Решение № 717 от 11.10.2024, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 717 гр. Благоевград, 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

Ат****с Иванов при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска като разгледа докладваното от Ат****с Иванов Гражданско дело № 20231210102859 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена искова молба от В. Б. К., ЕГН ********** , против А. А. М., ЕГН ********** и В. Д. М., ЕГН **********.

Навежда се в молбата, че В. К. образувала против ответниците А. А. М. и В. Д. М., ч. гр. д. № 1207/ 2023 г по описа на БРС по реда на чл. 417 ГПК за снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сума в размер на 601.90 лв., задължението за заплащане на която произтича от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 11, том I, per. № 275, дело № 10 от 2023 г. на нотариус ****, per. № **** в нот. Камара с район на действие-РС- Благоевград. Във връзка с това от стр**** на длъжнииците е постъпило възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение.

Твърди се, че с нот. акт № 11, том I, per. № 275, дело № 10 от 2023 г. на нотариус ****, per. №**** в нот. Камара с район на действие-РС-Благоевград, страните по настоящото дело са сключили договор за покупко-продажба на недвижим имот с административен адрес:

****, представляващ: 20/163,540 идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, по ККиКР на гр. Благоевград, представляващ гараж в сграда с площ от 164.73 кв.м. с административен адрес: гр. ****, Като купувачът реално ще ползва ЕДНО ПАРКОМЯСГО в подземния паркинг с размери на паркомястото: широчина 3,60 м. и дължина 5,50 м., което е първото паркомясто, разположено до и срещу вратата, свързваща сгьлбищната клетка в сградата с подземния паркинг и на отстояние 1/20 м. от тази врата. Твърди се, че договорената и заплатена цена за обекта е в размер на 12 038 /дв****десет хиляди и тридесет и осем/ лв.

Твърди се, че в точка 4 от посочения по-горе нотариален акт, страните са договорили 1 неустоечна клауза, съгласно която продавачите - А. М. и В. М., са се задължили да извършат за своя сметка и съгласно одобрените проекти, всички довършителни работи по строителството на сградата, в която се намира продавания обект, както и да снабдят купувача- ищец с удостоверение за въвеждане в експлоатация /разрешение за ползване/ на сградата, в срок до 01.03.2023 год. Навежда се, че при неизпълнение на тези задължения в уговореният срок, продавачите се задължават да заплатят на купувача неустойка в размер на 0,1% /нула цяло и един процент/ върху цялата продажна цена на обекта за всеки ден забава, но не повече от 5 % /пет процента/ за всяка година просрочие върху продажната цена. Тъй като последната е в размер на 12 038 лв, дължимата се неустойка при просрочие е в размер на 12.04 лв. на ден.

Твърди се, че срокът за снабдяване на сградата с разрешение за ползване/удостоверение за въвеждане в експлоатация не бил спазен от продавачите, с оглед на това последните дължат заплащането на неустойка. Твърди се, че забавата за периода от 02.03.2023 г. до 07.06.2023 г. /датата, предхождаща депозирането в съда на заявлението по 417 от ГПК/ е от общо 97 дни. За същите при неустойка в размер на по 12.04 лв на ден, дължимата се сума е в размер на общо 1 167.88 лв. Навежда се, че в нотариалния акт, обаче е договорен праг на неустойката, дължима от продавача който е до 5 % на година, върху размера на продажната цена на обекта /12 038 лв./, което прави максимално дължима сума, като неустойка в размер на 601.90 лв. Ето защо със заявлението чо чл. 417 от ГПК е предявено искане за заплащане на тази сума, представляваща максимален размер на неустойката, дължима се по договор за покупко-продажбата на недвижим имот №11, том I, per. № 275, дело № 10 от 2023 г. на нотариус ****, per. № **** в нот. Камара с район на действие-РС-Благоевград и за неизпълнение на задължение за снабдяване с удостоверение за въвеждане в експлоатация /разрешение за ползване/ на сградата, в срок до 01.03.2023 год.

Твърди се, че след образуването на ч. гр. д. № 1207/ 2023 г. по описа на БРС и след издаване на Заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителния лист, ищеца е уведомен, че ответниците са се снабдили с удостоверение за въвеждане в експлоатация на процесната сграда, което е било издадено на 24.04.2023 г., като се прави довод, че забавата от 02.03.2023 г до 23.04.2023 г. е от 52 дни х 12.04 лв. = 638.12 лв., която сума надвишава предвидената в нот. Акт максимална годишна неустойка. Ето защо, настоящият иск предявяв ищеца за сумата от 601.90 лв, за която сума е Заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителния лист, издадени по ч.гр.д. № 1207/2023 г. по описа на БРС.

Твърди се, че към момента сумата от 601.90 лв. не е заплатена от продавачите, въпреки поетото задължение за това с нотариалния акт за покупко-продажбата на недвижимия имот, цитиран по-горе. С оглед на това същата е дължима, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението за образуване на ч.гр.д. № 1207/2023 г по описа на БРС до окончателното и плащане.

Прави искане пред съда да бъде установено спрямо ответника, че съществува вземането в размер на 601.90 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение 2 за снабдяване с удостоверение за въвеждане в експлоатация /разрешение за ползване/ на сградата, в срок до 01.03.2023 г. съгласно т. 4 от нот. акт за покупко- продажба на недвижим имот №11, том I, per. № 275, дело № 10 от 2023 г.. на_нотариус ****, per. № **** в нот.

Камара с район на действие-РС-Благоевград, която сума е дължима за времето от 02.03.2023 год. до 23.04.2023 год., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 08.06.2023 г., до окончателното и плащане, както и претендира ищеца заплащане на сторените по делото разноски.

Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв.

Навежда се, че съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди. Съгласно ал. 2 на чл. 92 от Закона за задълженията и договорите, ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер.

Навежда се, че на 16.01.2023 г., между А. М. и В. М., като продавачи и В. Б. К., като купувач, е сключен договор за покупко - продажба на 20/163,540 идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр.

Благоевград, представляващ гараж, като купувачът реално ще ползва ЕДНО ПАРКОМЯСТО в подземния паркинг. Договорът е обективиран в НА № 1, том I, per. № 275, дело № 10 / 2023г., вписан в СлВп - Благоевград, с вх. per. № 132/16.01.2023г., акт № 72, том I.

В договора е посочено, че имотът се продава за сумата от 12 038.00 лв. В т. 4 от Нотариалния акт е посочено, че Продавачите се задължават да извършат за своя сметка и съгласно одобрените проекти, всички довършителни работи по строителството на сградата, в която се намира продавания обект, както и да снабдят купувача с удостоверение за въвеждане в експлоатация /разрешение за ползване на сградата, в срок до 01.03.2023г.

Посочено е че при неизпълнение на посочените задължения в уговорения срок, продавачите дължат на купувача неустойка в размер на 0,1 % (нула цяло и един процент) върху цялата продажна цена на обекта за всеки ден забава, но не повече от 5 % (пет процента) за всяка година просрочие върху продажната цена.

Твърди се, че след сключване на Нотариалния акт е издадено удостоверение за въвеждане на сградата в експлоатация. Цялата строителна документация, включително организацията по снабдяване на сградата, в която се намира процесния обект, е придвижв**** и всички необходими действия са извършвани, както от Алекс М., така и от А. А. М. и В. М. - ответниците.

Твърди се, че от стр**** на А. А. М. и В. Д. М. са инициирани необходимите действия за съставяне и подписване на Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа - Акт (Образец 15) към чл. 7, ал. 3 т. 15, за строеж: „Жилищна сграда от М+офиси + 3 жилищни етажа + Т / 45 градуса и кафе - аперитив“. За да бъде издадено разрешение за ползване на сградата е необходимо обектът да бъде приет с акт образец 15 за завършени СМР. Този акт следва да бъде подписан от всички собственици, които притежават в собственост самостоятелни обекти в сградата. По силата на горепосочения НА (на който се позовава ищцата в исковата молба), В. К. също е следвало да подпише Акт (Образец 15). Видно от приложения към отговора на искова молба - Приложение 15 - Акт (Образец 15) имената на ищцата са надлежно вписани в т. 8. в раздел „А. Възложители“ на посочения образец.

Твърди се, че многократно (преди 01.03.2023г.) ищеца е канен устно да подпише Акт (Образец 15). На ищеца е обяснено, че посоченият акт следва да бъде представен пред общинска администрация, за да бъде издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация 3 на обекта. Между страните по спора са провеждани разговори по повод организиране подписване на акта. Очевидно тези обстоятелства са спестени в исковата молба. Не е посочено от ищеца също така обстоятелството, че всички ост****ли собственици са подписали Акт Обр. 15. Отношенията между ищеца и ответниците са били влошени.

Поради това, че устно отправените покани до ищеца, както и провежданите разговори не са дали резултат, А. М. и В. М., са били принудени да се обърнат към Нотариус, който да оформи и връчи на собственика - В. К., нотариална пок****. Такава пок**** е съставена и оформена на 27.03.2023 г. от Нотариус **** - нот. пок**** per. № 2775/2023г., том 1, № 119, по описа на Нотариус с per. № 415 на НК и район на действие БлРС.

С пок****та ищеца К. е уведомена, че жилищна сграда с идентификатор *** е завършена на 100 % и са приключени всички СМР. Пояснено е отново в пок****та, че за да бъде издадено разрешение за ползване на гореопис****та сграда, е необходимо същата да бъде приета с акт обр. 15 за завършени СМР. Указано е че този акт се подписва от всички собственици, както и че единствено ищцата не е подписала акт образец 15. Поканена е ищеца на 31.03.2023 г. в работно време на нотариалната кантора да се яви, за да подпише констативен акт, обр. 15, необходим за продължаване на процедурата по издаване на разрешение за ползване. Нотариалната пок**** е връчена лично на В. К. на 27.03.2023 г. Видно от Констативен протокол, съставен на 31.03.2023 г. в 16,45 часа, от Помощник нотариус по заместване при Нотариус - ****, в указаното в пок****та време ищеца не се е явила за подписване на Акт (Образец 15).

Навежда се, че действително за сградата е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация /разрешение за ползване след дата 01.03.2023г. Това обаче е изцяло по вина на ищеца, която предявявайки исковата молба на практика черпи права от свое неправомерно поведение. В случай, че ищеца бе подписала Акт обр. 15, то за сградата би било издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация много педи 01.03.2023 г., тъй като към посочения момент сградата е била напълно завършена, като са били издадени и всички книжа - предстоящите актове са били Акт 15 и Удостоверението за въвеждане в експлоатация.

Навежда се, че по твърдение на ответниците, не само, че ищеца е осуетила навременното въвеждане на сградата в експлоатация, но е настройвала негативно и ост****лите собственици на индивидуални обекти в сградата срещу М.и. На ответника е известно обстоятелството, че между ищеца и част от ост****лите собственици на самостоятелни обекти в сградата са провеждани разговори, с предмет - неподписване на акт 15, както и водене на бъдещи дела срещу ответника и неговите родители за суми по „неустоечни клаузи“, уговорени именно във връзка със снабдяване на процесната сграда от Продавачите - М.и с удостоверение за въвеждане в експлоатация.