Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1907 от 27.04.2026, Административен съд - Стара Загора

Съд
Административен съд - Стара Загора
Дело
Административно дело 461/2026
Вид
Определение № 1907
Подписан
27.04.2026
Състав
Райна Тодорова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.166 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 297, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 397, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.222 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.222а · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.266 и сл. · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 266, ал. 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 266-267 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 267, ал. 2, т. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 268 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • § 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1907

Стара Загора, 27.04.2026 г.

Административният съд - Стара Загора - V състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

РАЙНА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдията Райна Тодорова административно дело № 461/2026 г. на Административен съд - Стара Загора, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.166 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).

Производството по административно дело № 461/ 2026г. по описа на Административен съд – Стара Загора е образувано по жалба на „РИВА-ТТС“ ООД [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, [улица], ет.1, представлявано от управителя Б. У., срещу Решение № 90/ 08.04.2026г. на Директора на Териториална дирекция на НАП – Пловдив, с което е оставена без уважение, като неоснователна, жалбата на „РИВА-ТТС“ ООД срещу Протокол за опис изх. № [рег. номер]-028-0000692/ 16.03.2026г. от 17.03.2026г., съставен от публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас.

В жалбата се съдържа и искане на основание чл.166 от АПК да бъде спряно изпълнението по отношение на процесния имот, до приключване на съдебното производство, с оглед предотвратяване на значителни и трудно поправими вреди.

Съдът, като взе предвид доводите на жалбоподателя по направеното искане по чл.166 от АПК, намира искането за недопустимо, по следните съображения:

С Протокол за опис изх. № [рег. номер]-028-0000692/ 16.03.2026г. от 17.03.2026г., съставен от публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас по изп. дело № *********/ 2025г., образувано по изпълнително основание – Ревизионен акт № Р-16002425000442-091001/11.08.2025г., във връзка със събиране на публично вземане от „РИВА-ТТС“ ООД, гр. Стара Загора, е извършен опис на притежаван от дружеството недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с [идентификатор] по КККР на гр. Приморско. Действието на публичния изпълнител е оспорено по реда на чл.266 и сл. от ДОПК, като с обжалваното в настоящото съдебно производство Решение № 90/ 08.04.2026г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, жалбата на „РИВА-ТТС“ ООД срещу Протокол за опис изх. № [рег. номер]-028-0000692/ 16.03.2026г. от 17.03.2026г. е оставена без уважение, като неоснователна.

Разпоредбите на глава 27 от ДОПК „Защита срещу принудително изпълнение", уреждащи обжалването на действията на публичния изпълнител пред Директора на съответната ТД на НАП и респ. на неговото решение по съдебен ред, не предвиждат изрично правомощие на съда, разглеждащ жалбата, подадена по реда чл. 268 от ДОПК, да спре изпълнението, респ. да спре обжалваните действия на публичния изпълнител. В чл. 266, ал. 4 от ДОПК е предвидено, че жалбата по административен ред не спира действията по принудителното изпълнение, освен ако е подадена от трето лице със самостоятелни права върху вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение. Според чл.222 и чл.222а от ДОПК, компетентен да спре принудителното изпълнение е единствено публичният изпълнител, като спирането на принудителното изпълнение е допустимо са в изрично посочените в закона случаи. Разпореждането, с което се произнася публичният изпълнител по искане за спиране на принудителното изпълнение, подлежи на оспорване по реда на чл. 266-267 от ДОПК и едва след произнасяне от страна на решаващия административен орган, решението му може да се обжалва пред административния съд – чл. 268 ДОПК. Разглежданият случай не е такъв и ако счита, че са налице основанията за спиране на действията по принудително изпълнение, жалбоподателят може да направи искане пред публичния изпълнител във всеки един момент на това изпълнение.

Изключение от правилото, че компетентен да спре принудителното изпълнение е единствено публичният изпълнител, е регламентирано в чл. 267, ал. 2, т. 2 от ДОПК, съгласно която разпоредба решаващият орган (Директорът на съответната ТД на НАП) може да спре изпълнението, ако са налице основанията за спиране принудителното изпълнение по този кодекс. Но в ДОПК не е предвидено овластяване на съда да спре действия на публичния изпълнител, съотв. административният съд не притежава такива правомощия, като липсва и нормативно предвидено основание за спиране действията на публичния изпълнител от съда. Липсата на законова правна регламентация в посочения смисъл произтича от обстоятелството, че се касае за изпълнително производство за принудително събиране на публични държавни вземания, по отношение на което изпълнително производство разпоредбите на чл. 166 и сл. от АПК, предвиждащи възможност за спиране изпълнението на обжалван административен акт, не се прилагат. Това е така, тъй като в изпълнителното производство се пристъпва към принудително изпълнение на установени с вече влязъл в сила акт задължения (или подлежащ на предварително изпълнение акт, който е годно изпълнително основание). Неприложима е и разпоредбата на чл. 297, ал. 4 във вр. с чл. 280, ал. 1 от АПК, както и нормата на чл. 397, ал. 1, т. 3 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК – съгласно § 2 от ДР на ДОПК субсидиарното прилагане на АПК и ГПК е допустимо само за неуредените случаи, какъвто спирането на принудително изпълнение на публични вземания по реда на ДОПК не е.

С оглед на изложеното и доколкото ДОПК не предвижда възможност изпълнителните действия да бъдат спрени от съда, а такова правомощие е предоставено само на публичния изпълнител и на решаващия орган при обжалването по административен ред, следва извода, че Административен съд – Стара Загора не е компетентен да се произнесе по искането за спиране на изпълнителните действия, предприети по изп. дело № *********/ 2025г. по описа на ТД на НАП - Пловдив, поради което искането следва да бъде оставено без разглеждане, като недопустимо.

Водим от горните мотиви, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на „РИВА-ТТС“ ООД [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, [улица], ет.1, представлявано от управителя Б. У., за спиране, на основание чл.166 от АПК, на действия по принудително изпълнение, предприети от публичен изпълнител по изп. дело № *********/ 2025г. по описа на ТД на НАП - Пловдив по отношение на самостоятелен обект в сграда с [идентификатор] по КККР на гр. Приморско.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: