Определение № 6654 от 23.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6654 гр. София, 23.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Румяна Спасова

Анелия Ст. Янева като разгледа докладваното от Румяна Спасова Въззивно частно гражданско дело № 20261100502779 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Българска народна банка срещу решение от 29.12.2025 г., постановено по гр.д. № 16686/2025 г. на СРС, 59 състав в частта, в която е допуснато предварително изпълнение на осъдителното решение по иска с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ.

Жалбоподателят счита, че в нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон, без наличието на каквото и да било законно основание, СРС е допуснал предварително изпълнение на решението в частта, в която БНБ е осъдена да заплати на ищцата обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Счита, че решението в тази част е неправилно. Посочва, че в чл. 243, ал. 1 и ал. 2 ГПК е уредена забрана за допускане на предварително изпълнение на невлязло в сила съдебно решение, като в ал. 2 е включена държавата и държавните учреждения. Съгласно чл. 8, ал. 2 от Закона за БНБ основният капитал на БНБ е собственост на държавата.Т.е. Българска народна банка е държавно учреждение по смисъла на чл. 243, ал. 2 ГПК, поради което е недопустимо да бъде постановено предварително изпълнение на решението по отношение на БНБ.

Поддържа, че срещу БНБ като държавен орган не следва да се допуска предварително изпълнение на първоинстанционното решение по реда на чл. 242, ал. 1 ГПК. Предвид изложеното иска да се отмени като неправилно горецитираното решение в частта, в която СРС е допуснал предварително изпълнение на решението.

С писмен отговор ищцата Н.М.К.-Х. оспорва частната жалба като неоснователна и необоснована. Прави искане да бъде оставена без уважение. Посочва, че в чл. 1 от Закона за БНБ е регламентирано, че БНБ е централна банка на Република България и е юридическо лице. Наред с това, имуществото на БНБ е отделно от това на държавата – 1 чл. 55, ал. 1 ЗБНБ и при отговорност за вреди или в качеството й на работодател спрямо своите служители, тя отговаря със собственото си имущество, което определя и приложимостта на разпоредбата на чл. 242, ал. 1 ГПК, предвид и специалната защита на вземанията за трудово възнаграждение и обезщетение, които разпорежда закона.

Счита, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК съдът винаги постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа, като за това не е необходимо да има изрично искане от страна на ищеца. Предвид изложеното иска да се остави без уважение частната жалба срещу допуснатото на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта за присъденото обезщетение за оставане без работа на ищцата.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Съдът намира, че частната жалба е подадена в срок от активно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт – решението в частта, в която е допуснато предварително изпълнение по чл. 242, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Производството по гр.д. № 16686/2025 г. на СРС, 59 състав е образувано по предявени от Н.М.К.-Х. срещу Българска народна банка искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на предишната заемна длъжност, чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ и чл. 225, ал. 1 и 2 КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което лицето е останало без работа поради уволнението.

С решение от 29.12.2025 г. районният съд е уважил исковете като е признал уволнението на Н.М.К.-Х. за незаконно и е отменил заповедната на управителя на БНБ, с която е прекратено трудовото правоотношение като незаконосъобразна; възстановил е ищцата на заеманата преди незаконното уволнение длъжност; осъдил е БНБ да заплати на Н.М.К.-Х. сумата 23 356,25 лева, представляваща обезщетението за оставането на ищцата без работа по реда на чл. 255, ал. 1 КТ за периода 23.01.2025 г. – 23.07.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяването на исковата молба 21.03.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

С решението е допуснато предварително изпълнение на основание чл. 242, ал. 1 ГПК в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата в размер на 23 356,25 лева. Срещу допуснатото предварително изпълнение на решението е подадена настоящата частна жалба.

В чл. 242, ал. 1 ГПК е предвидено, че съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. В разпоредбата на чл. 243 ГПК, озаглавена „Недопустимост на предварително изпълнение“ е регламентирано кога не се допуска предварително изпълнение. Съгласно чл. 243, ал. 1 ГПК предварително изпълнение не се допуска и срещу обезпечение, ако вследствие на изпълнението може да се причини на ответника непоправима вреда или вреда, която не подлежи на точна парична оценка. Изречение първо не се прилага за решения, с които се присъжда издръжка или възнаграждение за работа. В чл. 243, ал. 2 ГПК е предвидено, че срещу държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения не се допуска изпълнение на невлязло в сила решение.

Процесуалният закон не съдържа легално определение на понятието „държавно 2 учреждение“. Неговото съдържание се извежда по тълкувателен път в съдебната практика на ВКС – определение № 457 от 10.07.2012 г. по ч.т.д. № 87/2012 г. на ВКС, I Т.О., определение № 427 от 30.10.2020 г. по ч.гр.д. № 3271/2020 г. на ВКС, III Г.О. и др.

Решаващо значение за определяне статута на дадена организационна съвкупност от персонални и имуществени елементи като държавно учреждение по смисъла на чл.

243, ал. 2 и чл. 519 ГПК имат правилата, разписани в учредителните и устройствените й актове, като е меродавно и ежегодното й бюджетно финансиране, както и доколко основаните средства за издръжката й са субсидии от бюджета.

Съгласно чл. 8 от Закона за Българската народна банка основаният капитал на Българската народна банка е 1 милиард евро /ал. 1/ и основният капитал на Българската народна банка е собственост на държавата /ал. 2/. Следователно БНБ притежава държавно имущество /капитал/, различава се от останалите банки и носи чертите на държавно учреждение, доколкото основните средства са на държавата.

Предвид изложеното и на основание чл. 243, ал. 2 ГПК срещу Българската народна банка е недопустимо предварително изпълнение, поради което решението в тази част следва да се отмени като неправилно.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ по частна жалба, подадена от Българската народна банка решението от 29.12.2025 г., постановено по гр.д. № 16686/2025 г. на СРС, 59 състав в частта, в която е допуснато предварително изпълнение, с което Българската народна банка е осъдена да заплати на Н.М. К.-Х. сумата 23 356,25 лева, представляваща обезщетението за оставането на ищцата без работа по реда на чл. 255, ал. 1 КТ за периода 23.01.2025 г. – 23.07.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяването на исковата молба 21.03.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

Определението не подлежи на обжалване по аргумент от т. I, абзац пети от ТР № 5/2015 г. от 12.07.2018 г. по т.д. № 5 по описа за 2015 г. на ОСГТК на ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3