Определение № 435 от 29.05.2026, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 316/2026
- Вид
- Определение № 435
- Подписан
- 29.05.2026
- В сила
- 29.05.2026
- Състав
- Минка Петкова Трънджиева, Димитър Пандалиев Бозаджиев, Венцислав Стоянов Маратилов
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.81 · Граждански процесуален кодекс
- чл.93, ал.1 · Закон за гражданската регистрация
- чл.48, ал.7 · Кодекс на международното частно право
- чл.4, ал.1 · Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст)
- чл.7 · Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст)
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 435 гр. Пазарджик, 29.05.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Минка П. Трънджиева
Членове:
Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20265200500316 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх.№4590/17.02.2026г. подадена от „ЕВН България Енергоснабдяване“ ЕАД, чрез процесуалния му представител юриск.Н. П. Щ. срещу Определение №403/06.02.2026г., постановено по гр.д.
№3117/2025г. по описа на РС- Пазарджик.
Твърди се, че обжалваното определение е неправилно. В тази насока се визира чл.26 от Регламент /ЕС/ №1215/2012 /Регламента/, съгласно който, компетентен е този съд на държавата- членка, пред който се яви ответникът. С цитирания текст се предоставя възможност на ответника по делото да учреди международна компетентност на съда, пред който е предявена исковата претенция. В този смисъл, за да се изследва съда допустимостта на иска е необходимо на първо място да е известен точния адрес на лицето в чужбина, на който същото да бъде призовано за явяване в открито съдебно заседание.
Едва при липса на взето становище от ответника, след редовно призоваване, както и при неявяване в открито съдебно заседание, българският съд е изправен пред възможност за прекратяване на производството като международно некомпетентен съд по аргумент на чл.28 от Регламента.
Визира се, че това становище се споделя в цитирана в жалбата съдебна практика.
Твърди се, че по делото не са събрани достатъчно данни за адреса на С.
1
А. в Германия, на който последния да се призове.
Визира се, че връчването на адрес в чужбина се извършва по правилата на Регламент /ЕО/ 1393/2007г., където в чл.2 е предвидено, че последния не се прилага, когато адресът на получателя на документа, който трябва да се връчи е неизвестен.
Счита се в настоящия случай, че при липса на информация за адрес на ответника в чужбина, следва да се приложи разпоредбата на чл.47 ГПК, където в ал.6 се предвижда, че при връчване чрез залепване, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на разноски на ищеца. Приема се, че противното становище би предоставило възможност на ответника да черпи права от неизправното си поведение.
Сочи се, че следва да се има предвид, че С. А. е регистрирал настоящия си адрес в страната, съгласно разпоредбата на чл.93, ал.1 от Закона за гражданската регистрация. Не е извършвана промяна на адреса по смисъла на ал.3 от ЗГрР в сроковете по чл.99, ал.1 от същия нормативен акт.
Визира се, че от приложените по делото доказателства се установява, че на 01.08.2022г. ответникът е клиент на „ЕВН България Енергоснабдяване“ ЕАД досежно процесния обект на потребление, въз основа на лично подадени от него Заявление- декларация за започване на продажба на електрическа енергия и Декларация за достъп до мрежата.
Твърди се, че в подадените документи, сам ответникът е посочил адрес за кореспонденция на територията на Република България. От представения от ищеца препис извлечение от сметка, С. А. е потребил електроенергия в период 23.11.224г.- 22.01.2025г., на адрес: гр.*****, ап.22. От това се приема, че ответникът А. ма връзка с територията на Република България, където са и регистрираните му адреси.
Сочи се, че РС е направил изводи за липсата на трайна връзка с територията на страната единствено от изявления на съседи, без да има доказателство за тяхната точност и достоверност, без да са налице доказателства за обстоятелства от личен и професионален характер обвързващ ответника с Германия.
Твърди се, че от обжалваното определение не става ясно и дали ответникът е търсен и на посочения от ищеца в исковата молба адрес, а 2 именно обекта на потребление: гр.*****.
Искането е да се отмени обжалваното определение и да се върне делото на районния съд за назначаване на особен представител на ответника в изпълнение на разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК.
Моли се за присъждане на сторените в настоящото производство разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
В указания срок, от другата страна в процеса- С. К. А. не е постъпил писмен отговор в указания срок.
За да се произнесе по същество на жалбата, съдът прецени данните по делото и намира за установено от фактическа страна следното:
Производството пред районния съд е прието, че е по чл.28, ал.1 от Регламент (ЕС) №1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Същото е образувано по подадена искова молба от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, с ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ №37 срещу С. К. А., с ЕГН ********** от гр.****, с искане да се приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане по Заповед №863/17.04.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№1594/2025г. по описа на РС- Пазарджик за следните суми: сумата от 306,50лв.- главница, представляваща стойността на потребената електрическа енергия за периода 23.11.2024г. до 22.01.2025г., сумата от 9,69лв.- обезщетение за забава за периода 11.01.2025г. до 14.04.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 15.04.2025г. до окончателното изплащане на сумата.
В хода на производството, с оглед изпълнение на процедурата по чл.131 от ГПК, препис от исковата молба и приложенията към нея са изпратени за връчване на ответника на регистрирания от последния настоящ адрес: гр.****, който адрес съвпада и с постоянния му адрес.
Установява се, че съобщението е върнато в цялост, като по данни на съсед- Ангелина Кръстева, ответникът живее и работи в Германия.
