили й храна. От показанията на св. И. В. /син на ответниците/ се установява, че те са се грижили за нея.

При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Изложените в исковата молба фактически твърдения и формулирания въз основа на нея петитум обуславя извод за предявен иск по чл.26, ал.1 предл. 1 от ЗЗД- нищожност поради противоречие със закона.

Сделката противоречи на закона, когато има основание, но това основание/причина, кауза/ не е позволено от закона, както и когато тя има предмет , но този предмет е забранен от закона. При произнасяне по този иск следва да се вземе предвид съдебната практика, обективирана в Решение №1278 от 14.11.2008год. на ВКС по гр.дело №3954/2007год. IV г.о.,в което е прието, че не всяко противоречие със закона е основание за нищожност на сделката по чл.26, ал.1 от ЗЗД, а само ако предметът на сделката е незаконен или когато основанието й противоречи на закона. Нарушаването на закона може да има различни последици, които са предвидени в него. Не може да се приеме, че когато в закона не е посочена друга последици от нарушаването му, то последицата е нищожност. В настоящият случай ищецът твърди, че сделката е нищожна поради противоречие със закона, тъй като не са изпълнени изискванията на чл.183 от ЗЗД за плащане цената на придобитата от купувачите собственост,като купувачът само бил обещал да плати, но без никакви гаранции и обезпечения за това негово задължение. С договора за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността върху дадена вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати. Този договор е консенсуален и плащането на цената е произтичащо от него задължение, но не е елемент от фактическия състав, чиято липса да влече нищожност на договора. Законът не поставя ограничения относно момента и начина на изпълнение на задължението за плащане, нито въвежда задължително изискване за обезпечаване на това вземане.

Съгласно чл.179, ал.1 от ГПК официалният документ , издаден от ДЛ в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Доказателствената стойност на нот. акт, в който е обективиран договора за покупко-продажба, обхваща само посочените в тази разпоредба факти-лично осъществените от длъжностното лице или пред него действия или изявления. Материалната му доказателствена сила не обхваща верността на удостоверените от издателя частно-правни изявления, поради това заплащането на цената по нот. сделка не е сред фактите, чието осъществяване нотариусът може да удостоверява, поради което в тази част документът е частен. В тази насока е и съдебната практика , според която волеизявленията на страните съставляват частен документ и за тяхната вярност нот. акт не се ползва с материална доказателствена сила и записаното в нот. акт изявление на страните за заплащане на цената има характер на разписка. /Решение №86/04.07.2018год. по гр.дело №2862/2017год. на ВКС, II г.о., Определение №697/27.07.2018год. по гр.дело №4917/2017год. на ВКС,IV г.о. и др./. При наличието на сключен между страните договор, по който продавачът е изпълнил задължението да прехвърли правото на собственост и наследникът на който твърди, че не е получена продажната цена, в тежест на ответниците купувачи по сделката е да докажат ,че са платили и изпълнили поетото задължение.

По иска за нищожност, поради липса на съгласие - чл.26, ал.2, предложение

2 от ЗЗД.

При това основание за нищожност, съгласно Тълкувателно решение №5/12.12.2016год. по тълк.дело №5/2014год. на ВКС, ОСГТК, волеизявлението е направено при т.нар.

“съзнавана липса на съгласие“, изтръгнато е с насилие, направено е без намерение за обвързване на шега и др.подобни. Въобще в трайната си практика ВКС възприема, че липсата на съгласие винаги се свързва със съзнателна липса на воля при която едната или двете страни осъзнават, че външно правят изявления, които формално осъществяват фактическия състав на договора, но без намерение за обвързване. /Решение №94/13.09.201 бгод. по т.д. №3768/2014год. на ВКС, II т.о.; Решение №98/10.08.2015год. по гр.дело №5252/2014год. на ВКС, IV г.о. и др./. В настоящия случай е безспорно, че към датата на атакуваните като нищожни покупко-продажби А.М. е бил дееспособена, с оглед на което, договорите са сключени през 2016г. и 2017 г., а поставянето под пълно запрещение на А.М. е станало с решение № 1997 от 29.03.2018 г. по гр.д. 11559/2017г., което е сред основанията за унижощаемост на сделките.

В тази насока е и ТР № 5/2О20Г. постановено на 30.05.2022г. на ОСГТК на ВКС, като тълкувателната му постановка урежда, че договор, сключен от дееспособно лице, ако при сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира и ръководи действията си следва да е унищожаем на основание чл. 31, ал.1 ЗЗД.

В мотивите на въпросното тълкувателно решение се сочи, че съгласно чл. 31, ал.1 ЗЗД сключеният договор от лице, което няма настойник, нито попечител според правното му положение предвижда сключването на договори самостоятелно, тъй като е дееспособно, но при самото сключване се установява, че не е било способно да действа разумно.

Предвид, че се касае за сключен договор от лице-дееспособно към онзи момент, но то не е бил способно да разбира или ръководи действията си следва да се определи като форма на недействителност-унищожаемост по чл.31, ал.1 ЗЗД, а не нищожност по чл. 26, ал.2, изр. 1, пр.2 ЗЗД.

За да са нищожни договорите чл. 26, ал.2, изр. 1, пр.2 ЗЗД следва да е налице външно изразената воля на дееспособно лице, която да е обективирана чрез надлежно поведение, но зад изявлението липсва вътрешно волево решение.

Волеизявленията

/предложение и приемане/ са направени и съвпадат, но някое от тях или и двете са направени при „съзнавано несъгласие” - без намерение за обвързване. Когато договорът е сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си, договорът е унищожаем, тъй като е дадено съгласие, но без разум /липсва елементът „съзнаване”/ Приложното поле на чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД предвижда тежък порок на правната сделка, който е налице, когато волеизявлението е направено при т. нар. „съзнавана липса на съгласие“ /например - изтръгнато е с насилие, направено е без намерение за обвързване - на шега, като учебен пример и др. подобни/. Това определение за нищожността на посоченото основание е дадено във връзка с въпроса относно вида недействителност на договор, сключен от пълномощник без представителна власт, при липса на потвърждаване от лицето, от името на което е сключен договорът.

Разпечатката съдържа 39 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/44b45384-4f2d-47b3-8702-195402ae58a2