Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 237 от 26.04.2021, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 516/2021
Вид
Определение № 237
Подписан
26.04.2021
В сила
26.04.2021
Състав
Мариана Георгиева Карастанчева, Пламена Костадинова Георгиева Върбанова, Детелина Костадинова Димова

Цитирани разпоредби

  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.411,ал.2,т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.413,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 431, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.49 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.50 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.18, ал.5 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 43 · Закон за частните съдебни изпълнители

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 237 гр. Бургас , 26.04.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева

Върбанова

Детелина К. Димова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно частно гражданско дело № 20212100500516 по описа за 2021 година Производството е с правно основание чл.413,ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба на ,,ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.,,Околовръстен път“№260, представлявана от законните си представителиПетя Николова Димитрова, Димитър Борисов Шумаров и Асен Василев Ягодин, чрез адв.Серж Узунян- САК, със съдебен адрес: гр.София, ул. .,,Неофит Рилски“№57,ет.1, против Разпореждане№261672 от 27.01.2021г., постановено по ч.гр.д.№471/2021г. по описа на РСБургас, в частта, в която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист против длъжника Д. Х. Д., ЕГН **********, за вземане, произтичащо от Договор за потребителски кредит№***09/27.03.2017г., за разликата над присъдената сума за възнаградителна лихва до пълния претендиран размер от 250.19 лева и за периода 03.09.2020г.-01.10.2020г.; за разликата над присъдената сума за такси до пълния претендиран размер от 42 лева и за периода от 03.09.2020г.-13.01.2021г.; за разликата над присъдената сума за разноски до пълния претендиран размер от 411.68 лева.

В частната жалба се изтъкват съображения за незаконосъобразност на разпореждането в обжалваната част. Жалбоподателят намира изложените от районния съд изводи за неоснователни и несъобразени с константната съдебна практика. Посочва, че предсрочната изискуемост имала действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора(т.18 от ТР№4/2013г. от 18.06.2014г. по т.д.№4/14,ОСТК на ВКС). Излага подробни съображения в тази насока. Счита, че датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем е 01.10.2020г., тъй като именно към този момент била удостоверена редовността на връчване волеизявлението на кредитора.Моли се за отмяна на 1 разпореждането в обжалваната част и издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за претендираните със заявлението суми в пълен размер, произтичащи от договор за потребителски кредит№***09/27.03.2017г., както и присъждане на сторените в заповедното производство разноски.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид, че частната жалба е предявена от правно-легитимирано лице в законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт и като съобрази разпоредбите на закона, исканията и твърденията на частния жалбоподател и приложените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството по делото е образувано въз основа на депозирано заявление по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист от ,,ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.,,Околовръстен път“№260, представлявана от законните си представители Петя Николова Димитрова, Димитър Борисов Шумаров и Асен Василев Ягодин, чрез адв.Серж УзунянСАК, със съдебен адрес: гр.София, ул. .,,Неофит Рилски“№57,ет.1, за вземания по Договор з а потребителски кредит№***09/27.03.2017г., сключен между кредитора и Д. Х. Д., ЕГН **********, с адрес:гр.Б., к/с,,Б. М.“бл.*,вх.*,ет.*,ап.*, както следва: сумата от 1752.76 левадължима главница за периода 16.09.2019г.-13.01.2021г.; сумата от 250 лева- възнаградителна лихва от 16.09.2019г. до 01.10.2020г.; мораторна лихва- 7.88лева от 16.10.2019г. до 12.03.2020г.; мораторна лихва- 75.59 лева от 14.05.2020г. до 13.01.2021г.; сума в размер от 42 лева- такси за периода от 16.10.2019г. до 13.01.2021г.; нотариални такси – 60 лева за периода от 16.10.2019г. до 13.01.2021г., както и съдебно деловодни разноски- 43.77 левадържавна такса и 367.91 лева- адвокатско възнаграждение.

