Решение № 873 от 30.05.2012, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РEШЕНИЕ

Номер 873 / 30.05. Година

2012 Град

ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски Окръжен съд ІV граждански състав

На 06.03.2012 Година

В публично заседание в следния състав:

Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА

Секретар:

П.С. като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело номер 594 по описа за 2011 година намери за установено следното:

Иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.

Ищeцът

– „БИОМАШИНОСТРОЕНЕ” АД със седалище и адрес на управление гр.

Пловдив, *** твърди, че е собственик на имот с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.

Пловдив, който имот попада в УПИ V-883, 752, 756, 885 производствено – складова дейност с площ от същия 1404 кв.м. и в УПИ ХХ-885 инфраструктурен коридор, който попада с площ от 1567 съгласно действащия ПУП на гр. Пловдив „****индустриална зона” и в ПИ с идентификатори ***; *** и ***.

Ищецът сочи, че е легитимиран собственик на имота в резултат на приватизирането и преобразуването на бивше държавно предприятие СО „Биотехинвест” по реда на ЗППДОП /отм./ и последващо преобразуване чрез промяна на правната форма. Твърди, че със Заповед № РД-17-70 от 28.06.1991г. на МИТУ за прекратена дейността на „Биотехнивест” без процесните имоти да са изрично изключени от акта на преобразуването, а със Заповед № РД-17-455 от 05.08.1991г. на МИТУ е преобразувана фирмата в ЕООД с държавно имущество. Сочи, че в процеса на преобразуването на СО „Биотехнивест” е извършено разделяне на общата площадка на комбинат „Биотех” с разделителен протокол от 20.12.1993г. между едноличните дружества – негови правоприемници, между които и ищеца. Именно съгласно сочения разделителен протокол за ищеца са предвидени 4060 кв.м. незастроена площ и 523.28 кв.м. застроена такава. Твърди, че застроената част попадала в „корпус спомагателен”, от който с протокол от 07.11.1995г. ответникът „Мембранни технологии” ЕООД е прехвърлил на ищеца 225.68 кв.м., които са включени и в баланса на дружеството, по който начин ищецът е придобил имот с площ от 4809.71 кв.м. от проекто парцел първи, целия съгласно разделителния протокол с площ от 14 293 кв.м. Затова и като твърди, че е налице фактическия състав на пар.

15а от ЗППДОП /отм./ сочи, че Областния управител на Област Пловдив е съставил Акт за държавна собственост № 492/21.11.1997г., в който е отразено, че имот с площ от 4 809.71 кв.м. е бил собственост на СО „Биотехнивест” и е включен в капитала на дружеството ищец. Ищецът твърди, че ответникът „Каммекс” АД претендира права върху парцел първи по разделителния протокол от 20.12.1993г., които основава на договор за покупко – продажба по реда на пар.10, ал.2 ПЗР на ЗППДОП от 29.11.1994г., който обаче договор според ищеца не поражда права на собственост за ответника. Отделно ищецът твърди, че „ВИ и РУС” ООД също е вписан в регистъра към кадастралната карта като собственик на ид.ч. от ПИ ***, което записване било без основание, тъй като соченото дружество било придобило от ищеца права върху обособения към датата на придобиване – 2003г. УПИ ХVІІ-„Биоприборостроене”, което е самостоятелен имот ПИ ***. Ищецът сочи, че ответникът „Мембранни технологии” АД е вписан от Агенцията по кадастъра като собственик в ПИ *** въз основа на разделителен протокол от 20.12.1993г., одобрен със Заповед № РД -16-238/22.05.1995г., които актове, според ищеца не са титули за собственост.

Затова и предвид изложеното настоява съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника „Каммекс” АД /в хода на производството ищеца се е отказал от исковете си срещу „ВИ и РУС” ООД и „Мембранни технологии” АД и производството в тази част е прекратено/ , че не е собственик на имот с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Пловдив, в които този имот, съгласно действащия ПУП на гр. Пловдив „Северна индустриална зона” попада, както следва:

-УПИ

V-883, 752, 756, 885 производствено – складова дейност включващ 1404 кв.м. от имот с идентификатор *** и още

ПИ с идентификатори ***; *** и *** и

-

УПИ ХХ-885 инфраструктурен коридор включващ 1567 кв.м. в. от имот с идентификатор ***.

Претендира разноски.

Ответникът - „Каммекс”

АД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „6-ти септември” № 87 оспорва допустимостта на иска, като твърди, че процесния имот се владее от него.

