Присъда № 70 от 20.12.2024, Районен съд - Петрич

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 70 от 20.12.2024 година по НОХ ДЕЛО № 753/ 2024 по описа на Районен съд-гр.П.

Производството е образувано въз основа на обвинителен акт, с който Районна прокуратура – Б., ТО – П. е повдигнала обвинение срещу Л.З.М., от гр. П., за това, че на 31.07.2024 г., около 12.15 часа, в гр. П., в района на входа пред блок № *** в ж.к. "И." е отнел чужда движима вещ, а именно 1 брой златен синджир 14 карата, 8.12 грама, на стойност 897.16 лева от владението на Х.С.М. от гр. П. с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила изразяваща се в дърпане на златния синджир от шията на Х.М. – престъпление по чл. 198, ал.1 НК,

Производството пред Районния съд протече по диференцираната процедура по Глава 27 НПК по молба на подсъдимия и неговия защитник, като на основание чл. 370, ал.1 НПК бе проведено предварително изслушване на страните. Съдът, разясни на подсъдимия въпросите по чл. 371 от НПК и със свое определение одобри съгласието на подсъдимия по чл. 371, ал.1 от НПК, както и обяви, че ще ползва самопризнанието му по реда на чл. 371, т.2 от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, като изразява становище, че деянието на подсъдимият е доказано от обективна и субективна страна, че е съставомерно по текстовете, по които е повдигнато обвинението. Пледира за налагане на наказание при условията на чл. 55 от НК, а именно наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест години и на основание чл. 58а НК да бъде редуцирано с една трета, а именно на 4 /четири/ години „Лишаване от свобода“.

Предлага на съда да се приложат разпоредбите на чл. 25 във връзка с чл. 23 от НК, за определяне на едно общо наказание, с като същото да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим.

Прилага още, да бъде приспаднато на основание чл. 59, ал.1 от НК, времето през което подсъдимия бил задържан по ДП 314 ЗМ- 300/2024 г. по описа на РУ- П., както и също така и времето през което било изтърпяно наказанието по НОХД № 529/2022 г.

Пледира за произнасяне на съда относно веществените доказателства.

Въз основа на събраните доказателства, СЪДЪТ УСТАНОВИ ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното :

Подсъдимият Л.З.М. е мъж на *** години, българин, български гражданин, безработен, без основно образование, вдовец. Същият е многократно осъждан за престъпления от общ характер, но наложените наказания не постигнали целения поправителен и превъзпитателен ефект и М. продължил да извършва престъпления против собствеността на гражданите.

На 31.07.2024 г. подсъдимия имал нужда от пари и обикалял в района на жк.

"И.", за да събере желязо, което да предаде на вторични суровини.

1

Същия ден свидетелката М., която живее в г/населено място/, излязла от дома си, като на врата си носела златен синджир - 14 карата, 8.12 грама.

Подсъдимият М. забелязал свидетелката и златния синджир, който носела, насочил се към нея и при разминаване посегнал с ръка и хванал същия. Със сила го издърпал, при което златния накит се скъсал, след което М. побягнал в посока квартал ***, гр. П..

Свидетелката М. незабавно уведомила органите на РУ на МВР гр. П. за извършения грабеж и с разпит на същата започнало досъдебно производство.

Непосредствено след разпита, свидетелката тръгнала към дома си и решила да огледа района около блока си. Тръгнала в посоката, в която тичал извършителя на грабежа и на около 3 метра от мястото на извършване на деянието сред паднали от дърветата листа открила две парчета от синджира едното с дължина 15.5 см, а другото с дължина 20.1 см, които още същия ден предала в полицията. Същевременно след проведени оперативно- издирвателни мероприятия извършителя на престъплението – подсъдимия М. бил открит. С протокол за доброволно предаване от 31.07.2024 г. същия предал на инспектор Т., служител на РУ на МВР гр. П. парче от златен синджир с дължина 15 см.