Към заявлението са приложени: Извлечение от счетоводните книги; Договор за потребителски кредит№ ***09/27.03.2017г., ведно с погасителен план; методология за определяне на референтен лихвен процент(прайм) по потребителски и жилищно- ипотечни кредити; Общи условия за отпускане и обслужване на кредити на ФЛ в ,,ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД; Искане за предоставяне на потребителски кредит; копие от Уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на вземане от 03.09.2020г. чрез ЧСИ Делян Николов, рег.№804, район на действие- БОС(л.28 от делото); копие от разписка за връчени книжа по реда на чл.18, ал.5 от ЗЧСИ от 01.10.2020г.(л.29); Пълномощно.

Районен съд – Бургас е издал в полза на кредитора ,,ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД Заповед№260213 от 27.01.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, за описани в същата заповед суми.

С обжалваното разпореждане № 261672 от 27.01.2021г., Бургаският районен съд е отхвърлил частично заявлението на ,,ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД както следва: за разликата над присъдената сума от 245 лева за възнаградителна лихва за периода от 16.09.2019г.02.09.2020г. до пълния претендиран размер от 250.19 лева и за периода 03.09.2020г.2 01.10.2020г.; за разликата над присъдената сума от 34 лева за такси за периода от 16.10.2019г.-02.09.2020г. до пълния претендиран размер от 42 лева и за периода от 03.09.2020г.-13.01.2021г.; за разликата над присъдената сума за разноски от 409,20 лева до пълния претендиран размер от 411.68 лева.

В мотивите си, заповедният съд е посочил, че съгласно т.2 от ТР№3 от 27.03.2019г. на ВКС по тълкувателно дело №3/2017г.ОСГТК, размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за кредит следвало да се определи в размер на непогасения остатък от предоставената парична сума(главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост ,която според БРС настъпила на 03.09.2020г.(датата на изявлението на Банката), когато правоотношението е изменено и въпреки че волеизявлението достигнало до длъжника на 01.10.2020г., същото не се нуждаело от приемане.В този смисъл възнаградителна лихва и такси можели да се претендират само до 02.09.2020г.,с оглед на което и по реда на чл.162 ГПК определил такива в размер на 34 лева, а до пълния размер от 42 лева и за периода 03.09.2020г.-13.01.2021г. отхвърлил искането като противоречащо на закона по смисъла на чл.411,ал.2,т.2 от ГПК.

Към заявлението, както се посочи и по-горе, са представени копие от Уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на вземане от 03.09.2020г. чрез ЧСИ Делян Николов, рег.№804, район на действие- БОС(л.28 от делото) и копие от разписка за връчени книжа по реда на чл.18, ал.5 от ЗЧСИ от 01.10.2020г.(л.29).Разписката за връчени книжа по реда на чл. 18,ал.5 ЗЧСИ е прикрепена към уведомление на Банката за обявяване на предсрочна изискуемост, адресирано до Д. Х. Д. с постоянен и настоящ адрес: гр.Б.,жк. „Б.

М.“,бл. *,вх.*,ет.*,ап.*. Видно от отбелязване от връчителя Яни Янев/връчител при ЧСИ Делян Николов/, при първо посещение на 08.09.20г. адресатът не е открит на адреса в гр.Б.,к-с“Б. М.“,бл. *. Като второ посещение е отбелязана датата 16.09.20г. , на която дата адресатът не бил открит на адреса на работодателя си/наименованието не се чете/ в Ц.; нямало лице,което желае да получи призовката. На 23.09.20г. адресата отново не бил открит на адреса в Царево, нямало лице,което желае да получи призовката, по сведение на съседи фирмата пребивава в Промишлена зона на Царево.

При установената фактическа обстановка, настоящата съдебна инстанция намира от правна страна следното:

По аргумент от т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, предсрочната изискуемост има действие от момента на връчване на длъжника на волеизявлението на кредитора, че обявява вземането за предсрочно изискуемо, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Ето защо съдът намира, че независимо каква дата кредиторът ще посочи за начална при обявяването на предсрочната изискуемост, последната ще настъпи от момента на връчване на уведомлението на длъжника, тъй като към този момент ще настъпи изменението в правоотношението между страните.

3

В случая Банката-заявител сочи, че предсрочната изискуемост на вземането на Банката за пълния размер на кредита настъпил на 01.10.2020г., на която дата било връчено на кредитополучателя уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита,което твърдение обаче не се подкрепя от приложените по заповедното производство книжа.