В изпълнение на разпоредбата на чл.47, ал.1 от ГПК на адреса на 3 ответника е залепено уведомление. Извършена е справка по реда на чл.47, ал.3 от ГПК за местоработата на ответника от която е видно, че ответникът не е трудово ангажиран /няма действащи трудови договори/ и няма как връчването на съдебни книжа да се извърши по месторабота.
Налице са данни, че на ответникът е изпратено и съобщение до адреса, където се намира обекта на потребление на електроенергия в гр.*****, ет.8, ап.22. Същото е върнато с отбелязване, че лицето е търсено в рамките на един месец, като по сведение на съсека- Стела Йотова, лицето е непознато и не живее на адреса. Справка от управителя на етажната собственост или по друг начин, респективно данни за залепване на уведомление не са събрани.
Констатира се, че в хода на проведеното заповедно производство заповедта за изпълнение не е била връчена на длъжника / настоящ ответник/.
Изпратено му е съобщение на настоящ адрес на длъжника в гр.****, съвпадащ с постоянния му адрес/ е върнато в цялост с отбелязване, че лицето живее в Германия по сведения на Симеон Пашов- дядо.
След изпълнение на процедурата по връчване на заповедта по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и след справка за месторабота по реда на чл.47, ал.3 от ГПК на заявителя са дадени указания са предявяване на установителен иск по реда на чл.422 от ГПК. В изпълнение на тези указания е предявен искът-предмет на производството пред районния съд.
Видно от Определение рег.№403/06.02.2026г., постановено по гр.д.
№3117/2025г. по описа на РС- Пазарджик, последния е прогласил, че не е компетентен да разгледа подадената от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД с ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ №37 срещу С. К. А., с ЕГН ********** от гр.**** искова претенция за приемане за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане по Заповед №863/17.04.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№1594/2025г по описа на РС- Пазарджик за следните суми: сумата от 306,50лв.- главница, представляваща стойността на потребената електрическа енергия за периода 23.11.2024г. до 22.01.2025г., сумата от 9,69лв.- обезщетение за забава за периода 11.01.2025г. до 14.04.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 15.04.2025г. до окончателното изплащане на сумата.
4
Прекратено е производството по гр.д.№3117/2025 г. по описа на РСПазарджик, както и е обезсилена Заповед рег.№863/17.04.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№1594/2025г по описа на РС- Пазарджик.
При тези данни от правна страна, настоящата инстанция приема за установено следното:
Частната жалба е допустима- подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт, в законоустановения едноседмичен срок от връчване на препис от обжалваното определение, като отговаря на изискванията за редовност. По съществото си същата е основателна.
За да прекрати производството по делото първоинстанционният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1 от Регламент (ЕС) №1215/2012 исковете срещу лица, които имат местоживеене в държава- членка, независимо от тяхното гражданство се предявяват пред съдилищата на тази държавачленка.
Приел е, че съгласно правилата на чл.17, ал.1 от регламента по отношение на дела във връзка с договор, сключен от лице- потребител за цел, която може да се приеме, че е извън неговата търговска дейност или професия, компетентността се определя като специална. Правилата за определяне на компетентността по такъв спор съгласно следващия текст на чл.18, ал.2 от регламента предвиждат, че другата страна по договора, тоест ищеца може да заведе иск само в съдилищата на държавата- членка, където има местоживеене потребителя.
Позовал се е на разпоредбата чл.62, ал.1 от Регламента, съгласно която при изследване на въпроса дали страната- ответник има местоживеене в държава- членка, чиито съдилища са сезирани по делото, съответната съдебна инстанция прилага вътрешното си право- в случая българския закон, който обаче не използва легално понятието “местоживеене“.
Счел е, че съгласно разпоредбата на чл.48, ал.7 от КМЧП обичайно местопребиваване на едно физическо лице е мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определяне на това място трябва да бъдат специално съобразени 5 обстоятелствата, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки. В този смисъл е и цитирана съдебна практика- Определение №543 от 16.06.2016г. по гр.д. №1754/2016г. на ВКС, IV г.о. в коет е прието, че под местоживеене по смисъла на Регламент (ЕС) №1215/2012 в Република България, съобразно действащото вътрешно право се разбира мястото, където лицето фактически живее, без значение дали е извършена и административна регистрация.
Възприето е, че действително в чл.7 от Регламент №1215/2012г. е предвидена специална компетентност, съгласно която срещу лице, което има местоживеене в държава членка, може да се предяви иск в друга държава членка по дела, свързани с договор и пред съда по мястото на изпълнение на задължението. Прието е и това, че специална компетентност е предвидена и според нормата на чл.17, ал.1 от регламента по отношение на дела във връзка с договор, сключен с лице- потребител за цел, която може да се приеме, че е извън неговата търговска дейност или професия. В преамбюла на Регламент/ЕС/№1215/2012г. европейският законодател е предвидил по- висока степен на защита в полза на икономически по- слабата страна, която в случая се явява потребителят и която поради същата причина се нуждае от по- голяма закрила, в т.ч. се осигури нормативна гаранция, че производствата по исковете срещу тази категория ответници ще бъдат предявявани пред съдилищата по тяхното местоживеене на територията, на която и да е държава- членка, тоест ще се създадат всички предпоставки за възможността им реално да участват в процеса.
Прието е, че в случая предмет на делото е съществуването на вземания по потребителски договор. По делото е установено чрез върнато в цялост съобщение по чл.131 от ГПК, изпратено до ответника, че местоживеенето и обичайното му местопребиваване е на територията на друга държава членка.
Разпечатката съдържа 46 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/44b42d01-7025-4c59-8eb6-9b0c43e82d37