Решение № 61 от 01.02.2022, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Благоевград, 01.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Габриела Тричкова при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело № 20211200500813 по описа за 2021 година и за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството пред Окръжен съд Благоевград е образувано въз основа на подадена въззивна жалба от ИВ. Г. Т. и Л. АТ. Т., двамата с местоживеене: И. гр. Л., ул.“П.К.“ № 14, POS 6, чрез процесуален представител адв. Л.М., АК – С., ул.“М.“ № 6 срещу решение № 901026 от 12.04.2021г. по описа на РС С. постановено по гр.д.№ 391/2020г., в частта с която са уважени предявените искове.

В жалбата се съдържат оплаквания, че постановеното решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон при допуснати съществени процесуални нарушения, като същото е необосновано.

Излага се, че неправилно съдът не е уважил направеното възражение за погасителна давност по чл.87, ал.5 от ЗЗД, като се посочва, че правото да се развали договора се погасява с петгодишна давност, която е изтекла на 24.03.2011г. Излага се, че договорът е сключен на 24.03.2006г., като петгодишния срок е изтекъл и след този срок купувачите са узнали, че срещу тях е подаден иск за делба от лице, което претендира, че притежава ½ идеална част от имота. Този иск е предявен на 13.05.2011г. Посочва се, че независимо от воденото дело за евикция ответниците продавачи на имота не са узнали за него и неправилно без тяхна вина са отговорни за настъпилите вреди. Навежда се довод, че изводът на съда, че съдебно отстранените купувачи имат право на обезщетение съгласно разпоредбата на чл.190, ал.2 от ЗЗД също е неправилен, тъй като обезщетението по дефиниция по чл.82 от ЗЗД обхваща имуществените вреди – претъпени загуби и пропуснати ползи, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението. Сочи се, че в случая няма неизпълнение по сключения договор за покупко – продажба. Твърди се, че платените адвокатски хонорари са възнаграждение за труд и се погасяват в тригодишен срок. Посочено е в жалбата, че в отговора на исковата молба, който се поддържа изцяло, е направено възражение за неотговорност по чл. 191, ал. 2 от ЗЗД. Заявено е, че ответниците са привлечени като трети лица помагачи по гр. д. № 1344/2010г. и с Определение от 09.08.2011г. са конституирани като такива в полза на ответниците по това дело купувачи на процесния имот. Не е 1 възприето направеното възражение от първоинстанционния съд, не е обсъдено дори обстоятелството, че жалбоподателите са се позовали на чл. 219, ал. 2 от ГПК, чийто текст е категоричен - „привличането не се допуска, ако третото лице няма постоянен адрес в Република България или живее в чужбина.“ Твърди се, че двамата ответници са постоянно пребиваващи в И. с посочени адреси и с приетите документи за регистрация, които са представени по делото и приети от съда като доказателства се установява това, но същите не са обсъждани, като е допуснато процесуалното нарушение, което прави порочно постановеното решение от PC - гр. С.. На следващо място се излага в жалбата, че е необоснован изводът на съда на стр. 5 от решението, че двамата продавачи са били уведомени за делото за делба и на 09.08.2011г. са им били редовно връчени преписи от исковата молба, от отговора на исковата молба и другите книжа по гр. д. № 1344/2010г., което не отговаря на истината защото датата 09.08.2011г. е датата на закритото заседание на PC - гр. С. и тъй като по делото няма данни документите да са връчени на жалбоподателите.

Заявено е, че е необоснован и правният извод, че е налице редовно привличане като трети лица помагачи и не е била налице хипотезата на чл. 219, ал. 2 от ГПК, като не са обсъдени описаните документи за местоживеенето им в чужда държава от ЕС. Излагат се доводи за нарушения относно връчването на съдебните книжа и нарушения на изискванията на ГПК, както и че същите не са предадени на ответниците.

Иска се да бъде отменено постановеното Решение № 901026 от 12.04.2021 г., по гр. д. № 391 /2020г. по описа на PC - гр. С. и вместо него да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени предявените искове. Направено е искане да бъдат присъдени направените разноски в двете инстанции в размер на адвокатския хонорар по представения списък по ГПК.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на въззиваемите Л. В.

