Решение № 232 от 13.06.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. Плевен, 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВАСТОЯНОВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря ВЕРГИНИЯ Н. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20234400500272 по описа за 2023 година Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 218 от 20.02.2023 г. на Плевенски районен съд, постановено по гр.дело № 6713/2022 г., съдът е признал за незаконно и отменил уволнението на О. В. Б. по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, предявен против „Проплант“ ЕООД с. ****, извършено със заповед № 019 от 16.11.2022 г., възстановил е ищцата О. В. Б. на заеманата преди уволнението длъжност „началник склад“ в „Проплант“ ЕООД с. **** и е осъдил работодателя „Проплант” ЕООД с. **** да заплати на О. В. Б. сумата от 1325,39 лв. /брутно възнаграждение/, представляваща обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението в периода 17.11.2022 г. до 15.01.2023 г., както и направените по делото разноски.

Постъпила е въззивна жалба срещу така постановеното решение от „Проплант” ЕООД с. ****, подадена чрез пълномощника адв. Н. Н. от АКПлевен. В жалбата са изложени оплаквания, че първоинстанционният съд не е съобразил правилно документираните в представения от ищцата болничен 1 лист факти относно поставената й диагноза, водеща до обективна невъзможност за нея да изпълнява трудовите си функции. Жалбоподателят поддържа довод, че решението на районния съд е неправилно и необосновано и моли въззивната инстанция да го отмени, като отхвърли предявените искове.

Ответницата по въззивната жалба О. В. Б. изразява становище за нейната неоснователност чрез процесуалния си представител адв. М. С. от АК-Плевен, която пледира за потвърждаване на обжалваното решение.

По допустимостта на въззивната жалба настоящият съдебен състав се е произнесъл с постановеното по делото определение по чл. 267 от ГПК от 10.04.2023 г.

Разгледана по същество, с оглед наличните данни по делото, въззивната жалба е неоснователна, предвид следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищцата О. Б. е работила при ответника „Проплант” ЕООД с.**** по трудов договор, сключен на 13.01.2020 г., като е изпълнявала длъжността „началник склад“. Трудовото правоотношение е било безсрочно.

В периода 18.10.2022 г. до 15.11.2022 г. ищцата е била в отпуск по болест, за което е представила на работодателя болничен лист, издаден от УМБАЛ „Д-р Георги Странски“, Отделение за диспансерно наблюдение на болни с психични заболявания. От съдържанието на същия е видно, че ищцата е била на диспансерно лечение от 8.00 ч. до 14.00 ч. всеки ден за целия период на отпуска по болест. Диагнозата, отразена в болничния лист, е „Органично разстройство на личността“.

Със заповед № 019 от 16.11.2022 г. на управителя на „Проплант“ ЕООД трудовото правоотношение на ищцата е прекратено поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Посочена е правна квалификация на уволнението чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ. Заповедта не съдържа изложение на обстоятелствата, обосноваващи приложеното от работодателя основание за прекратяване на трудовото правоотношение.

Връчена е на ищцата на същата дата, при надлежно оформен отказ от нейна страна да се подпише за получаването й.

Тези обстоятелства не са били спорни между страните.

2

С предявения пред районния съд иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ О. Б. е оспорила уволнението, по съображения, че в заповедта липсва описание на фактите и обстоятелствата, съставляващи основанието за уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ, с което е нарушено правото й на защита, а също така представлява дискриминация спрямо нея, съгласно чл. 8, ал. 3 от КТ.

Ответното дружество „Проплант” ЕООД оспорва основателността на този иск и на обусловените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Позовава се на установеното с болничния лист заболяване на ищцата, което счита, че създава нова фактическа обстановка, непозволяваща нормалното изпълнение на трудовото правоотношение от нейна страна.

Следва да се има предвид, че в производството по оспорване законността на уволнението в тежест на работодателя е да докаже съществуването на факта, породил правото му едностранно да прекрати трудовото правоотношение.

В случая като основание за уволнението на ищцата в заповедта е посочена обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, квалифицирана по чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ.

В съдебната практика се приема, че основанието по чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ е приложимо тогава, когато има създадена нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможност.

