Решение № 1136 от 02.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1136 гр. Пловдив, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове:

Бранимир Василев

Матей Тодоров при участието на секретаря Милена Левашка Августинова като разгледа докладваното от Матей Тодоров Въззивно гражданско дело № 20265300501212 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „ВАЛЕТ 2013“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.Асеновград, ул. „Градешница“ № 43 чрез адв. И. Т. срещу Решение № 1071/11.03.2026 г., постановено по гр.дело № 9387/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив с което е отхвърлен предявения от „ВАЛЕТ 2013“ ЕООД против Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД иск с правно основание чл. 405 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 4015,25 евро (7853,14 лева) представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди по лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х7 40Д“ с рег. № ***, изразяващи се в ремонт и подмяна на увредени и липсващи авточасти, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 23.05.2025 г. до окончателното изплащане и е присъдил разноски.

Навеждат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, необоснованост и неправилно тълкуване на застрахователния договор. Твърди се, че съдът е извършил изолирано и превратно тълкуване на т.12.9 от общите условия, без да вземе под внимание, че става въпрос за „Пълно каско“, в т.ч. покритието за злоумишлени действия. Твърди се, че е налице нарушение на чл.20 от ЗЗД.

Твърди, че съдът механично е приел, че всяка липса на част е равносилна на изключен риск. Твърди се, че кражбата на части представлява умишлено противоправно деяние, увреждащо застрахованото имущество и 1 попада в обхвата на „Пълно каско“. В случая не се касае за „липсваща вещ“, а за увреждане на функционалната цялост на МПС. Излагат твърдение, че съдът е игнорирал, че автомобилът е сложна съставна вещ, при която отнемането на съществени компоненти води до частична загуба на вещта като функционално цяло и се приравнява на частична щета, а не на липса. Излага твърдение за противоречие в мотивите на съда, като съдът е приел, че частите са фабрично монтирани, част са от системите за активна безопасност и липсата им води до невъзможност за пълноценно ползване и въпреки това е отказал обезщетение.

В този смисъл прилага и съдебна практика. Моли за отмяна на обжалваното решение да се постанови друго, с което да се осъди въззиваемата страна „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД да им заплати реално претърпените вреди на стойност 7853,14 лева за ремонт и подмяна на авточасти, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди. Претендира и разноски.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД чрез юрисконсулт И. Й.. Излага съображения за неоснователност на въззивната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за производството пред настоящата инстанция.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за основателна.

Районен съд – Пловдив е бил сезиран с иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ. В исковата молба се е твърдяло, че ищецът е собственик на МПС лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х7 40Д“ с рег. № ***, който паркирал на платено паркомясто в гр. ***. На 29.02.2024 г. управителят на ищцовото дружество – В. В. Б. констатирал, че предната броня на автомобила била демонтирана, като липсвали дистрониците – радарен сензор и сензор за регулиране на скоростта. По случая било образувано досъдебно производство ЗМ № 122/29.02.2024 г. по описа на 03 РУ на МВР – Пловдив. По отношение на автомобила е имало сключена застраховка „Каско“ при ответното дружество, обективирана в полица № 0310Х0014898. За настъпилата увреда по автомобила ищецът уведомил застрахователя, като била образувана преписка № 26024030100933 и извършен опис на щетите. На 12. 03.2024 г. ищцовото дружество получило от застрахователя отказ за изплащане на обезщетение с позоваване на т. 12.9 от Общите условия на договора, че такова не се изплащало за липсващи части, агрегати, възли, детайли или оборудване на МПС. Дружеството отстранило щетите по автомобила в лицензиран сервиз „М Кар“ ООД, за което заплатило сумата от 7853,14 лева за ремонт и авточасти. Посочва се, че без поправката на автомобила е било невъзможно неговото пълноценно използване поради нарушаване на неговата цялост и 2 функционалност.

Ответникът е взел становище за неоснователност на предявения иск.

Оспорил е, че е настъпило събитие, представляващо покрит риск по сключената застраховка, доколкото било налице изключение от застрахователно покритие по т. 12.9, вр. т. 12 от Общите условия. Сочи се, че застрахователят изплаща обезщетение за липси по автомобила, но само в случаите, когато са резултат на противозаконно отнемане на целия автомобил.

Съдът е приел, че се касае за увредени и липсващи детайли от фабрично монтирано оборудване за активна безопасност на процесния автомобил, не е налице кражба на цялото МПС, нито квалифициран състав на кражба. Тези детайли са изключени от застрахователния риск и застрахователя не дължи обезщетение.

Безспорно установено е наличието на застрахователно правоотношение между Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД и „ВАЛЕТ 2013“ ЕООД, в качеството на собственик на лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х7 40Д“ с рег. № ***, за застраховка „Каско” с клауза „Пълно каско“, обективирана в полица № 0310Х0014898, с период на застрахователно покритие от 08.08.2023 г. до 07.08.2024 г. Установено е, че на 29.02.2024 г. около 08:50 часа (в срока на действие на застраховката) била констатирана липса на части – дистроници от застрахования автомобил с рег. № ***. По случая било образувано досъдебно производство ЗМ № 122/29.02.2024 г. по описа на Трето РУ – Пловдив, а при дружеството била образувана преписка № 26024030100933 и извършен опис на щетите. От представената фактура № 2000094094/19.03.2024 г., издадена от „М Кар“ ООД, се установява, че стойността на ремонта за отстраняване на щетите била в размер на 7 853,14 лева с ДДС, която била заплатена от „ВАЛЕТ 2013“ ЕООД на 19.03.2024 г.