Отделно оспорва иска и по основание като сочи, че притежава права в имот с идентификатор ***, за които права се позовава на договор за покупко – продажба по пар.10, ал.2 от ПЗР на ЗППДОП от 29.11.1994г., които права са потвърдени и от ищеца с подписване на протокола за въвод във владение. Ответникът сочи още, че коментирания протокол за въвод във владение е бил предмет на отделно производство, по което има постановено влязло в сила съдебно решение и което моли съдът да обсъди като пречка за пререшаване на решен с влязъл в сила съдебен акт спор. Отделно оспорва и твърдението на ищеца, че притежава в собственост 4810 кв. м. от имот с идентификатор ***. Претендира разноски.

Съдът, след преценка на представените доказателства и като взе предвид становищата на страните, намери за установено следното:

Преди да пристъпил към даване отговор на въпроса за основателността или неоснователността на исковата претенция, съдът дължи отговор за нейната допустимост, макар такава преценка да е направена вече при постановяване определението по реда на чл.140 ГПК.

Тук ще се посочи, че ищецът и ответникът са вписани като притежатели на вещни права върху процесния имот в кадастралния регистър. Това обуславя и интересът на всеки един от собствениците да предявява искове, с които да установи, че другият неправилно е вписан в този регистър, поради липсата на основание за това, а именно съответните вещни права.

По делото не се ангажираха доказателства установяващи, че имотът се владее от ответника, което е пречка да се направи извод, че ищецът може да защити правата си с осъдителна искова претенция.

Неоснователно е и другото възражение на ответника „Каммекс” АД за недопустимост на производството, поради забраната за непререшаемост на спора. Видно от приложените съдебни актове, съдебните производства, които са приключили с влезли в сила решения нямат за предмет въпросът е или не е ответникът носител на вещни права върху процесния имот, което налага извод за липса на идентичност и неприложимост на нормата на чл. 299 от ГПК.

Изложеното налага, съдът да извърши преценка по същество на правния спор, с който е сезиран. Той, видно от изложеното по - горе е свързан с това дали ответникът е носител на вещното право на собственост в имот с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Пловдив респ. с вещни права в УПИ включващи този имот.

Видно от изложеното в отговора на исковата молба от страна на „КАММЕКС” АД, гр. Пловдив придобиването на оспорваните от ищеца вещни права върху процесния недвижим имот е станало по силата на договор за покупко-продажба по реда на пар.10, ал.2 от ПЗР на ЗППДОП от 29.11.1994 г. вписан под № 5, т. 7 от 10.04.1995 г. Този договор е посочен и в кадастралния регистър, като основание за вписване в него на ответника, като собственик на процесния недвижим имот.

Казаното води до извод, че разрешаването на настоящия спор по същество е свързано с изследване на описания по- горе договор, предмета на същия и с извършването на преценка дали в следствие на него в патримониума на ответника са се породили вещни права върху процесния имот. Извършването на тази преценка обаче се дължи на база изложените в исковата молба факти и обстоятелства, а не с оглед наведените такива в писмената защита на ищеца.

Ясно е, че произтичащите от договора за покупко-продажба на недвижими имот последици са възможни само ако същият е действителен.

По конкретния казус относно извършването на преценка за действителността на сделката следва да се имат предвид разпоредбата на чл. 297 от ГПК. Това е така, тъй като по настоящето дело на стр. 102 е приложено решение по гр. дело № 2941/1996 г. по описа на ПОС. То, видно от приложените на стр. 104-114 решения на ПАС и ВКС, е влязло в сила. С него дружествата „ БИОМАШИНОСТРОЕНЕ” ЕАД, гр. Пловдив, „БИОПРИБОРОСТРОЕНЕ” ЕООД, гр. Пловдив, „МЕМБРАННИ ТЕХНОЛОГИИ” ЕАД, гр. Пловдив и „ПИНОТ” ЕАД, гр. Пловдив са осъдени да заплатят на „КАММЕКС”АД, гр. Пловдив обезщетение за НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОЦЕСНИЯ ДОГОВОР ОТ 29.11.1994 Г. ЗА ПРОДАЖБА ЧРЕЗ ТЪРГ ПО РЕДА НА ПАР. 10, АЛ.2 ОТ ПЗР НА ЗППДОП. Присъждането на обезщетение за договорно неизпълнение безспорно предполага наличието на един подлежащ на изпълнение договор т.е. действителен такъв. Казаното означава, че по въпроса за действителността на договора е налице влязло в сила решение, мотивите на което се ползват със сила на пресъдено нещо, поради което и този спор понастоящем не може да бъде преразглеждан.