Обективната невъзможност може да се дължи на различни причини, обикновено външни за страните по трудовия договор, затова основанието по т. 12 е формулирано общо и се прилага, когато причината за обективната невъзможност е различна от причините за уволнение, визирани във фактическите състави на другите основания за прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работодателя. В решение №50016 от 21.02.2023 г. по гр.д. № 5141/2021 г. на ВКС, III г.о., ГК, са посочени примери за обективна невъзможност на работника да изпълнява трудовия договор, а именно: когато работникът или служителят не получи лицензи или разрешения, от които се нуждае, за да изпълнява работата си; когато бъде отстранен от работа поради наложена процесуална мярка от прокурора и съда; когато му бъде отнето свидетелството за правоуправление на МПС, а то е необходимо за длъжността „шофьор“; когато трябва да му бъдат направени 3 имунизации, несъвместими със здравето му; когато работникът е чужд гражданин и срокът на разрешението му за работа е изтекъл и др.

В настоящия случаи от съдържанието на процесната заповед за уволнение на ищцата не става ясно кои са обстоятелствата, водещи до фактическа невъзможност за нея да изпълнява трудовия договор, тъй като такива обстоятелства не са изложени.

Когато работодателят издава заповед за уволнение, той трябва да посочи в нея фактите и обстоятелствата, от които произтича правото му и съответния текст на закона, който го урежда. Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение са фактите и обстоятелствата, които пораждат съответното право за работодателя /решение № 258/23.09.2013 г. по гр.д. № 1231/2012г. на ВКС, IV г.о., ГК/ и когато те са посочени заповедта е надлежно мотивирана. Ако тези факти и обстоятелства са посочени по разбираем за работника начин, включително и чрез позоваването на известни на работника обстоятелства и документи, изискването за мотивираност на заповедта е спазено /решение № 177/11.07.2012 по гр.д. № 193/2011 г. на ВКС, IV г.о., ГК/.

Не е допустимо обаче, едва в хода на исковото производство по оспорване законността на уволнението работодателят да навежда фактическите основания за уволнението, какъвто е настоящият случай.

Липсата на мотиви в заповедта осуетява възможността за адекватна защита на ищцата срещу уволнението й. Тази липса не може да бъде санирана с направеното от ответника в писмения отговор на исковата молба позоваване на установеното с представения от ищцата болничен лист заболяване, без същото да е посочено в самата заповед.

Немотивирането на заповедта за уволнение е достатъчно основание за отмяната й като незаконосъобразна.

Отделно от това, за правна яснота в настоящото изложение следва да бъде посочено, че работодателят не разполага с компетентност да преценява дали конкретно заболяване, с което е диагностициран работника или служителя, води до невъзможност за изпълнение на възложената му работа.

По аргумент от разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ такава преценка може да бъде извършена единствено от посочения в закона медицински орган – трудово-експертна лекарска комисия. Цитираната разпоредба визира 4 самостоятелно основание за прекратяване на трудовото правоотношение, различно от приложеното от работодателя в настоящия случай.

Предвид гореизложените съображения, въззивният съд приема, че предявеният от ищцата иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване уволнението й за незаконно и неговата отмяна се явява основателен. При това положение основателен се явява и искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване ищцата на предишната й работа.

По отношение на предявения иск за обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, въззивният съд намира, че същият е доказан по своето основание и следва да бъде уважен в претендирания размер от 1325,39 лв. и за периода от 17.11.2022 г. до 15.01.2023 г., съобразно допуснатото изменение на иска. В тази връзка следва да бъдат взети предвид установените по делото обстоятелства, че на 16.01.2023 г. ищцата е сключила трудов договор с друг работодател, както и че съгласно приетото в първоинстанционното производство заключение на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, размерът на дължимото на ищцата обезщетение за този период е 1325,39лв.

Като е достигнал до същите фактически и правни изводи, Плевенският районен съд е постановил правилно решение, което подлежи на потвърждаване.

При този изход на спора пред настоящата инстанция, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените от нея и своевременно претендирани разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв.

Така мотивиран и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Окръжният съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 218 от 20.02.2023 г. на Районен съд – Плевен, постановено по гр.дело № 6713/2022 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Проплант“ ЕООД, със седалище с. ****, обл. Плевен, ЕИК 201362164, да заплати на О. В. Б., с ЕГН **********, сумата от 700 лв. /седемстотин лева/, представляваща направени 5 разноски по делото пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6