Протокол № 847 от 13.05.2025, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 847 гр. Пазарджик, 13.05.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева

Сложи за разглеждане докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело № 20245220100892 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 13:45 часа се явиха:

АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ АД

(ищец), редовно призован чрез юрисконсулт Е. Б. И., не изпращат представител.

Съдът ДОКЛАДВА молба вх.№ 12884/07.05.2025 г. от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" АД, ЕИК: 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1527, ул. „Панайот Волов" № 29, етаж 3, представлявано от Изпълнителния директор Я. Б. Я. чрез процесуален представител: юрк. Г. Б., съдебен адрес за получаване на книжа: град София, п, к. 1527, ул. „Панайот Волов” № 29, етаж 3, [email protected], по ГД № 892/2024г. насрочено на 09.05.2025 г. от 13,45 ч. за ОСЗ. Производството по делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за 09.05.2025 г. от 13,45 часа.

Поради служебна ангажираност е в невъзможност да се яви в предстоящото открито съдебно заседание и моли да бъде разгледано делото в тяхно отсъствие.

Н. С. Ц. (ответник), редовно призована чрез особения представител А. Г.

Г. (4400007144 Пазарджик), адвокат от АК - Пазарджик, назначен с определение 1906/28.06.2024 г.

АДВОКАТ Г.: – Моля да се даде ход на делото.

1

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

СЪДЪТ пристъпи към изясняване на делото от фактическа страна по реда на чл.143 от ГПК:

Съдът ДОКЛАДВА молба вх.№ 12884/07.05.2025 г. от „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, чрез процесуален представител: юрк.

Г. Б., с която:

Поддържат исковата молба. На основание чл. 127, ал. 2 от ГПК молят съда да приеме доказателствата, представени с исковата молба, като конкретните обстоятелства, които ще доказват с тях, са възникването на правоотношението и неговите условия.

Нямат възражения по доклада.

Във връзка с отговора на исковата молба, излагат следното:

1.

По отношение на наведените в отговора на искова молба твърдения за липсата на изискуемост на вземането:

Съгл. чл.3 от процесния договор същия е сключен на 09.04.2021Г. със срок от 15 седмици с крайна дата 03.07.2022г., явяващ се падеж на последната погасителна вноска. Вземането по Договор за паричен заем № 5692352 е прехвърлено в полза на ищцовото дружество с подписване на Приложение №1 към договор за цесия на 04.07.2022г., към която дата задължението на ответника към „Вива Кредит" ООД не само е настъпило, но е настъпил падеж на всяка една погасителна вноска, както и на цялото задължение. Новият кредитор - „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД е подал заявление по чл.410 от ГПК в съда за издаване на заповед за изпълнение на 27.10.2023г. към която дата сроковете по всички падежи на процесния договор са отдавна изтекли и конкретния случай не попада в хипотезата на предсрочна изискуемост и наличието или липсата на обявяването й.

2.

По отношение на наведените в отговора на исковата молба твърдения за липса на доказателства за преддоговорни отношения и общи условия:

2

В чл. 1 от процесния договор страните са заявили, че сключват процесния договор на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на заемателя - ответник по настоящия иск, посочващ индивидуалните условия на бъдещия заем, както и Предложение за сключване на договор за паричен заем, направено от заемателя. С полагането на подписа си заемателят е удостоверил факта, че основанието за сключване на процесния договор са изброените документи и всякакви доводи и твърдения в обратна посока са ирелевантни към спора и считам, че целят единствено внасяне на неоснователни съмнения относно валидността на съществуващата облигационна връзка между страните.

Отделно от това, по отношение на Предложението за сключване на договора за заем правя уточнявам, че същото не следва да е получено от заемателя-ответник, а напротив, предложението изхожда от него. Предвид което, наведените в тази насока твърдения са неотносими към спора и единствено целят отново внасяне на неоснователни съмнения относно валидността на съществуващата облигационна връзка между страните.

Следва да се обърне внимание на факта, че Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на заемателя - ответник по настоящия иск, посочващ индивидуалните условия на бъдещия заем, както и Предложение за сключване на заем , направено от заемателя са документи, касаещи преддоговорни отношения между страните и не е задължително да бъдат част от приложенията към процесния договор.

На следващо място следва да се отбележи, че видно от съдържанието на процесния договор за заем същия съдържа необходимите реквизити, за да се приеме, че общите условия по него са инкорпорирани в самия договор, като няма законова пречка за това. Така в договора се съдържа подробна информация за правата и задълженията на страните, начин на прекратяване на договора, други общи разпоредби, сред които съгласие за изпращане на информация по електронен път, съгласие за обработване на лични данни, информация за сключване на договор от разстояние и др. Касае се до сключен по реда на ЗПК договор за заем, в който са разписани подробно всички права и задължения на страните по договора, както и необходимите разяснителни разпоредби.

3.

По отношение на наведените в отговора на исковата молба 3 твърдения, че процесният представителна власт: договор не подписан от лице, имащо

Обстоятелството, че договорът не е подписан от вписаните в търговския регистър официални представители, а от лице, упълномощено по силата на трудов договор да представлява дружеството при встъпване в облигационни отношения с кредитополучатели, не влияе на обвързващия характер на договора. Наведените оспорвания в тази насока са ирелевантни за възникването на задължението на кредитополучателя да върне получената по силата на процесния договор сума по реда и условията, предвидени в него.