В хода на съдебното дирене е била изготвена съдебна-автотехническа експертиза, която не е оспорена от страните.

Застрахователят по имуществена застраховка „Каско на МПС“ носи отговорност за всички вреди, които са настъпили в резултат на събитие, предвидено като покрит застрахователен риск в застрахователния договор и в Общите условия към него. Нормата на чл. 405, ал. 1 КЗ регламентира, че при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Налице е спор между страните дали откраднатите части съставлява покрит застрахователен риск и съответно дали е налице основание за ангажиране на договорната отговорност на застрахователя.

Съгласно представените като доказателство по делото Общи условия за автомобилна застраховка „Пълно каско“ в т. 12.9 е предвидено, че застрахователят не предоставя застрахователно покритие за липсващи части, агрегати, възли, детайли или оборудване.

По делото е установено настъпването на застрахователното събитие.

Дружеството е сезирало компетентните органи да извършат разследване на кражбата, като по случая е образувано досъдебно производство ЗМ № 122/29.08.2024 г. Обстоятелството, че частите от процесния автомобил липсват и водачът на автомобила не знае кой ги е отнел, е достатъчно, за да се приеме настъпването на събитието кражба. В случая следва да се посочи и че не се установява по делото друга различна от описаната причина за липсата на частите от процесния автомобил. Не се спори и между страните, че 3 процесният автомобил е бил застрахован със застрахователно покритие по клауза „Пълно Каско“, включваща пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени от рисковете, посочени в т. 7.4 и сл. от ОУ.

Настоящия състав счита, че т. 12.9 от ОУ не води до категоричен извод, че при кражба на части от автомобила, които засягат неговата функционалност и цялост, застрахователят се освобождава от задължението да изплати застрахователно обезщетение, причинено вследствие на кражба. Текстът предвижда, че не се покриват липсващи отделни детайли, възли и агрегати, на МПС. Въззивният съд, при тълкуването на клаузата съобразно правилото на чл. 20 от ЗЗД, достига до извод, че отказът на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение е неоснователен. Моторното превозно средство по своята същност представлява сложна съставна вещ, която включва отделни елементи (части). Извън сложната съставна вещ отделните нейни части нямат свое самостоятелно предназначение, а са функционално свързани с главната вещ. Ето защо всички части на главната вещ, в своята съвкупност и установен начин на взаимодействие, обезпечават възможността същата да бъде използвана съобразно нейното предназначение. От комплексното тълкуване на относимите клаузи от ОУ съдът приема, че застрахователят е поел задължение да покрие и риска кражба на части от застрахования лек автомобил. С оглед описаното се прави извод, че частите посочени в т. 12.9 са само тези части от автомобила, които е възможно да бъдат премахнати без особени усилия или използване на технически средства и без които е възможно и позволено от закона автомобилът да се движи по пътищата за обществено ползване, какъвто не е процесният случай.

По отношение на изготвената съдебно-автотехническа експертиза съдът кредитира заключението на вещото лице като пълно, всестранно, обективно и безпристрастно. От него се установява, че липсващите части са S5DN-Parking assistance system Plus. Увредените и липсващи части на автомобила са преден радарен сензор, дълъг обсег, капак на сензора, кабелен сноп, букса, комплект за защита против кражба на предния радар, лепенка и държач (конзола) на преден радарен сензор. Вещото лице е посочило, че откраднатите части са неразделна част от системата за активна безопасност на МПС-то, като същите осигуряват функцията като адаптивен круиз контрол, поддържане на дистанция до движещо се отпред превозно средство, предупреждение за опасно приближаване и подпомагане на автоматичното спиране. Липсата им води до загуба на функции, предназначени да помагат на водача да предотврати пътнотранспортно произшествие. Също така е прието, че без тях, автомобилът може да бъде управляван в ограничен режим, но не може да се използва пълноценно без увредените и липсващи детайли. В резултат на това автомобилът губи предвидената си функционалност.

Чрез посоченото въздействие е нарушена функционалната цялост на автомобила, като сложна съставна вещ, при чието функционално единство същият е изправен, поради което в случая е налице повреда на автомобила, която подлежи на обезщетяване, тъй както автомобилът е застрахован по „Пълно Каско“, при отчитане на неговата застрахователна стойност с констатираните липси и увреждания. Посочените липси и увреждания върху МПС-то не могат да бъдат квалифицирани като „липсващи отделни детайли, възли и агрегати на МПС“. За застрахователното дружество не е възникнало правото по чл. 408, ал. 1, т. 1 от КЗ да откаже заплащането на уговореното 4 застрахователно обезщетение. По изложените съображения съдът счита, че настъпилото за времето от 28.02.2024 г. от 21:15 часа до 29.03.2024 г. на 08:50 часа констатираните липси на застрахования лек автомобил съставляват покрит от застрахователя риск.