Решение № 3231 от 27.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3231 гр. София, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20231100512194 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 11116 от 28.06.2023 г., постановено по гр. дело № 34564/2022 г. по описа на СРС, 155-ти състав, частично са били уважени предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу В. Н. В. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 33Д, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.

1 ЗЗД, за сумата от 273,73 лв. - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец юни 2018. г. до месец април 2020 г., за сумата от 36,84 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 09.07.2021 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от 29.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като са отхвърлени исковите претенции за сумата от 50,83 лв. - главница за дялово разпределение за периода от месец юни 2018 г. до месец април 2020 г., за сумата от сумата 1,71 лв. - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 09.07.2021 г., както и за главница за сумата над 273,73 лв. до първоначално претендирания размер от 275,59 лв и за лихва за забава за сумата над 36,84 лв. до първоначално претендирания размер от 38,57 лв.

Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 731,93 лв., представляваща разноски в производството пред СРС и сумата от 13,67 лв., представляващи разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 44864/2021 г. по описа на СРС, 155 с-в., съразмерно с уважената част от ретендираното вземане.

1

Пак със същото решение Топлофикация София” ЕАД е осъдена да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 36, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАд на адвокат Н. К., от САК сумата от 300,00 лв., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за безплатно оказана правна помощ.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника, чрез пълномощника си - адв. Н.К., в която са изложени оплаквания за неправилност на същото поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Поддържа, че ищецът е открил партида на друго лице – Е. В., че никога не е посещавал имота и едва след започване на делото е разбрал, че има идеални части от процесния недвижим имот, до който ищецът е доставял топлинна енергия. Ето защо лицето на чието име била открита партидата по подадената Молба-Декларация следва да отговаря. При условията на евентуалност поддържа на оплакванията, поддържа че по делото не са ангажирани доказателства, че издадените фактури са били публикувани в интернет страницата на ищеца, поради което ответникът не е изпаднал в забава и не дължи лихва за забава. Моли съда да отмени решението и отхвърли изцяло предявените искове.

Въззиваемият ищец - „Топлофикация София” ЕАД е подал отговор на въззивната жалба на ответника, с който оспорва същата.

Решението в частта, с която са отхвърлени исковите претенции за сумата от 50,83 лв.

- главница за дялово разпределение за периода от месец юни 2018 г. до месец април 2020 г., за сумата от сумата 1,71 лв. - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 09.07.2021 г., както и за главница за сумата над 273,73 лв. до първоначално претендирания размер от 275,59 лв и за лихва за забава за сумата над 36,84 лв. до първоначално претендирания размер от 38,57 лв., не е обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като жалбоподателят и освободен от заплащане на дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените 2 процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл.

272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

Процесният договор за търговска продажба на топлоенергия се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Ето защо, противно на поддържаното в жалбата, съобразно цитираната нормативна уредба, възникването на облигационно правоотношение за битови нужди, не е въз основа на индивидуален писмен договор /Молба-Декларация/, а възниква по силата на закона със собственика или вещния ползвател на топлоснабдения имот, като жалбопадателката не е оспорила, че е съсобственик на 1/6 ид.ч. от процесния недвижим имот, поради което същата е пасивно материално легитимиран да отговаря по иска. Следва да се отбележи, че правото на собственост е сред основните права на гражданите. Прогласено, гарантирано и защитено още в Конституцията на Република България – арг. чл. 17 от КРБ, чл. 18 от КРБ и чл. 19 от КРБ, като същото е абсолютно и безсрочно. Следователно ищецът е изпълнил в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК разпределената му като доказателствената тежест, и е установил по делото обстоятелство, че ответникът е собственик на 1/6 ид.ч. от процесния недвижим имот, респективно че има качеството на потребител. В тежест на ответника е било да установи, че се е разпоредил с процесния недвижим имот преди процесния период, каквито доказателства по делото не са ангажирани.

Неоснователно е оплакването, че договорът е възниканал само с лицето Е. В.. В тази връзка следва да се отбележи, че в мотивите на т. 1 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 2/2017 3 г. на ОСГК на ВКС е прието, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. По делото не се установява жалбоподателката да е дала съгласие за сключване на договор с Топлофикация София ЕАД само от съсобственика на имота Е. В., респективно такъв да е бил сключен. Обстоятелство, че жалбоподателката не осъществява фактическа власт и не ползва апартамента не касае отношенията с ищеца, тъй като съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.

По отношение оплакването във възивната жалба, касаещо липсата на публикуване на задължението за топлинна енергия в интернет, следва да се отбележи, че съгласно чл. 86, ал.

1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За процесния период от м. юни 2018. г. до месец април 2020 г са приложими общите условия на „Топлофикация София” ЕАД от 2016 г., публикувани през м.07.2016 г. и влезли в сила през м.08.2016 г., а съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.

32, ал.1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Ето защо и противно на поддържаното в жалбата, за изпадането на потребителя в забава не е необходимо публикуване на интернет страница на ищцовото дружество на задълженията за топлинна енергия за отчетния период.

При този изход на спора пред въззивната инстанция в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, вр. чл. 273 ГПК следва да се присъдят разноски в размер от 100,00 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания включително и относно размерите на уважените обектвино съединени главни и акцесорни установителни искове, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за правилността на решението в тази му част и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции същото следва да се потвърди.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 11116 от 28.06.2023 г., постановено по гр. дело № 34564/2022 г. по описа на СРС, 155-ти състав, в обжалваната част.

РЕШЕНИЕ № 11116 от 28.06.2023 г., постановено по гр. дело № 34564/2022 г. по описа на 4

СРС, 155-ти състав, в необжалваната част е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА В. Н. В. ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. **** - адв. Н.К., да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, вр. чл.

273 ГПК, сумата от 100,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5