Решение № 5271 от 19.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5271 гр. София, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.И.И при участието на секретаря К.Д.Н. като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20251110121157 по описа за 2025 година

„*“ ЕАД е предявило срещу Д. Б. Р. и Г. А. Р. искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за установяване съществуването на вземане за продажна цена на доставена топлинна енергия в размер на 3618,75 лева за периода 05.2021 г. – 04.2023 г., ведно със законната лихва от 01.10.2024 г. до окончателното изплащане, 681,35 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. – 18.09.2024 г., 47,90 лева – сума за дялово разпределение за периода 11.2021 г. – 04.2023 г., ведно със законната лихва от 01.10.2024 г. до окончателното изплащане и 11,97 лева – мораторна лихва за периода 16.10.2021 г. – 18.09.2024 г., за топлоснабден имот в гр. * за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 58117/2024 г. на СРС, 82 състав. Сумите се разпределят както следва: от Д. Б. Р. – 1/4, а именно сумата 904,69 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 05.2021 г. – 04.2023 г., ведно със законната лихва от 01.10.2024 г. до окончателното изплащане, 170,34 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. – 18.09.2024 г., 11,98 лева – сума за дялово разпределение за периода 11.2021 г.

– 04.2023 г., ведно със законната лихва от 01.10.2024 г. до окончателното изплащане и 2,99 лева – мораторна лихва за периода 16.10.2021 г. – 18.09.2024 г.; от Г. А. Р. – 3/4, а именно сумата 2714,06 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 05.2021 г. – 04.2023 г., ведно със законната лихва от 01.10.2024 г. до окончателното изплащане, 511,01 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. – 18.09.2024 г., 35,92 лева – сума за дялово разпределение за периода 11.2021 г. – 04.2023 г., ведно със законната лихва от 01.10.2024 г. до окончателното изплащане и 8,98 лева – мораторна лихва за периода 16.10.2021 г. – 18.09.2024 г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в 1 качеството им на собственици на топлоснабдения недвижим имот. Излага, че в това качество се явяват и клиент на топлинна енергия при Общи условия, влезли в сила на 10.07.2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответниците чрез особения си представител са подали отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове по основание и размер, както и пасивната си процесуална легитимация, доколкото сочат, че не са собственици на процесния имот. Сочи се, че липсват доказателства за действително доставяне на топлинна енергия. Оспорват се и акцесорните искове като се посочва, че ответниците не са канени да платят процесните задължения. Не се установява да са извършени реални отчети на имота. Релевира се възражение за погасяване на претендираните суми с изтичане на 3-годишна давност.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия. Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

За доказване на обстоятелството, че ответниците са собственици на процесния имот ищецът е представил Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 86 от 18.09.2020 г., в който е посочено, че за обезпечаване на вземания на заемодателя „*“ ООД солидарните и ипотекарни длъжници Д. Б. Р. и Г. А. Р. учредяват договорна ипотека върху следния свой собствен недвижим имот в гр. * Представен е и Нотариален акт от 18.03.2008 г., по силата на който * придобива собствеността върху недвижим имот в гр. * От представен по делото препис на Акт за граждански брак е видно, че Г. А. * и * са сключили граждански брак на 18.06.1986 г. От удостоверение за наследници на *, починал на 27.08.2020 г., се установява, че негови наследници са Г. А. Р. (съпруга) и Д. Б. Р. (дъщеря). С оглед на изложеното съдът намира, че по силата на закона между ответниците като потребители и топлопреносното предприятие е възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение на обект с абонатен № 153409 за процесния период, без да е необходимо изричното им приемане.

Като страна по облигационното правоотношение потребителите дължат заплащане на 2 реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост. Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а съгласно ал. 2 дяловото разпределение се извършва от топлопреносното предприятие.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото са приети писмени доказателства и заключение на съдебнотехническа експертиза. Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т. е. сумите по изравнителните сметки. За определяне на реално доставеното количество топлоенергия по делото вещото лице е посочило, че за процесния период общо доставената и потребена топлоенергия е в размер на 4036,93 лева без предишни просрочени или неплатени сметки, изравнявания за периоди, извън процесния, суми за дялово разпределение и лихви. Сумата за дялово разпределение възлиза на 47,89 лева. За процесния период според изравнителните сметки в процесния имот има 4 броя радиатори с ИРРО с дистанционно отчитане, абонатът не ползва радиаторно отопление. Сумите за отопление на имот се формират от стойността на ТЕ, отделена от 3 броя щранг-лири без ИРРО, за които се начислява служебна ТЕ по МСРС. За процесния период ТЕ за БГВ се начислява по показанията на 2 броя водомери за топла вода в имота. На 31.08.2021 г. е установено, че водомерите не са редовни, но са отчетени и след тази дата на абоната се начислява за 240 дни служебна ТЕ на „брой лица“ с разходна норма 140 л/денонощие за 1 брой потребител.

Според ФДР потребителите са були 2 броя, както е записано и в главния отчет от 27.05.2022 г. За периода 2022 г./2023 г. с липса на достъп на абоната е начислена служебна ТЕ на „брой лица“ с разходна норма 140 л/денонощие за 2 броя потребители.

С отговора на исковата молба е направено възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания. Съгласно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна енергия дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на страните, на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ и имат съществения елемент на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД – предварително определен и известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем размер на същото предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия.

3

Поради горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия и при зачитане на ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС съдът намира, че следва да бъдат определени като такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.

Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяване на иск, респ. заявление за издаване на заповед за изпълнение на 01.10.2024 г. В този смисъл и вземането на ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия е непогасено за месечните вноски с падеж след 01.10.2021 г. или обхваща претендираните в настоящото производство суми за цена на топлинна енергия за периода 01.10.2021 г. – 30.04.2023 г. По тези съображения възражението за погасяване по давност на вземанията е основателно за периода 01.05.2021 г. – 30.09.2021 г. Така размерът на уважените главни искове, определен на основание чл. 162 ГПК, съобразно притежаваните от ответниците квоти, е следният: 796,12 лева за Д. Б. Р. и 2388,37 лева за Г. А. Р.. Сумата за дялово разпределение, която се дължи от ответниците, определена на основание чл. 162 ГПК, съобразно притежаваните от ответниците квоти, е следната: 10,53 лева за Д. Б. Р. и 31,61 лева за Г. А. Р..

По отношение на сумата за дялово разпределение съдът следва да съобрази изводите, направени от СЕС в решение от 23.10.2025 г. по дело C‑760/23, според което допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда - етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление.

Основателността на акцесорния иск предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния период клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при неизпълнение в срок на задълженията клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Това означава, че обезщетението за забава се определя отделно за всяко просрочено месечно задължение.

Съдът приема, че следва да уважи предявените акцесорни искове в с следните размери, определени на основание чл. 162 ГПК: 149,89 лева за Д. Б. Р. и 449,68 лева за Г. А. Р..