Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2993 от 17.07.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2198/2022
Вид
Определение № 2993
Подписан
17.07.2024
В сила
05.04.2025
Състав
Марин Георгиев Маринов, Елина Пламенова Карагьозова, Мария Кирилова Терзийска

Цитирани разпоредби

  • чл.229, ал.1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.64 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.64, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.64, ал.3 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2993 гр. Варна, 17.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марин Г. М.

Членове:

Мария К. Терзийска

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно гражданско дело № 20223100502198 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е след като с Определение № 3797/12.10.2022г. по в.ч.гр.д.

№1979/2022г. на ВОС от същото са разделени производствата по частна жалба вх.№ 36019/11.06.2020г., частна жалба вх.№ 299400/04.10.2021г. и частна жалба вх.№ 265182/12.05.2022г. и същите са образувани в самостоятелни дела.

Настоящото производство има за предмет частна жалба вх.

№265182/12.05.2022г. по описа на ВРС на М. В. П. с ЕГН ********** и Д. П.

П. с ЕГН ********** от гр.Варна, чрез адвокат Д. М., срещу Определение №260373/12.04.2022г., постановено по гр.д. № 2190/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е оставено без уважение обективираното в молба №299392/04.10.2021г. искане на жалбоподателите с правно основание чл.64 от ГПК за възстановяване на срока за обжалване на разпореждане №276427/02.07.2021г., с което е върната частна жалба №268873/04.02.2021г. срещу Разпореждане №261936/15.01.2021г. за връщане на частна жалба №272452/12.10.2020г. срещу протоколно определение от 19.12.2018г. за оставяне без уважение на искането за привличане на трето лице помагач на страната на ответника.

Жалбоподателите твърдят, че не е налице надлежно съобщаване за съдебния акт на адв. М., че подписът в призовката не е негов и че е посочено друго лице. Излагат, че пандемичната обстановка е общоизвестен факт и не се нуждае от доказване.

В предоставения срок не е постъпил отговор от насрещната страна „Сосиете Женерал Експресбанк“АД.

По допустимостта на производството съдът намира следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява 1 процесуално допустима.

С определение №3984/25.10.2022г., постановено по настоящото дело, производството е спряно до приключване на в.ч.гр.д. №2200/2022г. на ВОС на основание чл.229, ал.1, т. 4 от ГПК. След връщане на последното за надлежно администриране на частната жалба, същата е изпратена повторно на ВОС и е образувана във в.ч.гр.д. №429/2024г. на ВОС.

Преюдициалното производство по в.ч.гр.д. №429/2024г. на ВОС е приключило с влязло в сила на 18.06.2024г. Определение №887/07.03.2024г., с което е потвърдено разпореждане №278435/07.09.2021г. по гр.д. №2191/2018г. на ВРС.

По изложените съображения съдът намира, че са налице предпоставките за възобновяване на делото и разглеждането му по същество.

За да се произнесе по същество по жалбата съдът съобрази следното от фактическа страна:

С протоколно определение от 19.12.2018г. е оставено без уважение искането на ответниците М. В. П. и Д. П. П. за конституиране на ЗАД „Сожелайф България“ като трето лице помагач.

Определението е обжалвано от ответниците М. В. П. и Д. П. П. с частна ж а л б а №272452/12.10.2020г., която е върната с Разпореждане №261936/15.01.2021г. поради неизпълнение на указанията за заплащане на държавна такса в размер на 15 лева. Съобщението за постановения съдебен акт е връчено на ответниците чрез процесуалния им представител на 28.01.2021г.

Разпореждане №261936/15.01.2021г. е обжалвано от ответниците с частна жалба №268873/04.02.2021г., която също е върната с Разпореждане №276427/02.07.2021г., на основание чл.275, ал.2 от ГПК поради неплащане на държавна такса. Съобщението за постановения съдебен акт е оформено като връчено на ответниците чрез адв. М. на 24.08.2021г. Срещу графата „Получател“ ръкописно е изписано „адв.М.“, след което е положен подпис.

Удостоверен е и фактът, че призовката е връчена в СРС.

Срещу Разпореждане №276427/02.07.2021г. ответниците са депозирали частна жалба №297167/03.09.2021г., изпратена по поща на 02.09.2021г., която е върната като просрочена с Разпореждане №278435/07.09.2021г. Препис от съдебния акт е връчен на ответниците на 24.09.2021г. чрез процесуалния им представител.

Разпореждане №278435/07.09.2021г. е обжалвано с частна жалба №299400/04.10.2021г., по която след разделянето й от в.ч.гр.д. №1979/2022г. на ВОС, е образувано в.ч.гр.д. №2200/2022г. на ВОС, а впоследствие в.ч.гр.д.

№429/2024г. на ВОС и е влязло в сила на 18.06.2024г., както бе посочено погоре.

Постъпила е молба №299392/04.10.2021г. (л.233) от ответниците, подадена по пощата на 01.10.2021г. (л.234), с правно основание чл.64 от ГПК за възстановяване на срока за обжалване на

Разпореждане

№276427/02.07.2021г., с което е върната частна жалба №268873/4.02.2021г.

