Решение № 313 от 19.06.2024, Районен съд - Монтана

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. Монтана, 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело № 20241630100158 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от Кодекса на труда.

Производството е по реда на чл.357 от КТ и съобразно разпоредбите на Бързо производство, регламентирано в ГПК.

Ищцата, Л. П. К. от гр.Монтана, бул.“Александър Стамболийски“ № 23, вх.Б, ет.3, ап.25, ЕГН **********, представлявана от С. Д. Т. – адвокат, вписан в АК-Монтана, е предявила иск против: НАРОДНО Ч.

„ХРИСТО БОТЕВ - 1929“ с.СУМЕР, със седалище и адрес на управление: с.Сумер, общ.Монтана, обл.Монтана, ,,, представлявано от ,,, ЕГН ********** на основание на иска - чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ - относно Заповед № НЧ-1 от 27.11.2023г. на председателя на Народно читалище „Христо Ботев - 1929“ - с.Сумер

В исковата си молба твърди, че с Народно читалище „Христо Ботев 1929“ - с.Сумер е имала договорни трудовоправни отношения като е изпълнявала длъжността “Секретар-Библиотекар”.

Трудовият и договор е прекратен със Заповед № НЧ-1 от 27.11.2023г. на председателя на Народно читалище „Христо Ботев - 1929“ - с.Сумер , с която и е наложено наказание „дисциплинарно уволнение” и е прекратено трудовото и правоотношение. ”

Заповедта и е връчена на 27.11.2023г.

Счита, че наложеното наказание „дисциплинарно уволнение” и прекратяването на трудовото и правоотношение са извършени незаконосъобразно по следните съображения:

1

Наказанието „дисциплинарно уволнение” и е наложено на основание чл. 190, ал. 1, т.2 от КТ - поради неявяване на работа за периода от 06.11.2023г. до 27.11.2023 г., датата на заповедта.

Това наказание се налага, когато работник без уважителни причини не се явява на работа в течение на два последователни работни дни.

В конкретния случай, не е налице посоченото основание за налагане на най-тежкото наказание „дисциплинарно уволнение“, тъй като за отсъствието и са налице уважителни причини: а/ за периода от 06.11.2023г. до 15.11.2023г. била в отпуск поради временна неработоспособност - имала здравословни проблеми, водещи до неспособност да работи и налагащи явяване на медицински прегледи.

Медицинският преглед, на който отишла на 06.11.2023г.било наложително да бъде извършен с оглед проследяване на влошеното и здравословно състояние, започнало от сутринта на 03.11.2023г. и продължило през целия съботен и неделен ден (4 и 5 ноември 2023г.) - наличие на силен световъртеж от централен произход, високо кръвно налягане, придружено от залитания, главоболие, слабост в десните крайници. В резултат на извършения медицински преглед на 06.11.2023г. от д-р Виргиния Евденова невролог, същата определи състоянието и като ,,прединфарктно“ и препоръчала да бъде хоспитализирана. На 07.11.2023г. отказала хоспитализацията, поради което д-р Виргиния Евденова и назначила домашно лечение. За домашното лечение и е издала болничен лист с № Е 2023 2293936/07.11.2023г. за 10 дни - от 06.11.2023г. до 15.11.2023г., който е представила пред работодателя си. б/ за периода от 16.11.2023г. до 05.12.2023г. била в платен годишен отпуск от 16.11.2023г. до 05.12.2023г. е ползвала 14 дни платен годишен отпуск за 2022г. на основание чл.176, ал.3 от Кодекса на труда, за което е уведомила работодателя си с изрична молба от 01.11.2023г.

2. Нарушени са изискванията, при които следва да се наложи наказанието „дисциплинарно уволнение”, както и изискванията за законосъобразно прекратяване на трудовото ми правоотношение.

В конкретния случай не са спазени изискванията на чл.189 от КТ, чл.193, ал.1 и 3 от КТ, чл.194 от КТ и чл.333, ал.1, т.4 от КТ.

Нарушаването на посочените изисквания при налагането на дисциплинарното наказание и при прекратяване на трудовото и правоотношение води до незаконността му и е основание за отмяна на уволнението.

Съгласно чл.225, ал.1 от КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.

С оглед на гореизложеното налице е за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове - по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.

Моли да постанови решение, с което да се признае уволнението и за 2 незаконно и да се отмени Заповед № НЧ-1 от 27.11.2023г. на председателя на Народно читалище „Христо Ботев - 1929“ - с.Сумер, да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, както и да се осъди ответника да и заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа, съгласно чл.225, ал.1 от КТ, в размер на брутното ми трудово възнаграждение от 850,23 лева месечно.

Претендира разноски и адвокатско възнаграждение.

Ответникът, Н. Ч. „ХРИСТО БОТЕВ -1929“, със седалище и адрес на управление: с. Сумер, общ. Монтана, обл. Монтана, ЕИК: 000312950, представлявано от ХРИСТИНА РУСИНОВА ПЕТРОВА, ЕГН: **********, чрез процесуалния си представител адвокат Г. Ц. - АК Монтана, в законния срок, подава отговор на искова молба от Л. П. К., ЕГН:

********** относно предявен иск с правно. основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.

Ищцата счита, че наложеното й наказание „дисциплинарно уволнение“ и прекратяване на трудовото й правоотношение са извършени незаконосъобразно, а именно: не са спазени изискванията на чл.189, чл.193, ал.1 и ал.3, чл.194 и чл.333, ал.1, т.4 от КТ. В тази връзка ищцата сочи, че е била в отпуск по болест от 06.11.2023 г. до 15.11.2023 г., за което твърди, че е представила болничен лист № Е 202З22939З6, изд. на 07.11.2023 г. от ,АИПСМПН-ВИС-2013“ ЕООД - гр. Монтана.

Също така сочи, че за периода от 16.11.2023 г. до 05.12.2023 г. е била в платен годишен отпуск за 2022 г., на основание чл.176, ал.3 от КТ, за което е уведомила работодателя си с изрична молба от 01.11.2023 Ищцата иска от съда да постанови решение, с което да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност, както и да осъди ответника да й заплати обезщетение на основание чл.225, ал.1 от КТ за времето през което е останала без работа.

Заявява, че предявеният иск е допустим, но е неоснователен.

След извършена проверка от Проверителна комисия на Читалищното настоятелство е установено, че ищцата не е присъствала на работното си място през периода от 06.11.2023 г. до 10.11.2023 г. и от 13.11.2023 г. до 17.11.2023 г., за което са съставени протоколи. Установено е също, че ищцата през този период е срещана по улиците на селото, както и, че е ходила по домове, с цел покана за отчетно изборно събрание на читалището, което тя е организирала, без да уведоми ръководството и на 11.11.2023 г. /събота/ е открила и провела отчетно изборното събрание./по време на отпуска й за временна неработоспособност/. Представя протокола за проведеното събрание.

На 14.11.2023 г. до ищцата е изпратена покана с обратна разписка да даде обяснение за неявяването си на работа, която същата на 23.11.2023 г. е отказала да получи, записала е на обратната разписка ,,отказвам получаването“ и се е подписала. Отказът е удостоверен с подписите на двама свидетели: Е. А. /полицай/ и Л. Митрофанова /кмет на с. Сумер/.

3

На 15.11.2023 г. /по време на твърдяния от ищцата болничен/ същата е подала Заявление в Търговския регистър за вписване на промяна на обстоятелства, касаещи НЧ „ХРИСТО БОТЕВ - 1929", за което на 21.11.2023 г. е постановен мотивиран отказ.

Видно от Уведомление по чл.176, ал.3 от КТ и болничен лист № Е 20232293936, изд. на 07.11.2023 г., на същите са отбелязани входящи номера съответно от 01.11.2023 г. и 07.11.2023 г. Тези документи са входирани от ищцата и след входящите номера, същата е положила подписа си. В действителност и двата документа са получени от председателя на читалището на 07.12.2023 г., съответно в 15.20 ч. и 15.25 часа, т.е. след като ищцата вече е била уволнена и уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ е било прието от НАП на 01.12.2023 г.

Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да се остави в сила Заповед № НЧ-1/ 27.11.2023 г. на Председателя на НЧ „ХРИСТО БОТЕВ - 1929“ с. Сумер, като законосъобразна, а предявените искове с правно основание чп.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ да се оставят без уважение, като неоснователни.

Претендира направените в производството разноски.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Допусната е и назначена съдебно-икономическа експертиза, изпълнена от вещото лице Р. К., приета от съда и не оспорена от страните.

Представено е и прието ЛТД на ищцата.

Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл.316 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:

Безспорно е установено по делото, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, съгласно сключен Трудов договор № 1 от 13.06.2022 г. с Народно читалище „Христо Ботев - 1929“ - с.Сумер, като ищцата е изпълнявала длъжността “Секретар-Библиотекар” в него.

Трудовият и договор и правоотношение е прекратено със Заповед № НЧ-1 от 27.11.2023г. на Председателя на Народно читалище „Христо Ботев 1929“ - с.Сумер, с която и е наложено наказание „дисциплинарно уволнение”.

Заповедта за прекратяването на трудовия договор е връчена на 27.11.2023г. на ищцата.

Спорен е въпросът, основателни ли са предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ?

Съдът намира, че преди да разгледа спора по същество, следва да се прецени налице ли е изпълнение на вмененото задължение на работодателя, преди налагане на дисциплинарното наказание, което в случая е „дисциплинарно уволнение“, най-тежкото наказание, съгласно разпоредбата на чл.193 от КТ.

По този въпрос съдебната практика е установена (решение № 226/22.05.2012 г. по гр. д. № 917/2011 г., IV г. о., решение № 307/24.06.2011 г. по гр. д. № 2116/2018 г., III г. о., решение № 10/30.01.2014 г. по гр. д. № 4

3911/2013 г., IV г. о. и др.), че съгласно чл. 193 КТ преди да наложи дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения. За да изпълни това свое задължение, работодателят трябва да покани работника да даде обяснения, като посочи релевантните обстоятелства - за кое поведение (действия или бездействия) на работника се искат обяснения и срокът, в който да се представят. Работникът има право да даде обяснения и работодателят трябва да му осигури разумен, според обстоятелствата, срок да реализира правото си. Задължението на работодателя се свежда до това да предостави на работника реална възможност да даде обяснения. Дали работникът ще се възползва от предоставената възможност, зависи от неговата воля.

Недаването на обяснения от работника не опорочава наложеното дисциплинарно наказание, ако той е разполагал с реална възможност преди връчването на заповедта, но не се възползвал. Обясненията на работника не са били изслушани или дадени по негова вина във всички случаи, когато работодателят е поискал обяснения за дисциплинарното нарушение и не е получил такива от работника, независимо от причините за отказа да се дадат обяснения. Текстът на чл. 193, ал. 3 КТ е приложим и във случаите, когато работодателят е поставен в невъзможност да поиска обяснения от работника, в т. ч. - когато работникът не може да бъде намерен на адреса, който е съобщил на работодателя си; не се е явил, за да получи препоръчаната пратка, съдържаща искане за даване на обяснения, или по какъвто и да е начин е осуетил възможността изявлението на работодателя с искане за обяснения да достигне до него. Дали на работника е предоставена реална възможност да даде обяснения за нарушението се преценява с оглед обстоятелствата на всеки конкретен случай. При отказ да се дадат обяснения за допуснато нарушение на трудовата дисциплина, за който е съставен протокол или друг частен документ, въпрос на доказване с допустимите от процесуалния закон доказателствени средства е от страна на работодателя да се установят по несъмнен начин фактите и обстоятелствата изложени в него. При доказване на тези обстоятелства, с искането за даване на обяснения работодателят е изпълнил условието на чл. 193, ал. 1 КТ, поради което чл. 193, ал. 2 КТ е неприложим. /Решение № 29 от 03.05.2022 г. на ВКС по гр.д.№ 1971 от 2021 г. на ІІІ ГО/.