В., с ЕГН ********** и К. Д. В., с ЕГН **********, чрез пълномощника им адв. Д.Х.. В отговора се излага, че са неоснователни въведените с въззивната жалба оплаквания за неправилност на постановеното решение. Посочва се, че делото е напълно изяснено от фактическа страна, като в съответствие със закона и събраните по делото доказателства, първостепенният съд е стигнал до законосъобразни правни изводи. Излага се в отговора, че законосъобразно и в съответствие с безспорно установените по делото факти, първостепенният съд е счел за неоснователно възражението на ответниците по исковете въззивни жалбоподатели, че не отговарят за съдебното отстранение, тъй като не са били привлечени в делото по частична евикция на ищците - делбеното производство. Сочи се, че е безспорно установено обстоятелството, че ответниците, към момента на привличането им като трети лица помагачи в това дело, са имали регистриран на територията на Република България постоянен и настоящ адрес, като освен това, книжата по делбеното дело са редовно връчени и приети на същия адрес от пълнолетен член на семейството им - техния син.

Поддържа се в отговора, че първостепенния съд законосъобразно е отхвърлил и възражението на въззивните жалбоподатели, че предявеният иск е погасен по давност, като е приел, че в случая е приложима общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД и тя изтича на 11.06.2020г. Тъй като исковете са предявени преди тази дата, те не са погасени по давност.

Сочи се, че е безспорна правната доктрина и съдебната практика по въпроса, че меродавният начален момент, от който започва да тече погасителната давност за упражняване на правото на ищците да искат разваляне на договора поради частична евикция е влизане в сила на решението по предявения в случая иск за делба, в производството по който е установено, че третото лице е носител на правото на собственост върху ½ идеална част от имота, тъй като въззиваемите не са купили имота от лице, което е изцяло собственик и поради това не са придобили собствеността върху тази част от имота (1/2), която не е принадлежала на И. и Л.

Т.и. След като това решение е влязло в сила на 11.03.2015г., а исковата молба е предявена преди 11.03.2020г., то общият петгодишен срок не е изтекъл и искът по чл.87, ал.5 ЗЗД не е погасен по давност. В изложения смисъл се цитира съдебна практика Решение № 98 от 12.07.2017 г. на ВКС, ГК, 4 отделение по гр.дело № 3871/2016г. и др. На следващо място е заявено в отговора, че е неоснователно и оплакването във въззивната жалба, че не е налице неизпълнение на договора за покупко - продажба от страна на въззивните жалбоподатели.

При съдебната евикция - пълна или частична, е налице неточно изпълнение на задължението на продавача да прехвърли правото на собственост. Това неизпълнение на основното договорно задължение на продавача поражда неговата отговорност да върне част от цената 2 на имота при частична евикция, а също така и да обезщети купувача за вредите - чл. 190, ал.

2 ЗЗД, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението. С оглед изложеното, се иска да бъде потвърдено решението на Районен съд С. в обжалваната му от И. и Л. Т.и, осъдителна част, като валиден, допустим и правилен съдебен акт.

В срока по чл. 263 ГПК е подадена насрещна въззивна жалба от въззиваемите Л. В. В., с ЕГН ********** и К. Д. В., с ЕГН **********, чрез пълномощник адв. Д.Х. против решението на първоинстанционния съд, в частта, с която е отхвърлена частично претенцията за сторени съдебни разноски в производството за делба - общо в размер на 3217 лева, като искът е уважен за половината от претендираната сума - 1608,50 лв. (хиляда шестстотин и осем лева и петдесет стотинки), а за другата половина в размер на 1608,50 лв.