Молбата е основана на твърдения, че адвокат М. е бил в отпуск и не е можел да получи съобщението, тъй като няма служител в кантората. В подадените уточнителни молби №300877/25.10.2021г. и №302707/23.11.2021г. се сочи, че призовката не е подписана от адв. М.. Придаването на вид на съобщението, че 2 е получено от адв. М. е особено и непредвидено обстоятелство. Особено непредвидено обстоятелство е и ползваният от адвоката отпуск, както и непредаването на съобщението, получено явно от трето лице. Поддържа се, че адресата може да иска възстановяване на срока, ако е отсъствал от адреса и не е могъл да узнае за връчването. Прави се искане за разпит на свидетел за установяване на факта дали лицето, вписано като получател в призовката е уведомило адв. М. за нея. Прави се искане за допускане на СГЕ.

В срока за отговор насрещната страна навежда доводи за недопустимост на молбата по чл.64 от ГПК, доколкото срокът за обжалване на разпореждане №278435/07.09.2021г., връчено на 24.09.2021г., е изтекъл на 01.10.2021г., а молбата е подадена на 04.10.2021г. По същество се излагат доводи за неоснователност на молбата по съображения, че отпускът на адвокат не е особено непредвидено обстоятелство и че доказателства за отсъствието му не са представени.

След размяна на книжа и разглеждането му в открито съдебно заседание, искането по чл.64 от ГПК е отхвърлено с Определение №260373/12.04.2022г., което е предмет на настоящото производство. В насроченото открито съдебно заседание ответниците не се явяват, не се представляват, не водят поискания свидетел. Доказателства не са събрани поради невнасяне от ответниците на определения от съда депозит за допусната СГЕ и неуточняване на конкретните факти, към установяването на които е насочено искането им за разпит на свидетел.

С оглед установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Съгласно чл.64, ал.2 от ГПК страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Молбата се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му.

Едновременно с молбата за възстановяване на срока се подават онези книжа, за подаването на които се изисква възстановяването на срока.

В разглеждания случай молбата по чл.64, ал.2 от ГПК е подадена в срок, доколкото ответниците са уведомени за пропускането на срока на 24.09.2021г., а молбата №299392/04.10.2021г. е подадена по пощата на 01.10.2021г. – в последния ден от законоустановения едноседмичен срок.

Според трайно установената съдебна практика основание за възстановяване на срок са само онези обективни пречки, които са непредвидими и независими от човешката воля /напр. природни стихии, внезапно тежко заболяване/. От събраните по делото доказателства не се установява пропускането на срока да се дължи на подобни събития от извънреден характер, които страната да не е могла да преодолее при полагане на дължимата грижа.

Доказателства за ползван от адв. М. отпуск по делото не са представени, независимо че са описани като приложение. Освен недоказано, твърдението за ползван от адвокат М. отпуск е неоснователно, тъй като това обстоятелство няма особен или извънреден характер, доколкото е предвидимо от процесуалния представител и е в зависимост само и единствено от неговата воля.

Не се установяват и твърденията, че съобщението за връчване на препис 3 от Разпореждане №276427/02.07.2021г. е получено от трето неизвестно лице.

Видно от върнатия отрязък от съобщението, същото е връчено на ответниците чрез адвокат М. на 24.08.2021г. В частта относно изявлението на адв. М. за получаване на книжата, съобщението има характера на частен свидетелстващ документ, който се ползва с формална доказателствена сила, т.е. задължава съда да приеме, че изявлението за получаване на книжата е направено от лицето, посочено като негов автор. Ответниците, в чиято тежест е било, не са ангажирани доказателства за неавтентичност на положения подпис за адв. М., въпреки предоставената възможност. В частта относно констатациите на длъжностното лице по призоваването призовката има характера на официален удостоверителен документ. Същият се ползва с обвързваща материална доказателствена сила, която в случая не е опровергана. Липсват ангажирани доказателства за невярност на удостоверените в призовката обстоятелства.

Налага се изводът, че твърдението на ответниците за получаване на съобщението от трето неизвестно лице, се явява недоказано.

Релевираните за първи път с молба №303918/15.12.2021г. и с частната жалба допълнителни основания за възстановяване на срока са несвоевременно наведени след изтичане на срока по чл.64, ал.3 от ГПК, поради което разглеждането им би било недопустимо. За пълнота на изложението следва да се посочи, че бланкетното позоваване на извънредната епидемична обстановка без наведени конкретни твърдения и представени доказателства за заболяване на страна или адвокат към релевантния момент не е в състояние да обоснове извод за наличието на особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл.64 от ГПК.

По изложените съображения съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.64, ал.2 от ГПК за възстановяване на срока за обжалване на Разпореждане №276427/02.07.2021г.

Поради идентичност в правните изводи на двете инстанции обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по в.ч.гр.д.2198/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна.

ПОТВЪРЖДАВА Определение №260373/12.04.2022г., постановено по гр.д. № 2190/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е оставено без уважение обективираното в молба №299392/04.10.2021г. искане на М. В. П. с ЕГН ********** и Д. П. П. с ЕГН ********** от гр.Варна, с правно основание чл.64 от ГПК за възстановяване на срока за обжалване на разпореждане №276427/02.07.2021г., с което е върната частна жалба №268873/04.02.2021г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5