От заключението на вещото лице по назначената оценителна експертиза е видно, че към момента на извършване на престъплението, стойността на златен синджир- 14 карата, 8.12 грама е 897.26 лева.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа самопризнанието на подсъдимия Л. М., както и въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства, писмени доказателства и приложените способи за доказване, които го подкрепят, а именно: показанията на свидетелите Х.С.М. и С.П. Т., протокол за разпознаване на лица и предмети на 31.07.2024 г., 2 бр. разписки от 31.07.2024 г., 2 бр. протокола за доброволно предаване от 31.07.2024 г., протокол за оглед на веществени доказателства от 13.08.2024 г., ведно с фотоалбум, оценителна експертиза и справка за съдимост.

Съдът намира, че направеното от подсъдимия М. самопризнание за доказаните по делото факти се подкрепя напълно от събрания в досъдебното производство непротиворечив и единен доказателствен материал. Така от показанията на свидетелите Х.С.М. и С.П. Т., от самопризнанието на подсъдимия, както и от извършеното разпознаване и изготвената оценителна експертиза, ясно се установяват механизма на извършване на престъплението, неговият автор, датата и часът на извършването на престъплението, мястото където е извършено.

Съдът намира, че не се налага подробен анализ на доказателствения материал като се обсъждат поотделно доказателствените източници, тъй като същите, в своята съвкупност са непротиворечиви и логични, еднопосочно водят до извода, че подсъдимият е извършител на престъпната проява, за която е обвинен. Събраните по делото доказателства по безспорен, несъмнен и еднопосочен начин доказват извършеното от подсъдимия противоправно деяние, за което е обвинен от представителя на 2 държавното обвинение по надлежния законов ред. Самопризнанията на подсъдимия за признатите от него от обвинителния акт факти не са изолирани, а същите кореспондират изцяло и съвпадат с релевантните факти от предмета на доказване по чл. 102 от НПК, изведени от съда по еднопосочен и безспорен начин от събраните в ДП доказателства, без да е необходимо с оглед проведената диференцира по реда на чл. 371, т. 2 от НПК да се съберат непосредствено пред съдебния състав или да се събират други доказателства.

При така установените фактически констатА.и, СЪДЪТ ИЗЛАГА ОТ ПРАВНА СТРАНА следното:

Деянието на М., осъществява от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 198, ал. 1 НК – касае се за отнемане на движима вещ от владението на другиго, с намерение противозаконно да се присвои, като е употребена за това сила.

Безспорно е установено изпълнителното деяние – на инкриминираната дата подсъдимият е в района на входа пред блок № *** в ж.к. "И." е отнел чужда движима вещ, а именно 1 брой златен синджир- 14 карата, 8.12 грама, на стойност 897.26 лева от владението на Х.С.М. от гр. П. с намерение противозаконно да я присвои, като е употребил за това сила изразяваща се в дърпане на златния синджир на шията на Х.М..

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината „пряк умисъл“. Същия е пълнолетно и вменяемо лице. В тази връзка подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние, включително факта че отнема вещта, чрез употреба на сила. Същевременно подсъдимия предвиждал общественоопасните последици на своето деяние и въпреки това е искал тяхното настъпване. М. е разбирал, че вещта предмет на посегателството е чужда собственост и с действията си ще прекъсне фактическата власт на законният й владелец върху нея, без да има неговото съгласие за това, като установи върху нея своя такава с намерение противозаконно да я присвои.

Причина за извършване на престъплението е желанието на обвиняемия да се сдобие с материална облага по лек, макар и престъпен начин.

ПО НАКАЗАНИЕТО.

За престъплението по чл. 198, ал. 1 НК законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода“ от три до десет години.

При определяне вида и размера на наказанието съдът взе предвид разпоредбите на общата и особената част на НК, съобрази целите на наказателната репресия, визирани в чл. 36 НК, както и отчете всички смекчаващи и отекчаващи вината обстоятелства. Съдът съобрази също така, че делото премина по съкратена процедура, по реда на чл. 371, т. 2 НПК.

Съгласно чл. 373, ал. 2 от НПК, при постановяване на осъдителна присъда от 3 съда при провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.372, ал.4 във връзка с чл.371, т.2 от НПК, каквото бе проведеното по настоящото дело, наказанието се определя при условията на чл.58а от НК. Според нормата на чл. 58а, ал. 1 НК, при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл.

373, ал. 2 НПК, съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част, т.е. при условията на чл.54 НК и намалява така определеното наказание с една трета, а според разпоредбата на чл.58а, ал. 4 НК, в случаите, когато едновременно са налице условията на ал. 1 и условията на чл.55 НК, съдът прилага само чл. 55 НК, ако е по-благоприятен за дееца.

В случая, при индивидуализиране на наказанието на подсъдимия М., съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства направените самопризнания, изразеното разкаяние, тежкото социално положение, съдействието му за разкриването на обективната истина. Въпреки наличието на предходни осъждания , съдът отчете, че всички деяния са извършени о на млада възраст от подсъдимия, като М., е проявил съжалително поведение.

Също така, следва да се отбележи, че всички престъпни проявления на подсъдимия се дължат на изключително затрудненото му социално и работно състояние, което решаващият състав взе предвид и при определяне на настоящото наказание.

Ето защо, съдът прие, че в казуса са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при което и най-лекото предвидено в закона наказание /три години лишаване от свобода/ би се явило несъразмерно тежко спрямо обществената опасност на деянията и на дееца. По изложените съображения, съдът наложи на подсъдимия М., за престъплението по чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 371, т.2 от НПК във вр. с чл/ 373, ал.2 НПК, във вр. с чл. 58а, ал. 4, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 36 от НК, наказание от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца „Лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим на изтърпяване, на осн. чл.57, ал.1, т. 3 от ЗИНЗС. Съдът прие, че именно така наложеното наказание, се явява в максимална степен справедливо и че именно това наказание ще подейства предупредително възпиращо и превъзпитателно както спрямо подсъдимия, така и спрямо останалите членове на обществото.

На основание чл. 25, ал. във вр. с чл.23, ал.1 от НК съдът групира наказанията „лишаване от свобода” по настоящото НОХД № 753/2024 г. и по НОХД № 529/2024 г., по описа на РС- П., като му наложи най-тежкото от тях, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 1 година и 6 месеца, при първоначален общ режим.

На основание чл. 59 ал. 1 от НК съдът приспадна и времето, през което осъденият е бил задържан със Заповед за задържане за срок от 24 часа от 31.07.2024 г., с Постановление на РП- Б., ТО- П. за срок от 72 часа, считано от 18:00 часа на 31.07.2024 г., както и времето през което е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ пот ЧНД № 508/2024 г. по описана 4

РС- П., считано от 02.08.2024 г., потвърдено с Определение № 860/08.08.2024 г. постановено по ЧНД № 881/2024 по описа на ОС- Б., като 1/ един/ ден се зачита за 1 /един/ ден „Лишаване от свобода“.

На основание чл.25, ал.2 от НК съдът приспадна времето, от изтърпяната до момента част от наказанието по НОХД № 529/2022 г. по описа на РС- П., считано от 30.10.2024г. съгласно справка от Затвора в гр. Б.д..

По отношение на веществените доказателства, съда като съобрази разпоредбата на чл.111, ал.1 във връзка с чл. 112, ал. 2 от НПК, постанови приложените по делото веществени материали, а именно 1 бр. парче от накит, жълт на цвят, с дължина около 15 см., 1 бр. парче от накит, жълт на цвят с дължина около 20,5 см. и 1 бр. парче от накит, жълт на цвят, с дължина 15,5 см. намиращи се на съхранение в РУ на МВР- П., да бъдат върнати на пострадалото лице Х.С.М., от гр. П..

Относно приложеният 1 брой диск- DVD- R, марка “My MEDIA” DVD- R 4,7 GB, със запис от охранителни камери на магазин „А.“ в гр. П., предоставен от С.В.Г., приложени на л.43 от ДП № 314 3М-300/2024 г. по описа на РУ- П., съдът разпореди, че същия следва да бъде унищожен по реда на ПАС.