(хиляда шестстотин и осем лева и петдесет стотинки), искът е отхвърлен като неоснователен. Излага се в жалбата, че решението на Районен съд С. в посочената му отхвърлителна част е неправилно. Поддържа се довод, че съставът на първоинстанционния съд, обсъждайки претенцията на ищците за сторените от тях разноски в нотариалното производство и разноски по делото за делба във фазата по допускането й, е изложил съображения, че тези претенции следва да бъдат уважени само за половината от сторените разноски, тъй като евикцията по отношение на ищците е частична - те са отстранени само от половината от имота. По отношение на продажбата на другата половина, ответниците по исковете са изпълнили задължението си и поради това обезщетяването на ищците следва да е до размер на половината от общия размер на разноските в нотариалното и исковото делбено производство. Навежда се в жалбата, че въззиваемите са съгласни с мотивите на състава на първостепенния съд касателно разноските в нотариалното производство, но считат, че изводът за частично репариране на разноските, сторени от В.и в делбеното дело, е неправилен като противоречащ на смисъла на закона. Заявено е, че самият факт на образуване и водене на делбено дело от третото лице срещу Л. и К. В.и, за което е установено, че е носител на право на собственост върху 1/2 идеална част от имота, обуславя основателността на иска за заплащане на сторените от въззиваемите разноски в това производство, в цялост. Т.е., отговорността на ответниците по исковете за частична евикция на В.и, реализирана именно посредством делото за делба, обуславя отговорността им за сторените разноски в делбеното дело изцяло, а не в половин размер.

Предвид изложеното се иска да бъде отменено Решение № 901026 от 12.04.2021г. по гр. дело № 391/2020г. на Районен съд гр. С., в частта му, с която частично е отхвърлен искът за разноски, сторени от Л. В. В. и К. Д. В., в производството за евикция за разликата между уважения размер от 1608,50 лв. (хиляда шестстотин и осем лева и петдесет стотинки), до претендираната сума от 3 217 (три хиляди двеста и седемнадесет) лева и вместо него да бъде постановeно ново, с което да бъде уважен този иск изцяло.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор от страна на Л. и И.Т.и на подадената насрещна въззивна жалба. Страните не са направили искания за събиране на доказателства.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателите Т.и не се явяват, представляват се от процесуален представител, който поддържа подадената въззивна жалба, като по същество се иска да бъде уважена същата като основателна.

Въззиваемите, редовно призовани не се явяват, представляват се от пълномощник, който оспорва жалбата на основанията изложени в писмения отговор, като прави искане подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционния съдебен акт да бъде потвърден в осъдителната му част като правилен и законосъобразен. Поддържа подадената насрещна въззивна жалба, като моли да бъде уважена.

По делото пред настоящата инстанция не са събирани нови доказателства.

Окръжен съд-Благоевград, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Районен съд-С. е сезиран с искова молба подадена от Л. В. В., с ЕГН ********** и К. Д.

В., с ЕГН ********** и двамата от гр. С., със съдебен адрес гр.С., ул.“Б.“ №2 против ИВ. Г.

Т., с ЕГН ********** и Л. АТ. Т., с ЕГН ********** и двамата от същия град С., ул.“Г.Б.

№11, ет.2.

3

Ищците сочат, че на 24.03.2006 год. са сключили договор за покупко - продажба, оформен с нотариален акт № 69, том първи, peг. № 818, дело № 65/ 2006 год. на Нотариус Р.Б. № 286 от регистъра на нотариалната камара, с който ответникът ИВ. Г. Т., със съгласието на съпругата си Л. АТ. Т., им е продал недвижим имот - апартамент № 12 в бл. 15, вх. Б, ет. 4, находящ се в гр. С., ж.к.“С.“, състоящ се от две стаи и кухня със застроена площ от 54,51 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение № 11 с полезна площ от 2,61 кв.м., ведно с 2,313% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, за сумата от 28 000 лева. Сочат, че съгласно КК и КР на гр. С. това жилище представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес на имота гр.С., ж.к.“С.“ бл.15, ет.4, ап.12, като самостоятелния обект се намира в сграда №13 разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение : жилище, апартамент, брой нива на обекта 1, с посочена в документа площ 54,51 кв.м.; прилежащи части: мазе 112,61 кв.м.; 2,313% идеални общи части на сградата и от правото на строеж, ниво 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж : ***, под обекта: