Решение № 2924 от 13.07.2026, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 2924

Велико Търново, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - II състав, в съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ

При секретар П. И. и с участието на прокурора В. Д. К. като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ административно дело № 20257060700907 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр. чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по подадена искова молба от К. Г. Т. от [населено място] срещу Националния осигурителен институт за претърпени неимуществени вреди с първоначална цена на иска от 300 лв.

Ищецът твърди, че е лице с увреждания, с определена трайно намалена работоспособност в размер на 80% и като такъв получава пенсия за инвалидност по чл. 71 и сл. от КСО. В резултат на развило се производство по оспорване на актове на медицинската експертиза, предмет на съдебно производство по АД №690/2025г. по описа на АСВТ е било налице забавено изплащане на пенсията му за месец октомври 2025г. Това забавено изплащане го е поставило в неудобно положение, като го е принудило да търси средства за задоволяване на жизнените си потребности по друг начин, вкл. и чрез заеми от трети лица.

Ищецът посочва, че в резултат на забавеното изплащане на пенсия си е претърпял и продължава да търпи неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания, болки и страдания, негативни емоции, породени от засегнати негови конституционни права. Обезщетението за посочените вреди от действията/бездействията на длъжностни лица на ответника определя в размер на 300 лева, които претендира с исковата молба.

Моли, съдът да осъди ответника да му заплати претендираната сума, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира за разноски по производството.

Ответникът по иска Националният осигурителен институт, чрез процесуалния си представител в представен отговор на исковата молба и в съдебно заседание поддържа становище за нейната неоснователност и недоказаност. Счита, че кумулативните предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата не са доказани. Развива доводи, че в случая не е налице бездействие или незаконосъобразни действия, от които да са произтекли врпеди за ищеца, поради което не е осъществен съставът на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Намира за недоказани твърдените неимуществени вреди, както и периодът, в който са настъпили. Претендира за разноски по производството.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура – В. Търново дава заключение за неоснователност и необоснованост на исковата молба. Моли да бъде оставена без уважение.

Съдът като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл. 204, ал. 4 от АПК незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.

Предявеният иск за обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и акцесорният иск за обезщетение за забава са допустими с оглед надлежната процесуална легитимация на всяка от страните по делото, поради което подлежат на разглеждане по същество.

Разгледана по същество исковата молба е неоснователна поради следните съображения:

Между страните по делото не е спорно, че ищецът К. Т. е инвалидизиран, лице с призната трайно намалена работоспособност поради заболяване. С Експертно решение №91992 от заседание №114 от 14.06.2024г. на ТЕЛК Общи заболявания към МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“, [населено място] му е определена 80% трайно намалена работоспособност без чужда помощ за срок от 2 години. Това решение е оспорено, в резултат на което НЕЛК – специализиран състав по психични, вътрешни и ССЗ е постановила ЕР №91 755 от заседание №145/22.08.2024г., с което решението на ТЕЛК е отменено и върнато за ново освидетелстване на лицето. Производството е приключило с ЕР №90319 от заседание №20 от 29.01.2025г., с което на ищеца е определена 80% трайно намалена работоспособност. Последното ЕР е оспорено от ищеца по реда на чл. 112 от ЗЗ, като е било издадено Експертно решение №92368 от заседание №128 от 28.07.2025 година на НЕЛК, Специализиран състав по Психични, Вътрешни и Сърдечно съдови заболявания, с което е обжалваното ЕР е потвърдено. Последното ЕР се оспорва и предмет на разглеждане по АД №690/2025г. по описа на АСВТ.

За процесния период ищецът е получавал инвалидна пенсия в размер на 333,48 лв., определена съгласно чл. 98, ал. 7 от КСО посредством разпореждане [номер]/01.07.2025г. на длъжностното лице при ТП на НОИ – В. Търново.

По делото са приети медицинската документация от приключилото административно производство пред ТЕЛК, както и допълнително представени медицински документи, касаещи здравословното състояние на ищеца.

Както се каза, разпоредбата на чл. 203 от АПК дава право на гражданите и юридическите лица да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи, посочени в чл. 4 от ЗОДОВ, който се прилага субсидиарно, предвид чл. 203, ал. 2 от АПК: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да бъде ангажирана отговорността на държавата на основание чл. 1 от ЗОДОВ.