Това становище на съда се потвърждава и от съдържанието на приложените по делото решения по гр.

3694/01 г. на ПРС, потвърдено с определение по ч. гр. дело № 1792/03 на ПОС и определение по гр. дело № 855/03 на ВКС. Предмет на разглеждане по делото на ПРС е бил спор за нищожност на ДОГОВОРА ОТ 29.11.1994 Г. ЗА ПРОДАЖБА ЧРЕЗ ТЪРГ ПО РЕДА НА ПАР. 10, АЛ.2 ОТ ПЗР НА ЗППДОП. Производството по него е било прекратено поради факта, че с влязло в сила решение по т. дело 2942/96 по описа на ПОС е прието, че този договор е валиден. Това последно решение не е приложено по настоящето дело, но решенията, в които то е цитирано са официални документи и имат нужната доказателствена сила за неговото съществуване.

Въз основа на изложеното за настоящия състав е несъмнено, че спорът с действителността на процесната сделка е разрешен между страните по настоящето дело с влезли в сила съдебни решения и не може да бъде разглеждан отново.

Това от своя страна налага единствено да се извърши преценка дали с описаният по-горе договор на ответника е прехвърлено и вещното право на собственост върху процесния недвижим имот.

Самият договор е приложен на стр. 24 и сл. от делото. Според т.1 от същия продавачите - „ БИОМАШИНОСТРОЕНЕ” ЕООД, гр. Пловдив, „БИОПРИБОРОСТРОЕНЕ” ЕООД, гр. Пловдив, „МЕМБРАННИ ТЕХНОЛОГИИ” ЕООД, гр. Пловдив и „ПИНОТ” ЕООД, гр. Пловдив ПРОДАВАТ на КУПУВАЧА - „КАММЕКС” АД, гр. Пловдив СЛЕДНИЯ НЕДВИЖИМ ИМОТ:

Дълготраен актив включващ незавършено строителство 6 халета представляващи северната част от общо девет халета на **** от строителен обект ****, немонтирани материални запаси, прилежаща земя със завършен нулев цикъл и комуникации в строителните граници с площ от 38 декара, находящи се в северна промишлена зона на гр. П. съставляващи част от имот пл. № 4 по плана на **** индустриална зона І част одобрен със заповед № 57 от 03.02.1973 г. при граници: от север- път в проект, от изток КК ”Първи Май”, от юг „Биомашиностроене” ЕООД, гр. П. от запад - ****.

В т. 2 от договора е уговорена покупната цена от 29 900 000 лв. и обстоятелството, че същата ще се плаща разсрочено, а в т. 3 е предвидено, че собствеността преминава при плащане на първата вноска. От приетите по делото основно и допълнително заключение на в.л. Г. се установя факта на извършване на плащането на цялата сума, което води и до извод, че прехвърлянето на собсвеността е настъпило.

По отношение на имотите предмет на сделката следва да се има предвид и подписаният на 21.12.1994 г. между продавачите от една страна и купувача протокол за въвод във владение, който според чл. 11 от сключения на 29.11.1994 г. договор е неразделна част от същия. С този протокол реално между страните по сделката е направена по детайлна индивидуализация на продадения имот, която е съобразена не само с действуващия към момента кадастрален план - този от 1973 г., а и с регулационния такъв одобрен със Заповед № ОА-975/1994 г., като индивидуализацията е направена и съобразно последния. Така от същата става ясно, че в спомената площ попадат:

Парцел І с площ от 5,

31032 дка,

Парцел ІІ с площ от 5,

24534 дка,

Парцел ІІІ с площ от 15,

238 дка,

Парцел ІV с площ от 11,

968 дка, които се предават реално и

1/ 60 от ид. част равняваща се на 238, 34 кв. м. от парцел VІІ целия с площ от 14, 293 дка.

В протокола за въвод са посочени общите граници на описаните по- горе парцели, като те са напълно идентични с описаните в т. 1 от договора сключен на 29.11.1994 г. Това сочи, че в случая не става реч за промяна във волята на продавачи и купувач, а за индивидуализация на същата. Тук за яснота и най – вече с оглед изтъкнатото в писмената защита на ищеца е нужно да се спомене, че вписването на акт прехвърлящ право на собственост с оглед чл. 1 от Правилника за впиванията има САМО декларативен ефект т.е. не е елемент от фактическия състав на прехвърлянето на вещното право. По тази причина фактът дали протокола за въвод във владение е вписан или не е абсолютно неотносим още повече, че той има уточняващ характер досежно вписаният договор за покупко-продажба.