Решение № 3708 от 15.10.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3708 гр. София, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.

ДОНЧЕВА при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА Административно наказателно дело № 20241110215023 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. А. Н., ЕГН: **********, подадена чрез адв.

И. Л. Г. от АК – Благоевград, срещу Наказателно постановление № 24-4332021578/10.09.2024 г. (НП), издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи (ОПП – СДВР), с което на жалбоподателя:

1. на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 (двеста) лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП;

2. на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 100,00 (сто) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 (два) месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т.

1 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно. В тази насока се сочи, че административнонаказателното производство е следвало да бъде прекратено, тъй като извършеното деяние представлявало тежко умишлено престъпление от общ характер и във връзка с него е образувано досъдебно производство. На следващо място се посочва, че мотивите на обжалваното НП не съответстват на доказателствения материал по административнонаказателната преписка. Твърди се, че друго лице, а не жалбоподателят, било виновно за извършеното нарушение. В заключение се иска обжалваното НП да бъде отменено и вместо него да бъде прекратено административнонаказателното производство. В случай че не бъде уважено възражението за недопустимост на производството, жалбоподателят моли 1 съда да отмени НП и да го признае за невиновен за извършеното нарушение.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява от процесуален представител.

В същото заседание, въззиваемата страна – началник група в ОПП – СДВР, редовно призована, не изпраща процесуален представител. По делото са постъпили писмени бележки от упълномощен юрисконсулт, в които се твърди, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно, като са изложени съображения в тази насока, и се иска от съда да постанови решение, с което да потвърди обжалвания акт. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение на прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя.

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на страните и се запозна с материалите по делото, достигна до следните изводи:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Жалбоподателят Н. А. Н., с ЕГН: **********, е роден на 03.04.1977 г., с адрес: гр. София, ж. к. „Люлин“ № 464, вх. Б, ет. 8 ап. 851. Към 17.05.2024 г. същият бил собственик на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Авенсис“ с рег. № СВ3510НК.

На горепосочената дата, в 13:55 ч., в гр. София, на бул. „България“ с посока на движението от ул. „Околовръстен път“ към бул. „Гоце Делчев“ и пред кръстовището с бул. „Тодор Каблешков“, неизвестен водач на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Авенсис“ с рег. № СВ3510НК, при избиране на скоростта си на движение не се съобразил с интензивността на движението и реализирал пътно-транспортно произшествие със спрелия в трафика лека автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“ с рег. № СВ2894ВХ.

След като настъпило пътно-транспортното произшествие водачът на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Авенсис“не е спрял, за да установи нанесените щети и не уведомил органите на МВР.

Органите на ОПП – СДВР приели, че с поведението си жалбоподателят, в качеството му на собственик на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Авенсис“ към момента на настъпване на ПТП, е нарушил правилата за движение по пътищата. Поради това на 22.08.2024 г. на основание чл. 40, ал. 4 от ЗДвП по сведенията на св. В. Г. К. бил издаден акт за установяване на административни нарушения (АУАН) Серия АД бл. № 021922/22.08.2024 г.

Същият бил издаден от Й. К. К., младши автоконтрольор в ОПП – СДВР. В акта било посочено, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на чл. 123, ал. 1, т. 1, б. „А“ и б. „Б“ от ЗДвП и чл. 188а, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил подписан от Н. Н. без възражения и препис от него му бил връчен в деня на съставянето му. В срока по чл. 44, ал.

1 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения срещу АУАН.

Въз основа на издадения АУАН, на 10.09.2024 г. било издадено обжалваното наказателно постановление № 24-4332-021578/10.09.2024 г. от Гергана Владимирова Борисова, началник група в ОПП – СДВР. В него било посочено, че с жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Препис от НП бил връчен на 2 жалбоподателя на 24.09.2024 г., а на 07.10.2024 г. била подадена жалбата срещу него.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Съдът установи горната фактическа обстановка, като се довери на събраните и проверени по делото гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите Й. К. К., В. Г. К. и С. А. Д., както и писмени доказателства и доказателствени средства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК: декларация от Н. А. Н., декларация от В. Г. К., протокол за ПТП № 1925035/17.05.2024 г. и скица за ПТП към него, справка картон на водач от 17.10.2024 г., заповед № 513д-10527/02.12.2022 г., издадена от директора на СДВР, заповед № 8121К-13180/23.10.2019 г., издадена от министъра на вътрешните работи и акт за встъпване от 29.10.2019 г. към нея, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от министъра на вътрешните работи.

В показанията си св. Й. К. излага обстоятелства, свързани с процедурата по съставяне на АУАН и установяването на самоличността на нарушителя. Показанията на св. К. са логични и непротиворечиви, поради което съдът им се доверява при формирането на изводите си относно фактическата обстановка по делото.