Срокът и начинът на изплащането на пенсиите е визиран в разпоредбите на Глава втора от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж/загл. Изм. ДВ бр. 1982003г./, МПС №30/10.03.2000г. Тъй като пенсията на ищеца се изплаща по банков път/чрез доставчик на платежни услуги, лицензиран от БНБ/, приложими спрямо определянето на срока за изплащането на пенсията в този случай са разпоредбите на чл. 72, вр. с чл. 52, ал. 1 от НПОС.

В разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от НПОС пощенските станции изплащат пенсиите и добавките към тях по електронен изплащателен картон в периода от 7-о до 20-о число на месеца, за който се отнасят. Когато 7-о и 20-о число са неработни дни, изплащането започва в началото и завършва в края на следващия работен ден. Неизплатените в посочения срок пенсии и добавки могат да се изплащат през следващия месец в срока за изплащане на пенсиите. Срокът за изплащане на пенсиите и добавките към тях визиран в посочената норма – от 7-о до 20-о число на месеца, за който се отнасят, е относим към различните начини за изплащането им(както към изплащане на пенсиите чрез пощенски станции, така и чрез изплащането им по електронен изплащателен картон или чрез доставчици на платежни услуги, лицензирани от БНБ, и клонове на доставчици на платежни услуги, осъществяващи дейност на територията на страната) по аргумент от чл. 58, ал. 1 и чл. 72 от НПОС. Съгласно чл. 72 от НПОС Националният осигурителен институт превежда сумата от списъка по чл. 71, ал. 2 по отделна, разкрита за целта сметка на съответния доставчик на платежни услуги, за всички пенсионери в първите 3 работни дни от началото на периода по чл. 52, ал. 1.

Посочените срокове се спазват вкл. и когато е налице оспорване на акта на органите на медицинската експертиза, респ. налице е акт, който установява ТНР в размерите, визирани в чл. 72 от КСО, но той се обжалва и не е влязъл в сила. Съгласно чл. 98, ал. 7 от КСО ако решението на ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост. В този случай, при наличие на висящо производство по реда на чл. 112 от ЗЗ, пенсията в размер по чл. 98, ал. 7 от КСО се изплаща в сроковете по чл. 72, вр. с чл. 52, ал. 1 от НПОС.

Следователно пенсията на ищеца за месец 10.2025г. е следвало да бъде изплатена в рамките на периода от 07.10.2025г. до 20.10.2025г. Изплащането е извършено на 04.11.2025г. съгласно посоченото от ответника в отговора на исковата молба, неоспорено от ищеца. Налице е забавяне като обективно обстоятелство, което забавяне само по себе си е в противоречие с нормативни разпоредби на НПОС и не се оправдава от обективни причини.

Няма съмнение, че забавянето би имало негативен ефект върху правната сфера на ищеца, независимо дали пенсията е основният му източник на доходи и/или формира само част от тях. В случая обаче се претендират неимуществени вреди, които са причинени и се явяват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни действия – забавено изплащане на инвалидната пенсия. Ищецът посочва изрично, че е претърпял стрес, изпитал е разочарование и обида, като това е повлияло и на физическото му здраве. Тези твърдения обаче, дори и да изглеждат на пръв поглед логични, остават недоказани.

Независимо от многократното отлагане на делото и даване на възможност, не се събраха доказателства които да установят по категоричен и безспорен начин проява на вреди и тяхното проявление спрямо личността на ищеца.

По делото не се установя начин, по който са се проявили вредите, чиято обезвреда претендира, като няма данни нито за техния характер, време на действие и интензитет на засягане, за да може изобщо да се прецени от съдебния състав наличието на такива и тяхното обезщетяване по справедливост.

Нещо повече, дори да се приеме, че са налице типични негативни преживявания, недоказана остава причинно-следствената връзка между тях и соченото основание – незаконосъобразно бездействие на органите на НОИ.

Ето защо предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

При този изход на спора разноски в полза на ответника се присъждат разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК, които в случая възлизат на сума в размер на 80 €, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, приложима съгласно препращащите разпоредби на чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 37 от ЗПП.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от К. Г. Т. от [населено място] срещу Националния осигурителен институт за претърпени неимуществени вреди.

ОСЪЖДА К. Г. Т. от [населено място], [улица], [ЕГН] да заплати на НОИ разноски по делото в размер на 80/осемдесет/ евро.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