Според чл. 18, ал.5 от ЗЧСИ /след изменението й с ДВ, бр.86/2017 г./ ЧСИ може да връчва всякакви покани и отговори във връзка с гражданскоправни отношения, а по разпореждане на съда – съобщения и призовки по граждански дела; в чл. 43 от ЗЧСИ изрично е предвидено, че "ЧСИ може да възложи на определен служител в неговата кантора да връчва призовки, съобщения и книжа при условията и по реда на чл. 37 - 58 от Гражданския процесуален кодекс "; в чл. 431, ал.3 на ГПК /след изменението й с ДВ, бр.86/2017 г./ е предвидено, че Съдебният изпълнител има право на достъп до информация в съдебните и административните служби, в т. ч. органите на Националната агенция за приходите, поделенията на Националния осигурителен институт, на централния регистър на ценни книжа, воден от Централния депозитар, на централните депозитари на ценни книжа, на лицата, водещи регистър на държавни ценни книжа, на контролните органи по Закона за движението по пътищата и на други лица, които водят регистри за имущество или разполагат с данни за неговото имущество. Той може да прави справки и да получава сведения във връзка с изпълнението, както и да иска копия и извлечения от документи.“ Съобразно така очертаните правомощия на съдебния изпълнител, настоящият състав намира, че същият има правомощия и е компетентен да получава информация за постоянния и настоящ адрес и местоработата на длъжника и може да връчва книжа извън образуваните пред него изпълнителни дела. В този смисъл постановеното решение по г.д.№ 60106/2016 г., на ВКС 2-ро г.о., в което е прието, че връчването на призовки и книжа от ЧСИ се извършва в рамките на предоставената му компетентност за извършване на принудително изпълнение и неговата компетентност е ограничена до образуваните пред него дела или при изрично възлагане от съда, е неотносимо към настоящия спор, доколкото е постановено преди изменението на разпоредбата на чл. 18, ал.5 от ЗЧСИ.

Предвиденият в чл. 47 от ГПК ред за връчване на книжата представлява разписана от законодателя фикция за получаване на съобщението, при наличие на точно определени предпоставки. С разпоредбата на чл. 43 от ЗЧСИ изрично се предвижда връчването на призовки, съобщения и книжа от съдебните изпълнители да се извършва по реда на чл. 37-58 от ГПК, без да е направено разграничение кои разпоредби, респ.коя част от правилата на чл.

47 са неприложими в това производство. Не е въведено ограничение в приложението на този ред за връчване и по отношение на действията, предвидени в чл. 18, ал.5 от ЗЧСИ, между които попада връчването на изявлението за трансформиране на кредита за предсрочно изискуем.

Ето защо, съдът намира, че при връчване на книжата съдебният изпълнител следва 4 да приложи нормата на чл. 47 от ГПК във всичките й хипотези, като издири и връчи съобщението/книжата на постоянния или настоящ адрес на адресата или по месторабота на същия. Неизпълнението на разписаната процедура води до липса на редовно връчване по предвидения ред.

От представените от Банката-заявител доказателства по заповедното производство не следва извод за надлежно и редовно връчване от ЧСИ и съгласно нормите на чл.47-50 ГПК на уведомлението за обявяване кредита за предсрочно изискуем на адресата- длъжника Д. Х. Д.. Най-напред от приложената разписка става ясно, че същият е бил търсен само един път на постоянния му адрес в гр.Б.,жк „Б. М.“ бл.*,където адресата не пребивавал.В представената по делото разписка /за връчени книжа по реда на чл.18,ал.5 ЗЧСИ/ не са отбелязани следващи посещения на този адрес, респ.- залепване на уведомление по реда на чл.47,ал.1 ГПК, с оглед на което не може да се направи извод за уведомяване на длъжника по този ред. Видно от нормата на чл. 47, ал. 1 ГПК, този начин на връчване се прилага в случаите, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес, което се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от по една седмица между тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Това правило не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета или по друг начин с посочване на източника на тези данни в съобщението,какъвто конкретен източник в случая не е посочен от връчителя.