От показанията на св. С. Д. се установява единствено, че същият е присъствал при съставяне на АУАН. Това обстоятелство не спомага съществено за разкриване на обективната истина, но доколкото не са налице основания изключване на показанията на св. Д. от доказателствената съвкупност, съдът кредитира изложеното от него в хода на съдебното следствие.

По отношение на показанията на св. В. К. – от тях се установяват мястото и начинът на настъпване на ПТП, както и фактът, че лицето, което е управлявало лекият автомобил, причинил същото, е напуснало местопроизшествието. Съдът отчита, че св. К. е очевидец на нарушението, следователно показанията му възпроизвеждат преки доказателства относно извършеното деяние, спомагат за разкриване на обективната истина, и в същото време се подкрепят от писмените доказателства, събрани и проверени в хода на съдебното следствие. Поради това съдът кредитира показанията на св. К. като достоверно гласно доказателствено средство.

Представените по делото писмени доказателства също спомагат за установяването важни обстоятелства от предмета на доказване, а именно време, място, начин на извършване на деянието. Установяват се още и компетентността на органите, издали АУАН и НП. Писмените доказателства, ценени заедно и поотделно, са непротиворечиви, еднопосочни и взаимодопълващи се, поради което съдът ги кредитира в цялост.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по смисъла на чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, а именно – наказателно постановление, в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14-дневен срок и от правнолегитимирана страна – санкционираното лице. Поради това същата е процесуално допустима.

3

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията на съда за това са следните:

Видно от представените по делото три броя заповеди, издадени от директора на СДВР, съответно от министъра на вътрешните работи, съдът намери, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това органи, в кръга на службата им. Същите са издадени в предвидената от закона писмена форма.

Съдът взе предвид датата на извършване на нарушението, съответно датите на съставяне на АУАН и НП и достигна до извода, че при съставянето на последните два са спазени предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове. В АУАН и НП нарушението е описано достатъчно ясно от фактическа страна и поконкретно време, място, начин на извършване на деянието.

Що се отнася до правната квалификация на двете нарушения, съдът констатира известна неточност в тази, описана в АУАН. В АУАН е посочено, че са извършени нарушения по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на чл. 123, ал. 1, т. 1, б.

„А“ и б. „Б“ от ЗДвП. В чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП не съществуват хипотези на б. „А“ и б. „Б“, т. е., като е посочил такава правна квалификация на едно от нарушенията е приложена несъществуваща правна норма/квалификация.

Въпреки това, съдът намира, че АНО е допуснал техническа грешка, доколкото в чл. 123, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДвП е посочено изброяване на хипотези в няколко подточки/букви. Посочената неточност не води до нарушаване правото на защита на обвиняемия да разбере за какво нарушение е съставен АУАН, доколкото фактическата обстановка е описана достатъчно ясно и непротиворечиво. В допълнение на това законодателят е предвидил особен процесуален ред за саниране на подобни незначителни пороци – в случай че извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина са установени по безспорен начин, разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН предвижда възможност за поправка на допусната в АУАН нередовност, от което си правомощие наказващият орган в случая се е възползвал с изписването на правилната квалификация в наказателното постановление.

Предвид изложеното, съдът достигна до извода, че в производството по установяване на административно нарушение и налагане на административно наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на НП като незаконосъобразно. По отношение на приложението на материалния закон, съдът намери следното:

Относно нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП:

Съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Когато възникне опасност за движението, водачите са длъжни незабавно да намалят скоростта, а при необходимост – да предприемат аварийно спиране, като не извършват маневри, с които могат да застрашат своя живот или здраве, живота или 4 здравето на други лица, както и да причинят значителни материални вреди.

От доказателствата по делото се установи по безспорен начин, че на описаните в НП време, място и обстановка, жалбоподателят е управлявал МПС с несъобразена скорост съобразно интензивността на движението, като това е станало причина за настъпване на ПТП. От субективна страна, деянието е извършено при форма на вината непредпазливост и по-конкретно – небрежност. Доколкото жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, се предполага, че той е запознат с правилата за движение по пътищата и съответно същият е бил длъжен и е могъл да съобрази, че в конкретната ситуация следва да съобрази скоростта на управляваното МПС с интензивността на движение. Ако го беше сторил, нямаше да настъпи ПТП.

За посоченото нарушение, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 (двеста) лева. Съгласно актуалната редакция на тази санкционна разпоредба, който поради движение с несъобразена скорост причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 300,00 лева, ако деянието не съставлява престъпление. Съдът обръща внимание, че съгласно редакцията на чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, която е била в сила към момента на извършване на деянието – 17.05.2024 г., за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП се е предвиждало налагането на административно наказание глоба в размер на 200,00 лева. Съдът намира, че предвид разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя, при определяне наказанието на жалбоподателя, приложение следва да намери старата редакция на чл. 179, ал.