4.

По отношение на твърденията за недействителност на процесния договори, излагат следното становище:

Считат, че не са налице основания за недействителност на договора за заем, нито нарушение на която и да е разпоредба, визирана в чл. 11 ЗПК, водеща до недействителност на процесния договор, поради което и същият е валидно сключен. Процесният договорът за заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт.

Липсват нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК.

Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на всяка дължима погасителна вноска.

Погасителният план е инкорпориран в разпоредите на процесния договор.

Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е удостоверено в договора, което обстоятелство е признато от ответника с поставянето на подпис на договора за паричен заем. Всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя, което свидетелства ,че същият е бил наясно с предмета на същия и задължението да заплаща вноските по него.

С оглед на това, следва да се приеме, че при сключването на договора заемателят- ответник е имал ясна представа за съдържанието на насрещните задължения, което от своя страна означава ,че няма основание да се приеме, че е сключен при липса на знание относно условията на договора.

4

Процесният договор е сключен при спазване на всички законови изисквания и не е налице основание да се приеме ,че със същият се цели заобикаляне на закона.

Противоречие с добрите нрави би имало ако с подписването на договора се нарушават морални, неписани норми на обществения живот, от гледана точка на които е морално недопустимо сключеният договор да породи правни последици, какъвто не е настоящият казус .В процесния случай е налице една валидна облигационна връзка и договор ,отговарящ на законовите изисквания по който липсва изпълнение на поето задължение от страна на кредитополучателя- ответник по настоящото дело.

5.

По отношение на ГПР:

Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не следва да надвишава петкратния размер на законната лихва, като видно от представения Договор, неговият размер е 49.49 %, което показва, че не е налице нарушение на законовите разпоредби. В чл. 3, т. 8 е посочено, че при изчисляване на ГПР са взети предвид следните допускания: Кредитополучателят ще изпълнява своите задължения в съответствие с условията и сроковете, предвидени в договора. Пълният размер на кредита е усвоен от кредитополучателят незабавно. Лихвата и другите разходи се начисляват в съответствие с тези усвоявания и погасявания главницата и съгласно клаузите, предвидени в договора. Считат, че така сключения договор за кредит е съобразен и с императивната норма на чл. 11, т. 10 ЗПК.

Нормата на чл. 11, т. 10 ЗПК не предвижда в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включени в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Думата допускания тук се използва в смисъл на предвиждания за бъдещето, а не в смисъл на разходи, част от ГПР. Тези допускания или предвиждания са изчерпателно изброени както в чл. 19 от Директива 2008/48 на Европейския Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити, така и в издадения в нейното изпълнение ЗПК и по точно в точка 3 от Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. Тези допускания се делят на две групи.

Първата група са базови допускания /чл. 19, т. 3 и т. 4 от Директива 2008/48 и т. 3 букви „а" и „б" Приложение № 1 към ЗПК и допълнителни допускания /чл.

19, т.5 от Директива 2008/48 и т. 3 букви - „в", „г", „д", „е", „ж", „з", „и", „к", 5

„л", „м" към ЗПК/. Първата група допускания биха имали значение за всеки вид потребителски кредит, докато допълнителните допускания касаят определени видове креди, като револвиращ кредит, овърдрафт или договор за кредит с неопределен срок, чиято легална дефиниция е дадена в буква „ж" на Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. При посочените в тази разпоредба кредити, за да може да се изчисли и посочи един точен процент на ГПР при сключване на договора, се налага се правят допускания за бъдещето, за да се изчисли ГПР като една - единствена ставка с точност поне един знак след десетичната запетая /т. 2 б. „г“ от Приложение № 1 към ЗПК/, което е детайлно разяснено в решение на СЕС С-290/2019г. В настоящия случай е приложимо единствено първото базово допускане по т. 3, буква „а" на Приложение №1, а именно да се допусне, че договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора, което е посочено в чл. 4, ал.

1, т. 4 от договора. Второто базово допускане касае уговорени променливи лихвени проценти, а в процесния договор лихвеният процент е фиксиран и подобни допускания са неприложими. Допълнителните допускания също не са приложими, защото касаят хипотези на горепосочените видове потребителски кредити, какъвто настоящия не е. Смисълът на закона е кредитополучателят да се запознае предварително с размера на сумата, която ще върне на банката под формата на ГПР, което изискване в случая е изпълнено. С оглед на изложеното считаме, че е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

6.Относно клаузата, регулираща договорна лихва:

Към момента на сключване на договора за кредит в действащото законодателство е нямало ограничение на максималния размер на цената на услугата - предоставяне за ползване на паричен заем. От друга страна, законната лихва за забава, по никакъв начин не ограничава правото на страните да уговорят цена на услуга (ползване на паричен заем) в различен размер. Задължението по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД не е наречено от законодателя с термина „лихва", а е определено като обезщетение за вреди от неточното /забавено/ изпълнение или от пълното неизпълнение на главното задължение.