Решение № 909 от 14.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 909 гр. София, 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Свилен Станчев Гражданско дело № 20241100100519 по описа за 2024 година прецени:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД от М. А. В. срещу Столична община за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие получени травматични увреждания при падане на 07.11.2023 г. на тротоарна площ в град София, бул. „Пенчо Славейков“.

В исковата молба пълномощникът на ищцата излага твърдения, че на 07.11.2023 г. около 12:30 часа в гр. София на бул. "Пенчо Славейков" при движението си по тротоарната част на улицата в посока от бул. "Ген.Тотлебен" към бул. "Прага" ищцата попаднала на участък с надигнати, неравни и неукрепени плочки, при което изгубила равновесие и паднала. На същия ден ищцата била прегледана в УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов", при което били установени счупване на четвъртия пръст на лявото ходило и изкълчване на лява раменна става. На ищцата била извършена мануална репозиция на луксацията на раменната става и на фрактурата на фалангата на 4-ти пръст и била поставена имобилизация тип "Дезо" на раменната става и мека имобилизация на фрактурата на пръста на крака. За периода от 09.11.2023 г. до 13.11.2023 г. ищцата била хоспитализирана в УМБАЛ "Лозенец", с диагноза "първична глаукома с отворен ъгъл и дефекти на зрителното поле". В исковата молба тези увреди се квалифицират като "травматични" и се твърди, че били отключени от удар в главата, претърпян от пострадалата. Вследствие 1 претърпените увреждания ищцата изпитвала силни болки и страдания, невъзможност да си служи с ръката през първия месец на имобилизацията и затруднения в движението и стъпването на левия долен крайник. Това причинило на ищцата битови неудобства, свързани с невъзможност на ищцата сама да посреща битовите си потребности и необходимост от чужда помощ.

Ищцата продължавала да изпитва болки и ограничения на движенията в областта на травмата, възстановяването протичало продължително и болезнено, а развитата глаукома, за която се твърди, че е от удар в главата, щяла да остане за цял живот, като вероятно с времето щяла да се влошава.

На основание изложеното, пълномощникът на ищцата прави искане до съда да осъди ответника Столична община да заплати на ищцата М. А. В. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 (четиридесет хиляди) лева, ведно със законната лихва от 07.11.2023 г. - датата на увреждането, до окончателното изпълнение на задължението.

Ответникът Столична община в отговора по чл. 131 от ГПК оспорва исковата молба със следните възражения: - възражение за недоказаност на твърдените от ищцата неимуществени вреди – болки и страдания и битови неудобства; - възражение за недоказаност на настъпването на вредите вследствие падане на ищцата и на настъпване на падане вследствие неравни и неукрепени тротоарни плочки; - възражение с оспорване механизма на твърдения инцидент; - възражение за липса на причинна връзка между заболяването глаукома и твърдяното от ищцата падане; - възражение за прекомерност на претендираното обезщетение; - възражение за съпричиняване.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

На 07.11.2023 г. ищцата М. А. В., вървейки по тротоара в района на бул.

„Пенчо Славейков“ № 10 в посока НДК в град София, поради неравности на тротоара се спънала и паднала, при което получила травматични увреждания.

След инцидента пострадалата била прегледана от специалист в Спешен кабинет по ортопедия и травматология в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, където и била поставена диагноза счупване на друг пръст на стъпалото и изкълчване на раменната става, съгласно приложения по делото лист за преглед от 07.11.2023 г. По делото е представена епикриза от УМБАЛ „Лозенец“, съгласно която се установява, че ищцата постъпила в лечебното заведение на 09.11.2023 г. и изписана на 13.11.2023 г. с диагноза – „Първична глаукома с отворен ъгъл. Дефекти на зрителното поле. Варикозни вени на долните крайници с язва и възпаление“, в която било посочена фамилна обремененост – „майка и баби с глаукома“.

2

Съгласно приетата тройна комплексна съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) са установени следните травматични увреждания – изкълчване на лява раменна става и счупване на четвърти пръст на ляво ходило. Първата травма се характеризира като трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник, за срок повече от 30 дни, а механизмът на получаването му е падане напред от собствен ръст и посрещане на удара с ръка отведена настрани от тялото, при което силата на удара преминава по оста на ръката и травмира раменната става. Счупеният пръст е временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а механизмът за получаването му е директна травма в областта на пръстите на ходилото. По отношение на травмите било проведено консервативно лечение, като при изкълчването на раменната става то включвало закрито наместване и поставяне на обездвижваща ортеза за 40 дни, а що се отнася до счупеният пръст била поставена мека имобилизация на пръстите на ходилото. Вещите лица посочват, че при нормалното протичане на лечебния процес, без усложнения, възстановителният период при изкълчване на раменната става е около 3 месеца, като през този период ишцата е търпяла болки и страдания, с по-голям интензитет през първите две седмици след травмата и първите две седмици след свалянето на гипса. По отношение на счупването на пръста на лявото ходило възстановителният период, без усложнения, е около месец и половина, два, като през първите две седмици отново са налице болки с по-голям интензитет. При прегледа вещите лица са установили запазен обем на движение в лявата раменна става, който бил болезнен в крайните си фази, а при свиването на пръстите на лявото ходило, четвърти пръст изоставал в сравнение с другите. По отношение на наличното при ищцата заболяване „глаукома“ вещите лица са пояснили спецификите на заболяването, като посочват, че при нея е налице първична откритоъгълна глаукома, която е била налице и преди датата на инцидента. Причините за възникването на заболяването не са напълно изяснени, но голяма роля играе наследствеността. Сочи се, че няма диагностицирана травма в областта на главата, а претърпяна такава травма не може да предизвика глаукома, ако няма травма на самите очи. Същата не била и от естеството си да влоши вече налично заболяване.

По делото е приета неоспорената от страните съдебно-техническа експертиза (СТЕ), отнасяща се до въпросите по състоянието на тротоара в района на бул. „Пенчо Славейков“ № 10. Вещото лице е извършило оглед на участъка и замервания на настилката на 18.08.2024 г., при което се установява, че участъкът е с настилка от шестоъгълни тротоарни плочи 20/35/4 см, с ширина на тротоара – 500 см. При извършения оглед вещото лице установило наличие на недостатъци по тротоарната настилка, изразяващи се в неравности в хоризонтално и вертикално направление, тротоарни плочи с неправилна 3 форма поради счупвания, фуги между плочите с различен размер и др., а по тротоарната повърхност били разпръснати множество счупени парчета плочки. Сочи се, че при съпоставката на състоянието на участъка при огледа и този от приложения с исковата молба снимков материал няма значителна промяна, а по-скоро може да се предположи увеличаване на броя на дефектите и на рисковите фактори. При сравнение на изискванията към тротоарните настилки в Правилника за изпълнение и приемане на пътищата и улиците спрямо актуалното състояние на тротоара вещото лице установява наличие на надвишаване на допустимите отклонения, както следва: надвишение на вертикалните отклонения (изпъкнали части от тротоарните плочки) 7 пъти над допустимото и превишение с 10 мм на ширините на фугите между плочките. Посочено е също така и че дефектите по уличното покритие са предимно в двата края на тротоара (в напречно отношение), като в средата му по цялото продължение на участъка е налична ивица в относително добро техническо състояние на тротоарното покритие и значително по-малко дефектна. Ивицата е с ширина около 100 см, като за сравнение – нормативно определената минимална допустима ширина на служебен тротоар е 0,75 см.

Приложен е снимков материал от огледа на тротоарния участък. На въпроси на страните в съдебно заседание експертът е посочил, че ивицата е в значително по-добро техническо състояние, на нея има дефекти от експлоатацията, но те са в количествено отношение по-малко, като може да се преминава по нея.

По делото е разпитан свидетелят М.Г., живеещ на семейни начала с ищцата и очевидец на инцидента. Същият твърди, че в началото на ноември с ищцата и дъщеря им се движили по бул. „Пенчо Славейков“ в посока НДК, като ищцата се спънала и паднала. Тротоарът бил широк приблизително 3-4 метра, имало криви плочки. Тримата вървели с нормален ход и разговаряли.

Вървели заедно, ищцата вървяла отляво и докато разговаряли, тя паднала. Не видял дали се спънала или стъпила накриво, но видял, че при падането ударила и главата си, но нямала белези по нея. Времето било нормално, не валяло. След посещение на болница „Пирогов“ имала шина на ръката и крака.

Не можела да се грижи самостоятелно за себе си, свидетелят се грижил за нея.

Носела шината около два месеца и увивала двата си пръста на крака с лепенки. Прекарала два месеца в седене. Психически събитието й се отразило негативно, към момента я боляло по-скоро психически, от колкото физически.

Твърди, че по-скоро е паднала в лявата страна на тротоара.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Г. в цялост, при съобразяване с възможната му заинтересованост по чл. 172 от ГПК, като отчита обстоятелството, че същият е пряк очевидец на случилото се, а показанията му кореспондират с останалите доказателства по делото – заключенията по двете 4 експертизи и медицинските документи.

Така изложените обстоятелства обуславят следните правни изводи на съда:

Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД „този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа“. Отговорността в този случай е за чужди действия, с които пряко е причинено деликтно увреждане. Характеризира се като гаранционно-обезпечителна, безвиновна и производна за възложителя, доколкото възниква, ако е налице виновно поведение на извършителя, комуто е възложена работата. За уважаването на осъдителния иск по чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД следва да бъдат доказани следните обстоятелства противоправно деяние на лице, на което е възложена работа от ответника, причинени вреди при или по повод изпълнението на възложената работа и причинна връзка между противоправното поведение и причинения вредоносен резултат.

На ответника Столична община е възложено по силата на закона, а именно на чл. 30, ал. 4 и ал. 5 и чл. 31 Закона за пътищата, задължението да осъществява чрез съответните служби за контрол дейностите по ремонт, поддръжка в изправно състояние на общинските пътища, подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии, сигнализиране за препятствията по тях, както и отстраняването на препятствията и неизправностите във възможно най- кратък срок, а съгласно чл. 48, ал. 1, т. 2 б.

"б. " от ППЗП организирането на дейностите по поддържане на тротоарите, подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън платното (платната) за движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания, е на съответната община. Съгласно пар. 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА в собственост на общините преминават и държавни имоти, сред които общинските пътища, улиците, булеварди, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване, а по силата на чл. 19, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 3 от ЗП във вр. с пар. 1, т. 1-3 и 14 от ДР на закона и чл. 31 от ЗП Столична община следва да поддържа пътищата и техните съоръжения, като осигурява необходимите изисквания за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година.